О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
21.04.2020г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и първи април, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
След като разгледа докладваното от съдия Стамова в.ч.гр.д.№122/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв.В.Г.съдебен адрес ****** пълномощник на „***” ЕАД , ЕИК ******* срещу разпореждане №471/07.02.2020г. на Дупнишкия районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявление с рег.№1655/05.02.2020г., подадено от „***” ЕАД, ЕИК ******* срещу М.А.В., ЕГН ********** с адрес ***, в частта относно искането за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата в размер на *** лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги.
В жалбата е изразено несъгласие с изложените съображения, обусловили отхвърляне на заявлението.Сочи се, че вземането се основава на клаузи за неустойка съдържащи се в договори за мобилни услуги от:05.05.2016г. и допълнително споразумение към него от 13.02.2018г., договор за мобилни услуги от 23.12.2016г. и допълнително споразумение към него от 03.12.2018г. и договор от 03.12.2018г. , като е уговорено заплащането на неустойка в размер на три месечни такси, при прекратяване на договорите преди изтичане на срока им по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушение на задълженията му по договорите, а не в размер на дължимите до края на срока на договора такива, както е приел районния съд, като се дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок от договора.В жалбата е визирана и клауза от договорите, според която при предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок е изтекъл потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, какъвто съответства на оставащия срок от договора.Поддържа, че в т.12 от заявлението са изложени същите основания за посоченото вземане, както и допълнителни обстоятелства, относно постигната договореност с Комисията за защита на потребителите,за определяне такъв размер на неустойката, който да не представлява такава облага за оператора, каквато той би получил, ако договора на абоната не е прекратен -искане за заплащане на неустойка в размер на дължимите такси за целия оставащ период на договора не е заявявано.Постановения акт противоречи на изложените от заявителя твърдения и на представените доказателства.
Тъй като заявлението е отхвърлено не се дължи връчване на препис от жалба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – арг.чл.413 ал.2 ГПК.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по заявление по образец съгласно чл.410 ГПК, подадено от „***”ЕАД чрез пълн-к адв.Герова срещу посочения в пункт 5 длъжник – М.А.В. с посочени ЕГН и адрес.В т.9 от заявлението са посочени няколко вземания, като релевантно за произнасяне по жалбата е вземане в размер на ** лева, определено, като неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги.Като източник на вземанията са посочени договор за мобилни услуги от 05.05.2016г. и допълнително споразумение към него от 13.02.2018г., договор за мобилни услуги от 23.12.2016г. и допълнително споразумение към него от 03.12.2018г. и договор за мобилни услуги от 03.12.2018г.В т.12 са изложени обстоятелства относно сключените между страните договори, правото на абоната за избор на абонаментна програма, за сключване на лизингов договор за ползване на мобилен апарат, относно задължението му, да плаща месечна абонаментна цена, съобразно използваните услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база, при издаване на фактура, на посочена от абоната дата от месеца, относно фактурирането на услугите под един клиентски номер, посочени са четири фактури издадени на 10.12.2018г, 10.01.2019г., 10.02.2019г. и 10.03.2019г. и дължими суми, като месечни абонаментни такси, както и неплатени лизингови вноски по договорите за номера ******* и ******* в размер на съответно ** лева и ** лева.Посочено е, че не са платени месечни абонаменти в размер на ** лева.С посоченото неизпълнение е обосновано възникнало задължение за заплащане на неустойка съгласно т.11 от договорите, като е направено изявление за това, съгласно споразумение с Комисията за защита на потребителите максималния размер на неустойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартния месечен абонамент, както и за това, че в случай, че към абонаментния план е предоставено устройство за ползване, абонатът дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството( в брой, без абонамент) съгласно ценова листа действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена.Заявителят сочи, че е издал крайна фактура №**********/10.04.2019г. за сумата ** лева – дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, както следва:** лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 03.12.2018г. за номер *******, ** лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент с дата 23.12.2016г. за номер **** и *** лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.05.2016г. за номер ***.
Към заявлението са приложени договор за правна защита и съдействие, пълномощно и цитираните три броя договори и допълнителни споразумения, договори за лизинг на мобилни апарати към договорите за номера ******* и ******* , записи на заповед, към тази два договора, при уговорена в първия договор стандартна месечна такса ** лв. – дата на издаване на фактура на 10-ти всеки месец, договорен план джуниър с неограничени минути по втория договор с дата на издаване фактура на 10-ти всеки месец.В първия договор се съдържа клауза за неустойка, със следното съдържание” в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта до края на този срок.Във всички случаи в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор, потребителят дължи и разликата между цената на устройството за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор, и цената без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на договора по отношение на която и да е СИМ карта, посочена в него и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.В допълнителното споразумение към този договор е продължен срокът му на действие и е предвидено, че „ при прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в чл.2, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложими Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти”.Посочено е, че в в допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, в случаите, в които е предоставено устройства за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договори или по предходно подписан абонамент, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.Искане във връзка с тази клауза в заявлението не е формулирано.С посоченото споразумение срокът на договора е удължен до 13.02.2020г., считано от 13.02.2018г.
Аналогични договорки се съдържат и в договора за номер ******* респ. и допълнителното споразумение към същия, с абонаментен план – джуниър с неограничени минути в мобилната мрежа на Теленор, с предоставен мобилен апарат, дата на издаване на фактура 10- ти всеки месец, чийто срок съгласно допълнителното споразумение е продължен до 03.12.2020г., при отсъствие на уговорена стандартна месечна такса.
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер *******е със стандартен месечен абонамент ** за 24 месеца, с дата на издаване на фактура – 10-ти всеки месец, с абонаментен план – Интернет 15.99, предоставен таблет, със срок на действие до 03.12.2020г., с клауза за заплащане на неустойка със следното съдържание:в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по този договор или други документи свързани с него, в това число приложими Общи условия, се дължи за всяка Сим карта, по отношение на която е налице прекратяване – неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния срок на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти”.Предвидено е, че в допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят се е задължил да възстанови част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, на предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договори или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, такава част от разликата между стандартната цена на устройството , съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му ( в брой или обща лизингова цена по договора за лизиниг) съответстваща на оставащия срок на договора.Договор за лизинг на устройството по този договор не е представен.
В делото са приложени и Общи условия на „***” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.Представени са фактури.
Районният съд в обжалвания акт е приел, че независимо, че се претендира неустойка в трикратния размер по трите договора, то претендираната сума е значително по- голяма, че претендираната неустойка е в размер, почти равен на дължимите от потребителя суми за месечни абонаментни такси и за неплатени лизингови вноски.Посочената клауза не е уговорена индивидуално и е нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП.
Издадена е заповед за изпълнение за претендираните суми, като дължими месечни абонаментни такси и лизингови вноски.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да се отмени.Съображения:
Съгласно чл.411, ал.2 ГПК при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:1/искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;2/ искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;3/ искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;4/ длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;5/ длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В чл.410 ал.2 и ал.3 ГПК е предвидено, че заявлението следва да отговаря на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК, когато вземането произтича от договор с потребител към заявлението следва да бъде представен договорът, заедно с всички приложения и изменения.
Преценката по основателността на заявление касаещо вземания към потребител, следователно, следва да се извърши въз основа на изложените в заявлението обстоятелства и клаузите на договора.Представянето на други документи в закона не е предвидено.
С оглед законовата регламентация и при съобразяване на дадените в т.2б от ТР №4/2014г. по т.д.№4/2013г. разяснения, следва, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение.В случая подаденото заявление по чл.410 ГПК отговаря на изискванията по чл.127 ал.1 и 3 ГПК и чл.128 1 и 2 ГПК.От изложението на обстоятелствата в т.12 от заявлението, с посочване на датите на сключване на договорите, и издадени във връзка с тях фактури, става ясно, че сумата 551.67 лева, представлява неустойка, претендирана във връзка с предсрочно прекратяване на договорите, поради неизпълнение задължения на потребителя. Заявителят е посочил датите на сключване на договорите, съдържаща се във всеки от договорите клауза за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договорите, поради виновно изпълнение, изразяващо в незаплащане на дължимите суми в размер на дължимите стандартни месечни такси от датата на прекратяването до изтичането на срока на договора, но не повече от три.Посочено е кои задължения потребителят не е изпълнил – за плащането на които е издадена заповед за изпълнение.С оглед позоваването му на издаването на фактура, удостоверяваща вземането за неустойка, следва извод, за твърдение относно упражнено към този момент правото за разваляне/прекратяване на договорите.Размерът на търсената неустойка надхвърля уговорения размер с оглед договорените стандартни месечни вноски по договорите от 03.12.2018г. и от 05.05.2016г., което е пречка за издаване на заповед за изпълнение за сумата над ** лева по първия договор и сумата над ** лева по третия договор.При липса на уговорка в договора от 23.12.2016г. за заплащане на стандартна месечна такса, такава не може да бъде присъдена.
По въпроса за дължимостта на неустойка по договор с потребител, при предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнение на негови задължения, настоящата инстанция намира, с оглед предвиденото в чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, че клауза за неустойка е допустима, освен ако размерът й е необосновано висок.Възможност за уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните следва и от разпоредбата на чл.228, ал.1 б.”В” ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл.229а ал.1 изр.второ от ЗЕС.Според Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК, разрешение, кредиторът по двустранен договор с продължително или периодично изпълнение, каквито са договорите на които молителят основава правата си ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето),ако такава неустойка реално е била уговорена.
Договорената неустойка се явява компенсаторна.Прекратената правна връзка поради причина, за която длъжникът отговаря обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД.Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна или вероятно неравноправна.Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени, като съдът ще постанови издаването на заповед за изпълнение за горепосочените суми, като се потвърди в частта му за отхвърляне на заявлението, за издаване на заповед за изпълнение за суми над тези размери.
Следва да се уважи и искането за издаване на заповед за изпълнение и за деловодни разноски в размер съответен на размера за който се уважава заявлението респ. за сумата ** лева съответна на сторените разноски ( заплатено адв.възнаграждение ** лева) сума.Първоинстанционният съд е издал заповед за пълния размер на заплатената държавна такса, поради което въззивният съд не взема предвид същата.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №471/07.02.2020г. на Дупнишкия районен съд по гр.д.№244/20г. в частта му, в която е отхвърлено заявление с рег.№1655/05.02.2020г., подадено от „***” ЕАД, ЕИК ******* срещу М.А.В., ЕГН ********** с адрес ***, в частта относно искането за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата в размер до ** лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 03.12.2018г. за номер *******и за сумата до ** лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.05.2016г. за номер *******, за които е издадена фактура №**********/10.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 05.02.2020г. като вместо това постановява:
Да се издаде заповед за изпълнение чл.410 от ГПК по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „***” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление************* представлявано от Д.К.К.и М.С.срещу М.А.В., ЕГН ********** с адрес *** за следните суми: до *** лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 03.12.2018г. за номер *******и за сумата до ** лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.05.2016г. за номер *******33, за които е издадена фактура №**********/10.04.2019г, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на заявлението 05.02.2020г. до окончателното му изплащане, както и за сумата **** лева – съответна на така дължимите суми, част от стойността на сторените от заявителя по делото разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №471/07.02.2020г. на Дупнишкия районен съд по гр.д.№244/20г. в частта му, в която е отхвърлено заявление с рег.№1655/05.02.2020г., подадено от „***” ЕАД, ЕИК ******* срещу М.А.В., ЕГН ********** с адрес ***, в частта относно искането за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата над ** лева (сбора от сумата ** лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 03.12.2018г. за номер *******и сумата ** лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.05.2016г. за номер *******, за които е издадена фактура №**********/10.04.2019г.) до заявения размер от ** лева, включващ ** лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 03.12.2018г. за номер ********, **** лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 23.12.2016г. за номер ******* и ** лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 05.05.2016г. за номер *******, ведно със законната лихва за посочената разлика над ** лева до ** лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за издаване на заповед за изпълнение съгласно диспозитива на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: