Определение по дело №173/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Е. Б. Е.” - Г. сочи в исковата молба, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 пред Районен съд – Кърджали, за което било образувано ч.гр.д № 1819/2013 год. по описа на Районен съд – Кърджали. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, с което ответното дружество било осъдено да заплати дължимата електрическа енергия, както и направените по заповедното производство разноски. Ищецът счита, че разноските по изпълнителното производство могат да бъдат предмет на установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК и такъв иск е допустим, като съдът следва да се произнесе по него. В представено писмено становище се сочи, че съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4753.07 лв., представляваща разноски, присъдени в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д .№ 1819/2013 г. по описа на РС – Кърджали.

Ответникът М. „Д. Ат. Д. – гр. Кърджали е представил отговор, в който е направил признание на предявения иск за заплащане на дължимата електрическа енергия, която е заплатена от ищеца в хода на делото. По отношение на предявения установителен иск за сумата от 4 573,07 лева, представляващи направените разноски по заповедното производство по ч.гр.дело № 1819/2013 год. по описа на Районен съд – Кърджали, е направено възражение за недопустимост на този иск. Излагат се съображения, че такъв иск не може да бъде предмет на настоящото производство. Изразява се становище, че претендираните суми представляват разноски по заповедното производство и не могат да бъдат предмет на иска по чл. 422 от ГПК. Ответникът твърди, че разноските в заповедното производство имат акцесорен характер, поради което ищецът няма правен интерес от предявяване на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявени са били искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца „Е. Б. Е.” - Г. към М. „Д. Ат.Д. –Г., както следва: 85 927.87 лв., представляващи стойността на доставената електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за периода 01.06.2013 г. – 31.10.2013 г.; 2278.06 лв., представляващи стойността на лихвата за забава върху горепосоченото вземане за периода 12.07.2013 г. – 21.11.2013 г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата. В хода на делото са извършени частични плащания, като ищецът претендира установяване на вземания в размер на 33 620.67 лв., представляващи стойността на доставената електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за периода от 01.08.2013 г. до 31.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 2278.06 лв., представляваща стойността на лихвата за забава върху горепосоченото вземане за периода от 12.07.2013 г. до 21.11.2013 г.

Ответното дружество е направило признание на иска, като на основание чл.237, ал.1 от ГПК с протоколно определение в съдебно заседание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

С решение № 82/15.04.2024 г. по т.д. № 20/2014 г. по описа на ОС – Кърджали, съдът се е произнесъл по тези искове, като е признал за установено съществуването на вземанията на ищеца, произтичащи от незаплатена електрическа енергия, както и от обезщетение за забавено плащане на парично задължение (мораторна лихва). Решението е влязло в сила на 22.05.2014 г.

С исковата молба ищецът е предявил и иск за установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 4753.07 лв., представляваща направените в заповедното производство разноски по ч.гр.д № 1819/2013 г. по описа на РС Ікърджали. Производството по делото в тази му част и по отношение на този иск е било спряно до решаването на тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК. След постановяване на решение по тълкувателното дело производството по делото в тази част е било възобновено.

Основният спорен по делото въпрос е дали разноските в заповедното производство могат да бъдат предмет на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Отговор на този въпрос дава т.10в от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, не са налице, в случаите, когато искът е предявен за установяване съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство. В решението е посочено, че предмет на делото по установителния иск е вземането по заповедта за изпълнение, което съответства на задължението на длъжника, а разноските предс‗авляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в заповедта за изпълнение. При оспорване само на разноските не е налице възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, като длъжникът има право да обжалва заповедта по чл.413, ал.1 от ГПК, т.е. в частта й за разноските.

Изложеният от процесуалния представител на ищеца довод, че съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, е неоснователен. Цитираната т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС касае хипотеза, при която следва да се разпредели отговорността за заплащането на разноските в заповедното производство, но съобразно отхвърлената и уважената част от иска. В това производство се разглеждат и възраженията за неправилно изчисление на разноските, искането на ответника за присъждане на разноски, както и възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК. По тези въпроси съдът се произнася с осъдителен диспозитив, но той касае разноските, а не означава, че разноските могат да бъдат предмет на установителен, или още по-малко на осъдителен иск.

Ето защо предявеният иск за установяване съществуването на вземане за сумата от 4753.07 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство, е недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от изложеното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с т.10в от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от „Е. Б. Е.” - Г., „Х. Данов” № *, с ЕИК * против М. „Д. Ат.Д. – Г., бУ.Б. № *, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за установяване съществуването на вземане за разноски в размер на 4753.07 лв., направени в заповедното производство, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 1819/2013 г. по описа на РС –Кърджали, като недопустим и прекратява производството по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: