Решение по дело №207/2022 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                                                                                                                № 79

гр.Русе, 17.03.2023 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 207 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.210, ал.3 вр. чл.215, ал.2 вр.ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „С.У.К – 3“ ООД, със седалище в с.Сандрово, общ.Русе, обл.Русе, против решение от 11.05.2022 г. по протокол № 5 на комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на кмета на Община Русе, с което, на основание чл.193, ал.8 вр. ал.3 от ЗУТ, обезщетението за право на прокарване и сервитут на техническа инфраструктура – кабелна линия ниско напрежение до поземлен имот с идентификатор 65348.68.24 в м.“Люцерните“ в землището на с.Сандрово, общ.Русе, през имот с идентификатор 65348.68.176, собственост на жалбоподателя, е определено в размер на 415 лева. В жалбата, в становище с вх.№ 4134/14.10.2022 г. и в хода на устните състезания жалбоподателят развива подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати в производството по издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Сочи, че мотивите към оспореното решение не кореспондират на разпоредителната му част, което разминаване, дори и да се приеме, че се касае до очевидна фактическа грешка по чл.62, ал.2 от АПК, доколкото не е отстранена от органа, води до липсата на коректно посочване на фактическите основания за издаване на акта, в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Твърди, че липсват мотиви и по въпросите, посочени в чл.193, ал.3 от ЗУТ и по - конкретно защо колективният орган е счел, че липсват други варианти на преминаване на процесното отклонение, извън възприетото за него трасе, които да са по-целесъобразни икономически. Счита, че актът противоречи и на материалния закон – чл.64, ал.4, т.1 от ЗЕ и чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ, доколкото размерът на обезщетението е определен без да е налице влязъл в сила подробен устройствен план (парцеларен план), с който да са определени местоположението и размерите на сервитутните зони на процесната кабелна линия ниско напрежение, представляваща отклонение от общата (енергоснабдителна) мрежа на техническата инфраструктура. Възразява, че при определяне размера на обезщетението са нарушени изискванията за справедлива пазарна оценка по чл.210, ал.1 от ЗУТ, респ. чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ, тъй като комисията е кредитирала заключението на оценител, който е използвал като аналози имоти, които не са сходни с имота на жалбоподателя, засегнат от сервитута. Твърди, че последният няма статут на земеделска земя, а е урегулиран, с предимно производствено предназначение е и се намира в урбанизирана територия. Сочи, че полагането на електрическия кабел по проектното трасе би довело до влошаване на условията за застрояване на имота му, предвидени с влязъл в сила ПУП-ПЗ и план-схеми за водоснабдяване, канализация и електрификация, одобрен със заповед № РД-524/28.02.2022 г. на кмета на Община Русе. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение, респ. да измени същото като увеличи размера на определеното обезщетение от 415 лева на 1553 лева съобразно заключението на вещото лице инж.К.К. по допълнителната съдебна техническа експертиза. Претендира присъждането на направените деловодни разноски, за които представя списък.

Разпоредбата на чл.215, ал.2 от ЗУТ предвижда, че по делото следва да бъде призована и общината. Тази разпоредба, според константната практика на ВАС (вж. решение № 15537 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2020 г., II о., решение № 3760 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2019 г., II о., решение № 14293 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2018 г., II о., решение № 15510 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2018 г., II о., решение № 7130 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13196/2016 г., II о. и др.) се явява специална спрямо разпоредбата на чл.153, ал.1 от АПК, поради което и съгласно принципа по чл.11, ал.2 от ЗНА, че специалният закон изключва приложението на общия такъв (lex specialis derogat legi generali), по делото, като ответник по жалбата, следва да участва общината, а не колективният административен орган, издал оспорения административен акт. С определение от 14.11.2022 г. съдът е конституирал като ответник по жалбата именно Община Русе.

В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника по жалбата оспорва същата като неоснователна. Твърди, че дори и в мотивите към заповедта да е налице допусната фактическа грешка, това не води до нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като тези мотиви могат да се съдържат и в други материали по преписката, с които жалбоподателят е имал възможност да се запознае, съгласно указанията по т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК. Счита, че при пазарната оценка на сервитутното право законосъобразно като аналози са използвани поземлени имоти, представляващи земеделска земя, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства за това, че е налице решение на комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ, с което се променя предназначението на земята. Поддържа, че за промяната на нейното предназначение не е достатъчно наличието на влязъл в сила ПУП. Сочи, че щом за имота на жалбоподателя е налице ПУП-ПЗ, то същият се явява урегулиран, поради което за прокарване на отклонение от мрежа на техническата инфраструктура през него е недопустимо да бъде процедиран парцеларен план по чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ, какъвто жалбоподателят твърди, че е необходим, тъй като неговото одобряване е възможно само за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии. Поддържа, че дори и да се приеме, че чл.64, ал.4, т.1 от ЗЕ има предвид както парцеларните, така и плановете за застрояване, ако сервитутът преминава през урегулиран поземлен имот, както в случая, то предшестващото одобряване и влизане в сила на ПУП не е изведено в закона като предварително условие за извършване на оценката на сервитутното право, а неговото наличие, както и това на влязлата в сила оценка, е необходимо при последващото издаване на заповедта по чл.193, ал.3 от ЗУТ, с която се учредява самото право на прокарване. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – А.И.И. (собственикът на поземления имот, който ще се обслужва от учредяваното право), чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди че, доколкото липсва решение на комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ, както и доказателства за плащане на дължимата в това производство държавна такса, пазарната цена на обезщетението е правилно определено като за земеделска земя. Поддържа, че липсата на влязъл в сила ПУП (парцеларен план или план за застрояване) е неотносимо към настоящата фаза на производството, тъй като негов предмет е единствено законосъобразното определяне на цената на правото на прокарване на процесното отклонение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на направените деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира следното:

Страни в производството по чл.193 от ЗУТ за учредяване с административен акт на право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, част от което е и оценката на правото – ал.8, са собствениците на господстващия и на служещия имот – арг. от ал.3. Именно те са и заинтересованите страни по смисъла на чл.64, ал.6, изр.второ от ЗЕ, доколкото се касае до отклонение от мрежа на техническата инфраструктура (кабелна линия ниско напрежение), представляващо линеен енергиен обект по смисъла на § 1, т.31б, б.“а“ на ДР на ЗЕ – подземен провод, предназначен за пренос на електрическа енергия,  на които лица законът признава правен интерес да оспорят пред съда размера на обезщетението, определено с административния акт.

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна – от собственика на засегнатия от прокарваното отклонение имот (видно от приложения по преписката регистър на засегнатите имоти към проекта по част „Геодезия“, представляваща извлечение от кадастралния регистър), участвал и в административното производство. Съобщаването на акта е надлежно извършено на жалбоподателя на 12.05.2022 г. – срещу разписка, в съответствие с чл.210, ал.3, изр.първо от ЗУТ вр. § 4, ал.1 от ДР на ЗУТ. Жалбата е депозирана още на следващия ден като е регистрирана с рег.№ 30-7264-6/13.05.2022 г. на Община Русе, поради което следва да се приеме, че е подадена в преклузивния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ.  Жалбоподателят разполага и с правен интерес, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и основателна, доколкото, съгласно чл.64, ал.6, изр.второ от ЗЕ, предмет на оспорване в настоящото производство може да бъде единствено размера на определеното обезщетение.

          Административният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Според чл.193, ал.3 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. От своя страна разпоредбата на чл.193, ал.8 от ЗУТ предвижда, че цената на учреденото право по ал. 3 и 4 се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедите по ал. 3 и 4. В този смисъл е и чл.64, ал.6, изр.първо от ЗЕ. Според чл.210, ал.1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Длъжностните лица, включени в персоналния състав на колективния орган – комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ, са определени със заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на кмета на Община Русе (л.5-л.6 от преписката). С т.11 от същата заповед комисията е изрично овластена да разглежда оценки и определя по пазарни цени размера и изплащането на обезщетения на основание чл.193, ал.8 от ЗУТ – при прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения. Видно от заключителната част на протокол № 5/11.05.2022 г. от заседание на така определената комисия, в който протокол е обективирано и оспореното решение, то е взето с гласовете на председателя, зам.-председателя и първите петима от членовете на комисията. Протоколът не е подписан от Д. Р. – директор дирекция МДТ (позиция № 6), за която на съда е служебно известно, че понастоящем не заема посочената длъжност, нито от определения неин заместник при отсъствие – Н. Н.– началник отдел КСМДТ. На седма позиция, вместо инж.А. М.– главен експерт в отдел ДС при Дирекция АКККДС в Областна администрация - Русе, протоколът е подписан от А. К. – главен експерт в същия отдел, определен да замества титуляра при отсъствие. За обстоятелствата, обосновали отсъствието на така определения основен член на комисията, респ. за необходимостта той да бъде заместван, по делото липсват представени доказателства. Съдът намира обаче, че, съгласно заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на кмета на Община Русе, участието на представител на Областна администрация - Русе не е било необходимо, тъй като в процесния случай не е удовлетворено условието за това – да се засягат имоти – държавна собственост.

Следва да се отбележи, че нито в ЗУТ, нито в АПК, нито в Устройствения правилник на Общинска администрация – Русе ^[1][1], включително в предходния и понастоящем отменен правилник от 01.07.2020 г., се съдържат правила за кворума и мнозинството, с което се вземат решенията на колективните административни органи и по-конкретно на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ. При това положение съдът намира, че решението следва да бъде взето с обикновено мнозинство - за него трябва да са гласували повече от половината от членовете на комисията, определени съгласно заповедта на кмета на общината.  В случая от общо осем членове на комисията, които е следвало да участват в заседанието, воля за приемане на оспореното решение, според протокола, са изявили общо седем от нейните членове. Както се каза, липсва удостоверено чрез подпис волеизявление на члена на комисията, посочен под позиция № 6 в протокола, а волеизявлението на А. К. – главен експерт в отдел ДС при Дирекция АКККДС в Областна администрация – Русе, посочен под позиция № 7, не следва да бъде вземано предвид, доколкото нито господстващия, нито служещия имот, са държавна собственост.

          Оспореният административен акт е в изискуемата писмена форма – чл.59, ал.2 от АПК като същият е инкорпориран в протокола от заседанието на комисията. Не представлява съществено нарушение на чл.59, ал.2, т.8, пр.второ от АПК обстоятелството, че протоколът, а поради това и обективираното в него решение, като акт на колективен орган, е подписано не само от председателя на комисията – инж.М. И. – зам.-кмет на Община Русе, а от всички нейни членове (без посочения под позиция № 6). Подписвайки административния акт, председателят на колективния орган удостоверява не собственото си властническо изявление, а обстоятелството, че решение в удостоверения смисъл е взето от членовете на този орган, съобразно приложимите правила за кворум и мнозинство, което обстоятелство е удостоверено чрез подписването на взетото решение от всички членове на комисията.

          Съдът не констатира в административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

          В мотивите на оспореното решение, при посочване конкретния повод за провеждане на заседанието на комисията, действително е записано, че то се провежда за определяне на обезщетение за учредяване право на прокарване и сервитут на техническа инфраструктура – „водопроводно отклонение до ПИ 63427.182.1 в м.“Над линията“, землище на гр.Русе през имоти – общинска собственост“, т.е. по въпрос, който няма нищо общо с процесния случай. В случая обаче не се касае за очевидна техническа грешка в административния акт по смисъла на чл.62, ал.2 от АПК, тъй като тя не е засегнала неговата разпоредителна част, а само мотивите му. Тази грешка обаче не представлява съществено нарушение на изискването за мотивиране на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото от останалата част на мотивите му става пределно ясно каква е действителната воля на административния орган - за обезщетението за какво по вид и местоположение право на прокарване на отклонение от обща мрежа на техническата инфраструктура се е произнесъл той. Така, в следващия абзац от мотивите на акта е посочено, че произнасянето е по заявления с вх.№ 94А-844-1/14.03.2022 г. и № 94А-844-1#2/24.03.2022 г. от А.И.И. за учредяване право на прокарване и сервитут на техническа инфраструктура – кабелна линия НН до ПИ 65348.68.24 в м.“Люцерните“, землище на с.Сандрово, през имот с идентификатор 65348.68.176, собственост на „С.У.К-03“ ООД. Разгледани са и двата предложени със заявлението варианта на преминаване на трасето. Избран, като икономически по-целесъобразен, е първия вариант, при който пазарната стойност на правото на прокарване и сервитут възлиза на 415 лева.         

Административното производство е започнало по заявление с рег.№ 94А844-1/14.03.2022 г. на Община Русе, депозирано от процесуално легитимирано лице – от заинтересованата страна А.И., в качеството на собственик на ПИ с идентификатор 65348.68.24. В заявлението е посочено, че захранването с електрическа енергия на сградата в имота на заявителя се извършва от трафопост, находящ се в съседния имот, с идентификатор 65348.68.176, собственост на жалбоподателя. Отбелязано е изрично, а това се установява и от изявленията на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, в рамките на съдебното производство, че той категорично отказва да даде съгласие за прокарване на отклонение от общата мрежа на техническата инфраструктура (електрически кабел ниско напрежение) през собствения му имот.

          Със заявлението е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 93, т.II, рег.№ 2859, д.3 242/06.04.2021 г. на помощник-нотариус по заместване на нотариус с рег.№ 629 на Нотариалната камара, с който е признато, че заинтересованата страна е собственик на селскостопанска сграда с идентификатор 65348.68.24.2, разположена в два поземлени имота – ПИ с идентификатор 65348.68.24, с площ 1270 кв.м. и ПИ 65348.68.174, с площ 6813 кв.м., находящи се в с.Сандрово, общ.Русе, местността „Люцерните“. За закупения имот № 068024, представляващ прилежащата площ към посочената сграда, до която е предвидено прокарването на отклонението (електрическия кабел) – „Сграда с друго предназначение – сенник“ от стопански двор по картата на възстановената собственост на с.Сандрово, общ.Русе, е представен и договор за покупко-продажба на недвижим имот № СД-3/30.04.2018 г., сключен, на основание чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.45а от ППЗСПЗЗ, между А.И., като купувач, и министъра на земеделието, действащ чрез директора на ОД „Земеделие“, като пълномощник, като продавач.

          Заявителят е представил и преписка, изготвена от правоспособно да извършва дейности по кадастъра лице – инж.Д. Д., с представено удостоверение за пълна проектантска правоспособност. В съдържащата се в нея обяснителна записка (л.11) е посочено, че трасето на електропровода ниско напрежение е съобразено с общия устройствен план на населеното място и друго техническо решение е икономически нецелесъобразно. Отбелязано е, че трасето на новото отклонение по никакъв начин не възпрепятства установения начин на трайно ползване на имотите и не се засягат съществуващи сгради. Видно от приложения регистър на засегнатите имоти и графичната част към проекта, ширината на сервитутната ивица по дължината на проектното трасе на електрическия кабел ниско напрежение е определена общо на 2,10 м. – на 0,6 м. от имотната граница със съседния имот с идентификатор 65348.68.174, собственост също на заинтересованата страна, на която граница в последния имот е разположена масивна сграда с идентификатор 65348.68.174.2, и на 1,5 м. от другата страна на проектираното място на преминаване на кабела. Поради това съдът намира, че ширината на сервитутната ивица, която има значение и за общата площ на имота на жалбоподателя, засегната от сервитута, а оттам – и за размера на обезщетението, е законосъобразно определена, в съответствие с т.14 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Според цитираната точка, за електрически кабели за ниско и средно напрежение, при трасе през урбанизирана територия, минималните размери на сервитутната зона са: по оста на трасето - 1,5 m от едната страна и 0,6 m от другата страна - към сгради. Правилно е определена и общата площ от 0,142 дка на сервитутната ивица, която тя заема от площта на имота на жалбоподателя – ПИ с идентификатор 65348.68.176.

          Със заявлението е представена и пазарна оценка на правото на прокарване и сервитут през ПИ 65348.68.176 (на л.4 – л.17 от делото), изготвена от инж.Красимира Петкова – независим оценител, притежаваща сертификат № *********/14.12.2009 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България (на л.18 от делото). Според чл.64, ал.6, изр.първо от ЗЕ, в относимите части на разпоредбата, определянето на размера на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършва по реда на чл. 210 от ЗУТ въз основа на оценка от независим оценител. Следователно оценката е извършена от компетентно лице^[2][2]. Законосъобразността на оценката на обезщетението, чийто размер е възприет и от колективния административен орган, ще бъде разгледана по-нататък, от гледна точка на съответствието на административния акт с материалния закон.

          С писмо с рег. № 94А-844-1#1/ 18.03.2022 г. председателят на комисията, на основание чл.5в от ЗУТ вр.чл.35 от АПК, е указал на заявителя да представи писмени доказателства за липсата на съгласие от страна на жалбоподателя, като собственик на ПИ 65348.68.176, за прокарване на отклонение от общата мрежа през неговия имот, както и доказателства за това, че друго техническо решение по отношение трасето на отклонението би било явно икономически нецелесъобразно предвид факта, че поземления имот, през който се иска прокарването му, граничи на запад с ПИ 65348.68.174, собственост на самия заявител. Указанията са съобщени на последния на 23.03.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне.

          В изпълнение на дадените указания заинтересованата страна – заявителят А.И., е депозирал заявление с вх.№ 94А-844-1#2/24.03.2022 г., в което е посочил, че липсата на съгласие от страна на жалбоподателя е отрицателен факт, а евентуалното наличие на такова би могло да се установи при уведомяването на последния за образуваното административно производство по реда на чл.26 от АПК. Във връзка с втората част на указанията заявителят е посочил, че разстоянието за прокарване на кабела през общинския път до господстващия негов ПИ с идентификатор 65348.68.24 е в пъти по-голямо от това през имота на жалбоподателя. За обосноваване на това твърдение е приложена и обяснителна записка от проектанта, придружена с графичен материал, координатни регистри и регистри на засегнатите имоти за всеки от разгледаните два варианта. Посочено е, че при вариант 1 (през имота на жалбоподателя) дължината на трасето е 67,4 м., докато при вариант 2 неговата дължина е 460,50 м. и се засягат имоти общинска собственост, поради което е прието, че по-икономически целесъобразен е вариант 1. Съдът намира за нужно да отбележи, че не е разгледан отбелязания в указанията на комисията вариант, при който трасето на кабела преминава, поне в основната си част, през собствения на заинтересованата страна ПИ 65348.68.174, например чрез заобикаляне на находящите се в него сгради с идентификатори 65348.68.174.2 и 65348.68.174.3.

          Председателят на комисията счел, че по този начин указанията са изпълнени и изпратил до жалбоподателя уведомление по чл.26, ал.1 от АПК с рег.№ 30-7264-5/01.04.2022 г., с което го уведомил за образуваното административно производство. В уведомлението на жалбоподателя е предоставена възможност, в 7-дневен срок от получаването му, на основание чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК, да се запознае с документите по преписката, както и да подаде писмено становище, в което да изрази възраженията си във връзка със започнатото производство. Уведомлението било връчено на 05.04.2022 г. След изтичане на срока за становище по чл.34, ал.3 от АПК жалбоподателят депозирал възражение с рег.№ 30-7264-5#/04.05.2022 г., в което бланкетно изразил несъгласие със започнатото производство.

          Административният акт е издаден в нарушение на материалния закон.

          Още в началото следва да се посочи, че нито ЗУТ, нито специалния ЗЕ, изискват предварителното наличие на влязъл в сила ПУП, с който да се определя трасето на отклонението от общата мрежа на инфраструктурата, както и местоположението и размерите на сервитутната зона към него, като условие за извършване на оценка на правото на прокарване и сервитутното право по реда на чл.210, ал.1 от ЗУТ. Както беше посочено, разпоредбата на чл.198, ал.8 от ЗУТ предвижда, че цената на учреденото право по ал. 3 и 4 се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедите по ал. 3 и 4. От своя страна чл.193, ал.3 от ЗУТ указва, че правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. Следователно административното производство по определяне цената на правото на прокарване на такива отклонения и на сервитутното право към тях предшества учредяването на самото право.

Вярно е, че размерът на дължимото за това обезщетение зависи от конкретното трасе на отклонението и на площта на сервитута към него – чл.65, ал.1, т.1 от ЗЕ. Вярно е също така, че местоположението и размера на сервитутните зони в засегнатия имот се определят с влязъл в сила ПУП съгласно чл.64, ал.1, т.1 от ЗЕ и чл.2, ал.2 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Този ПУП, в зависимост от това дали имотът се намира извън границите на урбанизираните територии или се касае за вече урегулиран поземлен имот (УПИ), може да бъде парцеларен план по чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ в първия случай или план за застрояване по чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ във втория случай. С одобряване на план-схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура към ПУП се определят видът и техническите размери на мрежите и съоръженията съгласно чл.108, ал.2 от ЗУТ. Конкретното разположение на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определя с инвестиционния проект – чл.114, ал.2 от ЗУТ.

          Както беше посочено обаче, никъде в закона не е поставено изричното изискване местоположението на отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура да е предварително определено с влязъл в сила ПУП преди да се пристъпи към оценката му по реда на чл.210 от ЗУТ. По – конкретно, противно на поддържаното от жалбоподателя, този извод не може да се обоснове с обстоятелството, че изискването за наличие на влязъл в сила ПУП е поставено в т.1 на чл.64, ал.4 от ЗЕ, а това за заплащане на обезщетение, определено по реда на чл.64, ал.6 от ЗЕ, е посочено в т.2 на чл.64, ал.4 от ЗЕ. Последователността на посочване на отделните изисквания в две точки на една и съща алинея – ал.4 на чл.64 от ЗЕ, не означава и последователност при осъществяване на тези два елемента от фактическия състав. Подобен извод не следва нито при прилагане на правилата на систематическото тълкуване, нито от общите изисквания за строежа на нормативните актове – чл.9, ал.3 от ЗНА и чл.24 – чл.35 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. В рамките на динамичния фактически състав (производството) по издаване на заповед по чл.193, ал.3 от ЗУТ е необходимо преди издаването на заповедта да са налице както влязъл в сила ПУП, с който се определя трасето на отклонението и прилежащия му сервитут, така и да е заплатено определеното обезщетение за правото съобразно така трасето на отклонението, без обаче законът да изисква определена последователност при осъществяването на последните два елемента. В този смисъл, при липсата на влязъл в сила ПУП, размерът на обезщетението се определя на „риск“ на заявителя (собственика на господстващия имот). Така, ако в производството по одобряване на ПУП се окаже, че трасето на отклонението ще преминава другаде, а не по предварителните проектни предвиждания, направени в производството по чл.210 от ЗУТ, то определената в това производство оценка по никакъв начин няма да ползва собственика на господстващия имот. При преценката за това кой е най-икономически целесъобразния вариант, който в същото време не следва да влошава условията за застрояване на служещия имот, съгласно чл.192, ал.3 и ал.5 от ЗУТ, с влезлия в сила ПУП може да бъде предвидено трасето на отклонението да преминава през друг служещ имот, собственост на друго лице, което въобще не е участвало в производството по определяне на оценката или пък да се предвиди по-кратко или по-дълго трасе, налагащо заплащането на различно по – размер обезщетение. Въпросът за това къде конкретно ще преминава отклонението обаче е само косвено релевантен към настоящото производство, чийто предмет, видно и от използваната в чл.64, ал.6, изр.второ от ЗЕ формулировка, се изчерпва в обжалване единствено на „размера на обезщетението“.

          Поради това съдът намира, че в настоящото производство не е необходимо да се разглеждат възраженията на жалбоподателя досежно икономическата целесъобразност на проектното трасе на отклонението, както и относно възможността то да засегне, в нарушение на чл.193, ал.5 от ЗУТ, разрешеното в имота строителство. За пълнота следва да се отбележи, че, видно от заповед № РД-01-524/28.02.2022 г. на кмета на Община Русе (на л.51 от делото), за собствения на жалбоподателя имот с идентификатор 65348.68.176, е одобрен проект за ПУП – ПЗ и план схеми за водоснабдяване, канализация и електрификация на имота. В мотивите към заповедта е записано, че в имота се предвижда „…свободно застрояване, като ограничителните линии на застрояване отстоят на по 3 м. от вътрешните имотни граници и към границата с обслужващ път с идентификатор 65348.68.173“. По делото (на л.95) е приложена и графичната част към заповедта за одобряване на ПУП – ПЗ за имота на жалбоподателя, в която ограничителните линии на застрояване са нанесени с червен пунктир. Съгласно чл.18, ал.1, т.7 от ЗУТ за поземлените имоти, урегулирани за застрояване с подробен устройствен план, се определят и линиите на застрояване. Според чл.25 от ЗУТ  застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. Легалната дефиниция на т.26, § 5 от ДР на ЗУТ  предвижда, че "вътрешна линия на застрояване" е линията на застрояване към съседни урегулирани поземлени имоти или към съседни сгради. Вътрешните линии на застрояване са странични и към дъното на урегулирания поземлен имот. Видно от отговора на вещото лице по допълнителната съдебна техническа експертиза по втори въпрос, определените с ПУП-ПЗ за имота на жалбоподателя линии (вътрешни) на застрояване не се засягат от сервитутната ивица, определена за трасето на процесния кабел. Както беше отбелязано, ограничителните линии за застрояване за имота на жалбоподателя отстоят на 3 м. от имотната граница със съседния, западно стоящ имот, собственост на заинтересованата страна, а сервитутната зона в имота на жалбоподателя, считано от имотната граница, е с ширина от 2,10 метра съгласно т.14 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г., т.е. източната граница на сервитутната зона ще отстои на 90 см. от ограничителната застроителна линия, поради което прокарването на процесното отклонение, за което е определено обезщетение, не би довело до влошаване на условията за застрояване на имота.

          Разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ изисква определянето на размера на обезщетението да се извършва по „пазарни цени“. В тази връзка чл.65, ал.1, т.1-т.4 от ЗЕ предвижда, че размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Това налага използваните от независимия оценител аналози да са съпоставими като характеристики с оценявания (служещия) имот.

          Видно от представената в административното производство оценка, независимият оценител е използвал като аналози четири поземлени имота, с идентификатори съответно 65348.68.34, 65348.68.43, 65348.68.23 и 65348.68.30, всички находящи се в землището на същото населено място – с.Сандрово, общ.Русе. Като начин на трайно ползване за три от имотите е посочено стопански двор-изоставена земя, а за четвъртия – стопански двор-пасище. За оценявания имот е посочено, че той е с трайно предназначение на територията: земеделска земя и начин на трайно ползване: също стопански двор.

          Съдът извърши справка  в кадастралната карта по идентификатора на всеки от използваните като аналози четири поземлени имота в публично достъпната кадастрално-административна информационна система ^[3][3], при което беше установено, че в нито един от тях няма нанесени сгради, т.е. имотите не са застроени. Това обстоятелство е от особена важност, тъй като, съгласно изричната норма на чл.1, ал.2 от ППЗСПЗЗ, стопанските дворове на ТКЗС и ДЗС, или части от тях, намиращи се извън границите на урбанизираните територии, са земеделски земи, ако не са застроени и са годни за земеделско производство. В случая, видно и от представеното удостоверение с изх.№ Д-1374/10.10.2022 г. от ОД „Земеделие“ – Русе (на л.96 от делото), имотът на жалбоподателя, с идентификатор 65348.68.176, е именно такъв - имот от стопански двор на бивша организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. ТКЗС, и е урбанизирана територия. Следователно, още към датата на изготвяне на оценката – 10.02.2022 г., е липсвало основание независимият оценител да използва като аналози незастроени поземлени имоти, които, макар да имат същия начин на трайно ползване – стопански двор, с код 1880 по Приложение № 3 към чл.14, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, са незастроени и поради това са третирани при оценката, от гледна точка на трайното предназначение на територията са третирани като земеделска земя, какъвто оценяваният (служещият) имот не е. Имотът на жалбоподателя с идентификатор 65348.68.176 е част от стопански двор на бивше ТКЗС, застроен е и не е годен за земеделско производство, което се установява и от заключението на вещото лице по въпрос трети към допълнителната техническа експертиза и приложените към заключението фотоснимки. Следователно и по арг. от чл.1, ал.2 от ППЗСПЗЗ имотът на жалбоподателя не представлява земеделска земя и е липсвало основание при оценката му да бъдат използвани пазарни аналози, представляващи стопански двор с характер на земеделска земя (изоставена земя и пасище, с кодове 2580 и 2800 от Приложение № 3 към наредбата).

          Неоснователни са възраженията на ответника по жалбата и на заинтересованата страна, според които, за да бъде изключен характера на имота на жалбоподателя като земеделска земя, е било необходимо провеждането на нарочно производство по промяна на нейното предназначение, приключващо с решение на комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ и заплащане на дължимата за това държавна такса. Според изричната разпоредба на чл.50, ал.4 от ППЗОЗЗ, разпоредбите на този раздел (т.е. раздел V „Промяна на предназначението на земеделска земя, върху която е извършено строителство“) не се прилагат по отношение на сградите и съоръженията, изградени от трудовокооперативните земеделски стопанства, земеделските кооперации и организациите, прекратени по реда на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и за незаети със сгради и съоръжения площи, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, разположени в границите на бившите им стопански дворове.

          След изготвянето на оценката в административното производство – 10.02.2022 г., но преди приемането на оспореното решение – 11.05.2022 г., е издадена посочената по – горе заповед № РД – 01-524/28.02.2022 г. на кмета на община Русе, с която е одобрен ПУП-ПЗ за имота на жалбоподателя. В мотивите към заповедта е посочено, че за имота се определя устройствена зона „Предимно производствена“ съгласно одобрения общ устройствен план (ОУП) на Община Русе. Населеното място, където се намира имота – с.Сандрово, се намира именно на територията на Община Русе и поради това е обхванато от предвижданията на ОУП. Посочените обстоятелства очевидно не са били съобразени от комисията по чл.210 от ЗУТ, въпреки че наличието на одобрен ПУП-ПЗ за имота на жалбоподателя е обстоятелство, посочено още в първоначалното заявление на заинтересованата страна, въз основа на което е образувано административното производство.

По тези съображения съдът намира, че с оспорения административен акт е нарушено изискването обезщетението да бъде определено по пазарни цени. Видно от заключението на вещото лице инж.К. по въпрос първи към допълнителната съдебна техническа експертиза, размерът на пазарната цена на правото на прокарване и сервитут през имота на жалбоподателя, при съобразяване на обстоятелството, че имотът се намира в урбанизирана територия и е с предимно производствено предназначение, както и на предвижданията на одобрения за имота ПУП-ПЗ, възлиза на 1553 лева. Определянето на размера на обезщетението е въпрос по същество, който може да бъде решен и от съда – чл.173, ал.1 от АПК чрез изменението на административния акт в съответствие с чл.172, ал.2 от АПК. По изложените съображения оспореното решение следва да бъде изменено като размерът на обезщетението бъде определен на 1553 лева.

          С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, доколкото предмет на производството може да бъде само размерът на обезщетението за правото на прокарване на процесното отклонение, т.е. с изменението на административния акт досежно размера на обезщетението жалбата се явява изцяло уважена, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски. Видно от представения списък (на л.121 от делото), същите се претендират в общ размер от 950 лева, от които 50 лева – държавна такса, 600 лева – адвокатско възнаграждение и 300 лева – заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице. По делото (на л.42, гръб) е представен договор за правна защита и съдействие от 06.10.2022 г., според който уговореното адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева, ще бъде изплатено на адв.И.Я. от РАК с банков превод. До края на устните състезания по делото жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, не е представил съответните банкови документи, удостоверяващи плащането (напр. заверено платежно нареждане, извлечение от банковата сметка на адвоката и т.н.), както изисква т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Съдът намира, че извършването на тези разноски (за адвокатско възнаграждение) е недоказано, поради което такива не следва да бъдат присъждани в полза на жалбоподателя като съдът не дължи произнасяне и по въпроса за евентуалната им прекомерност. В полза на последния следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице по допълнителната техническа експертиза в общ размер на 350 лева. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Община Русе, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ по жалба на „С.У.К.-3“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Сандрово, общ.Русе, обл.Русе, стопански двор, местността „Люцерните“, представлявано от управителя К. О.Ф., решение от 11.05.2022 г. по протокол № 5 на комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на кмета на Община Русе, с което, на основание чл.193, ал.8 вр. ал.3 от ЗУТ, обезщетението за право на прокарване и сервитут на техническа инфраструктура – кабелна линия ниско напрежение до поземлен имот с идентификатор 65348.68.24 в м.“Люцерните“ в землището на с.Сандрово, общ.Русе, през поземлен имот с идентификатор 65348.68.176, собственост на жалбоподателя, е определено в размер на 415 лева като ОПРЕДЕЛЯ това обезщетение в размер на 1553 лева.

ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета П. П. М., да заплати на „С.У.К.-3“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Сандрово, общ.Русе, обл.Русе, стопански двор, местността „Люцерните“, представлявано от управителя К. О. Ф., сумата от общо 350 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

     СЪДИЯ: