Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №142
гр. ВРАЦА, 04.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на трети юни,две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Рената Г. Мишонова- Хальова
Членове: Мария Аджемова
Иван Никифорски – мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Рената
Г. Мишонова- Хальова въз. гр.дело № 211 по описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид:
С определение №1200/21.05.2020г. по ч.гр.дело
1447/2020г. по опис на САС, Окръжен
съд-Враца е определен за компетентен да разгледа въззивното производство,
образувано по подадена от Застрахователно акционерно дружество
"ОЗК-Застраховане"АД гр.София частна
жалба против действията на ЧСИ С.Н., с рег.№ 898 в КЧСИ и с район на действие Видински съдебен окръг, обективирани в негово постановление по
протокол №1911/10.12.2019
г. по изп.дело № 667/19 г. по негов опис.
С жалбата се навеждат доводи, че неоснователно ЧСИ
Н.е отказал да намали размера на адвокатския хонорар в полза на взискателя до
сумата от 200 лв., както и определения по изпълнителното дело размер на таксата
по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Твърди се, че претендирания от взискателя адвокатски хонорар е над
законоустановения минимум, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и е прекомерен, във връзка с което е начислена и
пропоционална такса над размерите, посочени в т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Сочи се, че съдебния
изпълнител неправилно е включил претендираното адвокатско възнаграждение към
материалния интерес заявен от взискателя .Според него това е отделно вземане за
разноски по изпълнителното производство и не следва да се включва в събраната
сума по смисъла на т.26 от Тарифата.Навеждат се и доводи, че делото не е с
фактическа и правна сложност, за да се приеме претендирания размер на
адвокатско възнаграждение от 750 лв.
В условията на евентуалност,жалбоподателят
е посочил, че ако съда приеме, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да
бъде включено в събраната сума, моли същото да бъде намалено на 200 лв ,както и да бъде коригиран размера
на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
пропорционална такса.
От приложеното копие на изп.дело
№667/19 г. по описа на ЧСИ е видно, че копие от жалбата е изпратена на
взискателя Г.Г., чрез адв.Б.В. от АК Видин, като в законния тридневен срок са подадени писмени възражения
срещу депозираната жалба. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 436 ал.3 от ГПК
ЧСИ Н.е изпратил писмени мотиви по
обжалваните му действия и становище за неоснователност на жалбата.
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Съд. състав след като обсъди
доводите на жалбоподателя, мотивите на ЧСИ Н.и всички писмени доказателства в
приложеното ИД№667/19 г. приема следното:жалбата е процесуално допустима,тъй
като е подадена от длъжника в законния срок,
от страна с право на обжалване, срещу акт от категорията на
обжалваемите съгласно чл. 435 ал.2 т.6
от ГПК. Разгледана по същество жалбата е
н е о с н о в а т е л н а.
От приложеното копие от ИД№667/19
г по описа на ЧСИ С.Н.с рег.№898 се установява, че то е образувано на 30.10.2019г.
по молба с вх.№17143/30.10.2019г. от Г. В. Г. от гр. Видин, чрез адв. Б.В. от
АК Видин, срещу "ОЗК-Застраховане" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, въз основа на издаден изпълнителен лист №1606/18.10.2019г.,
съгласно решение №494/01.08.2019г. по гр.дело №3331/2018г. по опис на РС
Монтана, влязло в законна сила на 09.10.2019г.
В полза на взискателката Г. е
присъдена сумата от 20 040 лв.,
представляваща договорена в чл.23 от Договор №45-06-009/22.02.2012г., сключен
между Висшия съдебен съвет и ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД неустойка, в
размер на 3% на ден върху изплатеното на 12.03.2018г. обезщетение в размер на
1000 лв. по щета №0502-100-0139-2015 за периода от 22.08.2015г. до 31.12.2016г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба-03.08.2018г. до окончателното плащане, както и
сумата от 2505.52 лв. разноски в производството.Към молбата са приложени
изп.лист, платежен документ за внесените такси по ТТРЗЧСИ и адвокатско пълномощно, с приложено към него
договор за правна защита и съдействие №137/2019г. с договорено възнаграждение
750 лв.,платено в брой, от която сума -200 лв. за образуване на изп.дело и
550.00 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по изп.дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Длъжникът е редовно уведомен
на 07.11.2019 г. за образуваното дело с ПДИ с изх.№21184/05.11.2019г., в която
е уведомен и за наложените едновременно с изпращане на ПДИ запори на банковите
му сметки.
По изп.дело е постъпило
възражение с вх. №18123/13.11.2019г. от Застрахователно акционерно дружество
"ОЗК-Застраховане"АД гр.София срещу приетите от съдебния изпълнител
разноски, направени от взискателя в производството.Поддържа се, че
претендирания адвокатския хонорар за изп.производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на
делото и се иска неговото намаляване до 200 лв. Направено е възражение и
срещу определения размер на дължимата от длъжника пропорционална такса по чл.26
от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ, като са изложени доводи за неправилност на включеното в материалния интерес адвокатско възнаграждение за
изп.производство от 750 лв.
С обжалваното постановление по
протокол №1911/10.12.2019г. ЧСИ С.Н.е отказал да намали размера на приетите за
събиране разноски на взискателя, в частта им относно изплатеното
адв.възнаграждение, тъй като не са били налице визираните от длъжника
предпоставки. Посочил е, че адв.възнаграждение е под размера на предвидения
минимум съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и висящата по делото сума не е постъпила доброволно от длъжника,
а е събрана в резултат на принудително изпълнение-запор върху банковите сметки.
С оглед
гореизложеното се налагат следните правни
изводи:
1. По разноските в
изпълнителния процес досежно приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение от 750
лв. за осъществено процесуално представителство на взискателя в изпълнителния
процес,съд. състав приема следното:
Възнаграждението от
750 лв. е уговорено между представител и представляван и е заплатено в брой още
при образуване на изпълнителното производство.
Съгласно чл. 10, т.
1 и т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страната
по изпълнително дело, възнаграждението е:
-по т. 1 за
образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
- по т. 2. -за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
От данните по
делото е видно, че вземането по издадения изпълнителен лист към момента на
образуване на изпълнителното производство е в размер на 25 072.79 лв. или при този размер на вземането, по т. 2 на чл. 10
във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, се следва минимално
адв.възнаграждение от 641.08 лв. и 200 лв.
за образуване на изп.дело, или общо е 841.08
лв. без ДДС. Освен това върху
главницата е присъдена и законна лихва, считано от 03.08.2018 г., тоест касае
се за парично вземане което е лихвоносно и колкото по-дълго продължава
принудителното изпълнение, толкова по-голям размер на лихвата ще се начислява
до окончателното изплащане на цялото задължение, което пък увеличава общия размер на дълга. От тази
гледна точка към момента на връчване на ПДИ и етапа на развитие на
изпълнителния процес, е трудно предварително да се прецени дали принудителното
изпълнение на задължението на длъжника ще се осъществи с или без фактическа и
правна сложност, доколкото преценката за наличието или липсата на такава следва
да се преценява към момента на приключване на изпълнението и събирането на
цялото вземане на кредитора, включително и на разноските, съгласно чл.
433, ал. 2 от ГПК.Едва към този момент може да се направи реална оценка
дали са налице основанията по чл.
78, ал. 5 във връзка с чл. 79 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение или не е налице такава като
се отчете и реалното участие на пълномощника в изпълнителния процес,вкл. и
обжалване действията на ЧСИ какъвто е настоящия случай.
Поради изложеното и етапа на изпълнението няма основание
въззивната инстанция да приеме, че определеният в изпълнителното производство
адвокатски хонорар за процесуалния представител на взискателя от 750 лв. е
прекомерен, поради което не следва да бъде редуциран.
2.По
отношение таксата по т. 26 буква "г" от ТТРЗЧСИ /дължима
такса за изпълнение на парично вземане, определяна на база събраната по
изпълнението сума/, съд. състав приема следното:
Дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
за събиране на вземане се изчислява съобразно размера на паричното вземане,
формиран от задължението по изпълнителния лист и приетите разноски за
адвокатско възнаграждение, без да са включени авансовите такси. Приетите разноски за адвокатско възнаграждение не представляват авансови
такси и същите се включват в материалния интерес за изчисляване на
пропорционалната такса. По отношение на възраженията за начина, по който следва
да се изчисляват пропорционалните такси по т. 26 от Тарифата, настоящият състав
намира, че при определянето им следва да се съобрази както задължението по
изпълнителния лист, така и разноските, направени за адвокатско възнаграждение в
хода на изпълнителното производство.
При уредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ при определяне размера на таксата
изрично са изключени определени
разноски, като авансовите такси, но не
са изключени направените от взискателя разноски за процесуално
представителство – адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес.
С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна и действията на ЧСИ Стефан
Нинов, следва да бъдат потвърдени.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Застрахователно
акционерно дружество "ОЗК-Застраховане"АД гр.София против действията на ЧСИ С. Н., обективирани в постановление по
протокол №1911/10.12.2019
г. по изп.дело № 667/19 г. по негов опис, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ С.Н.с рег.№ 898 и с район
на действие Видински съдебен окръг, обективирани в постановление
по протокол №1911/10.12.2019
г. по изп.дело № 667/19 г. по негов опис.
На осн. чл. 437 ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове:1/ 2/