Р Е Ш Е Н И Е
№
18.11.2015г, гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№3237/2015г по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Искове с
правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225,
ал.1 от КТ.
Производството по
делото е образувано, по искова молба от С.А.К., чрез адв.
Й.Я., против ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ, гр.Бургас, в
която се твърди, че ищеца работел при ответника, като главен специалист
Риболовен контрол в отдел „Рибарство и контрол"- Плевен и с място на
работа гр.Плевен. Твърди, че на 12.05.2015г., е издадена Заповед №36 от същата
дата на изпълнителния директор на ИАРА, с която трудовия му договор е
прекратен, считано от 13.05.2015г., поради съкращаване на щата, след проведен
подбор по реда на чл.329 от КТ. Счита, че заповедта е незаконосъобразна.
Твърди, че оригинал на Заповед №36/12.05.2015г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответника не му е показвана, нито връчвана. Твърди, че
трудовият му договор е прекратен разбрал значително по-късно - след като на
01.06.2015г. е видял, че по банковата му сметка е преведено обезщетение по КТ,
и след извършена след това от него справка в НАП и НОИ. Твърди, че на
11.06.2015г. отишъл в ИАРА-гр. Бургас, но му дали само копие на Заповед
№36/12.05.2015г., на което имало отбелязване, че на 12.05.2015г. в 11,15 часа е
отказал да получи, и да подпише заповедта, с имената и подписите на двама
свидетели на отказа. Твърди, че на дата 12.05.2015г., ищецът, заедно с колегата К.В. **, са посетили отдела
на ИАРА в гр.Плевен, но заповед за прекратяване на трудовия му договор нито му
е показвана, нито му е връчвана, нито пък и отказал да я получи. Твърди, че
копие от заповедта му била предадена на 11.06.2015г. в гр.Бургас, когато бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност и се ползвал от закрилата по чл.333,
ал.1 т.4 от КТ, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на
заповедта като незаконосъобразна. Освен това счита, че извършеният подбор също
е незаконосъобразен. Твърди, че не му е известно по какви критерии е извършен
същия, но ищеца работи в ИАРА от 01.11.1994г. и до момента не са му налагани
дисциплинарни наказания, нито пък по някакъв начин работодателят е изразявал
неодобрение от работата му. Твърди, че притежава необходимото за работата
образование, провел е допълнително обучение по мониторинг, контрол и надзор на
рибарството и аквакултурата, притежава професионална
квалификация по професия „Техник-лесовъд" специалност „Горско и ловно
стопанство'", сертификат за обучение и участие в курс по „Обучение за
прилагане на новата нормативна уредба и процедурни правила в ИАРА",
притежава правоспособност за извършване на стопански риболов, свидетелство за
управление на МПС, свидетелство за правоспособност „водач на малък кораб по
река Дунав", международно свидетелство за водач на малък кораб, като
всички придобити от него знания, умения и квалификации са пряко свързани с естеството
на работата му. Счита, че при подбора не са обсъдени професионалните му
качества и умения, а решението е взето по някакви субективни причини.
Моли, уволнението,
извършено със заповед №36 от 12.05.2015г. на изпълнителния директор на ИАРА да
бъде признато за незаконно и да бъде отменено, ищеца да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението работа, ответника да бъде осъден на осн. чл.225, ал.1 от КТ, да заплати обезщетение на ищеца
за оставане без
работа, за периода 13.05.2015г. до 13.11.2015г., в размер на 5100 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че
предявените искови претенции са допустими, но неоснователни. Признава, че
ищецът е работил при ответника като „главен специалист РК", в отдел
„Рибарство и контрол"- гр. Плевен, по силата на трудов договор №
125/17.10.1994 г., и допълнителни споразумения към него, последното от които №
37, датира от 26.02.2014 г., както и че със Заповед № 36/ 12.05.2015г., на Изпълнителния
директор на ИАРА, е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ, във връзка с новия Устройствен
правилник на ИАРА, приет с ПМС № 90/ 16.04.2015 г., в сила от 21.04.2015 г., и
утвърдено на това правно основание, ново длъжностно разписание. Твърди, че
съгласно последното, численият състав на ИАРА, в изпълнение на ПМС № 90/
16.04.2015г., следва да бъде намален с 50 човека. Твърди, че съкращението е извършено, след проведен по
реда на чл. 329 от КТ подбор, и по-конкретно- със Заповед № РД- 261/
05.05.2015г., изпълнителния директор на ИАРА, е наредил да се пристъпи към
процедура за извършване на подбор между тримата служители, заемащи длъжността
„Главен специалист Рибарство и контрол"- гр. Плевен, във връзка със
съкращаване на 1 щатна бройка за тази длъжност. Налице е Протокол за извършен
подбор, по реда на чл. 329 КТ, № Ч- 4941/ 12.05.2015 г. от Комисия, назначена от
Изпълнителния директор на ИАРА. Твърди, че обжалваната Заповед
е издадена от
компетентен орган, в
рамките на правомощията му по чл.
5, ал. 1, т. 16 от Устройствения правилник на ИАРА,
при спазване на процедурата по издаването му. Твърди се, че всичките 27 регионални отдела са закрити,
включително и отдел „Рибарство и контрол"- гр. Плевен и на тяхно място са
създадени 4 нови регионални отдела. Твърди, че със Заповед № 233/ 21.04.2015 г.
на Изпълнителния директор на ИАРА, е утвърдено новото разписание на длъжностите
в Агенцията, в сила от същата дата. Твърди, че със Заповед № РД-243/ 23.04.2015
г. на изпълнителния директор на ИАРА, издадена на основание чл. 329, ал. 1 от КТ, е разпоредено да се пристъпи към процедура по извършване на подбор на лицата,
работещи по трудови правоотношения с ИАРА, във връзка с предстоящите
съкращения. Назначена е нарочна комисия, която да проведе подбора на тримата
служители, заемащи длъжността „главен специалист РК" в отдел „Рибарство и
контрол"- гр. Плевен. С протокол за извършен подбор, Комисията предлага на
изпълнителния директор да бъде съкратен С.А.К.. Счита, че не отговарят на
доказателствата по делото, твърденията на ищеца, че въпреки посещението му в
отдел „Рибарство и контрол"- гр. Плевен на 12.05.2015 г., Заповед № 36 от
12.05.2015г. не му е връчена и същият не е отказвал нейното получаване, тъй
като видно от подписите на двамата свидетели на отказа: Е.Л.К. и В.В.Б., Заповедта в оригинал е връчена на лицето С.К., който
отказва да я получи. Счита, че исковата претенция за обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ е неоснователна и защото ищецът не представя доказателства, че за
исковия период от 13.05.2015 до
13.11.2015 г. е
останал без работа
и без трудови
доходи. Счита, че последното
предполага проведено пълно доказване на обстоятелството, че през целия
исков период ищцът не е работил не само по трудово,
но и по служебно правоотношение и по граждански договори. Оспорва и размера на
исковата претенция. Моли да
бъдат отхвърлени исковите претенции
като неоснователни, ведно със законните последици.
Съдът, като съобрази становището на страните,
на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Безспорно по делото се
установява, че страните по делото са се намирали в трудовоправни отношения, въз
основа на сключен трудов договор №125/17.10.1994г.-л.
104, и допълнителни споразумения, по силата на които, ищецът е заемал
длъжността “Главен специалист- Отдел рибарство и контрол”, с място на работа
–гр. Плевен. Безспорно се установява също, че въз основа на Заповед №36/12.05.2015г. на изпълнителния директор на ИАРА, трудовият
договор с ищеца е прекратен, с посочено основание- “съкращаване на щата”. По
делото, в о.с.з. на дата 14.10.2015г, процесуалният представител на ответника,
представя оригиналът на процесната заповед за
уволнение, след запознаване на съдържанието на която, съдът с протоколно определение е констатирал,
че представеният оригинал не е идентичен с представеното по делото с отговора
на ИМ копие, с отбелязване „вярно с оригинала”. С определението си, съдът е
констатирал, че върху представеното по делото копие на заповедта, са поставени
подписите на лицата **- гл. секретар, **- директор на дирекция и на **- гл.
юрисконсулт, каквито подписи липсват на представеният от процесуалният
представител, в о.с.з., оригинал. Следва
да се отбележи, че върху оригинала , и върху представеното по делото копие, е
посочено, че на дата 12.05.2015г, в 11,15часа, ищецът С.К., е отказал да получи
заповедта за прекратяване на трудовият му договор, скрепено с подписите на
лицата Е.Л.К. и В.В.Б.. По делото, е прието като
доказателство, справка от Български пощи
ЕАД, изх.№ 3787/19.10.2015г, относно доставени куриерски пратки, в отдел
на ИАРА- гр. Плевен, за което ищецът бе снабден с нарочно съдебно
удостоверение, от която справка се установява, че в отдела, за периода
01.05.2015-31.05.2015г, са доставени 4 броя пратки, както следва: на дата
07.05.2015г, , на дата 13.05.2015г, на дата 15.05.2015 и на дата 29.05.2015г.,
като всички пратки са получени от В.Б.. В справката е посочено също и датата на
изпращане на съответните пратки, като
конкретно настоящия казус касае пратката, изпратена на дата 12.05.2015г- в 17,21 часа, и получена
на дата 13.05.2015г., в 10,20 часа. По
делото, във връзка с датата на получаване на документите- заповед за прекратяване
на трудовия договор и декларации към него, като свидетели са разпитани лицата Е.К.
и В.Б., чиито подписи са положени върху процесната заповед, като свидетели на отказа на ищеца К.,
да я получи, на дата 12.05.2015г, в 11,15часа. Св. К. посочва, че на дата
12.05.2015г, ищецът К., заедно с негов колега, са посетили офиса на ИАРР- гр.
Плевен, находящ се в сградата на ОАПС,
като са донесли документи, след което си е тръгнал. Свидетелят посочва, че към 11,00часа, на същата дата, е пристигнала
пощата, която е съдържала заповедта за прекратяване на трудовия договор на
ищеца, както и декларации, във връзка с уволнението/приложени на л. 161-164 от
делото/. Св. К. посочва, че е повикал ищеца К. по телефона, като същият се е
върнал в кабинета на свидетеля, тогава на длъжност „началник- отдел”.
Свидетелят посочва, че след като е уведомил К. за пристигналата заповед, същият
е отказал да я получи и подпише. Св. К. посочва също, че текста, удостоверяващ
отказа на К. да получи и подпише заповедта, е изписан от В.Б., като той се е
подписал. При предявяване на приложеното по делото –л.33, копие на процесната заповед, свидетелят е категоричен, че това е
заповедта, на която той се е подписал като свидетел на отказа, като при предявяване на оригинала на заповедта, св. К.
не може да обясни разликите в заповедта. Свидетелят е категоричен, че заповедта
е представена за получаване и подпис на К., на дата 12.05.2015г. Св. В.Б.- заемаща
длъжността „мл. експерт административно обслужване” към ИАРА- гр. Плевен,
посочва, че на дата 12.05.2015г, документите- заповед за прекратяване на
трудовия договор на ищеца , и декларации към него, са пристигнали по пощата- с
куриер Булпост, преди обяд. Св. Б. посочва, че на същата дата, сутринта, К. е посетил офиса
на Агенцията, след което си е тръгнал. Свидетелката посочва,че к. е бил извикан
от св. К., по телефона, като същият се е върнал в кабинета на св. К., но е
отказал да получи и подпише документите. Свидетелката посочва, че текста, за отказа на С. К.,
написан лично от нея, след което се е подписала. След предявяване на свидетелката
на оригинала на процесната заповед, същата посочва,
че именно това е заповедта, която е пристигнала по пощата, за връчване на ищеца, и е съдържала подписа на изп.
директор и на главен експерт. След предявяване на свидетелката на завереното от
ответника копие на заповедта- на л.33 от
делото , същата не може да отговори на
въпроса за наличните разлики в двете заповеди. Същата обаче посочва, че
и на двете заповеди, текста, за констатиране на отказа на К., е положен от нея,
както и че подписа, положен за свидетел, е
неин.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че показанията на разпитаните свидетел Е.К. и В.Б., не кореспондират
със събраните по делото
доказателства-конкретно приложената по делото справка от български пощи,
относно датата на получаване на процесната заповед за
прекратяване на трудовият договор на ищеца К.. Видно от представената справка,
обсъдена по- горе, на дата 12.05.2015г, в офиса на ИАРА- гр. Плевен, няма
постъпила каквато и да пратка, с куриер Булпост, и
подател ИАРА- гр. София. Такава пратка, получена на дата 13.05.2015г, в 10,20
часа, от св. Б.. Съдът приема, че в случая, не налице връчване на процесната заповед за уволнение на ищеца К., при условията
на отказ, на посочената дата
12.05.2015г., като направеното от страна
на св. К. и Б. удостоверяване на отказа, не отговаря на обективната
действителност. Съобразно нормата на чл.335, ал.1 от КТ, трудовият договор, се
прекратява писмено, което обуславя съответното връчване на заповедта за
уволнение на съответният работник, или служител. Именно от момента на
връчваното, се преценява и момента на прекратяване на трудовият договор-
съответно в случаите на прекратяване с предизвестие- това е момента, от които
започва да тече самото предизвестие, с изтичането на което трудовият договор се
счита за прекратен. Към момента на връчването, се преценяват и наличието на основанията
за закрила, предвидени от КТ. Към датата
на връчване на заповедта за прекратяване на трудовият договор, се прави
преценката от съда, за наличието на основанията, посочени в самата заповед, за
уволнение, и неговата законосъобразност, както и относно срокът по чл.358, ал.1 от КТ. По делото няма възражение от страна на
ответника, че искът за признаване на уволнението за незаконосъобразно и
неговата отмяна, и акцесорните искове, са
депозирани след изтичане на предвиденият
в закона давностен срок. Съдът приема, че въпреки
липсата на редовно връчване на заповедта за уволнение, на посочената дата
-12.05.2015г, ищецът К. е узнал за същата, депозирал е настоящата ИМ, поради
което съдът следва да обсъди законосъобразността на уволнението, въз основа на
разпределената доказателствена тежест между страните.
Тъй като видно от съдържанието на
заповед за уволнение, основание за същото е посочено „съкращаване на щата”, и
след извършен подбор, следва да бъде посочено, че в случая, съдът приема, с
оглед на представените по делото писмени доказателства, че е налице действително
съкращаване на щата. По делото се установява, че въз основа на заповед №РД-198/02.04.2015г,
на Изп. Директор на ИАРА, е утвърдено ново щатно разписание,
считано от 03.04.2015г., като в приложеното по делото поименно разписание на
длъжностите, в отдел „Рибарство и контрол”- гр. Плевен, е посочен и С.К.-на
длъжност „главен специалист”. Установява се също, че въз основа на заповед №
РД-232/21.04.2015г, на Изп. директор, е постановено
изменение на щатното разписание, утвърдено със заповед № РД-198/02.04.2015г,
въз основа на която се закриват 27 отдела „Рибарство контрол”, и се разкриват 4 /четири/ отдела в
Главна дирекция „Рибарство и контрол” ; за отдел „Рибарство и контрол” гр.
Плевен, е предвидено съкращаването на една щатна бройка за длъжността „ гл.
специалист”. По делото се установява също, че новото щатно разписание е в сила
от 21.04.2015г., като въз основа на него са съкратени общо 50 щатни бройки; по
щатно разписание от 03.04.2015г общо по щат заетите са 292 бр., а по щатно
разписание от 21.04.2015-242 бр.
Следва да се отбележи, че в ИМ не
се съдържа оспорване на реалното съкращаване на щата, но съда следва да
установи законосъобразността на уволнението, в т.ч. и факта на реалното съкращаване
на щата, както и законосъобразността на проведеният преди уволнението подбор по
чл.329 от КТ. С оглед на постановеното в ТР№3/2012г на ОСГК, на съдебен контрол
подлежи преценката на работодателя кой от работниците и служителите има
по-висока квалификация и работи по-добре, респ. законосъобразното провеждане на
подбора. Проверката на съда обхваща обстоятелствата, основават ли се приетите
от работодателя оценки, по законовите критерии на чл. 329, ал.
1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на работата. Съобразно
нормата на чл.329 от КТ, при уволнение, на посочените в нормата основания, в
т.ч.и при съкращаване на щата, работодателят има право на подбор и може в
интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре. Правото на подбор на работодателя, е
субективно преобразуващо право, част от неговата работодателска власт, която
следва да бъде осъществяване в рамките на закона.
Видно от приложената по делото
заповед № РД-261/05.05.2015г, е възложено извършването на подбор, между трима служители, сред които и ищецът С.К..
В заповедта е посочено, че се сформира комисия за извършването на подбора, със
състав Е.К.- председател и членове **, И.П. и ** И.. Видно от представеният
протокол за извършен подбор, №Z-4941/12.05.2015г, от дата 12.05.2015г, се
установява, че най- малък брой точки-31- е събрал ищеца К., като същият е предложен
от комисията за уволнение; същият е с по- нисък резултат в показателите „умения
за работа в екип” и „ взаимоотношения с граждани и организации”.
В показанията си, дадени в с.з.,
св. Е.К., в качеството си на председател на
комисията по подбора, посочва, че на практика сам е извършил подбора,
без да е обсъждал качествата на служителите- по съответните критерии, с останалите
членове на комисията. Св. К. посочва, че е нанесъл оценките на служителите,
подписал е протокола, след което го е изпратил за София, за подпис от
останалите членове на комисията. Свидетелят посочва, че не е сигурен, че
останалите членове на комисията познават ищеца К.., като заедно с това, според него, юрк. П.,
не е член на комисията. Св. К. посочва
също, че не знае колко време преди датата на заповедта за уволнение е извършен
подбора. Св. К. посочва също, че при подбора са взети предвид всички допълнителни
квалификации на ищеца К.. Съдът констатира, че е налице вътрешно противоречие в
показанията на св. К., в частта им, в които същият посочва, че на дата
12.05.2015г, ищецът К. е дошъл в офиса на Агенцията, в гр. Плевен, за да донесе
своите сертификати и дипломи, във връзка с извършваният подбор, и твърдението
на св.К., че допълнителните квалификации на ищеца са взети предвид при подбора.
Съдът констатира,че във формуляра, за оценка на качествата на ищеца-л. 49, в
графа- 1.2.- допълнителни квалификации, няма дадена нито една точка, с което
съдът приема,че наличните допълнителни квалификации на ищеца- представени от
същия с ИМ, не са взети предвид при извършването на подбора. Поради това, съдът
приема, че в случая не е налице обективно съответствие между приетите от
работодателя критерии, в частност „допълнителни квалификации”- и реално
притежаваните от ищеца качества. В графа „умения за работа в екип” и „
взаимоотношения с граждани и организации”, също са дадени по- малко точки за
ищеца К.. В показанията си , св. К. не дава точно обяснение за причините за
това, като посочва само, че така е
преценил. По делото, от страна на ответника, с оглед на разпределената
доказателствена тежест, няма представени доказателства за наличие на жалби, или
други оплаквания, от дейността на С.К., в отношенията му с граждани. Следва да
се отбележи също,че в показанията си св. К. ** – колега на ищеца, посочва, че
същият е в добри колегиални отношения с останалите работещи в Агенцията, работи
в екип много добре, и определя отношенията му с гражданите като нормални.
С оглед на така изложеното, съдът
намира, че извършеният от работодателя подбор по чл.329 от КТ, е
незаконосъобразен, поради което уволнението на ищеца е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено като такова. Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че подборът не е извършен въз основа на реално притежаваните от
ищеца качества, с оглед на установените от работодателя ИАРА критерии и ниво на
изпълнение на работата.
По иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
С оглед изложеното по –горе, и с
оглед изхода на главният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът намира, че искането за възстановяването
на ищеца на заемната от него преди уволнението длъжност е основателно и следва
да бъде уважено, доколкото то предполага признаването на уволнението за
незаконосъобразно.
По иска с правно основаниечл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 от КТ.
Съобразно разпоредбата на чл.225,
ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение за времето, през което е останал
без работа, в следствие на незаконното уволнение, като в негова тежест е да
докаже, че през съответния период не е получавал трудово възнаграждение по друг
трудов договор, сключен след това. Видно от копие от регистрационна карта от
Бюро по труда, се установява, че ищецът К., е регистрирано като безработно лице,
считано от дата 22.06.2015г. В с.з. на 14.10.2015г, по делото е представено
копие от регистрационната карта, с отбелязване графика на посещенията на ищеца-22.07.215,
18.09.2015г, 17.11.2015г. В същото с.з., съдът е извършил констатация с
представената в оригинал трудова книжка на ищеца, от която е констатирано,
че след прекратяване на трудовия договор
на ищеца няма други отбелязвания; трудовата книжка на ищеца е представена за
констатация- в оригинал и в с.з. на дата 04.11.2015г, от която е констатирано
също, че след датата на прекратяване на трудовия договор на ищеца, няма други
отбелязвания.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява, че БТВ, получено от ищеца за
месеца, предхождащ месеца за уволнението, е в размер на 850лв. ВЛ е посочило,
че за периода 13.05.2015-13.11.2015г, размерът на обезщетението е сумата от
5100лв.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че до датата на приключване на
съдебното дирене- 04.11.2015г, е установен факта на оставане без работа на
ищеца, в резултат на незаконното уволнение, както и размерът на неговата
претенция. Съдът намира, че искът за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ, е основателен за периода 13.5.2015-04.11.2015г, в размер на сумата от 4912,34лв.,
като за разликата до пълният предявен
размер на иска от 5100лв., за периода 15.05.2015-13.11.2015г, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Сумата е ичсилена от
съда служебно.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ПлРС сумата от 296,49лв.държавна такса,
съобразно на уважената част от исковете и сумата от 50лв-разноски за вещо лице.
Следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца и сумата от 790,19лв направени от него разноски, съразмерно
на уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, УВОЛНЕНИЕТО на С.А.К., ЕГН **********,***, извършено със заповед №36/12.05.2015г.
на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас, ЕИК000649519, за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ същата като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, С.А.К., ЕГН **********, на
заеманата от него длъжност преди уволнението “Главен специалист
рибарство и контрол” към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас.
ОСЪЖДА, на основание чл.344,ал.1, т.1, вр.чл.225,
ал.1 от КТ, Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас,
ЕИК000649519, ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.К.,
ЕГН **********, от с. **, сумата от 4912,34лв.
съставляваща дължимо обезщетение, за времето през което е останал без работа, в следствие на
незаконното уволнение, дължимо за периода 13.05.2015-04.11.2015г. ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ-09.07.2015г.. до окончателното й
изплащане, като за РАЗЛИКАТА до пълният
предявен размер от 5100лв., за периода 13.05.2015-13.11.2015г, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас, ЕИК000649519, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 296,49лв държавна такса и сумата от 50лв..-деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЕИК000649519,
ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.К., ЕГН **********,
от с. **, сумата от 790,19лв. -разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от дата 18.11.2015г, обявена на страните в последното по
делото с.з, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: