№ 23142
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110126173 по описа за 2024 година
Производството е по чл.389 –чл.395 ГПК.
С исковата молба ищецът ”Е”ЕООД е предявил искане за допускане на
обезпечение на предявените от него осъдителни искове по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД и по
чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на цената на извършени счетоводни услуги по договор от
26.05.2021г. по две фактури с общ размер от 1 158, 72лв и на законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното плщане чрез налагане на запор върху
вземанията (банковите сметки-б.с.) на ответника ”С.С.”ООД в изброени банки.
Софийски районен съд , 68 състав като прецени искането по чл.389 ГПК на ищцовата
страна, намира за установено от следното :
За да бъде допуснато обезпечение на иск , е необходимо този иск да е допустим и
вероятно основателен (чл.391,ал.1,т.1 и т.2 ГПК), т.е. да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или със съответна имуществена гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД ,
както и за ищеца да е налице т.нар.обезпечителен интерес по смисъла на чл.391,ал.1,изр.1
ГПК, т.е. без обезпечението за него да бъде невъзможно или затруднено осъществяването
на правата по решението. Необходимо е и поисканата от ищеца обезпечителна мярка да е
подходяща , т.е. да е съобразена както с финансовите интереси на ищеца , които ще бъдат
обезпечени, така и с финансовите интереси на ответника , които ще бъдат накърнени чрез
налагането на исканото обезпечение.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не е налице втората
процесуална предпоставка за съществуването и за упражняването на правото на обезпечение
на ищеца : исковете не са доказани.
Предявените искове не са вероятно основателни, тъй като не са подкрепени с
надлежни писмени доказателства.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не е налице втората
процесуална предпоставка за съществуването и за упражняването на правото на обезпечение
1
на ищеца– предявените искове за цената на извършени услуги по договор за митнически
складиране и за лихви не са подкрепени с надлежни писмени доказателства.
Приложеният към исковата молба договор от 26.05.2021г. доказват възникването на
задължения за осъществяване на счетоводните услуги, но не доказват изпълнението на тези
задължения , т.е. извършването на услугите. Представените с исковата молба фактури не са
подписани от представител на ответника, поради което представляват частни документи ,
изходящи от ищеца, които поради тази причина не могат да бъдат доказателства за
твърдените от него т.нар. благоприятни факти. Представения анекс от 03.07.2023г. съдържа
признание от ответната страна на неплатени задължения , но те не са конкертизирани ,
поради което не се установява , че това са именно задълженията по процесните два фактури,
предмет на предявените искове. На настоящия процесуален етап ответникът не е
получил преписи от исковата молба и от приложените към нея фактури и договор и
анекс , поради което не може да се приложи чл.301 ТЗ. Не е изготвено и не прието
заключение по съдебно-счетоводна експертиза, поради което няма доказателства, че
фактурите са осчетоводени от страните.
Ищецът не изразява готовност за представяне на гаранция по реда на чл.180 и чл.181
ЗЗД.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не е налице и друга
процесуална предпоставка за съществуването и за упражняването на правото на обезпечение
на ищеца: поисканата обезпечителна мярки е НЕКОНКРЕТИЗИРАНА.
Не са посочени конкретни банкови сметки, които да бъдат запоририрани, и не са
представени доказателства, че техен титуляр е ответникът.
Формалното изброяване на банки не е достатъчно за конкретизиране и за
доказване съществуването на вземанията (банкови сметки), върху които се иска
налагане на запор като обезпечение на искове. Чрез налагането на обезпечение се
накърняват съществени права на ответника , поради което обезпечителните мерки
(включително запор и възбрана) не могат да бъдат налагани от съда само въз основа на
изброяване от ответника на наименованията на съществуващите в страната банки или
на други търговски дружества с твърдения , че са длъжници на ответника.
Според съдебната практика и според процесуалната доктрина съдът е обвързан от
поисканата от молителя обезпечителна мярка и не може да се отклони от нея, т.е. да
постанови различна мярка, а когато прецени , че поисканата обезпечителна мярка е
неоправдана с оглед обезпечителния интерес,или неконкретизирана следва да отхвърли
молбата за обезпечение (изрично в този смисъл – проф. Живко Сталев, „БГПП”, изд.2001г.,
стр.815).
По гореизложените причини поради липсата на надлежни писмени доказателства, не
са налице комулативно изискуемите условия за допускане на поисканото обезпечение.
Искането по чл.389 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.389 ГПК , предявено с исковата молба от ищеца
”Е”ЕООД, със съдебен адрес : град София, ул. ***, чрез адв. К. К., за допускане на
обезпечение на предявените от него осъдителни искове по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД и по
чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на цената на извършени счетоводни услуги по договор от
26.05.2021г. по две фактури с общ размер от 1 158, 72лв и на законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното плщане чрез налагане на запор върху
вземанията (банковите сметки-б.с.) на ответника ”С.С.”ООД в изброени банки.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението от ищеца (чл.396,ал.1 ГПК).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК).
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на настоящото определение за
изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3