Р Е Ш Е Н И Е
№ 19 15.03.2019г. гр. Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд наказателна колегия
На осемнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Г.
Членове: 1. Светлин
Стефанов
2. Румяна Райкова
Секретар Даниела
Андонова
Прокурор Павлин
Вълчев
Сложи за
разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова
ВНОХД № 45 по описа за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
С
Присъда № 26 от 15.10.2018 г. по НОХД № 62/2018г., Велико преславският районен
съд, е признал подсъдимия С.А.С. с ЕГН **********,***, за виновен в това, че на
27.04.2016 г. в близост до язовир, край с.Менгишево, общ.Върбица, обл.Шумен,
причинил на Р.Я.А. с ЕГН ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на челюст и избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говора, поради което и на основание чл.129, ал.1 и ал.2 от НК и чл.54, ал.1 от НК, го осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал.
1 от НК, отложил изтърпяването му за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. С присъдата ВПРС осъдил подсъдимия С.С. да заплати на Р.Я.А.,
сумата от 8 000.00 /осем хиляди/ лева, като уважен граждански иск за
причинените му неимуществени вреди и сумата от 1710.00 /хиляда седемстотин и
десет/ лева, като уважен граждански иск за причинените му имуществени вреди от
престъплението по чл.129, ал.1 и ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 27.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. На основание чл. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 190,
ал. 2 от НПК, осъдил подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения размер
на гражданските искове в общ размер на 388.40 лв. и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК, да заплати сума в размер на 1337.06 лева, в полза на държавата по
сметка на ВПРС представляваща направените по делото разноски. Също така на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, го осъдил да заплати на гражданския ищец и
частен обвинител Р.Я.А. направените от последния разноски по делото в размер на
1200.00 лв.
Така
постановеният съдебен акт е обжалван от защитника на подсъдимия и от повереника
на гражданския ищец и частен обвинител.
В
жалбата си защитника адв. И. намира, че осъдителната присъда по отношение на неговият
подзащитен е неправилна и незаконосъобразна. Смята, че съдът не е преценил в
пълен обем събраните по делото доказателства и присъдата почива на
предположения поради недостиг на доказателства. Моли да бъде отменена присъдата
като неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена нова по смисъла по
чл.132 ал.2 от НК.
Във
въззивната си жалба повереникът адв.А.А. обжалва присъдата в
гражданско-осъдителната й част. Излага, че целта на закона е да се репарират в
относително пълен обем претърпените болки, страдания, които с оглед характера
си, са трудно оценими. Моли да бъде отменена присъдата на първоинстанционния
съд в гражданско-осъдителната част по отношение на неимуществените вреди и да
бъде уважен така предявения граждански иск за претендираните неимуществени
вреди от доверителя й до претендирания размер. Депозира допълнително писмено
изложение, в което обстойно развива тезата си защо смята, че присъдата по
отношение на гражданския иск за неимуществени вреди не почива на чл.52 от ЗЗД.
Сочи, че не са съобразени всички писмени и гласни доказателства от значение за
реално претърпените вреди, обуславящи настъпилите усложнения. Смята, че по
никакъв начин присъдената сума не съответства на настъпилите в следствие на
инцидента увреждания и при определяне на размера на обезщетението не е приложен
метода на справедливостта.
В съдебно заседание представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита жалбите за процесуално допустими, но по
същество за неоснователни. Смята, че първоинстанционната присъда е правилна,
постановена в пълно съответствие с материалния и процесуалния закон, че
наказанието е правилно индивидуализирано и фактическите констатации на
първоинстанционния съд в пълна мяра съответстват на приобщения и проверен в
хода на съдебното следствие доказателствен материал. Поради това моли на
основание чл.334 т.6 от НПК да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Счита, че и
размерът на присъдения граждански иск съответства на претърпените травматични
увреждания. Изразява несъгласие с тезата на защитата, че в случая подсъдимият е
действал при условията на неизбежна отбрана, тъй като не е имало непосредствено
противоправно нападение, а напротив подсъдимият първи е нанесъл удар на
пострадалия в областта на лицето.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител поддържа жалбата си на сочените в нея и в допълнителното изложение
основания и оспорва жалбата на подсъдимия, която намира за процесуално
допустима, но неоснователна. Акцентира на негативната промяна в поведението на
пострадалия досежно социалните му контакти и тези в семейството, като станал по-затворен
и необщителен. Моли да бъде уважен в пълния предявен размер гражданския иск за
неимуществени вреди. По отношение на наказателно-осъдителната част на
присъдата, смята, че същата е правилна и законосъобразна и счита, че следва да
бъде потвърдена. Гражданският ищец и частен обвинител поддържа изложеното от
адвоката му и няма какво да добави.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си
по изложените в нея доводи. Смята, че първоинстанционния съд не е обсъдил
особената стресова и екстремна ситуация, в която е изпаднал подзащитният
му в тъмната част на денонощието на
непознато място, при която той е реагирал съгласно неговите възможности като
човек и като индивидуалност, възприемайки дошлата в нощта кола на фарове и
слизащите от нея хора, които отправят закани като нападение, поради което е
действал при условията на отбрана. Сочи тълкувателната практика на ВС, за
случаите когато нападателите са били повече от двама, когато атакуващият е бил
въоръжен, когато е станало нощем, когато е с лек автомобил или когато атаката спрямо
превъзхождащите го хора не може да бъде отразена по друг начин. Според него подзащитният
му отивал да си нагледа имота, а в това време групата на пострадалия е тръгнала
да залавя някого, който бил направил нарушение. Смята, че осъдителната присъда
е неправилна и незаконосъобразна, не почива на събраните по делото
доказателства, поради което счита, че следва да бъде отменена и да бъде
постановена такава по смисъла на чл.132 от НК. В защитната си реч подсъдимият С.С.
изразява съгласие с адвоката си и обяснява, че се чувствал нападнат и затова се
е самоотбранил. В последната си дума иска справедливост.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: За да постанови присъдата си, районният съд е
събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия С.С.,
показанията на свидетелите Р.А., М. М., Г. Я., Х. А., Б. М., А.К., И. И., Х. Д.,
на С. Х., приобщени по реда на чл.281 от НПК, на О. А.включително приобщените
по реда на чл.281 от НПК, изслушал съдебно – медицински експертизи по писмени
данни, комплексната съдебно медицинска експертиза по писмени данни,
психолого-психиатричната експертиза, както и от приобщените
писмени доказателства и др., които е обсъдил внимателно и задълбочено. След
обстойния им анализ, съдът е приел от фактическа страна, че:
Свидетелят Г. Я. към м.април 2016г.
стопанисвал язовир находящ се в землището на с.Менгишево, м. "Саз
гьол". В същият отглеждал риба. Язовирът бил забранен за риболов, за което
имало поставени указателни табели. На 27.04.2016г. около 22,00 часа постр. Р.А.
***, заедно със своите приятели св. О. А.и св. М. М., двамата от с.Иваново. По
това време синът му св.Г. Я. отишъл до стопанисвания от него водоем, за да го
нагледа, тъй като язовирът не се охранявал, а имало случаи на бракониерство.
След като пристигнал Я. забелязал, че около средата на язовирната стана има
няколко лица, които той не разпознал. Поради съмнения, че същите са бракониери
около 23.00 часа той телефонирал на св.О. А.и съобщил за възприятията си.
Разговарял по телефона и с баща си. Разбрали се постр. Р.А. заедно със св.А. и
св.М. да отидат в района на язовира и съвместно да пресрещнат непознатите лица,
от двете страни на язовирната стена, а Г.Я. да тръгне пеш да огледа самата
язовирна стена. Докато бил сам св.Г. Я. забелязал, че от източната страна на
язовината стена, от която той подходил, бил паркиран лек автомобил „Мицубиши
Паджеро" с рег.№СН 0001ВВ. Я. предположил, че със същия са пристигнали непознатите
лица. Огледал го и видял, че контактния ключ бил поставен на таблото за
управление. Я. го взел, за да предотврати бягството им. Междувременно постр. Р.А.
и свидетелите А. и М. пристигнали в района на язовира, подхождайки откъм
срещуположната страна на язовирната стена. По същото време, по неустановени
причини, в средата на язовирната стена се намирали св. И. И. и подс. С.С..
Последният, преди това оставил управлявания от него лек автомобил „Мицубиши Паджеро"
с рег.№СН 0001ВВ в началото на язовирната стена, от страната от която се
придвижил св.Г.Я.. Виждайки приближаващият се към тях лек автомобил „Тойота
Хайлукс", управляван от св.А., подс.С. и св.И. се разбягали в различни
посоки, за да се укрият в намиращата се в близост храстовидна растителност. В
това време от автомобила на св.А. слязъл св. М., за да освети района с помощта
на прожектор и открие някой от избягалите. А. и А. продължили да се движат с
автомобила, като се насочили надолу и наляво, странично на язовира към
намиращият се там полски път. След това постр.А. слязъл от автомобила и насочил
прожектор към храстите. Започнал да призовава непознатите да излязат. Тогава от
храстите излязло лице, което постр. А. разпознал, че бил подс.С., когото
познавал като клиент. С. също го осветил с прожектор. Лицето на подсъдимия било
цялото в кръв и драскотини от храстите, където се бил скрил. Пострадалият
попитал подсъдимия къде са останалите лица, които били с него и му напомнил
възмутено, че язовира е затворен и риболова в него е забранен. Вместо отговор
подс.Садула се приближил към него и му нанесъл удар с неустановен твърд
предмет, който държал в ръка, в областта на скулната му кост, вляво. Вследствие
на удара била счупена лявата му скулна кост и от устната кухина на пострадалия
отхвръкнала протезата му, избит бил и седми зъб горе вляво под нивото на
венеца. На пострадалият му прилошало. Свидетел на случилото се станал св.О. А.,
който излязъл от автомобила и преустановил физическото съприкосновение между
двамата, като нанесъл няколко удара с бухалка по гърба и кръста на подсъдимия.
В това време дошъл и св. М.. Двамата - А. и М. помогнали на постр. А. да се
качи в автомобила на А.. Като видял, че се подготвят да напуснат
местопроизшествието, подс.С. извадил нож и направил опит да ги спре, както и да
нахлуе в задната част на автомобила, където бил пострадалия. След като не успял
да влезе вътре, той скочил на каросерията на автомобила и започнал да блъска по
покрива на кабината. А. бързо потеглил и по пътя подал сигнал на телефон за
спешни повиквания 112. Тъй като автомобилът се движел по неравен терен и с
висока скорост при рязък завой подс. С. изгубил равновесие паднал от
каросерията на земята. Тогава към него се приближил св.И. и двамата тръгнали
към автомобила с който са дошли. След като не могли да го запалят, тъй като
липсвал контактния ключ, който бил оставен на таблото се обадили на св.Дуралиев,
да дойде да ги прибере.
А. и спътниците в автомобила му излезли на
пътя между с. Менгишево и гр. Върбица. Там се срещнали с пътуващия към тях екип
на Спешна помощ и със св.Г.Я.. Постр. Я. бил транспортиран до медицинско
заведение. Пристигнал и екип на РУ - Велики Преслав - св.С. Х. и св.Б. М., които
извършили проверка по случая.
След като се прибрали в с.Ябланово, подс.С.
подал жалба.
Два-три дни след деянието подсъдимият се
обадил на пострадалия с предложение да уредят отношенията си извън съда, като
му заплати обезщетение за причинените вреди без да е посочил конкретна сума,
което предложение пострадалия отхвърлил.
В следствие на нанесения удар и получената
контузия на лявата очна ябълка на пострадалия Р.А., зрението на лявото му око
отслабнало. При проведените медицински прегледи се установило, че се е развила
катаракта и той се подложил на операция – имплантиране на изкуствена вътреочна
леща. Това било необходимо, за да се възстанови зрението на лявото око в пълна
степен. Поради липсата на зъби, избити/паднали вследствие на деянието,
пострадалият не можел да се храни нормално, приемал само течна и кашеста храна.
От това, че не може да се храни здравословно започнал да изпитва дискомфорт и
болки в областта на корема. При проведения през месец февруари 2018 г. преглед било
установено, че страда от стомашно – чревно заболяване - синдром на
раздразненото черво. Проведено било лечение и е препоръчано стоматологично
лечение на зъбите за подобряване смилането на храната във фазата на дъвчене.
Така установената от районния съд
фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивния съд, защото почива на
точна и вярна преценка на доказателствения материал. Както фактическите
констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е
намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Показанията на
пострадалия са аналитично обсъдени и резонно са кредитирани, освен в частта им,
в която отрича О. А.да е нанасял удар на подсъдимия. В кредитираната им част са
непротиворечиви, последователни и са изцяло в унисон с кредитираните показания
на останалите свидетели, включително и на кредитираната част от обясненията на
подсъдимия. Те съответстват и на другите събрани и приети по делото
доказателства, включително на съдебно–медицинските експертизи и допълнителната
комплексна съдебно-медицинска експертиза. Житейски логичен и съответен на
събраните доказателства е и извода на РС, че липсата на спомен от страна на
пострадалия за поведението на св.О. А.спрямо подсъдимия, непосредствено след
получения удар, може да е обусловена от силната болка и стрес от нараняването. ВПРС
обстоятелствено е изложил, защо и в коя част кредитира показанията на свидетеля
О. А., приобщени по реда на чл.281 от НПК. Правилен е извода на
първоинстанционния съд, че в кредитираната им част показанията му са
непротиворечиви, последователни и в унисон както с показанията на пострадалия,
така и със заключенията на съдебно – медицинските експертизи. Така обсъдени
тези доказателства безспорно установяват деятелността на подсъдимия преди, по
време и непосредствено след деянието, както и причинените на пострадалия
телесни увреждания. Те са в логическа връзка и обусловеност и кореспондират изцяло
с показанията на свидетелите Б. М., А.К., както и на приобщени по реда на
чл.281 от НПК показания на С. Х.. Показанията на тази група свидетели изцяло
кореспондира с останалите свидетелски показания и със заключенията на съдебно–медицинските
експертизи. ШОС споделя и анализа на ВПРС по отношение на показанията на св. Г.
Я., св. М. М., св. Х. А., св.И. И. и св.Х. Д.. За оценката на обясненията на
подсъдимия първоинстанционният съд е подходил преценявайки ги в съответствие с
кредитираните свидетелски показания и заключения на експертизи и с факта, че те
градят и защитната версия на подсъдимия. Въззивният съд намира, че районният
съд е обсъдил показанията на всички свидетели по делото, депозирали показания,
както в подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на защитната теза на
подсъдимия. Посочил е кои показания кредитира и в кои части, както и защо. Описаната
фактическа обстановка се подкрепя и от приетата съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни, установяваща нанесените на пострадалия Р.А. травматични
увреждания, а именно счупване на челюст и травматично избиване на зъб, без
който се затруднява дъвченето и говора. Установените травматични увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, което
кореспондира изцяло с показанията на свидетелите, чрез нанасяне на удар с
неустановен предмет. Получените травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия и са причинили на
пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Установеното от
експерта кореспондира изцяло с кредитираните показания на свидетелите. Настъпилото
влошаване на здравето на пострадалия в следствие на причинената му средна
телесна повреда, проведеното лечение и възможностите за възстановяване на
нарушените функции на тялото чрез лечение се установяват чрез допълнителната
комплексна съдебно – медицинска експертиза.
Порок при обсъждането на
доказателствата в присъдата и мотивите към нея няма, включително и посочените
от защитата в жалбата и в съдебно заседание. Детайлно в мотивите си районният
съд сочи защо кредитира показанията на свидетелите, кои и в коя част. Обстойно
се е аргументирал в тази насока, като е направил изискуемия от закона паралел,
както с обясненията на подсъдимия, така и с експертните заключения.
Доводът на защитата, че е било налице
противоправно поведение от страна на пострадалия и групата с него и подсъдимият
е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана, не се възприема от
настоящата инстанция, тъй като както и районния съд е сторил – разглеждайки
този факт в светлината на цялата съвкупна доказателствена маса – той остава
изолиран, недоказан, некореспондиращ с останалите доказателства и се възприема
като резултат от предприета защитна теза на подсъдимия. ШОС споделя изцяло
извода на РС, че деянието извършено от подсъдимия не е било с цел да се защити
от непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия и
придружаващите го св.А. и М.. Безспорно се установяват травматичните увреждания
на подсъдимия от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени
данни, която установява временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Правилен и съответен на установената фактическа обстановка и събраните
доказателства е извода на ВПРС, че получените травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка както с поведението на подсъдимия преди и след
деянието, така и с поведението на св.О. А.. Нанасяните удари на подсъдимия са
били впоследствие, след като сам вече е ударил в лицето пострадалия.
Драскотините по него пък са от храстите, в които се е скрил, когато е видял
идващия автомобил на пострадалия и впоследствие от падането от лекия автомобил
в движение, когато е бил скочил върху него и се опитвал да го спре. Подсъдимият
не е попаднал на особена ситуация сам срещу група хора, нощно време, каквато
версия предлага защитата. Напротив подсъдимият сам е отишъл на стената на
стопанисван от трето лице язовир, на който риболова е забранен през нощта,
придружен от свои познати, без каквото и да било позволение или знание от
свидетеля Г. Я., който е стопанисвал язовира
в с.Менгишево. Нещо повече дори е опитал да се укрие в храстите, когато
е видял приближаващия се лек автомобил. А когато е бил осветен от фенера на
пострадалия и неговите познати, първи и сам е предприел нападение с твърд
предмет срещу пострадалия. За него не е била налице стресова ситуация, защото
той не е бил сам срещу група хора, а сам е бил част от група отишла на стената
на забранен за риболов язовир стопанисван от трето лице. Именно в резултат на
това нападение пострадалият А. е получил телесните увреждания. По изложените
аргументи ШОС не приема довода на защитата, че в случая е налице превишаване
пределите на неизбежната отбрана и счита, че деянието не може да се квалифицира
по чл.132 ал.2 от НК.
Затова при така установената фактическа
обстановка, районният съд правилно е приел от правна страна, че на пострадалия
са причинени редица травматични увреждания, които обуславят счупване на челюст и травматично
избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говора, което от своя
страна покрива
критериите на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Установените
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удар, което кореспондира изцяло с показанията на свидетелите, чрез
нанасяне на удар с неустановен предмет. Получените травматични увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия. Всички
тези обстоятелства сочат на категоричния извод, че телесното увреждане е именно
посоченото в обвинението и възприето от районния съд в присъдата му. ШОС като преценява всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че
подсъдимият е осъществил посоченото деяние, квалифицирано правилно в присъдата
на районния съд. Съображенията на Велико преславския районен съд по отношение
на обект, обективна страна, субект, субективна страна са правилни, логични и
законосъобразни, те се споделят изцяло от настоящата инстанция поради което и
не се преповтарят. Анализът на доказателствата при обсъждане на елементите на
състава на престъплението също се възприема изцяло от ШОС, защото е логичен,
последователен и почива изцяло на правната доктрина и константната практика на ВКС
на РБ. Районният съд е бил изключително прецизен при разглеждането на делото в
съдебно заседание и е събрал всички възможни доказателства.
При служебната проверка по отношение на определяне
на наказанието, ШОС прецени, че при определяне на наказанието на подсъдимия С.
не е налице явна несправедливост. Наложеното наказание по вид и размер е
съобразено с целите по чл.36 от НК. Съдът е констатирал следните
смекчаващи отговорността обстоятелства - добри характеристични данни с оглед
семейното му положение - семеен, трудовата му заетост, претърпените травматични
увреждания, макар и предизвикани с деянието, чистото съдебно минало. В същото
време съдът не установил отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което,
счел че наказанието, следва да бъде определено при наличие на констатираните
смекчаващи обстоятелства. ШОС приема, че ВПРС правилно е определил наказанието
при условията на чл.54 от НК в рамките на предвидения законов минимум по чл.129
от НК, а именно 3 месеца лишаване от свобода. Въззивният състав категорично счита,
че са налице много смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и многобройни
по смисъла на чл.55 ал.1 т.2 от НК. Определеното наказание от три месеца
лишаване от свобода е именно съответното и за деянието и за дееца. Предвид
наличието на всички законови предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и констатацията, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, правилно и законосъобразно
ВПРС е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за
минималния предвиден срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Така определеното наказание е съобразено с всички
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия и със етимологията на
конфликта. Наложеното от първоинстанционния съд наказание на
подсъдимия е обосновано и законосъобразно, както с оглед констатираните
обстоятелства, така и с обществената опасност, която разкриват самото деяние и
дееца. По този начин и с
това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
По отношение на
гражданско-осъдителната част на присъдата ШОС намира, че правилно са преценени
и обсъдени и доказателствата във връзка с предявения граждански иск за
имуществени вреди от страна на пострадалия, причинени му в резултат на
поведението на подсъдимия и той правилно е уважен в размер съответстващ на
представените доказателства за вече направени разходи за лечение в размер на 1710лв..
За предстоящи разходи граждански иск не може да бъде уважен и поради това
правилно е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер. По отношение
на гражданския иск за неимуществени вреди, съдът не споделя оплакванията в
жалбата на повереника. Всички обстоятелства от значение за определяне на
размера на гражданския иск в съответствие с принципа на справедливостта,
включително изложените от повереника, са взети предвид. Районният съд е
направил обстоен анализ на претърпените вреди и накърнените блага и се е
мотивирал защо именно в размер на 8 000лв следва да го уважи. Ето защо доводите
на повереника в жалбата, допълнителното изложение и в съдебно заседание не се
споделят от настоящата инстанция.
При преценката
на чл.189 ал.3 от НПК и чл.190 ал.2 от НПК съдът се е произнесъл правилно и
законосъобразно.
Според настоящият
състав отстраними съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното
производство не са допуснати, а районният съд при разглеждането на делото е бил
изключително детайлен и прецизен и е гарантирал в максимална степен правото на
защита на подсъдимия. С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното
производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд
фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, нарушение на
материалния закон или необоснованост на съдебния акт, включително и посочените
от защитата и повереника като пороци, въззивният съд намира, че няма основания
за отмяна или изменение на атакуваната присъда и тя следва да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
По изложените съображения и на
основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 26 от 15.10.2018
г. по НОХД № 62/2018г. по описа на Велико Преславския районен съд.
Решението е
окончателно.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи
писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.
Председател: Членове: 1.
2.