Решение по дело №548/2024 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО – „АЛЕКСБО 05“ ЕООД гр.Монтана,
със седалище и адрес на управление: п.к.3400 гр.Монтана, общ.Монтана,
обл.Монтана, ж.к.„Плиска“, бл.13, ап.21, с ЕИК:*********, представлявано
от управителя Божидара Георгиева Божинова, в качеството му на
собственик на ППС е обжалвало ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № ********** за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ - гр.София, с който за
извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2,
т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500.00 лева.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител
адвокат Красимир Колев от АК - Враца, се иска отмяна на ЕФ като се
твърди, че с процесния електронен фиш /ЕФ/ незаконосъобразно е ангажирана
имуществената отговорност на дружеството - жалбоподател. Твърди се, че ЕФ
е издаден при допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила и не спазване
разпоредбите на ЗДвП, ЗП и ЗАНН, както и предвидената за това подзаконова
нормативна уредба.Поддържа се и тезата, че прочесното нарушение не е
извършено поради наличието на сключен договор с ИТС въз основа на който
договор, от страна на дружеството по електронен път се превеждат суми на
ИТС, които на свой ред следва да превеждат на АПИ дължимите пътни такси
по ЗП, за всяко едно ППС, собственост на дружество. Поради това за
30.08.2021г., за движението на ППС с per. номер СВ 4478 ВН, от страна на
„АЛЕКСБО 05 ЕООД е била предплатена на ИТС, сумата за съответната
пътна такса.Сочи се и че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, поради
постановяването му в нарушение както на материалния закон така и при
съществени процесуални нарушения, като се претендира присъждане на
разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по делото АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”
гр.София с придружително писмо, и в съдебно заседание чрез юрисконсулт
Каролина Маринова ангажира становище в подкрепа на издаденият ЕФ, като
обоснован и подкрепен с доказателства и оставен в сила, като претендира
разноски, а алтернативно се иска в съответствие с Решение на съда на ЕС по
дело С 61/2023г., с което са обявени за незаконосъобразни глобите и
имуществените санкции във фиксиран размер, евентуално да се измени ЕФ,
като се определи такъв размер на санкцията, който да е пропорционален на
извършеното нарушение.
Производството по делото е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Районният съд - гр.Враца, като провери основателността на жалбата,
съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по
делото доказателства прие следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател „АЛЕКСБО 05“ ЕООД гр. Монтана е
собственик на ППС - влекач Влекач, марка „**********“ модел
1

“**********,“ с регистрационен № **********, с технически допустима
максимална маса 19000 кг, брой оси - 2, екологична категория - ЕВРО 3, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, и с обща техническа допустима
максимална маса - на състава 45000 кг.
На 30.08.21г., в 12:35 часа ППС-во се движело на територията на
Община – Враца, когато с терминално устройство 20561 е било засечено в
община Враца по път І-1, на км 8+849 движение /с посока нарастващ
километър/. Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за ППС-то
не е била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, тъй
като за това ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ
декларация за преминаването.
Нарушението било установено /заснето/ с устройство №20561,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 1-1 км 8+849.
За така констатираното нарушение, от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София срещу дружеството-жалбоподател е
издаден процесният ЕФ № ********** за нарушение на чл.102, ал.2 от
ЗДвП, вр.чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, с наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
На 09.05.2024 г. в Национално Тол Управление, специализирано звено
към Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу Електронен Фиш №
********** е постъпила жалба, с вх.№ 53-00-3727/09.05.2024г. от
„АЛЕКСБО 05“ ЕООД гр.Монтана.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от Показанията на
свидетелите: ********** и ******************, както и от събраните по
делото доказателства: жалба, с вх.№ 53-00-3727/09.05.2024г., Електронен
Фиш № **********, известие за доставяне, пълномощни, извлечение от
генерирания доклад от Електронната система за събиране на пътни такси,
Статично изображение във вид на снимков материал на ППС с peг.№
********** - 2 бр. снимки, Договор за правна защита, пълномощни, Справка
за собственост на ППС с per. № СВ4478ВН, справка от АПИ, Протокол
28765/21 от заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, проведено на 09.09.2021 г.; Заповед № РД-11-983/
13.09.2021 г., с която са утвърдени образци на електронни фишове за налагане
на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
както и Образец на електронни фишове — заверени копия, Договор от
27.02.2020г. за предоставена услуга за електронно събиране на такси на база
изминато разстояние с преплащане и с ценоразпис, както и 6бр.сметки за
платени пътни такси по същият договор, писмо от АПИ до ИТС, писмо от
ИТС до АПИ, Становище от 05.09.2024г. от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, от системен администратор
Д.Христов при НТУ с приложена таблица, писмо от ИТС до РС Враца с
приложена таблица и Договор от 27.02.2020г., 1 бр. пътен лист №487215 от
2

30.08.21г. и др. приложени ведно с административнонаказателната преписка и
по делото.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна
по следните съображения:
Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че обжалваният Електронен Фиш №
********** е незаконосъобразен и подлежи на цялостна отмяна при следните
съображения:
Отговорността на дружество „АЛЕКСБО 05“ ЕООД гр.Монтана е
ангажирана за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, чл.187а, ал.2, т.3, във
връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, който текст предвижда наказание за
собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП.
Съгласно чл.102, ал.2 ЗДвП „Собственикът е длъжен да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата“ според категорията
на пътното превозно средство.“. С посочената разпоредба законодателят е
предвидил отговорност за собственика, на превозното средство, който е
длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка
с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 ЗП
според категорията на ППС.
С разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП е предвидена санкция за
собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1,т.2 ЗП.
Съгласно чл.187а ЗДвП при установяване на нарушения по чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя, каквото е процесното, се счита,
че ППС-то е управлявано от собственика му, като в ал.2 е посочено, че когато
собственик на ППС е ЮЛ, за допуснатото движение на ППС без да са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 ЗП, на него се налага имуществена санкция по
т.3 от същата алинея в размер на 2500.00 лв., каквато санкция е наложена в
конкретният случай. За случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което
се издава ел.фиш, съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН. Следователно, за да бъде
издаден ел.фиш за процесното нарушение на чл.179, ал.3б ЗДвП, това трябва
да е предвидено в закон.
В чл.189ж, ал.1, изр.1 ЗДвП е предвидено, че при нарушение по чл.179,
ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да
3

се издава ел.фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение.
С посочената разпоредба обаче не е предвидена възможност за издаване
на ел.фиш за процесното нарушение. Липсва и друга законова норма, която
изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да
бъде съставен АУАН, а в последвие да бъде издадено и НП, а не да се издава
Ел.фиш. За да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл.189ж, ал.7
ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по
чл.179, ал.3-3б ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10 ЗДвП, следва
по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на Ел.фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административно-наказателна отговорност
на дадено лице.
Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл.167а, ал.4 ЗДвП, чл.187а,
ал.4 ЗДвП, чл.167а, ал.2, т.8 ЗДвП и чл.167а, ал.4 ЗДвП, тъй като с тези норми
отново не е предвидено изрично издаването на Ел.фиш за нарушение по
чл.179, ал.3б ЗДвП и не се конкретизира Ел.фиш и АУАН за кое нарушение се
отнася.Изложеното до тук категорично сочи, че в случая липсва изрична
законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен ел.фиш за
нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП, относима към датата на извършване и
констатиране на процесното нарушение.
При това, тъй като се касае за административно-наказателна дейност, не
е възможно чрез разширително тълкуване на чл.189ж, ал.1 ЗДвП /в редакцията
си към датата на констатиране на процесното нарушение/, да се приеме, че тя
се отнася и до нарушенията по чл.179, ал.3б ЗДвП.
Допълнителен аргумент в подкрепа на всички гореизложени правни
изводи е и факта, че едва със законодателното изменение на чл.189ж, ал.1
ЗДвП, в сила от 13.02.24г., законодателят изрично е предвидил
възможността за издаване на Електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б
ЗДвП. Същевременно съдът отчита и че законодателят не е придал обратно
действие на въпросното законодателно изменение, поради което и то действа
от датата на влизането й в сила, т.е. занапред. В конкретния случай остават
приложими нормите, действали към датата на извършване на процесното
нарушение.В този смисъл е и константната съдебна практика на действащите
като касационна инстанция административни съдилища в страната- например:
Решение № 329/11.01.24 г. по КАНД№1702/23 г. на АС-Бургас,
Решение №438/21.12.23 г. по КАНД№524/23 г. на АС-Враца,
Решение №190/08.0124 г. по КАНД№9916/23 г. на АС-София,
Решение №1427/29.04.24 г. по КАНД№6/24 г. на АС-Русе и мн.др.
На следващо място, вида и естеството на конкретно вмененото
нарушение предопределя мястото на извършването му не само като обикновен
елемент от обективната страна на нарушението, но и факт със съществено
4

значение за обективната му съставомерност. При това мястото на извършване
на нарушението следва да е точно конкретизирано, тъй като преценката на
местоположението на извършване на нарушението е свързано и с преценка на
дължимостта на заплатена винетна такса за съответния пътен участък.Затова и
в съдебната практика еднопосочно се приема, че неправилното посочване на
този факт и/или посочването на различни места на нарушението, винаги е
съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на санкционния акт в цялост.
В конкретния случай съдът констатира, че според посоченото в
обжалвания ЕФ, мястото на извършване на вмененото нарушение е „Община
Враца, път I-1, км 8+849“. На пръв поглед така посоченото място на
извършването на процесното нарушение изглежда правилно отразено, но в
действителност не е така.
Същевременно, Републикански път I-1 е първокласен път от
републиканската пътна мрежа на България с общо направление север-юг,
свързващ град Видин с граничния пункт ГКПП Кулата - Промахон. Общата му
дължина е 453.8 км и неговата километрично измерване започва от гр.Видин
към ГКПП Кулата-Промахон. Същият, предвид дължината си, се свързва и
отклонява в редица първокласни, второкласни и третокласни пътища, като
при около км. 144+300 същият преминава в "Обходен път гр.Враца",
представляващ отсечка от път І-1/Е79/.
При тази конкретизация е очевидно, че в ЕФ наказващият орган е
допуснал неправилно отразяване на мястото на извършване на
нарушението, за което жалбоподателят е обвинен, следвало е да бъде
отразено, че жалбоподателят е допуснал извършване на нарушението от
процесното ППС не както се твърди в ЕФ в „Община Враца, път I-1, км
8+849“, а на път: „обход Враца път I-1, отсечка 8+849 км“, част от което
чисто километрично се явява в участъка след км.144 от път I-1.
Следва да се отбележи, още и че участъка от пътя отразен като описание
цифрово в атакуваният ЕФ, в който се твърди, че жалбоподателят е извършил
нарушението, а именно по път I-1, км. 8+849 отговоря на координати
намиращи се в община Видин, с.Новоселски, общински път, ул.Цар Иван
Асен ІІ и предвид километричното измерване се намира в районна на
гр.Видин.
Тоест от направеното описание не става ясно, какво се претендира от
наказващият орган - дали нарушението е извършено в районна на гр.Враца
или в районна на гр.Видин. В този смисъл е налице разминаване относно
действителното местоизвършване на вмененото нарушение, с това посочено
в ЕФ, което е следващо самостоятелно основание за неговата отмяна.
При това положение съдът намира, че между действителното мястото на
нарушението и това отразено в ЕФ е налице пълно разминаване. Съгласно
съдебната практика неправилното посочване на мястото на нарушението
и/или посочването на различни места на нарушението, а в случая в ЕФ е
5

съществено процесуално нарушение, обуславящо на самостоятелно основание
отмяна на санкционния акт в цялост. В тази насока е константната съдебна
практика на действащите като касационна инстанция административни
съдилища в страната и конкретно на АдмС – Враца, като например:
Решение №136/11.05.2023г. по КАНД№68/2023г., на АдмС–Враца,
Решение №443/15.12.2022г. по КАНД№645/2022г., на АдмС–Враца,
Решение №102/06.04.2023г. по КАНД№32/2023г. на АдмС – Враца,
Решение №99/30.03.2023г. по КАНД№30/2023г. на АдмС - Враца
Решение №81/20.03.2023г.по КАНД №31/2023г. на АдмС – Враца и др.
На последно място и въпреки констатираното по горе, което е
достатъчно за отмяната на процесният ЕФ следва задължително да се
подчертае и че в случая за процесното ППС, за инкриминираната дата
30.08.21г. е имало заплатена сметка за пътни такси /л.38/ заплатена на
доставчика ИТС, с който наказаното дружество е имало сключен договор за
електронно събиране на пътни такси, съответно ППС е било снабдено с
бордово устройство и по времето на осъщественото движение последното е
светело в зелен цвят съгласно гласните показания на свидетелите по делото,
като самото бордово устройство не е индикирало за наличието на проблем при
преноса на данни.
От друга страна в писмото от ИТН ТОЛ ПАС с вх. №16934 от 12.12.24г.
се твърди, че бордовото устройство ПОСТАВЕНО на процесното ППС било:
изключено или неправилно включено, или с изчерпана батерия, по време
на регистриране на нарушението, поради което не са се генерирани данни за
локация в следствие на което, няма създадена ТОЛ декларация. Същевременно
в приложената, в табличен вид справка от л.58 до л.61 по делото за часа, в
който се твърди, че е установено нарушението/ но също така и за всички
други/ е посочено, че устройството е светело със зелена светлина, тоест за
водача не е имало причина да смята, че е налице проблем с бордовото
устройство, нито че не са предадени необходимите данни.
Освен това за дружеството, което е сключило договор с национален
доставчик и е платило предварително, за да може собствените му ППС да
пътуват безпроблемно по пътищата отворени за обществено ползване, като от
доказателствата по делото е видно и че в неговата разплащателна сметка е
имало средства, и ИТС е могло да задължи сметката, да изтегли съответните
суми и да ги преведе на АПИ, следователно, дружеството не е имало, нито
реална причина, нито необходимост да осъществява вмененото му нарушение.
По изложените съображения, приемайки, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
настоящата инстанция счита, че атакуваният ЕФ следва да се отмени, а
жалбата да се приеме за основателна. Жалбоподателят претендира
присъждане на платени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
570.00 лв., което предвид процесния материален интерес от 2500.00 лв., се
6

явява и минималният размер на възнаграждението, изчислен по реда на чл.18,
ал.2, вр.чл.7, ал.2,т.2 НРМАВ. При това положение претенцията следва да се
уважи изцяло, а възражението за неговата прекомерност на ответната страна
се преценява като неоснователно, тъй като е договорено и заплатено
възнаграждение в посочения размер на 570.00 лв., който не надвишава
значително определения минимален размер, съгласно разпоредбите на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС/.
Затова и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ София, следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение в
посочения размер от 570.00 лв. /съобразно представените по делото
доказателства/, като същият е определен в съответствие с чл.8, ал.1, т.2 и във
вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/. По изложените съображения съдът намира, че
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като издаден при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Затова и съдът ОТМЕНИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********
на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ София, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	88
Дата:	19 март 2025 г. (в сила от 23 април 2025 г.)
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20241420200548
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 юни 2024 г.

Решение по дело №548/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите