Р Е Ш Е Н И Е №1156
21.07.2020 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 61/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Сдружение за напояване Правище“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Правище, община
Съединение, обл. Пловдив, представлявано от председателя К.В.К., ЕГН: **********
против Наказателно постановление №
НЯСС-224/21.11.2019 г., издадено от К.М.В. – *** на ***, с което на основание
чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6000 (шест хиляди) лева за нарушение по
чл. 190а, ал. 2 във вр. с
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е нарушена
процедурата по връчване на констативните протоколи, на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и на НП, което неправомерно да е ограничило
правото му на защита. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай
на административно нарушение. С писмено становище с вх. № 25805/21.05.2020 г.
поддържа жалбата си и възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения. В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения,
редовно уведомен, жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище с вх. №
5491/23.01.2020 г. оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Заема
позиция да не са допуснати съществени процесуални нарушения, а възраженията на
жалбоподателя да са неоснователни. Поддържа извършването на нарушението да е
доказано по делото, както и да не е налице хипотеза на маловажен случай. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Сдружение за напояване Правище“,
спрямо което лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 28.11.2019 г., установено от известие за доставяне на
регистрирана пощенска пратка № 9100023453557, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган на 05.12.2019 г. Последното обстоятелство се
установява от служебно извършената справка за дата на приемане на пратката на
интернет страницата на пощенския оператор „Еконт Експрес“ ООД, чрез който е
извършена доставката (лист 14 от делото). При тези факти съдът намира, че
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Сдружение за напояване Правище“ бил
вписан в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен съд –
Пловдив с Решение № 8465/29.12.2006 г. по фирмено дело № 3933/2006 г. по описа
на същия съд. Съгласно вписаната информация в регистъра „Сдружение за напояване
Правище“ се представлявало от председателя на сдружението К.В.К..
На 01.11.2018 г. служители на главна дирекция „НЯСС“
към ДАМТН извършили проверка на язовир „ПИ 58058.0.88“, намиращ се в поземлен
имот с № 58058.0.88 в землището на с. Правище, община Съединение. Язовирът бил
собственост на жалбоподателя „Сдружение за напояване Правище“. За извършената
проверка бил съставен Констативен протокол № 07-01-155/01.11.2018 г., с който
на жалбоподателя като собственик на язовирната стена и съоръженията към нея
било дадено предписание да се почистят от храстовидната растителност водният и
въздушният откос на язовирната стена и да се разреди от дървесната растителност
със срок за изпълнение до 30.04.2019 г. Препис от протокола бил връчен на свид.
Е.А.П., който бил член на управителния съвет на сдружението.
Констативният протокол не бил връчен на председателя
на сдружението до изтичането на срока за изпълнение на предписанието.
Свидетелят П. също не уведомил председателя за извършената проверка и връчените
му протокол и предписание.
На 29.05.2019 г. свид. З.И.П. извършил проверка по
местонахождението на язовирната стена, при която установил, че въздушният и
водният откос били обрасли с дървесна и храстовидна растителност.
На 19.08.2019 г. свид. П. съставил акт за установяване
на административно нарушение с № 07-045 против „Сдружение за напояване Правище“
в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен срещу разписка на
представител на жалбоподателя при явяването му.
Срещу акта било подадено писмено възражение с вх. №
85-02-193(2)/29.08.2019 г., което било прието за неоснователно от
административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. З.И.П.. От тях
се установяват датата и мястото на извършената от свид. П. проверка, както и
констатираните при нея обстоятелства. Изяснява се, че проверката е била на
29.05.2019 г. на процесния язовир „ПИ 58058.0.88“, както и че към този момент
въздушният и водният откос били обрасли с растителност. Свидетелят пояснява
още, че проверката, както и предходно извършената такава, в резултат от която е
направеното процесното предписание, са били извършени в присъствието на свид. П.
и отново на него са били връчени съставените документи. Свидетелят изяснява и
че председател на сдружението за напояване бил не свид. П., а К. К., който
обаче нито присъствал при проверките, нито му били връчени констативните
протоколи, а за пръв път бил потърсен от контролните органи при изпращането на
покана за съставянето на АУАН. Показанията на свид. П. се кредитират, тъй като
са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от
незаинтересован свидетел. Същевременно те са и проверени чрез събраните по
делото писмени доказателства, които изцяло подкрепят твърденията на
свидетеля.
Дава се вяра и на показанията на свид. Е.А.П.. От тях
се установява, че свидетелят е член на управителния съвет на сдружението -
жалбоподател от учредяването му и включително към момента на извършените
проверки от органите на ДАМТН, както и че през същия период председател на
сдружението е бил К. К.. Свидетелят признава авторството на подписите си,
изпълнени в двата приложени по преписката констативни протокола. Изяснява, че
по никакъв начин не участва активно в дейността на сдружението, но тъй като бил
единствен от членовете му, който останал да живее наблизо до язовира, се
случвало да бъде търсен във връзка с този язовир. Установява се на следващо
място, че след процесните проверки от ДАМТН свид. П. не е уведомявал
председателя на сдружението за резултатите от тях, за съставените документи,
дадени предписания и възложени задължения. Показанията на свид. П. също се
кредитират като намиращи подкрепа в останалия събран по делото доказателствен
материал. Същите са подробни и непротиворечиви, а в тях свидетелят
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец.
От Констативен протокол № 07-01-155/01.11.2018 г. от
проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатацията се установява, че на 01.11.2018 г. е извършена проверка от ДАМТН
на язовир „ПИ 58058.0.88“, собственост на „Сдружение за напояване Правище“,
като с раздел V, т. 2.2 от
протокола е дадено предписание да се почисти от храстовидна растителност
водният и въздушният откос на язовирната стена и да се разреди от дървесната
растителност, като е определен срок за изпълнение до 30.04.2019 г. Изяснява се
още, че констативният протокол е бил връчен на 13.11.2018 г. на свид. Е.А.П..
От писмо с вх. № 12708/19.02.2020 г. (лист 35 от
делото) се изяснява, че констативен протокол № 07-01-155/01.11.2018 г. е бил
връчен на жалбоподателя единствено чрез свид. Е.А.П. в качеството му на член на
управителния съвет на сдружението.
От Заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на
ДАМТН се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя се установява от
Заповед № А-517/12.07.2018 г., т. 71 на председателя на ДАМТН.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и
че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.
От събраните доказателства по делото се установява, че
от обективна страна жалбоподателят „Сдружение за напояване Правище“ е
собственик на процесната язовирна стена и съоръженията към нея, представляващи
язовир „ПИ 58058.0.88“, находящ се в поземлен имот № 58058.0.88 в землището на
с. Правище, общ. Съединение. На следващо място по категоричен начин се
установява и фактът на даденото предписание с раздел V, т. 2.2 от КП
№ 07-01-155/01.11.2018 г., както и неговото съдържание: „Да се почистят от
храстовидната растителност водният и въздушният откос на язовирната стена и да
се разреди от дървесната растителност, срок: 30.04.2019 г.“. Така даденото
предписание от правна страна се квалифицира като такова по чл. 190а, ал. 1, т.
3 от ЗВ. То изхожда от длъжностни лица, надлежно оправомощени от председателя
на ДАМТН, доказателство за което представлява Заповед № А-517/12.07.2018 г.,
като възлагането на компетентност за издаване на задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях и за определянето на
срок за тяхното изпълнение следва от т. 5 от Заповедта. На следващо място
предписанието е издадено в рамките на правомощията на контролните органи. Следователно
то се ползва със задължителния характер спрямо собственика на язовирната стена
и съоръженията към нея, който му придава разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Предписанието е адресирано до собственика на язовирната стена. Доказа се от
показанията на свид. П. и че предписанието не е било изпълнено в определения за
това срок.
Въпреки това съдът намира, че е налице основание за
отмяна на НП, тъй като се установява, че интересуващото делото предписание до
жалбоподателя, не е било доведено до знанието му до края на предвидения срок за
изпълнение. Оттук и самото материалноправно задължение за предприемане на
определено активно поведение не е било узнато от санкционираното лице, поради
което то обективно не е могло да изпълни едно изцяло неизвестно му задължение.
При нарушителите - юридически лица, за неизпълнение на
техни задължения към държавата или общината при осъществяване на дейността им
се налага имуществената санкция, която е отделен правен
институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци. Това обаче не
означава, че законодателят е изключил от предмета на доказване обстоятелството
дали изпълнението на съответното задължение въобще е било възможно или не за
наказания. Напротив, за да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност на дееца - юридическо лице, то трябва
да се установи, че изпълнението на материалноправното задължение е било
обективно възможно. Едва тогава, щом наказаният е юридическо лице, ирелевантно
е дали неизпълнението на обективно изпълнимото задължение е резултат от нечие
умишлено или непредпазливо поведение.
По делото спорният въпрос се концентрира около
обстоятелството дали констативен протокол № 07-01-155/01.11.2018 г. е бил
надлежно връчен на жалбоподателя. Посоченият протокол, видно от негова четвърта
страница, е връчен на свид. Е.А.П. на 13.11.2018 г. като председател на
сдружението за напояване. Установено от т. 2 на писмо с вх. № 12708/19.02.2020
г. (лист 35 от делото) констативният протокол не е бил връчван на жалбоподателя
по друг начин или чрез друго лице. На следващо място от приетите като писмени
доказателства по делото и постъпили с писмо с вх. № 17986/12.03.2020 г. (лист
47 от делото) материали от фирмено дело № 3933/2006 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив, се установява, че за целия период от съставянето на КП №
07-01-155/01.11.2018 г. до изтичането на срока за изпълнение на предписанието
по т. V.2.2, който
е до дата 30.04.2019 г., председател на сдружението-жалбоподател е бил
единствено К.В.К., а свид. П. е бил член на управителния съвет. При тези факти
съдът приема, че констативен протокол № 07-01-155/01.11.2018 г., с който е
дадено процесното предписание, не е бил надлежно връчен и доведен до знанието
на жалбоподателя преди изтичането на определения в него срок за изпълнение на
предписанието. Следователно изпълнение в предписания срок е било обективно
невъзможно за санкционирания субект.
В тази връзка по своята правноорганизационна форма
жалбоподателят представлява сдружение за напояване. Правната регламентация на
този вид правни субекти се съдържа в Закона за сдруженията за напояване (ЗСН).
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗСН този вид сдружения са юридически лица. Сдружението
се смята за възникнало от деня на вписването си в предназначения за това
регистър при окръжния съд по седалището си /чл.15, ал.1 от ЗСН/. Съгласно чл.
15, ал. 3 вр. чл. 14, ал. 1, т. 5 от ЗСН при учредяването на сдружението за
напояване в регистъра задължително трябва да се впише определен набор от данни,
сред които е и начинът на представителството на сдружението. Вписването в
регистъра има оповестително действие, което означава, че от момента на
извършването му вписаното обстоятелство е противопоставимо на третите лица, като
се смята за известно им. Досежно жалбоподателя „Сдружение за напояване Правище“
вписването му в регистъра към Окръжен съд – Пловдив е постановено с Решение №
8465 от 29.12.2006 г. по фирмено дело № 3933/2006 г. по описа на ОС – Пловдив.
В същото изрично е отбелязано, че сдружението се представлява от председателя
си и че това е физическото лице К.В.К. (лист 56-гръб от делото). От събраните
по делото доказателства за извършените последващи регистърни действия се
установява, че до изтичането на срока за изпълнение на процесното предписание
по КП № 07-01-155/01.11.2018 г. /т.е. до 30.04.2019 г./ не е била вписвана
промяна относно начина на представителство на „Сдружение на напояване Правище“.
Компетентността на председателя на всяко сдружение за
напояване се определя в неговия устав съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от
ЗСН. Тълкувана съвместно с разпоредбата на чл. 45, ал. 2, т. 1 от ЗСН, която
постановява, че председателят
представлява сдружението, се налага извод, че правомощията, включени в
компетентността на председателя, които могат да бъдат уредени и с устава, не засягат
въпроса за представителството на сдружението, който е изрично уреден в Закона.
При приемането на устава на сдружението-жалбоподател съобразно изискването на
правилото по чл. 14, ал. 1, т. 5 от ЗСН се съдържа указание за начина на
представителството. Този въпрос е уреден с разпоредбата на чл. 37, ал. 2, т. 1
от устава на „Сдружение за напояване Правище“, приет като писмено доказателство
и находящ се от лист 48 до лист 53 от делото. Посочената разпоредба гласи, че председателят представлява сдружението
за напояване, подписва договори, по
които сдружението за напояване е страна, както и всички актове и документи на сдружението. Недвусмислено е изразена
волята за всеки случай, налагащ даден акт и документ да бъде подписан от името
на сдружението, това действие да бъде извършвано от председателя. Имайки
предвид тези изходни съображения относно приложимата правна уредба и режимът на
представителството на сдруженията за напояване, съдът приема, че констативен
протокол № 07-01-155/01.11.2018 г., с който на жалбоподателя е предписано
задължението за почистване на водния и въздушния откос на процесната язовирна
стена от храстовидна растителност, не е бил надлежно връчен на сдружението чрез
неговия представляващ. Вместо това по делото категорично се доказа описаният
констативен протокол да е бил връчен единствено на свид. Е. А. П.. Последният
съгласно събраните по делото доказателства от фирменото дело за „Сдружение за
напояване Правище“ е член на управителния съвет. Това налага да бъде изяснен
въпросът относно компетентността на членовете на управителните съвети на
сдруженията за напояване, както и на конкретното сдружение - жалбоподател, за
да бъде направен извод дали свид. П. е разполагал с представителна власт да
приема чужди волеизявления, адресирани до сдружението. Управителният съвет е
законово предвиден орган на сдруженията за напояване съгласно разпоредбата на
чл. 34, ал. 1, т. 2 ЗСН. Правомощията му (на самия орган, а не на членовете на
управителния съвет) са регламентирани в чл. 41, ал. 1 от ЗСН. Установява се, че
управителният съвет е изпълнителен орган – изпълнява решенията на общото
събрание, ръководи текущата дейност между две заседания на общото събрание и се
отчита за извършената дейност, но не разполага с представителни за сдружението
правомощия нито да изявява навън формираната воля, нито да приема по официален,
обвързващ сдружението начин чужди волеизявление. Още по-малко с такова правомощие
разполага отделният член на управителния съвет. В устава на сдружението -
жалбоподател въпросите относно компетентността на управителния съвет като орган
на сдружението за напояване са уредени в чл. 30, ал. 1. И тук обаче
представителни правомощия не са предвидени.
Сливането на изпълнителната и представителна функция в
един орган при други юридически лица не може да бъде аргумент, от който по
тълкувателен път да се извежда представителна власт в полза на отделните
членове на управителния съвет на сдружението за напояване. Подобно сливане на
функции при други категории правни субекти почива на различната правна уредба.
Досежно представителството на сдруженията за напояване няма непълнота на
правната уредба, за да се търси аналогия, напротив - действат ясни и конкретни
правила, за които липсва основание да бъдат дерогирани. Още повече, че
сливането на изпълнителната и представителна функция не е универсално правило
за всички ЮЛ. Така например настоящият съдебен състав счита, че с оглед
установената система от органи при сдруженията за напояване същата разкрива
сходства с представителството на акционерните дружества в хипотезата на чл.
235, ал. 2 от ТЗ както при едностепенната, така и при двустепенната система на
управление. В тази хипотеза съветът на директорите, съответно управителният
съвет с одобрение на надзорния съвет, овластява едно или няколко лица от
съставите им да представляват дружеството. Ако и да липсва съдебната практика,
разглеждаща въпроса за редовността на представителни действия, извършени от
членове на управителния съвет на сдружение за напояване, то далеч по-изобилна е
тя досежно представителни действия при АД в хипотезата на чл. 235, ал. 2 от ТЗ,
но от лица, които не са натоварени с представителни правомощия. Съдебната
практика е изяснила, че когато един или неколцина от състава на съвета на
директорите, респ. на управителния съвет са натоварени да представляват
дружеството, то представителни действия, извършени от останалите лица, които
макар и да са членове на управителния орган (съвет на директорите, управителен
съвет), не обвързват дружеството. Имат се предвид действия както при
упражняването на активна, така и на пасивна представителна власт, сиреч
връчването на чужди волеизявления до останалите членове на съвета на
директорите/управителния съвет, които не са овластени да представляват
дружеството, е нередовно. Посочените съображения по приложението на закона при
сходни правни фигури съдът счита, че намират съответно приложение и досежно
режима на представителство при сдруженията за напояване.
Представителството на юридическите лица урежда начина,
по който тези правни субекти могат да участват навън в правния живот, като от
една страна изявяват формираната воля на юридическото лице и от друга приемат
чуждите волеизявления по обвързващ лицето начин. Съблюдаването на правилата за
представителство на ЮЛ създава гаранция, че всяко действие ще бъде надлежно
извършено или узнато от юридическото лице, така че да му бъде противопоставимо.
Тези правила важат както в отношенията с равнопоставените гражданскоправни
субекти, така и с административните органи. В тази връзка действащото
законодателство установява ефикасни гаранции, че всяко трето лице може да узнае
определения отнапред режим на представителство на ЮЛ, за да може действието да
бъде редовно извършено. Такава гаранция е например непротивопоставимостта
спрямо третите лица на невписани в регистъра ограничения в представителната
власт, които имат значение единствено във вътрешните отношения между представителя
и ЮЛ. Пренесено на плоскостта на настоящия казус се доказа по делото, че още
към момента на извършване на проверката, по която е съставен КП №
07-01-155/01.11.2018 г. и са дадени задължителните предписания до жалбоподателя,
начинът на представителство на сдружението и лицето, което е осъществявало тази
функция, са били известни чрез надлежното им вписване в регистъра по чл. 15,
ал. 1 от ЗСН. Видно от материалите по делото е, че в момента, когато се е
стигнало до реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, без каквото и да е затруднение е установен представляващият
сдружението и той е поканен за съставянето на АУАН. Тук дейността на ДАМТН не
търпи критика. Проблем съдът съзира в обстоятелството, че тази прецизност е
започнала едва когато се е пристъпило към образуването на настоящото
административнонаказателно производство. Далеч обаче не са положени
необходимите усилия, за да се осигури възможността на жалбоподателя да изпълни
в срок даденото му задължително предписание. Вместо това от контролните органи
е проявена небрежност. Последиците от тази небрежност не следва да бъдат
преразпределяни в тежест на жалбоподателя. Щом за съставянето на АУАН не е
имало пречка да бъде установен и поканен действителният представител на сдружението
за напояване, то такава не е имало и при връчването на констативния протокол.
Дори и изначално да е бил нередовно връчен на лице без представителна власт, то
контролните орани са могли по-късно да отстранят нарушението чрез надлежното му
връчване. Вместо това те са дерогирали изцяло волята на общото събрание относно
начина, по който сдружението - жалбоподател да комуникира с останалите правни
субекти, включително да получава чужди волеизявления, като са връчили
предписанието на лицето, на което им е било най-лесно, а след това са
бездействали до края на срока за доброволно изпълнение. Едва след като е
изтекъл този срок, контролните органи са започнали да контактуват с
жалбоподателя чрез неговия надлежен органен представител. Съдът не споделя
подобен подход, при който правата на административнонаказателно отговорните
лица се спазват чак когато дойде време за санкциониране. Не са положени минимални
усилия наказаният да бъде своевременно уведомен въобще за възникналото му
материалноправно задължение и за срока за изпълнението му.
Допуснатата нередовност в уведомяването на
жалбоподателя за задължителното за изпълнение предписание препятства
възможността от лицето да бъде търсена отговорност за това, че не е изпълнило
задължение, за чието съществуване въобще не е било надлежно уведомено до
изтичането на срока за неговото изпълнение. Настоящият съдебен състав е
категоричен, че допуснатото нарушение от контролните органи е от категорията на
съществените. Да се приеме противното би означавало да се скрепи със санкцията
на съда порочната възможност за в бъдеще административнонаказващите органи да
не уведомяват юридическите лица за кое и да е предприето срещу тях действие
чрез публично оповестения им представител, а чрез когото те намерят за добре.
От една страна това би създало изключителна несигурност за юридическите лица.
Това е така, защото получилият чуждото изявление, макар и свързан с
юридическото лице, няма задължението да го приеме, да действа като посредник
или да уведомява друг орган на ЮЛ. Последното не би могло да съществува и
участва адекватно в правния живот, ако е в постоянно състояние на несигурност,
че във всеки един момент всеки съдружник/акционер/член на общото събрание и
т.н. може да получава чужди изявления и да задължава ЮЛ. На следващо място да
се приеме, че прякото нарушаване и „прескачане“ на правилата за
представителство не е съществено нарушение, напълно би обезсмислило тези
правила. Задължение за ЮЛ е още при учредяването си да разпише ясни правила за
начина си на представителство, а след това тези обстоятелства да бъдат вписани
в публичен регистър, за да бъдат общоизвестни на всяко трето лице. Проявената
небрежност от контролните органи не бива да бъде толерирана и насърчавана, тъй
като това би могло да доведе до нейното мултиплициране, създавайки аргумент за
административните органи в бъдещи казуси да могат изключват по подобен начин
представителите на ЮЛ и да комуникират с кое да е избрано от тях лице, без това
да се счита за съществено нарушение. Не намира юридическа опора и преразпределянето
на последиците от така описаната небрежност на контролните органи в тежест на
конкретния жалбоподател.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
ирелевантно е обстоятелството в какво качество свид. П. се е представил на
контролните органи. В комуникацията си с юридически лица административните
органи не следва да действат въз основа на свои впечатления, очаквания,
предвиждания или съобщена им от трети лица информация за начина на
представителство на ЮЛ. Подобен подход е в противоречие с оповестителното
действие на вписването в публичния регистър на начина на представителство на
сдружението. Ако държавният орган не е положил необходимите минимални усилия за
установяване на представителството, то неблагоприятните последици от бездействието
му следва да останат за него.
Не могат да се правят изводи във вреда на
жалбоподателя и от доказания по делото факт, че свид. П. не е уведомил
сдружението чрез неговия председател за съставения КП. На първо място
установява се, че все пак П. е направил такъв опит, но не е успял да намери и
да се свърже с председателя К.. За свидетеля обаче не съществува и такова
правно задължение, а изявената активност е единствено проява на добра воля.
Контролните органи са тези, които са длъжни надлежно да уведомят сдружението.
Не може да се сподели подход, при който административният орган за свое
улеснение връчва книжата на отделен член на сдружението и прехвърля на
последния собственото си задължение да дири председателя и да уведомява ЮЛ. Все
в тази връзка не може да се приеме, че щом председателят на сдружението е бил
отчужден от дейността му, то е било все едно дали ще бъде уведомен или не за
задължението. Видно е, че след като председателят е узнал за съставения АУАН
против сдружението, е предприел активни действия за защита на неговия интерес.
Следователно недопустимо е да се правят предположения, че нарушението би било
извършено дори и сдружението - жалбоподател да беше надлежно уведомено.
Противно би представлявало грубо погазване на правото на защита.
Най-сетне предвид доказания факт, че до края на
предоставения срок за изпълнение свид. П. не е уведомил председателя на
сдружението, то категорично се прави извод, че уведомяването за задължението за
изпълнение на предписанието така и не е достигнало до жалбоподателя. Налице е
хипотеза, която се приравнява по своите последици на липса въобще на връчване
на констативния протокол. В този случай макар срокът да е изтекъл, нарушение не
е извършено, щом задължението не е доведено до знанието на задълженото лице, с
което и срокът за изпълнение не е започвал да тече.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е необосновано, което налага неговата отмяна.
Административнонаказващият орган е изопачил фактическите си изводи, като е
игнорирал значението на относими доказателствени материали. Констативен
протокол № 07-01-155/01.11.2018 г., с който е било определено процесното
предписание, задължително за изпълнение от „Сдружение за напояване Правище“, не
е бил редовно връчен на жалбоподателя. След като той не е уведомен за
съществуването на предписанието, то обективно не е могъл да го изпълни в срок.
В тази връзка съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя, като
те кореспондират с установените по делото факти. Наказателното постановление е
неправилно и необосновано и като такова трябва да бъде отменено.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № НЯСС-224/21.11.2019 г., издадено от К.М.В. – *** на ***, с
което на „СДРУЖЕНИЕ ЗА НАПОЯВАНЕ ПРАВИЩЕ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: с. Правище 4199, община Съединение, обл. Пловдив, представлявано
от председателя К.В.К., ЕГН: **********, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 6 000 (шест хиляди)
лева за нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
ХБ