№ 98
гр. Велико Търново, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20214110102561 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.415 от ГПК вр. 92 от ЗЗД за установяването на вземането на
ищеца против ответника за сумата 147.45 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договри от 06.02.2018г. и 22.03.2018г. с БТК АД, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1802/2021г. на ВТРС.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД гр.София, чрез пълномощника си адвокат В.Г. твърди в
исковата си молба, че ответника сключил договри от 06.02.2018г. и 22.03.2018г. с БТК АД.
Ответникът не изплатил задълженията си по договора за периода аплил – юли 2018г. и на
18.07.2018г. абонамента бил деактивиран. Била издадена фактура с начислената неустойка
по т.2 от договора. На 01.10.2019г. бил сключен договор за цесия между ищеца и С.Г.ГРУП
ООД - цесонер на взмането по договор за цесия от 16.10.2018г., и задължението на
ответникапо договорите с БТК било прехвърлено на ищеца.
Ответникът ЕРДЖ. МЮМЮН. ЕЮБ. чрез особения си представител оспорва иска.
Оспорва цесията на вземането, както че БТК е изправна страна по договора.
Съдът прецени събраните доказателства и доводите на страните по вътрешно
убеждение приема за установено следното и прави следните правни изводи:
Претенцията за устаняване дължимост на неустойки за прекратяване на договора на
осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, е неоснователна.
Търсените от ищеца неустойки са в общ размер на 147.45 лева. Не се доказа
осъществяването на предпоставките, водещи до възникване на това вземане. Неустойката е
форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от
неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо
1
кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна
функция.
Между страните е уговорена неустоечна клауза – в споразувенията от 06.02.2018г. и
от 22.03.2018г. Там е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на абоната или по
негова инициатива преди изтичане срока на ползване , абонатът дължи на оператора
неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като
това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Допълнително се сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на
оставащия срок на ползване на съответния абонамент.
За да обоснове правото си на неустойка, ищецът се позовава на клауза на чл.50 от ОУ,
даваща му право едностранно да прекрати процесния договор за мобилни услуги.
Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за
отхвърляне на претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по
причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора, е основание за развалянето му според
разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесните договори са сключени
в писмена форма, изявлението за прекратяването им също следва да са в такава форма и с
тях следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се установява ищецът да е
отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за
изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми. Липсата на
надлежно прекратяване на договорите препятства пораждането на вземането за неустойка в
полза на ищеца, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на
уговорения срок.
Предвид изложените мотиви, съдът намира предявеният установителени иск за
сумата от 147.45 лева - главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори с клиентски номера ********** от дата 06.02.2018 г. и 22.03.2018 г., сключени с
„БТК” ЕАД, по повод на което е издадена фактура № **********/15.08.2018 г., за перода от
15.07.2018 г. до 14.08.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1802/2021г. на ВТРС, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения иск по чл.415 от ГПК от
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „България” № 81, Вх. В, ет. 8,
представлявано по пълномощие от адв. В.Г., против ЕРДЖ. МЮМЮН. ЕЮБ., ЕГН
********** с настоящ адрес гр. В. Търново, ул. "Венета Ботева", № 6 Б, ап. 1, за
установяване дължимост на сумата от 147.45 лева - главница, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори с клиентски номера ********** от дата 06.02.2018 г.
и 22.03.2018 г., сключени с „БТК” ЕАД, по повод на което е издадена фактура №
2
**********/15.08.2018 г., за перода от 15.07.2018 г. до 14.08.2018 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1802/2021г. на ВТРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3