Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тридесет и първи
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 9257 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 1380,60 лв. – главница, чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 267,62 лв. – договорна
лихва, чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на
иска 68,83 лв. –такса оценка на досие,
чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 352,28 лв. –такса „кредит у
дома“, чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 820,99 лв. –такса „кредит у
дома“ и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 142,79 лв. –лихва за забава.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***-р ***, офис – ***, представлявано от
законния си представител Н.Т.С. и М.Д.Д.срещу П.Х.Х., ЕГН **********,***, в която се твърди, че на
01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „***” АД, ЕИК ***и „***“ ЕООД,
ЕИК ***/с предишно наименование „******“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо
от договор за потребителски кредит № *********/ 30.01.2017 г., сключен между „******“
ООД и П.Х.Х. е прехвърлено в полза на „***” АД ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Твърди, че на 1.03.2018 г. е подписано Приложение 1 към
Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „***” АД и „А.з.с.н.в.”
ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/,
по силата на което „*** АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземането,
произтичащо от договор за
потребителски кредит № *********/ 30.01.2017 г., сключен между „******“ ООД и П.Х.Х. ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди, че „А.з.с.н.в.“ ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да
изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от
законният представител на „***’ АД. Твърди, че в изпълнение на изискванията на
закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително
писмо с Изх.№ ***от 07.03.2018 г., с което от страна на „***” АД чрез „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ответника е уведомен за станалата продажба на вземания на основание
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на
вземания от 16.11.2010 г. Също така е изпратено до ответника и Уведомително
писмо Изх.№ ***от 07.03.2018 г. от страна на „*** ***“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“
ООД, в качеството на преупълномощено от „***” АД /пълномощник на „***“ ЕООД/,
за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „***“ ЕООД и „***“ АД. Твърди,
че двете писма са изпратени едновременно до длъжника. Писмото се върнало в
цялост с отбелязване, че пратката е непотърсена от получателя. На 12.12.2018 г.
ищцовото дпужество изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо
Уведомително писмо, като към датата на подаване на исковата молба не се е върнала обратната разписка към товарителница
№ 68139661. Моли да бъдат приети като доказателства към настоящата искова молба
посочените уведомителни писма и същите да бъдат връчени на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16 04 14 г. по т. д. № ЕП1/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от сьда, като факт от значение за спорното право. В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установява, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем не е погасено, моли да бъде прието, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Излага съображения, че Уведомлението по
реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, с
оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото
вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е
погасено. В тази насока Определение ЗКС по гр.дело 867/2011г„ IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело788/13/.
Твърди, че на 1.03.2018г. е подписано Приложение 1 към Допълнително
споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010г„ сключен между „***” АД и „А.з.с.н.в.” ООД
/понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/, по силата на което „***” АД е прехвърлило в
полза на „Агенция за събиране на вземанил” ЕАД вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № *********/. Твърд, че на 30.01.2017 г., сключен между „******“ ООД и П.Х.Х.
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитор! да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „***“ ЕООД и
съответно от страна на „***“ АД по втората цесия с Уведомителни писма,
изпратени с известия за доставяне. Твърди, че на 30.01.2017г. П.Х.Х. в качеството на Кредитополучател е
сключил договор за потребителски паричен
кредит № ***с „******“ ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, Кредитополучателят
е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен
европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „******“
ООД му предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит.
Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е
прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и
подписването му е акт на неговата свободна воля. Твърди, че при условията на
Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1400,00 лева,
като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като
съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят
потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора
за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва,
месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за
кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора
да бъде в размер на 276,16 лв. Общата стойност на усвоената главница и
договорната лихва по кредита е в размер на 1676,16 лв., които се заплащат на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 27,94 лв. Първата
погасителна вноска е платима на 8.02.2017 г., а последната погасителна вноска е
с падеж: 28.03.2018 г.
Твърди, че с
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 70,00 лв.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима
при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя.
Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 1,17 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Твърди, че
кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома
. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява, че
сумата „Кредит у дома е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу
такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по
неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по
местоживеене на Кредитополучателя. Твърди, че с подписването на договора за
кредит, Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна
на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у
дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя,
както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на
договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на
Кредитиполучателя. Твърди, че в конкретния случай таксата „Кредит у дома“,
която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на
Кредитополучателя е в размер на 358,25 лв. и е разделена на 60 броя равни
вноски, всяка в размер на 5,97 лв., които са платими на падежните дати на
погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която е в
размер на 835,92 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на
седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на
кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 13,93 лв., платими на падежните дати
на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома са посочени като обща
сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно: 1194,17
лв.
Твърди, че
съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко
време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е договорена за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде
писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят
няма вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома
на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до
датата, договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще
продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у
дома“, която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя.
Твърди, че
така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на
Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 2940,33 лв.,
която включва: главница в размер на 1400,00 лв., договорна лихва в размер на
276,16 лв., такса за оценка на досие в размер на 70,00 лв., такса услуга
„Кредит у дома за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на
358,25 лв. и такса услуга „Кредит у дома за събиране на погасителните вноски по
местоживеене в размер на 835,92 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит
общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 49,01 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по
кредита в размер на 27,94 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на
1,17 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 5,97 лв. и вноска по
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 13,93 лв.
Твърди, че
подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в
сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски,
платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен
консултант по местоживеето на Кредитополучателя. Крайният срок за издължаване
на всички задължения по кредита е 28.03.2018 г. /дата на последна погасителна
вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са
обявявани за предсрочно изискуеми.
Твърди, че на Кредитополучателят, от страна н. „А.з.с.н.в. ЕАД, в качеството на
кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на
законната лихва за забава, за периода от 16.02.2017 г. до датата на входиране
на задължението в съда, общият размер на което е 142,79 лв. Твърди, че
Кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 50,00 лв„ с
която са погасени, както следва: такса услуга Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя. 5,97 лв., такса услуга
Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя: l4,92 лв., такса за оценка на досие: 1,17 лв., договорна
лихва: 8,54 лв., главница: 19,40 лв.
Моли да бъде
признато за установено по отношение на длъжника П.Х.Х., EFH **********, с
настоящ адрес ***, че дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите, както следва: 1380,60
лева, представляваща главница по договор за кредит; 267,62 лева, представляващи
договорна лихва: за периода от 15.02.2017 г. до 28.03.2018 г.; 68,83 лева, представляващи такса за
оценка на досие: за периода от 15.02.2017 г до 28 03.2018 г.; 352,28 лева,
представляващи такса услуга Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя. за периода от 15. 02.2017 г до 28 07.2018
г.; 820,99, представляващи такса услуга Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя:а периода от
15.02.2017 г. до 28.03.2018 г.; 142,79 лева, представляващи обезщетение за
забава: за периода от 16.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира
направените деловодни разноски.
В срокът по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника
по делото, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Излага съображения, че за уважаването на иска предявен от страна
на ищеца на следва да се установи, че е собственик или носител на вещно право
върху вещта, в случая на кредита и че процесната вещ- кредита се владее или
държи от ответника, като вземането е изискуемо с оглед неизпълнение на валидно
сключен договор. Счита, че една от посочените предпоставки не е налице, поради
факта, че няма представени доказателства, че от страна на кредитора са
изпълнени условията на чл. 99 от ЗЗД , а именно да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането към новия кредитор, не е налице валидно сключен
договор за цесия и произтичащите от него последствия за длъжника. Моли
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Установява се от Формуляр за кандидатстване за кредит от 30.01.2017г., П.Х.Х. е кандидатствал пред ****** ООД за заем в размер на 1400 лв., който да изплати за 60 седмици. Отбелязано е, че е заявил ползването на услугата Кредит у дома.
Видно е от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 30.01.2017г., същия е подписан от П.Х.Х. и в него са посочени параметрите на кредит в размер на 1400 лв., която сума е максимална. Посочени са възможния брой на погасителни вноски, както и техния размер при примерната сума. Посочен е годишния лихвен процент в размер на 31,82 %, който е фиксиран за срока на споразумението и е в размер на 276,16 лева, ГПР 48 %, представляващ 346,16 лева. Посочено е, че услуга Кредит у дома не включена в ГПР, тъй като не е задължителна за предоставяне на кредита, а еспомагателна и допълнителна услуга, която се предоставя само по искане на клиента. От таксата за услугата Кредит у дома 30 % е равностойността на разходите, свързани с организацията на допълнителната услуга Кредит у дома на клиента и своевременната доставка на заетата сума в брой до дома му, като тази сума се дължи от клиента при подписването на договора за кредит, но е включен по равно в седмичните погасителни вноски като улеснение за клиента. Останалата част от таксата за услугата Кредит у дома, представлява разходите по събирането на седмичините погасителни вноски у дома на клиента и се дължи за договорения период, като също е включена поравно в седмичните плащания.
Видно от договор за потребителски кредит № ********** от 30.01.2017 г., сключен между „******“ ООД (кредитор) и П.Х.Х. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1400,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 60 седмични вноски, първите 59 от които в размер на 49,01 лева, а последната 60-та вноска – в размер на 48,73 лева. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 31,82%; годишен процент на разходите – 48,00%; общ размер на всички плащания – 2940,32 лева. Уговорена е също такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 1194,16 лева (чл. 25 от договора), както и договорна лихва в размер на 276,16 лева и 70 лв. такса за оценка на досие. Съгласно чл.27 от Договора, с подписване на този договор за кредит, клиентът потвърждава, че е получил от ***пълния размер на кредита, както е посочено на първа страница на кредита, в буква А.
Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г., Допълнително споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.11.2017г., Приложение №1-Р/01.03.2018г. и 3 броя Потвърждение на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, „*** АД е прехвърлило н.А.з.с.н.в. АД, придобитото от *** ЕООД/с предишно наименование ****** ООД/ вземане от ответника П.Х.Х., произтичащо от процесния договор за потребителски кредит № ***от 30.01.2017 г.
С пълномощно/л.22 от делото/ и Пълномощно/л.23 от делото/ *** АД е упълномощило и преупълномощило А.з.с.н.в. АД от името на „******“ ООД и от името на *** АД да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия).
С уведомително писмо/л.24 от делото/ и Уведомление/л.25 от делото/, ******“ ООД уведомява чрез А.з.с.н.в. ЕАД ответника П.Х.Х., че задължението му по сключения договор за потребителски кредит № ***от 30.01.2017 г., е прехвърлено на *** АД , което от своя страна го е прехвърлило н.А.з.с.н.в. ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми, да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираните суми..
Не се спори между страните, че вземането на „******“ ООД (кредитор) от П.Х.Х. (кредитополучател), договор за потребителски кредит № ***от 30.01.2017 г. е прехвърлено по силата на процесния договор за цесия на ищеца по делото А.з.с.н.в. ЕАД.
Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Въпреки това, обаче, уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента е връчено като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК. Връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник./ в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. ТК на ВКС/. С оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към исковата молба, съдът счита, че цесията, извършена посредством процесиня договор за продажба и прехвърляне на вземания е породила действие спрямо ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния договор задължения в полза на ищеца. Отделно от това, за несъобщаването на извършената цесия, длъжника може да противопостави възражение, само в случай, че твърди, че е изпълнил надлежно на стария кредитор преди връчване на уведомлението. По делото липсват такива твърдения и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че след договора за цесия липсва постъпило плащане по процесния договор.
Видно от договор за потребителски кредит № ***от 30.01.2017 г., сключен между „******“ ООД (кредитор) и Р.Н.К.(кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1400,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 60 седмични вноски, първите 59 от които в размер на 49,01 лева, а последната 60-та вноска – в размер на 48,73 лева. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 31,82%; годишен процент на разходите – 48,00%; общ размер на всички плащания – 2940,32 лева. Уговорена е също такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 1194,16 лева (чл. 25 от договора), както и договорна лихва в размер на 276,16 лева и 70 лв. такса за оценка на досие. Съгласно чл.27 от Договора, с подписване на този договор за кредит, клиентът потвърждава, че е получил от ***пълния размер на кредита, както е посочено на първа страница на кредита, в буква А.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Следва да бъде обсъдено обстоятелството дали уговореното в процесния договор относно размера на седмично плащане с изключение на последното – 49,01 лв., последно плащане 48,73 лв., срока на договора – 60 седмици, падеж на първото плащане 08.02.2017 г. и падеж на определен ден (сряда) на всяка следваща седмична погасителна вноска, обективира погасителен план по смисъла на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се формира сумата от 49,01 лв., съставляваща размер на седмична погасителна вноска с изключение на последната, съответно как се формира сумата от 48,73 лв. – последна погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора, е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Макар да се изяснява, че сумата от 2940,32 лв. е сбор от сумата от 1400 лв. – главница по договора, сумата от 70 лв. – такса за оценка на досие, 276,16 лв. – общ размер на фиксираната лихва и сумата от 1194,16 лв. – такса за услугата „кредит у дома“, не е посочено в стойността на всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи. Включително таксата „кредит у дома“ следва да бъде отразена в погасителен план, тъй като съгласно чл. 25 от приложените към договора за потребителски кредит „Договорни разпоредби“, същата се заплаща на равни вноски през периода на действие на договора за кредит, а не се начислява еднократно. Освен това не става ясно как се определя размерът на таксата „кредит у дома“ в двете ѝ разновидности – за предоставяне кредита в брой и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, нито как се погасява тази такса с всяка седмична вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Само за пълнота на изложението може да се посочи, че настоящият съдебен състав намира клаузите за дължими от ответника такси „кредит у дома“ и такса за оценка на досие за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно клаузата на чл. 25 от договора потребителски кредит само 30 % от общия размер на таксите „кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно останалата част по същество представлява печалба на кредитора. По този начин така формулираната клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор спорните такси не са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането им се явява нищожна – арг. от 21, ал. 1 ЗПК.
Освен това не са ангажирани доказателства за изпълнението на услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца, който по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК следва чрез пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за да обоснове възникването на задължението на ответника да заплати нейната стойност.
По отношение на таксата за оценка на досие, която по своята правна същност представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия случай с оглед недействителността на процесния договор за потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по кредита. Съдът приема за установено, съгласно т.27 от Договора, че ответника по делото е получил заемната сума в размер на 1400 лв. Той не е ангажирал доказателства за плащане на сумата, но от ищеца се признава, че ответницата е погасил сума от главницата по кредита в размер на 19,40 лв. Видно, че крайния срок на договора за заем е настъпил, поради което ответника е останал задължен за главница в размер на 1380,60 лева. Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се явява исковата молба.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД се явява основателен за сумата от 1380,60 лв. лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***от 30.01.2017 г., поради което следва да бъде уважен в целия си предявен размер.
Предявените искове за заплащане на сумата от 267,62 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 28.03.2018г., сумата от 68,83 лв., представляваща такса за оценка на досие, дължима за периода от 15.02.2017 г. до 28.03.2018 г., сумата от 352,28 лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода от 15.02.2017 г. до 28.03.2018 г., сумата от 820,99 лева, предкставляваща такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя да периода от 15.02.2017г. до 28.03.2018г., както и сумата от 142,79 лв. обезщетение за забава за периода от 16.02.2017г. до 02.10.2018 г., за които е издадена Заповед № 4333/03.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 7057/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в предявените си размери.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 50,37 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъден да плати на ищеца направените деловодни разноски за ДТ, юрисконсултско
възнаграждение и депозит за особен представител /244,56+100+300,00 лв./съразмерно
с уважената част на претенцията в размер 293,39 лева.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на П.Х.Х., ЕГН **********,***, че дължи н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, Р.Н.К., представлявано
от М.Д.Д.–***сумата от 1380,60 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № ***от 30.01.2017 г., сключен между „******“ ООД
(кредитор) и П.Х.Х. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от
кредитора н.А.з.с.н.в. с договор за цесия и допълнително споразумение от 01.11.2017г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4333/03.10.2018г. по ч.гр.д.№ 7057/2018
по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК Р.Н.К.,
със седалище и адрес на управление ***, Р.Н.К., представлявано от М.Д.Д.-***против
П.Х.Х., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответника по делото дължи на ищеца
сумата от 267,62 лева, представлаваща договорна лихва за периода от 15.02.2017г. до 28.03.2018г. по
Договор за потребителски кредит № ***от 30.01.2017 г., сключен между „******“
ООД (кредитор) и П.Х.Х. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от
кредитора н.А.з.с.н.в. с договор за цесия и допълнително споразумение от
01.11.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4333/03.10.2018г. по ч.гр.д.№ 7057/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК Р.Н.К.,
със седалище и адрес на управление ***, Р.Н.К., представлявано от М.Д.Д.-***против
П.Х.Х., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 68,83 лева, представлаваща такса
за оценка на досие за периода от 15.02.2017г. до 28.03.2018г. по по Договор за
потребителски кредит № ***от 30.01.2017 г., сключен между „******“ ООД
(кредитор) и П.Х.Х. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от
кредитора н.А.з.с.н.в. с договор за цесия и допълнително споразумение от
01.11.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4333/03.10.2018г. по ч.гр.д.№ 7057/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК Р.Н.К.,
със седалище и адрес на управление ***, Р.Н.К., представлявано от М.Д.Д.-***против
П.Х.Х., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 352,28 лева, представлаваща такса
Кредит у дома за периода от 15.02.2017г. до 28.03.2018г. по по Договор за
потребителски кредит № ***от 30.01.2017 г., сключен между „******“ ООД
(кредитор) и П.Х.Х. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от
кредитора н.А.з.с.н.в. с договор за цесия и допълнително споразумение от
01.11.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4333/03.10.2018г.
по ч.гр.д.№ 7057/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК Р.Н.К.,
със седалище и адрес на управление ***, Р.Н.К., представлявано от М.Д.Д.-***против
П.Х.Х., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 820,99 лева, представлаваща такса
Кредит у дома за периода от 15.02.2017г. до 28.03.2018г. по по Договор за
потребителски кредит № ***от 30.01.2017 г., сключен между „******“ ООД
(кредитор) и П.Х.Х. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от
кредитора н.А.з.с.н.в. с договор за цесия и допълнително споразумение от
01.11.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4333/03.10.2018г. по ч.гр.д.№ 7057/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК Р.Н.К.,
със седалище и адрес на управление ***, Р.Н.К., представлявано от М.Д.Д.-***против
П.Х.Х., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото
дължи на ищеца сумата от 142,79 лева,
представлаваща обезщетение за забава за периода от 16.02.2017г. до 02.10.2018г.
по Договор за потребителски кредит № ***от 30.01.2017 г., сключен между „******“
ООД (кредитор) и П.Х.Х. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от
кредитора н.А.з.с.н.в. с договор за цесия и допълнително споразумение от
01.11.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4333/03.10.2018г. по ч.гр.д.№ 7057/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.Х.Х., ЕГН **********,*** да плати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, Р.Н.К., представлявано от М.Д.Д.–***сумата
от 50,37 лв. направени деловодни разноски по ч.гр.д.№4333/18 по описа на
РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.Х.Х., ЕГН **********,*** да плати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, Р.Н.К., представлявано от М.Д.Д.–***сумата
от 293,39 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: