Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№         

гр. Перник, 22.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 22.07.2022 г., в състав:

СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ

като разгледа гр.д. № 00027 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

След осъществяване на процедура по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК, производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба с вх. № 21984/24.02.2014 г. от В.И.В. срещу Софийски градски съд.

Ищецът сочи в исковата молба, че основанието за подаването й срещу ответниците било престъпление на съдиите от СГС – І г.о. – 1 състав, състоящо се в това че: съдействат да бъде подложен на наказателно преследване 4 години, да не му е връчван обвинителен акт, да не е призован на съд, де не му се дава достъп до материалите  на досъдебното производство, да не бъде информиран за хода и актовете касаещи досъдебното производство; не вземат предвид особеното мнение на председателя на съдебния състав, както и становището на ВКП изразено от посочен прокурор; съдията докладчик е излязъл от правомощията му по закон като коментира и оправдава обвинителния акт с обвинение по чл. 308, ал. 1 НК, който не е предмет на постановлението от 23.02.2006 г. при внесен обвинителен акт съдът не може да се произнесе с определение по реда на чл. 243 НПК дали даденото престъпление е погасено по давност, още повече че за същото не е сезиран, с което се нарушава и правото и защитата на подсъдимия, визирано в чл. 289 от НПК; протакат съдебния процес като повтарят едно и също искане, което получава отговор с 5 касационни жалби; защитават интересите на прокурорския свидетел Соня Михайлова по обявяването му за криминален престъпник, която е посочена за виновна за лошо качествено извършени работи с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 2383 по описа на СГС за 2004 г.; поддържат становището на 31-ви състав на СРС по гр. дело № 15505/2010 г., че Соня Михайлова не е виновна, а отговорност носи Столична Община; изнасят неверни данни, че ищеца получава наеми от собствени жилища и е много богат, поради което не следва да бъде освобождаван от държавни такси; Заместник председателя на СГС разпорежда всички дела по казуса да се облагат с държавни такси 100 пъти по-високи от предвидените; посочен в исковата молба с имена конкретен съдия, възпрепятства съдебния процес по същия съдебен казус в гр.д. № 3493/2005 г. и гр.д. № 134/2006 г. по описа на СГС постановява, че исковете са неоснователни и ищеца следва да заплати съдебните разноски, с мотив, че не му е известен обвинителния акт, с който е обявен за криминален престъпник, като впоследствие се оказва, че материалите по досъдебно производство срещу ищеца са били при същия съдия и изчезват, лишавайки го от възможността за справедлив съдебния процес.

От една страна, се твърди, че вредите произтичали от неверни данни и констатации в обвинителен акт, които взаимно си противоречат и не отговарят на истината. От друга страна, се твърди, че е налице отказ да му се върне Акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строеж от 10.09.1998 г. в оригинал, който е негов личен документ и на основание на който е обвинен в криминално деяние, като Прокуратурата и съдебните състави от съдебната система отказват за информация. По-нататък се твърди, че съдът излиза с окончателно определение, че се прекратява съдебното производство срещу ищеца 2006 г., докато прокуратурата продължава наказателното преследване срещу ищеца до 2009 г. Отправя се искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за понесени от ищеца вреди общо в размер на 330000 лв., представляващи нанесени на ищеца имуществени вреди от съдействие на съда за прикриване неправомерно присвоени от членовете на управителния съвет на ЖСК (прокурорски свидетели относно обявяването му за криминален престъпник) средства на фамилията на ищеца, както и увредено здраве и заложено в масивите на МВР становище, че е криминално проявено лице, което го лишава от възможността да работи.

При извършената по реда на чл. 129 ГПК служебна проверка на исковата молба съдът установява, че същата не е съобразена с изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, съответно – с чл. 130 от ГПК.

Изложените в исковата молба многобройни твърдения са противоречиви и взаимно изключващи се, водещи до цялостна неяснота относно обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Основният момент, който може да се извлече от исковата молба, се свежда до понасянето на вреди от страна на ищеца. От там нататък се изброяват многобройни факти и обстоятелства, които рефлектират, както върху основанието на иска, така и върху петитума при проверката за редовност и допустимост по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК, като за съда е невъзможно да извлече кои са правопораждащите факти на ищцовата претенция, т.е. от настъпването на кои факти се извлича причиняването на претендираните вреди. Въобще не става ясно дали ищецът въвежда твърдения за увреждаща административна дейност като предпоставка на твърдените вреди, или за действия при осъществяване на правораздавателна дейност и ако е така, коя от хипотезите по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ се твърди (какви и на кого конкретни актове, действия или бездействия), респ. дали претендира отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

След изброяването на различни вреди и различни факти, от които са произтекли същите, за съда е невъзможно да установи кои са признаците на спорното право и да очертае предмета на делото. Дори и да се приеме, че става дума за различни правни основания, съединени в една искова молба, за всяко от тях не се установява наличието на необходимите реквизити, за да се приеме, че всяка отделна искова претенция отговаря на изискванията за редовност и допустимост. Навеждането на противоречиви и взаимно изключващи се твърдения за участието на различни държавни органи и лица, без видима връзка между тях, не дава възможност да се установи какви са материалните правоотношения между ищеца и всяко едно от тези органи и лица, по какъв начин са причинени претендираните вреди, които от претендираните суми са за имуществени и кои за неимуществени вреди, както и в какво се изразява отговорността на всяко едно от тези органи и лица.

Липсват и доказателства за внесена такса по чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.

УКАЗВА на ищеца, в 1-седмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за ответниците:

- да уточни от кои и на кого актове, по кое дело и с какво конкретно действие или бездействия и на кои правозащитни органи са причинени твърдените вреди, както и дали претенцията му се основава на незаконосъобразност на актове, действия или бездействия или на забавеното им извършване, като във всички случаи, независимо от твърденият от ищеца деликт, да посочи кои и каква част от твърдените вреди, ищецът свързва с твърденията си за конкретно осъществен деликт, респективно – какви по размер обезщетения претендира за тези вреди;

- да посочи и разграничи поотделно конкретния размер на обезщетението, претендирано за всяка една от претърпените вреди – колко за увреденото здраве и непрекъснат страх, и колко за имуществените вреди (щети и ощетяване), респективно да уточни в какво конкретно се изразява увреденото му здраве и непрекъснат страх, както и в какво конкретно се изразяват нанесените му щети и ощетяване.

Да внесе държавна такса 10 лв. по сметка на Окръжен съд Перник, като в същия срок представи доказателства за внесената държавна такса.

При неизпълнение на указанията в посочения срок, производството по делото ще бъде прекратено.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

Съдия:________________