№ 1220
гр. Перник, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720101237 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Фуудс консултинг„ ООД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу „ВДН Трейд“ АД е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 6126/2021 г. по описа на
Районен съд Перник за сума представляваща стойността на доставени стоки. Твърди,
че между страните е налице облигационна връзка по договор за търговска продажба.
Твърди, че стоките са надлежно предадени и приети от ответника без забележка.
Допълва, че били издадени фактури с № **********/28.10.2021 г.,
**********/11.10.2021 г., **********/27.08.2021 г., **********/14.05.2021 г., всяка
една от които на стойност 3600,00 лева, както и фактури с № ********/29.09.2021 г. на
стойност 3180,00 лева и **********/22.07.2021 г. на стойност 2580,00 лева на обща
стойност 20891.01 лева. Пояснява, че са издадени и фактури с №
**********/24.11.2020 г. на стойност 3600,00 лева и **********/19.11.2020 г. на
стойност 396,00 лева, но общата им стойност от 3996,00 лева била заплатена от
ответника на 07.01.2022 г. – след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че ответникът му
дължи сума в общ размер на 20891.01 лева главница (сбора от незаплатените суми по
посочените фактури), ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и общо 731,01
лева мораторна лихва, начислена от падежа на всяка една от фактурите до 29.11.2021 г.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК. Отговор на исковата молба
не е подаден.
В съдебно заседание ищецът се представляват, като поддържа така предявените
искове и моли съда да ги уважи.
Ответната страна не се представлява.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, разглеждани по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за продажба, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за
вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково
производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и
размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство частично съвпадат (с оглед
признанието на ищеца, че част от задължението е погасено след образуване на ч.гр.д.),
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Ищецът е предявил искове за заплащане цена на доставени стоки, както и за
заплащане на обезщетение за забава в изпълнение задължението на ответника да
заплати тази. За да бъде уважена исковата му претенция, ищецът трябва да докаже, че
между него и ответника е налице валидна облигационна връзка, че той е изпълнил
своето задължение точно и с грижата на добрия търговец (че е доставил стоките според
уговореното количество, вид, качество и в срок), както и размера и изискуемостта на
претендираното от него вземане. По отношение на претендираното обезщетение,
следва да докаже, че насрещната страна е изпаднала в забава, както и конкретния
размер.
От приетите по делото доказателства се установява, че между страните по делото
са били сключени множество договори за доставка на хранителни добавки, като
представените по делото фактури (подписани единствено от ищеца) съдържат
реквизитите на договор за покупко продажба (страни, предмет и цена). Към всяка
фактура е представена транспортна разписка, подписана от получателя – ответник. В
транспортните разписки са посочени подател, адресат, видът на стоката и тегло на
пратката, които данни пряко кореспондират с тези по процесните фактури, като
единствено ищецът е пояснил, че разликата в теглото на предадената пратка и
изпратените продукти се дължи на опаковката им.
По делото липсват данни, а и твърдения за установени дефекти към момента на
предаване, поради което на основание чл. 324 ТЗ стоката се смята одобрена като
съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци, а за купувача – ответник
е възникнало задължението да заплати цената при предаване на стоката – чл. 327, ал. 1
ТЗ, като при неизпълнение, същият е изпаднал в забава в деня следващ падежа на всяка
една фактура, посочен в нея.
Предвид установена валидна договорна връзка между страните и изпадането на
ответника в забава, съдът намира че предявените искове са основателни и доказани,
поради което следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива
2
следва да му бъдат присъдени в доказания размер. В рамките на настоящото
производство са доказани разноски в размер на 417,82 лева за държавна такса и
2776,80 лева възнаграждение за процесуално представителство.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
следва да му бъдат присъдени сумата за държавна такса в размер на 497,74 лева и
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 950,00 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, че В ПОЛЗА на
„Фуудс консултинг„ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Марково, обл. Пловдив СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу „ВДН Трейд“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, бул. „Юрий
Гагарин“ № 167 за сумата в размер на 20891.01 лева, продажна цена на хранителни
добавки, за която са издадени фактури с № **********/28.10.2021 г.,
**********/11.10.2021 г., **********/27.08.2021 г., **********/14.05.2021 г., всяка
една от които на стойност 3600,00 лева, както и фактури с № ********/29.09.2021 г. на
стойност 3180,00 лева и **********/22.07.2021 г. на стойност 2580,00 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението – 06.12.2021
г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер
на 731,01 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена от
падежа на всяка една от фактурите до 29.11.2021 г., за които суми била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6126/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВДН Трейд“ АД да заплати на
„Фуудс консултинг„ ООД сумата от 3194,62 лева – разноски пред Районен съд
Перник в исковото производство и 1447,74 лева в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3