№ 217
гр. Сливница, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20231890100183 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.127 а СК.
Образувано е по искова молба от Е. Ц. В., като баща и законен представител на
малолетното си дете Й.., ЕГН**********, живуща в с. Х............., община Божурище, с която
е предявен иск, с правно основание чл.127а, ал.2 СК, срещу В. Л. В., за даване на
разрешение, заместващо съгласието на майката за издаване на паспорт по реда на ЗБДС на
детето Й.., родена на 10.10.2015 г. за пътувания извън територията на РБ, за срока от 10
години без ограничение на броя на пътуванията, в страните членки на ЕС, Република
Северна Македония, Република Сърбия и Турция, като детето се придружава от своя баща.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са родители на Й..,
ЕГН**********, като към този момент бащата е родителят, който полага единствено грижи
за детето.
Сочи се, че двамата родители живеят отделно един от друг, като при отправено
искане за подписване на декларация пред нотариус от страна на ищеца ответницата е била
отказала.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не се
явява в съдебно заседание и не представя становище.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.127а, ал.2 СК.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че с
1
ответницата се явяват родители на ненавършило пълнолетие дете, че същото има нужди,
свързани с пътувания зад граница, както и че тези пътувания са в негов интерес, както и че
ищецът може да осигури нормални условия за пътуване и пребиваване в чужбина на детето
и способност да се справя с пътуванията.
От представено по делото Удостоверение за сключен граждански брак /л.6/ се
установява, че ищецът и ответницата са съпрузи, считано от 10.10.2015 г.
От представеното по делото удостоверение за раждане /л.7/ се установява, че
страните са родители на малолетно дете – Й.., родена на 18.11.2015 г.
От изготвения и приет по делото Социален доклад на ДСП – Костинброд /л.34/ се
установява, че детето Й.В.а се отглеждат от бащата, като между тях има изградена
емоционална връзка. Бащата задоволява основните потребности на детето от дом /с
минамални санитаро- хигиенни изисквания/, храна и облекло според сезона, пола и
възрастта на детето. От дадено становище на класния ръководител на детето същото е
изостанало в образователен аспек, доколкото бащата не разполага с необходимия капацитет
да го подпомага в обучението, а майката се е дезинтересирала от детето. Пред социалните
работници бащата заявява, че няма възможност да извежда детето извън територията на
страна, като възможностите му се свеждат до покриване на еднодневна екскурзия до
Сърбия. Дадено е становище от експертите към ДСП – Костинброд, че не е в интерес на
детето да му бъде издаден паспорт за пътуване в чужбина, придружено от своя баща, тъй
като последният няма капацитет да се справя със специалните потребности на детето,
особено когато се намира в чужбина.
При изслушване на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 21.11.2023 г.,
същият заяви, че иска да си намери работа в Сърбия и да вземе детето със себе си, както и да
ходят на разходка до Белград.
Съгласно чл. 127 "а" СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Целта на визираната разпоредба е да защити в максимална степен правата и
интересите на децата и да ограничи възможностите за злоупотреба с техните права, с оглед
ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях.
В конкретната хипотеза, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети изцяло от
неговия баща, като майката се е дезинтересирала от детето. Същата не полага грижи и не
съдейства на бащата по отглеждането на детето, както и неосъществява контакти с него.
Грижите по отглеждането на детето от бащата, обаче, са сведени до задоволяване на
минималните потребности, покриващи жизнения минимум на детето – от подслон, храна и
облекло, поради липса на средства, като същият няма необходимите, средства, знания и
възможности да покрива по-специфични нужди на детето – образование, възпитание,
2
култура, справяне с живота извън битовото ежедневие, като среща затруднения в тази
насока дори в позната за него обстановка, каквато е населено място, в което живее и
околностите.
Горното води на извод, че тези затруднения ще бъдат още по-големи и осезаеми в
една непозната за ищеца и детето обстановка, което е възможно да доведе до реална
опасност за живота и здравето на детето, дори и при еднодневни екскурзии в чужбина.
Наред с това съдът счита, че въпреки установената дезинтересованост на майката
детето не следва да бъде отделяно от нея от големи разстояние с оглед възможността тази
връзка да бъде възстановена, като не е в интерес на детето да се установява в друга държава.
В тази връзка следва да се посочи и, че към момента не е решен въпросът за раздялата на
страните, кой от тях ще упражнява родителските права по отношение на детето, като
решаване на спора за пътуване на детето в чужбина не може да предхожда решаването на
другите въпроси.
Съобразно задължителните указания за съда, дадени с Тълкувателно решение 1/2016
на ОСГК на ВКС изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето
при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен
период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр.
държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето при
дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в
чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка
на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се
прецени има ли конкретен и реален риск за детето.
Искането да бъде заместено съгласието на майката детето да пътува извън страната в
посочените държави до навършване на пълнолетие на детето, което е един дълъг период от
време от 10 години и даване на такова разрешение няма да защити интереса на детето,
доколкото няма да бъде извършена предварителна преценка на мястото, условията и
средата, в която детето ще пребивава.
Предвид всичко изложено съдът намира, че молбата по чл.127 „а“, ал.2 СК следва да
бъде оставена без уважение.
Следва да се посочи, че при възникнала конкретна нужда на детето да пътува в чужбина
на организирана екскурзия от училище или във връзка с извънкласни занятия, в които
участва, може да се сезира отново съда с конкретно искане за даване на разрешение на
детето да напуска пределите на страната за дадения период, ако липсва съгласие за това от
страна на майката, като настоящото решение не прегражда тази възможност.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на делото и отхвърлянето на молбата, на основание чл.78, ла.3 ГПК,
право на разноски се пораждат за ответника. Същият не доказа направата на разноски.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е. Ц. В., ЕГН ********** съдът да даде разрешение,
заместващо съгласието на В. Л. В., с ЕГН **********, детето Й.., ЕГН ********** да пътува
извън пределите на Република България при неограничен брой пътувания, придружена от
своя баща Е. Ц. В., на територията на страните от Европейския съюз и Сърбия, Турция
Македония за срок до навършване на пълнолетие на детето, а именно за срок от 10 години и
за издаване на необходимите документи за това.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС - София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4