Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… /11.11.2019 год., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА изслуша докладваното от съдия Силвия
Сандева КАНД № 504/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на А.И.С. *** срещу
решение № 217 от 09.07.2019г. по нахд № 669/2019г. по описа на Районен съд – Добрич,
с което е потвърдено НП № 431027-0029751/22.04.2019г. на началника на отдел
“Оперативни дейности” – Варна към ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ на ЕТ “А.– А.С.”, с БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ,
със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. “П.Р.С.” № ХХХ,
представляван от А.И.С., с ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева. Основните възражения в жалбата са,
че здравословното и финансовото състояние на жалбоподателя не му позволяват да
плати наложената имуществена санкция. Иска се отмяна на решението и на
потвърденото с него наказателно постановление поради явна несправедливост на
наказанието.
Ответникът по
касационната жалба не изразява становище по основателността й.
Представителят
на Окръжна прокуратура Добрич счита, че с оглед на личността и здравословното
състояние на нарушителя може да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
За да
се произнесе по съществото на жалбата, с оглед на посочените в нея касационни
основания за отмяна и в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК, съдът съобрази
следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:
С
процесното наказателно постановление на ЕТ “А.– А.С.”, с БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес
на управление: гр.Добрич, ул. “П.Р.С.” № ХХХ, представляван от А.И.С., с ЕГН **********,
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за това, че на
16.03.2019г. при извършена проверка от страна на контролните органи е установено,
че А.И.С. осъществява търговска дейност на сергия (без стационарен обект),
находяща се в гр.Добрич, бул. “25-ти септември”, без да е монтирано и въведено
в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) от
датата на започване на дейността – 16.03.2019г. АНО е приел, че с поведението
си С. е осъществил състава на административно нарушение на чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г., което подлежи на санкциониране по реда на чл.185,
ал.2 от ЗДДС. Нарушението е констатирано след извършена контролна покупка от
орган по приходите на 1 бр. балон на стойност от 5 лева, за която не е издаден
фискален касов бон от ЕКАФП или друг документ.
За да
потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че при издаването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения, както и че вмененото с него
нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Изложил е съображения за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН с оглед на важността на регулираните с нарушената
правна норма обществени отношения. Счел е, че липсва правна възможност за
намаляване на наложената имуществена санкция, тъй като тя е определена в законоустановения
минимум.
Така
постановеното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
На
първо място, по делото не са налице ясни и категорични доказателства, които да
установяват, защо актосъставителят, а след това и наказващият орган са приели,
че административнонаказателната отговорност следва да се носи от ЕТ, а не от
физическото лице. И в двата акта (АУАН и НП) е налице вътрешно противоречие
относно персонификацията на нарушителя, като веднъж се твърди, че търговската
дейност по продажба на балони се осъществява от ЕТ, а друг път от физическото
лице. Действително по време на проверката жалбоподателят С. е попълнил писмени
сведения, в които е посочил, че има регистрирана фирма като ЕТ, но само това не
е достатъчно, за да се приеме, че проверяваният търговски обект се е стопанисвал
от ЕТ и именно той е автор на извършеното нарушение.
Няма
спор, че от гледна точка на гражданското право физическото лице и ЕТ са един и
същ правен субект, като с регистрацията си като ЕТ физическото лице не
придобива нова правосубектност, а само разширява гражданската си
правоспособност, но от гледна точка на административнонаказателното право е
налице съществена разлика между физическото лице и регистрирания от него ЕТ,
тъй като съгласно
разпоредбите на чл.13 б.“б“ и чл.83, ал.1 от ЗАНН на физическите лица може да
бъде налагано само административно наказание „глоба“, а на ЮЛ и ЕТ – само
имуществена санкция. Санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС също прави
разграничение между физическото лице – нарушител и едноличния търговец, който не
изпълнява задълженията си по чл.118 или нормативен акт по неговото прилагане. Или
иначе казано, между административнонаказателната отговорност на едноличния
търговец и регистриралото го физическо лице не съществува идентичност, поради
което наказващият орган е бил длъжен да установи по несъмнен начин, че
нарушението е извършено във връзка с дейността на ЕТ с оглед на диференциране
на административното наказание. Той не е сторил това, поради което процесното НП
се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при неизяснена
фактическа обстановка и липса на безспорни доказателства кой е реалният
извършител на нарушението и съответно носител на административнонаказателната
отговорност по чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Независимо от това,
дори и да се приеме, че авторът на нарушението е правилно индивидуализиран, налице
е още едно обстоятелство, водещо до незаконосъобразност на НП. От данните от делото
и по-конкретно от вписванията в търговския регистър е видно, че към момента на
издаване на НП регистрираният от С. едноличен търговец вече е бил заличен,
поради което наказващият орган не е имал правната възможност да ангажира
административнонаказателната отговорност на лицето в това му качество.
Налагането на имуществена санкция на несъществуващ в правния мир ЕТ е нарушение
на материалния закон, което е неотстранимо в хода на съдебното производство и е
абсолютно основание за отмяна на обжалваното НП.
Затова, като е
приел обратното и го е потвърдил, районният съд е постановил един неправилен и
незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови
друг по същество, с който да се отмени НП.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 217 от 09.07.2019г. по
нахд № 669/2019г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 431027-0029751/22.04.2019г. на началника на отдел “Оперативни дейности” –
Варна към ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ на ЕТ “А.– А.С.”, с БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление: гр.Добрич, ул. “П.Р.С.” № ХХХ, представляван от А.И.С., с
ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :