№ 132
гр. Кюстендил, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
в присъствието на прокурора Е. Ив. П.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241500600503 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда №43, постановена на 26.06.2024 г. по НОХД № 795/2023 г. по
описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подс. Н. С. Ш. от гр.Рила
за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 НК, като на
основание чл.54 от НК го е осъдил на ЛС в размер на 8 месеца, чието
изтърпяване е отложил с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила. На подсъдимия са възложени и разноските по делото.
Присъдата се обжалва от подс.Н. С. Ш. чрез защитниците му адв.П. Т. и
адв.А. Р.. В жалбата са изтъкнати доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда, като се твърди, че
обвинението не е доказано. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова,
оправдателна присъда. Постъпила е и въззивна жалба от страна на
повереника на частния обвинител Ф. Й. М.- адв.П. Н. в частта на наложеното
наказание. Изтъкват се доводи за неговата несправедливост, като се твърди, че
при определяне на наказанието не са съобразни степента на обществена
опасност на деянието и дееца, времето, мястото и начина на извършването му.
Иска се изменение на присъдата в частта на наложеното наказание и
увеличение на същото в размер около средния, предвиден в закона.
Представителят на КнОП изразява становище пред окръжния съд за
неоснователност на въззивните жалби и потвърждаване на присъдата на
ДнРС.
1
Частният обвинител М. не се явява, редовно призован.
Повереникът на частния обвинител Ф. М.- адв.П. Н. е депозирал
писмено становище, с което поддържа жалбата си; иска увеличение на
наложеното наказание ЛС в размер на 2 години с приложение на чл.66 от НК-
отлагане на същото с изпитателен срок от 4 години.
Защитниците на подс. Ш.- адв.П.Т. и адв.А.Р. поддържат въззивната
жалба и пледират за оправдаване на подсъдимия. Подсъдимият Н. С. Ш.
твърди, че е невинен и иска постановяване на оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази
релевираните във въззивните жалби оплаквания, доводите и възраженията на
страните, както и преразпита на свидетелите В.М. и К.В. намира същите за
допустими, доколкото са предявени от надлежна страна в наказателния процес
и в срока по чл. 319 НПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни
по следните съображения:
Извършвайки пълна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, КнОС установи, че в производството пред районния съд не са
допуснати нарушения от категорията на съществените, които да наложат
отмяна на атакувания акт. Оценъчната дейност на доказателствените
материали на ДнРС е извършена самостоятелно и по вътрешно убеждение,
поради което присъдата не може да бъде отменена и делото да се върне за
ново разглеждане, респ. не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо
се във формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена
основа. Не е налице необoснованост на обжалваната присъда, тъй като
фактическите изводи на районния съд намират опора в събрания в
необходимата пълнота доказателствен материал. Възражението на
защитниците за превратно тълкуване и интерпретиране на доказателствата
налага внимателна и обстойна проверка на тези доказателства - задължение,
което въззивният съд, действайки като втора - първа инстанция по фактите и
правото, има по силата на чл. 314 от НПК и което е наложително с оглед
преразпита на св.М. и В..
От доказателствената съвкупност по делото се установява следната
фактическа обстановка, споделена и непроменена след посочения по- горе
преразпит от настоящата съдебна инстанция:
Подс.Ш. и частният обвинител М. се познават от дълги години, като
през последните години поради финансови причини отношенията им се
влошили.
На 08.04.2023 г. св.М., св.К. и Ж. били в гр.София, където извършвали
строителни дейности. Св.К. и св.М. се снимали и публикували снимката в
социалната мрежа „Фейсбук“. Същата била обект на коментари с нецензурни
думи от подс. Ш., което предизвикало св.М. да му се обади по телефона и да
поиска обяснение. Разговора протекъл при размяна на взаимни обиди, като Ш.
поискал от М. среща в гр.Кочериново.
Последният, заедно с М., К. и Ж. се прибрали около 17 ч. в
гр.Кочериново с автомобила на М.- „***“. Последният се обадил на подс.Ш. и
си уговорили среща на изхода на гр.Кочериново. Междувременно св.М. се
2
връщал от Рилския манастир и се видял със св.М., който му предал работни
дрехи, след което последният заедно с К. и Ж. продължили към срещата.
Пътувайки към уговореното място, се разминали с черен джип „Нисан
патрол“, управляван от подс. Ш. пред дома на св.М.. Св.М. спрял автомобила
си, за да изчака подс.Ш.. Междувременно св.М., който се движел в същата
посока, също спрял до намиращия се срещу дома на св.М. магазин за цигари.
Докато св.М. слизал от колата, зад него шумно спрял подс. Ш. (джипът му бил
със затъмнени стъкла). Последният излязъл от колата, взел пушка, която
държал на задната седалка и я насочил към св.М. с думите „…Ще те убия, ще
те застрелям, ще те гръмна като куче…“. М. се уплашил и опитал да се скрие
зад автомобила на св.М.. Св. К. се намесил, опитвайки да успокои
подсъдимия, но последния му нанесъл удар в лицето, качил са на автомобила и
си тръгнал.
Св.М. подал сигнал на тел.112. На място били изпратени полицейски
служители от РУ- гр.Рила- св.Г. и Г., които заварили св. М., К. и Ж., които им
съобщили случая. Двамата отишли до дома на подсъдимия, но той не си бил в
къщи. След няколко минути той дошъл с джипа си, следван от фактическата
му съпруга св.В. с друг автомобил. Потвърдил, че е имал спор със св.М., на
който присъствали К. и Ж., но посочил, че е е бил свързан с неуредени
финансови отношения. Отрекъл, че е отправял закани, че е насочвал пушка
към М., както и че е удрял К.. Казал, че действително има пушка в колата,
която не била годна да произведе изстрел и я ползвал за украса. Същата била
предадена на полицейските служители с протокол за доброволно предаване.
Подс.Ш. имал наранявания по лицето, но уверил полицейските служители, че
това били стари травми.
На 11.04.2023 г., подс.Ш. бил освидетелстван от съдебен лекар, който
установил, че същият има травматични увреждания в областта на лицето и
лявото коляно, за което било издадено медицинско удостоверение.
Иззетата пушка м.ИЖ 17, кал.16 била преработена за културни цели
(срвн. констативен протокол л.73 от ДП) по надлежния ред- с демонтиран
спусъков механизъм и заварени спусъци; респ. не била годна употреба.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и доказва от
показанията на свидетелите М., К., Ж., М., М. (последният преразпитан от
КнОС и чиито показания от ДП настоящият съдебен състав приобщи към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК), Г. и Г.;
от протокола за доброволно предаване, медицинско свидетелство и от
приложените към ДП писмени доказателства.
Приетите от КнОС факти са идентични с установените от ДнРС, но
доколкото към доказателствата по делото бяха събрани допълнителни такива с
оглед посочения по- горе преразпит на част от свидетелите и приобщаването
на показанията на св. М. от ДП, настоящата инстанция дължи собствен анализ
на доказателствената съвкупност.
В тази насока, правейки изводи относно фактите и действията на
подсъдимия и на участниците в конфликта на датата 08.04.2023 г., КнОС
съпостави критично и анализира поотделно и в съвкупност преките гласни
доказателства. Те условно могат да бъдат разделени на две групи- в едната
група попадат обясненията на подсъдимия и св.В., а в другата – показанията
3
на св.М., св. К., Ж., М., М., включително и прочетените показания на
последния свидетел от ДП. При техния анализ съдът отчита
заинтересоваността на подсъдимия и на частния обвинител, както и
фактическото съжителство на подсъдимия със св.В. и приема следното:
Достоверни и разкриващи в пълнота обективната истина по делото са
показанията, дадени от втората група свидетели - частния обвинител св.М., св.
К., Ж., М. и М., като по отношение на последния свидетел следва да се отчете
обстоятелството, че същият не е присъствал от началото на конфликта, а го е
възприел в един по- късен момент- след пристигането на всички автомобили.
Св.М., св. К. и св. Ж. са преки очевидци на повода за конфликта, а св.М. – и на
неговото начало, доколкото случайно се е намирал пред магазина, находящ се
срещу дома на св. М.. Всеки от тях е възприел агресивното поведение на
подсъдимия – както в началото на конфликта, така и в по- нататъшния му
процес, респ. внезапното спиране, изскачане от автомобила, изваждане на
пушка, насочването й към св.М., естеството на отправените заплахи,
възприемането им от св. М., неговото поведение (скриването му зад
автомобила), удара спрямо св.К. (за наличие на увреждане на този свидетел
категорично свидетелстват полицейските служители св.Г. и Г., отзовали се
незабавно на подадения сигнал и възприели наличие на зачервяване в областта
на лицето му). Няма основания за отхвърляне на показанията на св.М., който,
независимо, че е пострадаал от инцидента, предава своите възприятия
логично, последователно, без вътрешни противоречия и непълноти. Те изцяло
се потвърждават и от взаимноподкрепящите се показания на К., Ж. и М.,
всеки от които е възприел развилата се ситуация. Показанията им са напълно
идентични относно пряко касаещите предмета на доказване по делото факти и
обстоятелства, свързани с времето, мястото, механизма на изпълнителното
деяние, автора на същото и непосредствените последици от него, възприети от
самия пострадал. Те частично се потвърждават и от показанията на напълно
независимия св. М., който е възприел случващото се в по- късен момент, но е
категоричен, че е видял подс.Ш. заобиколен от няколко лица, и след като
тръгнал към съседна стая, чул шум от заминаващ джип. Тези му показания не
опровергават обвинителната теза, напротив- те я подкрепят, доколкото
посочените по- горе свидетели са категорични, че след отправените заплахи К.
е бил ударен от подсъдимия, косвено потвърдени и от св. Г. и Г..
Следва изрично да се подчертае, че КнОС не приема довода на защитата
за необходимостта от показанията на св.К., Ж. и М. да бъдат изключени от
доказателствения материал поради наличие на финансова зависимост от
св.М.. От изисканите от ДнРС справки от НАП за сключени договори с
посочените лица, се установява, че същите са имали такива за процесния
период, но със съвсем различни работодатели, сред които няма данни за св.М..
Независимо от това посочените свидетели добросъвестно са посочили пред
ДнРС, че именно М. им е намирал работа в строителството и той им е
съдействал за получаване на възнаграждение. Това обстоятелство не е
основание обаче за отхвърляне на показанията им; напротив – същите в
частта, сочещи, че същите заедно са пътували до гр.София, за да упражняват
труд, са напълно достоверни и дават логичен отговор на въпроса за тяхното
местонахождение в колата на М. на процесната дата. Заинтересоваността на
един свидетел следва да е доказана, а не хипотетична. Показанията им се се
4
подкрепят помежду им и косвено се потвърждават от показанията на
полицейските служители, възприели следи от наранявания в областта на
лицето на К.. Доколкото производните показания на св.Г. и Г. са напълно
идентични относно обясненията на очевидците- свидетели, съдът им дава вяра
и ги включва в доказателствения материал. В него като обективни,
незаинтересовани и последователни се включват и показанията на посочените
полицейски служители относно предприетите от тях действия в кръга на
службата им.
При анализа на втората група преки доказателства- показанията на св.В.
и обясненията на подс.Ш., КнОС констатира, че част от описаните
обстоятелства съответстват на описанието на началото на конфликта, посочен
от първата група свидетели, респ. са достоверни. Същевременно КнОС не
дава вяра на показанията на св.В., в частта им относно местонахождението й
на задната седалка на автомобила на подсъдимия, тъй те категорично се
опровергават от показанията на св. К. и Ж.. Последните са категорични, че
когато подс.Ш. е отворил вратата и е извадил пушката от задната седалка, там
не е имало никого. Тези показания се подкрепят косвено и от показанията на
св.Г. и Г., които са последователни, че веднага са отишли до дома на подс.Ш.,
там не е имало никой и след около 2-3 минути са пристигнали той и св.В. с
отделни автомобили. В този аспект опита на св.В. (пред ДнРС и КнОС) да
оправдае поведението на подсъдимия (сочеща, че същата се намирала на
задната седалка на джипа, че повода за срещата бил свързан с пари, че всички
се нахвърлили на подс. Ш., че имало размахване на пистолет в негово
присъствие, че подс.Ш. не е вадил пушка, липсата на смислено обяснение
относно последващото й прехвърляне в друг автомобил в тежкото й
здравословно състояние), са несъстоятелни. Те противоречат на показанията
на посочените по- горе свидетели К., Ж. и М.; а също така и на св.М., който е
възприел размахване на пистолет от автомобила „***“, но след потеглянето на
подс. Ш.. Ето защо КнОС не им дава вяра и възприема като опит за
оневиняване на подс. Ш. с оглед естеството на връзката им.
Обясненията на подс.Ш. представляват пряко доказателствено средство
по см. на чл.115 НПК, но същите имат двояк им характер- като на годно
доказателствено средство от една страна и като израз на защитната му
позиция от друга. Същите следва да се кредитират в частта им срещата му със
св. М., но не и относно повода за същия- в тази част се опровергават от
показанията на св.К. и Ж., че повода за нея са били именно отправени обиди
към св. М. през социалната мрежа „Фейсбук“. Тези обяснения са недостоверни
и в останалите им части, в това число относно твърдението му, че е бил бит от
св.М.. За такъв пряк контакт, свързан с нанасяне на удари не свидетелства
никой от присъстващите свидетели, както и св. М., възприел единствено
скупчване на няколко лица около подс. Ш.. Позоваването на издаденото на
11.04.2023 г. медицинско свидетелство, установяващо наличие на травматични
увреждания е неоснователно по следните причини: На първо място същото е
издадено 3 дни след твърдения побой, като в него не е отразена давността на
причинените увреждания. На второ място- напълно независимите св. Г. и Г. са
напълно идентични в твърденията си, че при срещата си с подс. Ш. са
констатирали наличие на увреждания по лицето му, за който същият е бил
категоричен, че са стари травми. Тези обстоятелства, съчетани с показанията
5
на св. М., че не е видял лицата около подсъдимия да му нанасят удари, респ. да
е имало физическо съприкосновение в областта на лицето, са основание за
отхвърляне на обясненията на подс.Ш. като недостоверни и неподкрепени от
доказателствата по делото. По същите причини съдът не дава вяра и на
обясненията му, че не изваждал пушка, че не я е насочвал и не е отправял
заплахи към св.М., тъй като те се опровергават както от пострадалия М., така
и от напълно последователните показания на очевидците К., Ж., М..
Показанията на св.М. също не подкрепят защитната теза, доколкото този
свидетел е възприел случващото се от по-късен момент и от прозореца на
собствения си дом (респ. от по- далечно разстояние). Обясненията на подс.Ш.
за липсата на пушка в автомобила му се опровергават и от преките показания
на св.Г. и Г. в частта, в която същите сочат, че пушката се е намирала в
автомобила на подс. Ш. в момента на проверката.
По тези съображения, след направения собствен анализ на
доказателствения материал и след проверка гласните доказателствени
средства, респ. съпоставка помежду им, настоящата инстанция, мотивирайки
се по вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК, намира за верни крайните
изводи на ДнРС относно фактите по делото, поради което окръжният съд няма
основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически
констатации, в това число и относно наличието на виновно извършено от
подсъдимия деяние. Същото правилно е квалифицирано като такива по
чл.144, ал.3 НК.
При излагане на съображения досежно наличието на деяние по чл. 144,
ал.3 вр. ал.1 НК, осъществено спрямо личността на пострадалия М. ДнРС е
изложил правни аргументи, които изцяло се споделят от въззивния съд. В
този аспект КнОС намира за необходимо да отбележи следното:
Специфичното за престъплението по чл.144, ал.3 НК- „закана с
убийство” е, че изпълнителното деяние се извършва само чрез действие и се
изразява в обективирано намерение към пострадалия, че деецът ще извърши
убийство спрямо него. Необходимо е също така заканата да създава
възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършването
й. Такъв би бил налице, когато при отправянето й съществува реална
възможност деецът да осъществи обективираното си намерение, като
същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на
субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. При преценката
на този момент следва да се вземат предвид обстановката, начина, по който е
отправена заканата, психичното състояние на дееца. Не е необходимо
действително деецът да се уплашил, а законът има предвид възможността за
възникване на основателен страх у пострадалия. Тези обстоятелства следва да
се преценяват каквито са били по време на деянието, а не след изминаването
на определено време- срвн. ТР № 53/18.09.1989г.- ОСНК.
В светлината на тези общи теоретични постановки, извода на ДнРС, че е
осъществен фактическия състав на деянието по чл. 144, ал.3 НК е
законосъобразен. Несъмнено се установява от обективна страна, че подс. Ш.
на датата 08.04.2023 г. в гр.Кочериново е отправил към пострадалия М. думите
„…ще те убия, ще те застрелям, ще те гръмна куче…“, като едновременно с
това е насочил към него ловна пушка. В случая е без значение
обстоятелството, че посочената пушка е била преработена (демонтиран
6
механизъм и заварени спусъци), тъй като това обстоятелство не е могло да
бъде възприето от пострадалия М. (посочената преработка за декоративни
цели не се е отразила на външния й вид, респ. същата е изглеждала именно
като оръжие, годно да произведе изстрели). Налице е следователно действие,
осъществено спрямо личността на пострадалия, придружено със закани за
убийство.
Следва да се прецени какъв е смисъла на адресираните към пострадалия
закани и дали същия, отправяйки ги към заплашения, е съзнавал
съдържанието на заканата и отрицателното й въздействие върху последния.
КнОС счита, че адресираните към пострадалия думи действително имат
характер на закана за убийство по см. на чл.144, ал.3 НК. Не може да се
приеме, че подобни закани са били естествени между страните в резултат на
налични предходни спорове между тях. Те са били съпроводени с активни
действия- насочване на огнестрелно оръжие към жизН.ажни части от тялото
на пострадалия, което оръжие последният е нямало как да знае, че е
декоративно и че няма как да произведе изстрели с оглед външния му вид,
който е бил непроменен. Това поведение в светлината на възникналото
напрежение между тях в резултат на нанесените обиди чрез социална мрежа,
не може да се разглежда като израз на негативизъм в резултат от предходен
конфликт, а като действително намерение да осъществи декларираното.
За субективната страна на едно престъпление се съди както от
заявеното от дееца, така и от неговото поведение, обективиращо умишленото
му или непредпазливо отношение към последиците от това поведение. В
случая поведението на подсъдимия е било агресивно, придружено със закани
и насочване на огнестрелно оръжие.
КнОС изцяло споделя и извода на ДнРС, че е налице съставомерния
признак на заканата- „възбуждане на основателен страх” от осъществяването
й. Този страх следва да е бил налице към момента на отправянето й с оглед
времето, начина и обстановката на деянието, а не след минаването на
определено време. Страхът от осъществяването на определено престъпление
(убийство) е обективна категория и неговото наличие не се определя от
твърденията на пострадалия, а с оглед наличието на гореизброените
обстоятелства. В случая мястото на отправянето на заканата,
непосредствената близост между подсъдимия и пострадалия, начина на
адресираните думи- на висок тон, придружени с насочване на пушка,
обстановката (внезапното спиране на подс.Ш.), поведение на пострадалия
(същият се е скрил зад автомобила си, което сочи, че е възприел заканата
напълно реално), несъмнено обосноват извода, че отправените думи са довели
до обективна възможност за възбуждане на основателен страх у него от
осъществяването й.
При определяне вида и размера на наказанието са съобразени всички
обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия-
степента на обществена опасност на деянието правилно е отчетена като по-
висока в сравнение от характерната за този вид престъпления с оглед
конкретиката на казуса- вербална агресия и насочване на оръжие. Степента на
обществена опасност на подсъдимия също е относително ниска, доколкото
същият не е осъждан; същевременно е с богато съдебно минало, макар и
реабилитиран по чл.87 НК. При определяне на наказанието ДнРС правилно
7
като смекчаващо отговорността обстоятелства е отчел чистото съдебно
минало на подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са
налице, което също е съобразено от ДнРС. Наказанието правилно е
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в този
аспект наложеното наказание- ЛС в размер на 8 месеца е справедливо. ДнРС
правилно е съобразил и възможността същото да бъде отложено по реда на
чл.66 от НК- за изпитателен срок от 3 години предвид наличието на
предпоставките, предвидени в тази разпоредба и с оглед наличието на съдебна
реабилитация. Обосновано е счетено, че по този начин ще се изпълнят целите
на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на генералната превенция-
предупредително- възпиращо спрямо другите членове на обществото.
Не се споделят доводите, развити във въззивната жалба на повереника
на частния обвинител, за необходимостта от увеличение на наложеното
наказание и на размера на изпитателния срок. При разрешаването на въпроса
за наказанието следва да се постигне баланс между посочените в чл.36 от НК
цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо превантивната
функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция винаги би
довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга
страна пък подценяването на същата би довело до трайни нагласи в
обществото за безнаказаност на тежките престъпления. Нейните цели винаги
се постигат чрез индивидуална превенция, а не с абстрактна и несъобразена с
конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. В този аспект
КнОС, при преценка на възможностите за постигане на целите на наказанието,
счита, че специалната превенция ще бъде осъществена чрез така определения
размер на наказанието и начин на изтърпяване, без да е необходимо
допълнителна репресия по посока увеличаване на същото. Така определеното
наказание ще способства за превъзпитанието на подсъдимия.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК претенциите за присъждане на
разноски на подсъдимия се явяват неоснователни. В този аспект присъдата на
ДнРС, в частта, в която са му възложени, се също следва да бъде потвърдена.
Ето защо присъдата на Дупнишкия районен съд следва да бъде
потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.6 НПК вр.
чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 43 от 26.06.2024 г., постановена от
Дупнишкия районен съд по НОХД № 795/2023 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9