№ 314
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20232100500069 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба Л. В. Д., гражданин на Р. Ф., род.на
**.**.****г. в Г. ***, с посочен адрес на територията на РБългария в гр. П., ул.Б. № **,
ет. *, ап. **, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Диляна Койчева от
АК-Хасково със съдебен адрес в гр.Поморие, ул.Солна № 46-партер против Решение
№ 200/08.12.2022г. по гр.д.№ 333/2022г. по описа на РС-Поморие.
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна искова претенция
на Л. Д. за осъждане на С. В. Р. с ЕГН-********** от гр. П., да й заплати сума в размер
от 2500 евро, представляваща неизплатено задължение по договори за заем от
18.12.2015г. , ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 21.06.2022 г. -
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. По-конкретно се навежда, че се
претендира вземане от 2500евро, представляващо неизплатено задължение по договор
за заем, сключен в края на месец август 2017г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба, като вземането неправилно е прието в обжалваното
решение за погасено по давност. Пояснява, че именно през лятото на 2017г. страните са
се срещнали и договорили закупеният от нея и въззъваемия ответник автомобил за
общи нужди, за който тя е дала процесната сума през 2015г. вече да се изполва само от
С.Р., а дадената от въззивницата сума да се счита за заем, който той ще й върне, когато
има възможност. Посочва, че тогава въззиваемият е поел ново задължение на мястото
на старото по см. на чл.107, ал.1 ЗЗД. Счита за неправилен сторения в обжалваното
решение извод, че въззивницата ищца не е успяла да установи при условията на пълно
и главно доказване твърдяното основание за предаване на сумата именно като заем,
1
съответно и съществуването на твърдяната между нея и насрещната тсрана
облигационна връзка. В тази връзка счита, че съдът непарвилно не е кредитирал
показанията на водения от нея свидетел, който е установил както предаването на
сумата, така и сключването на договора за заем и последващите уговорки за връщането
на процесната сума. Твърди, че неправилно и необосновано не са възприети от ПРС
представените от нея писчени и гласни доказателства, последните не са разгледани в
тяхната съвкупност и не са обсъдени противоречията в твърденията на въззиваемия
ответник. Счита, че решението е неправилно поради това, че не е извършена пълна и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поради което и съдът не е
дал обоснован правен извод за наличието на облигационно отношение между страните,
които са сключили договор за заем, по силата на който въззивникът-ищец търси
връщане на заетата сума, ведно с обезщетение за забавено плащане. За обосноваване
на това становище в жалбата е извършен собствен анализ на доказателствата по
делото.
Моли, за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
въззиваемият ответник да бъде осъден да заплати на въззивника-ищец сумата от
2500евро, представляваща главница по договор за заем, сключен в края на месец август
2017г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, като се претендират сторените съдебни
разноски в първоинстанционното и въззивно производство. Представя и моли да бъдат
приети копия на ел.кореспонденция между страните, за който се твърди, че не е бил
приет от първоинстнанционния съд, като с него се доказват уговорките, които са имали
страните и които са предмет на настоящото дело. Моли, също да бъде допуснат до
разпит пред въззивния съд един свидетел, за който се посочва, че това е вторият
поискан от нея свидетел в първоинстанционното производство, който не е бил
допуснат от съда.
В законния срок въззиваемият С. В. Р. е депозирал отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Твърди, че между страните никога не е бил
сключван договор за заем, нито е поемал ново задължение през 2017г., както и че
въззиваемият никога не е получавал от въззивницата сума от 2500евро, нито през
2017г., нито преди това. Допълва, че в превода, на който се позовава въззивницата няма
посочено основание, а договор за заем не може да се презюмира. Посочва, че страните
са били в близки, приятелски отношения, поради които той е вършел безвъзмездно
услуги на насрещната страна, а след като си развалили отношенията, от него се
търсели облаги. Счита за правилно да не се кредитират показанията на д.та на
въззивницата, тъй като е заинтересована. Намира за правилен извода, че дори да се
приеме, че има договор за заем, то тъй като сумата е предадена на 18.12.2015г.
съгласно чл.110 ЗЗД вземането се е погасило по давност. Възразява по приемането на
приложените към въззивната жалба доказтелства, като твърди че същите са нови и се
представят извън преклузивния срок. Счита, че не следва да бъде допускан до разпит
поискания с въззивната жалба свидетел, с аргумент, че основанието на договор за заем
не може да се доказва със свидетелски показания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда,
подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложенията първоинстанционното производство е било образувано
по искова молба от Л. Д. за осъждане на С. Р. да заплати на ищцата сумата от 2500евро,
представляваща неплатено задължение по договор за заем, сключен между страните в
2
края на месец август 2017г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените
по делото съдебни разноски.
Предявената искова претенция е с правно основание чл.240 ЗЗД.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че с ответника били в
приятелски отношения и през 2015г. решили да закупят общ автомобил, който да
ползват поравно/по шест месеца/ – ищцата от средата на пролетта до есента, а
ответникът през останалото време на годината. Автомобила бил закупен през пролетта
на 2015г. за сумата от 2500евро от ответника със средства, които взел назаем от негов
приятел със задължение да ги върне до края на годината. На 18.12.2015г. ищцата
изпратила на ответника сума от 2500евро, за което представя заявление за превод от
същата дата за превод чрез система „Золотая корона“, за да може ответникът да върне
дълга си към своя познат. Тъй като закупеният автомобил се ползвал изцяло от
ответника в края на месец август провели разговор и су уговорили занапред само Р. да
продължи да ползва автомобила, а сумата от 2500евро която ищцата му дала да се
счита за заем, който той ще й върне в рамките на близките няколко месеца. През 2019г.
отново имали разговор за връщане на парите, но тъй като до настоящия момент
ответникът не бил ги върнал, това мотивирало Д. да ги потърси по съдебен ред.
С подадения писмен отговор ответникът оспорва изложените в исковата молба
фактичекси твърдения, като намира несъстоятелно твърдението в искомата молба, че
първо той си е закупил автомобила, а след това са му били дадени средства за
закупуването. На свой ред твърди, че е продал старата си кола и със същата сума от
продажбата през 2015г. е закупил друг автомобил, като изобщо не е вземал назаем.
Оспорва представенатото заявление за предвод от 18.12.2015г. като твърди, че
документът е фалшив, тъй като е с дата 18.12.2015г., а в него е посочено че паспортът
на наредителя е издаден на 22.11.2017г. и в него не пише на какво основание за
изпратени тези пари, като твърди, че ищцата не му е изплащала пари. Твърди, че не са
сключвали договор за заем и моли за отхвърляне на претенцията.
От представеното по делото в превод заявление на физическо лице за превод на
парични средства от 18.12.2015 г. чрез система „Золотая корона“ се установява, че по
същото заявление на въззивницата е нареден превод на сумата от 2500 евро на името
на ответника, като в заявлението не е посочено основание за превеждане на сумата.
Действително в документа е посочено, че е издаден на 18.12.2015г., а в него е посочено
че заявителя Д. представя документ за самоличост паспорт издаден на 22.11.2017г..
От показанията на св.В. Д.- д. на ищцата се установява, че познава въззиваемия
Р. от 2011-12 г. и двамата са били в приятелски отношения. Твърди, че не е
присъствала лично, когато през 2015г. майка й е превеждала парисумата от 2500евро
на Р., тъй като парите били преведени онлайн през парични преводи „Золотая корона“.
Сумата била предназначена за закупуване на автомобил, който да ползват и обслужват
съвместно с Р., но тъй като нито майка й, нито тя, нито съпругът й ползвали колата,
през 2017г. се срещнали със С. Р. и се разбрали занапред само той да ползва и
обкслужва автомобила, а сумата от 2500евро да се счита за заем, който той ще им
върне.
По делото други релевантни доказателства не са представени.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
3
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на
чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма, подписано е и
е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от
търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, а
подадената срещу него въззивна жалба – неоснователна, по следните съображения:
Както правилно е посочено в обжалваното решение, за да бъде успешно
проведен искът по чл.240 ЗЗД ищецът следва при условията на главно и пълно
доказване да установи твърденията си в исковата молба, а именно наличието на
договорни правоотношения между страните, произтичащи от договор за заем, сключен
на 18.12.2015г., предоставянето в заем на ответника на сумата от 2500 евро и
уговореният падеж за връщане на заемната сума, при липса на пасеж, сумата се дължи
от поканата- което в случая е сторено с връчването на исковата молба. При липса на
писмен договор сделката възниква с фактическото предаване на вещта от заемодателя
на заемополучателя срещу поето задължение за връщане от последния.
Съществуването на договора за заем следва да се установи от страната, която търси
изпълнение по него, като ищецът трябва да проведе главно доказване на фактите,
изпълващи същественото съдържание на сделката /в т.см.Р. по гр.д.№ 574/2012г. на
ВКС, ІV г.о./.
Споделя се извода на първостепенния съд, че в настоящия случай не са
ангажирани доказателства, годни да обосноват възникването на твърдяната от
ищцовата страна облигационна връзка. Това е така, защото от доказателствата по
делото не се установява фактическо предаване на процесната сума от 2500евро. От
представеното заявление за превод на парични средства от 18.12.2015 г./л.5 по гр.д.№
333/2022г. на ПРС/ чрез система „Золотая корона“ се установява, че по заявление на
въззивницата е нареден превод на сумата от 2500 евро на името на ответника-
идентифициран с посочване на следните данни -три имена, телефонен номер, страна
България и гр.Поморие, като в заявлението не е посочено основание за превеждане на
сумата. Документът не установява друго фактическо действие освен нареждане за
превод, като по делото липсват доказателства, че тази сума е предадена и получена от
С. Р.. Тук следва да се отбележи и че, действително в документа е отразено, че е
издаден на 18.12.2015г., а в него е посочено, че към тази дата заявителя Д. представя
документ за самоличост паспорт издаден на 22.11.2017г.. Не на последно место в
документа липсват и данни за основанието, поради което посочената в него сума е
наредена за предвод.
При така изложеното настоящата инстанция споделя крайния извод, че
представените доказателства не покриват изискването за пълно и главно доказване на
твърденията за сключен договор за заем, при който именно въззивницата е
предоставила претендираната сума на ответника срещу задължението на последния да
я върне на посочения в исковата молба.
Изложените в този смисъл мотиви на районния съд са правилни и обосновани,
поради което настоящата инстанция препраща към тях на основание чл.272 от ГПК без
4
да ги пресъздава и допълва.
По тези съображения, жалбата на Л. Д. е неоснователна и трябва да се отхвърли
със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
При този изход на спора въззиваемата страна има право на съдебни разноски, но
такива не са поискани от въззиваемата страна, поради което поризнасяне в тази насока
не следва.
На осн.чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 200/08.12.2022г. по гр.д.№ 333/2022г. по описа на
РС-Поморие.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5