Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1236 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 1055 от 27.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 16016 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
четиринадесети състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да
заплати на К.Г.Н. сумата 1 555,36 лева, представляваща незаплатено дължимо
възнаграждение за извънреден труд за
периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /07.10.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член
187, алинея 5, точка 2 от ЗМВР и член 86 от ЗЗД, както и разноски за
производството в размер на 340 лева, на основание член 78 от ГПК; както и е
осъден въззивникът да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна
сумата от 245,21 лева на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни
служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по
отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън
нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай.
Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се
дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2,
алинея 1 от ЗМВР. Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е
отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен
годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд,
множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането
на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от
събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен
труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата
по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно
доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е
напълно заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният
извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие.
Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването
на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговор на
жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се излага,
че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката
на съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота
в нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2
от ЗНА, като се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време отработените през нощта часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143. Моли за потвърждаване на решението.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът К.Н. твърди в исковата си молба, че за периода 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г. е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в сектор “Специализирани
полицейски сили”, което е на структурно подчинение на ОД на МВР – Варна, като ищецът
е със статут на държавен служител. За посочения период е положил общо 1 593
часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1,143 възлиза на 1 820,80
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 227,80
часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като
дължимата сума е в размер на 1 899,84 лева.
В срока по член 131 от ГПК
ответната страна ОД на МВР – Варна депозира отговор на исковата
молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички отработени от ищеца часове
нощен труд. Освен това законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд
в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на
КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми
- ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че през целия исков период е действала
Наредба № 8121з-791
от 28.10.2014
г.,
която в точка 1 посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между
22 часа и 6 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер на 0,25 лева.
С протоколно определение от съдебно заседание,
проведено на 31.01.2020 г., е допуснато изменение на исковете, като този с
правно основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5,
точка 2 от ЗМВР се счита предявен за сумата от 1 555,36 лева.
Не се спори между страните, а и на основание
член 146, алинея 1, точка 3 от ГПК от първата инстанция е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че по силата на възникнало служебно
правоотношение между страните ищецът е престирал труд за периода 01.10.2016 г.
– 30.09.2019 г. като младши
инспектор в сектор “Специализирани полицейски сили” - структурно
подразделение към ОД на МВР - Варна срещу задължението на работодателя да му
заплаща уговорено трудово възнаграждение.
Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за определяне размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,
за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение,
условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР.
От заключението на проведената пред първата
инстанция съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ се установява следното: за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът е положил общо 1 572 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143
за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1 796,80 часа; ответникът
не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплатени
227,80 часа положен извънреден труд; дължимото възнаграждение за последните
възлиза общо в размер на 1 555,36 лева.
Съгласно член 142, алинея 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в
МВР се урежда от закона, който в член 178, алинея 1, точка 3 от ЗМВР предвижда,
че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за
извънреден труд.
На основание член 187, алинея 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от
27.06.2014 г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на
министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. Член 3, алинея 3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В цитираната наредба
липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., която в нормата на член 31, алинея 2 е регламентирала, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Липсата на такава
норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че
субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /обнародвана в „Държавен вестник“ брой 9 от 26.01.2007 г./, в
чийто член 9, алинея 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Предвид
разпоредбата на член 6 от Конституцията на Република
България
и въведената от законодателя императивна забрана при никакви условия никакви
признаци не могат да бъдат основание за неравно третиране - допускане на
ограничения или създаване на привилегии. Защитата срещу дискриминацията,
регламентирана в Конституцията, Закона за защита от дискриминация и
международните актове, осигурява равенство на хората при упражняването на
предоставените от законите права и равни възможности за участие в обществения и
социалния живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга конкретни
законни права на конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно положение
в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни обстоятелства.
Обратното разбиране в конкретния казус би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът
за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2018 г. е
положил 1 572 часа нощен труд, които преизчислен с коефициент 1,143 за
превръщането им в дневен труд, възлизат общо на 1 796,80 часа При това
положение и положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете
нощен труд в дневен е 224,80 часа, като дължимото възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице възлиза в размер на 1 555,36 лева.
Следователно предявените искове са основателени и като такива следва да бъдат уважени.
В
обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен резултат
и решението като правилно следва да се потвърди.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия
искане и на основание член 78 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му
заплати и направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на
300 лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1055 от 27.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 16016 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
четиринадесети състав.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи с адрес в град Варна - ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати на К.Г.Н.
ЕГН ********** ***
сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща сторените от него разноски
за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция, на основание член
78 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.