РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Силистра , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба С. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба С. Стоилкова Гражданско дело №
20213420100125 по описа за 2021 година
ИЩЕЦЪТ Д. Г. Г., с ЕГН .........................., от гр.Д., ул.“З. С.“№...., вх....,
представляван от поцесуалния си представител адв.М.П., моли съда осъди ответника да му
заплати следните суми:
15 250.00 лева- цена на закупена царевица- 50 тона, заедно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2020г. до окончателното изплащане
на задължението;
Твърди, че сделката е отразена във фактура №78/28.09.2020г. Стоката е доставена на
купувача, тъй като между тях е сключен договор за влог, по силата на който е предал на
ответника 115.920 т. царевица, реколта 2020г., качество съобразено с БДС, за отговорно
пазене и съхранение в негов склад, намиращ се в Зарнобаза –гр.Д., бул.“Т. м.“№.....
„М.“ЕООД е изявил желание да закупи 50 т. от тази продукция и сделката е оформена в
цитираната фактура.
Поради това, претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата.
Претендира и разноските си по делото.
ОТВЕТНИКЪТ “М.С”ЕООД, с ЕИК ............, със седалище – гр.СС, ул.”Д.” №...,
ет....,офис ..., представляван от М. И.М., е подал писмен отговор с който оспорва предявения
иск, тъй като доставеното количество не отговаря на договореното качество или на средното
такова. То е с показатели, които не позволяват използването му по предназначение- има
примеси, мухъл, влага и зарази. Поради това счита, че не дължи заплащане на цената му.
Оспорва и иска за заплащане на обезщетение за забава.
Прави възражение за прихващане между претендираната сума и тази, която ищецът
му дължи – 600 лева –такса за съхранение на продукцията за периода 11.09.2020г.-
1
15.09.2020г.
Като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.79 от ЗЗД /Закона за
задълженията и договорите/ във връзка с чл.327 от Търговския закон ТЗ/ и чл. 86 от
ЗЗД.
Правоотношението между страните се установява с приложената към делото фактура.
Не се оспорва от страна на ответника наличието на договор за влог и на договор за покупко-
продажба на 50 т. царевица реколта 2020г. – част от количеството, доставено за отговорно
пазене /по силата на договора за влог/ в зърнобазата му в гр.Добрич.
Процесната фактура № ********** / 28.09.2020 год. на стойност 15 250.00 лева е
двустранно подписана и оформена с имената на двете страни. Фактът на доставката и
наличието на задължение за заплащане на цената следват от самото издаване на двустранно
подписаната фактура и отразяването й в счетоводствата на страните.
Не се оспорва факта, че ответникът не е заплатил цената на доставената стока.
Тежестта за доказване на факта, че между страните е имало специална уговорка за
срокове и начин на плащане е на ответника, а той не представи такива доказателства.
Негова е доказателствената тежест да установи възраженията си, а именно, че доставената
стока не отговаря на уговореното качество и качествените й показатели не позволяват
използването й по предназначение.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено
друго. Въпреки възраженията на ответника, по делото не се събраха никакви доказателства
за наличието на друга уговорка, включително и такава, за представяне на съпътстващи
документи относно доставката или качеството на стоката. Голословните твърдения на
ответника относно недоброто качество на стоката и наличието на зарази / също
неконкретизирани / не е в състояние да ангажира съда и предвид липсата на доказателства за
своевременно извършено възражение в този смисъл, съдът приема, на основание чл. 324 от
ТЗ, че стоката отговаря на изискванията за качество и с приемането й е одобрена от
купувача.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията на ищеца за заплащане на
главница в размер на 15 250.00 лева е основателна и следва да бъде уважена изцяло, заедно с
акцесорната претнеция за обезщетение за забава след предявяване на иска пред съда.
Направеното възражение за прихващане от страна на ответника е недоказано и
следва да се отхвърли.
В договора изрично е записано, че плащането на дължимите по договора
задължения се извършва преди получаване на стоката в склада на „Манекс“ЕООД, срещу
издадена фактура от влогоприемателя. Също така в т.9 от договора влогоприемателят
/ответникът “Манекс“ЕООД/ декларира, че влогодателят няма просрочени и непогасени
задължения към него към момента на подписване на договора.
От страна на ответника няма твърдения и доказателства, че отразеното в договора
не съответства на действителните отношения между страните.
Освен това в представеното от ищеца уведомление, получено от представителя на
2
ответника на 23.10.2020г. /л.20/ се установява, че Д.Георгиев е заявил, че ще пристъпи към
извозване на предадената за съхранение стока на 26.10.2020г. Това негово изявление и
самият документ не бяха оспорени от ответника. От това следва, че стоката не е престояла в
складовете на Манекс ЕООД предвидения в договора срок- до 31.12.2020г. съответно не се
дължи такса за този престой и съхранение. Налице е изявления на влогодателя, че ще
заплати дължимите такси преди предаване на вложената стока, което не беше оборено от
ответника.
Поради това недоказани останаха твърденията на ответника, че ищецът му дължи
сумата от 600 лева- такси за съхранение на продукцията.
По тези съображения не може да бъде извършено исканото прихващане.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски, които, според
представените по делото доказателства пред тази инстанция са в размер на 610.00 лева –
заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление: гр. СС, ул. Д. № ...., ет....., офис ...., представлявано от управителя
М. И. М. да заплати на Д. Г. Г., с ЕГН ...................., сумата от 15 250.00(петнадесет
хиляди двеста и петдесет) лева- цена на закупена царевица- 50 тона, заедно със законната
лихва, считано от 12.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ...................., да заплати на Д. Г. Г., с ЕГН
........................, сумата от 610.00 / шестстотин и десет/ лева – разноски по гр.д.
№ 125/2021г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3