№ 39173
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110130991 по
описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от Ф. Г. Д. с ЕГН
********** срещу „В.П.“ АД с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане
на сумата от 2200,94 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение в нетен размер за периода от 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г., иск
с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 2778 лв.,
представляваща обезщетение в размер на едно брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от сумата от
3969,74 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 3 дни за 2023 г., 20 дни за 2024 г. и 7 дни за 2025 г.
Ищецът Ф. Г. Д. твърди, че с ответника „В.П.“ АД са били в трудово
правоотношение, възникнало с трудов договор № 298, сключен на 25.06.2021
г., по силата на който заел длъжността „технически сътрудник“ при ответника,
което ТПО било прекратено, считано от 02.05.2025 г. на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ със заповед № 100/02.05.2025 г. Излага, че по силата на сключения
трудов договор съвестно и точно изпълнявал задълженията си, като след
изтичане на срока за изпитване, договорът станал безсрочен. Твърди, че от
началото на 2025 г. започнало забавено изплащане на възнагражденията на
служителите, поради което подал молба за прекратяване на трудовия договор
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Поддържа, че в заповедта за прекратяване
на правоотношението било посочено, че му се дължи обезщетение по реда на
чл. 221 ал. 1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение и на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение за 7 дни неползван платен годишен
отпуск за 2025 г., 20 дни за 2024 г. и 3 дни за 2023 г., които не били изплатени.
Ответникът му дължал и трудово възнаграждение за месец април 2025 г. Сочи,
че размерът на брутното му трудово възнаграждение е 2778 лева. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „В.П.“ АД. Ответникът признава, че с ищеца са били в трудово
правоотношение, възникнало с трудов договор № 298, сключен на 25.06.2021
г. и прекратено на 02.05.2025 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ със
заповед № № 100/02.05.2025 г. Поддържа, че с Допълнително споразумение
№ 5/28.06.2024 г. към Трудов договор № 298/25.06.2021 г.,основното трудово
възнаграждение на ищеца било определено в размер на 2 778,00 лв. Сочи, че
брутната заплата на ищеца за месец април 2025 г. е в размер на 2 836,33 лв., в
които се включва основното трудово възнаграждение и допълнително трудово
възнаграждение. Нетният размер на трудовото възнаграждение на ищеца за
април 2025 г. възлизал на 2 200,94 лв., получен като от брутната му заплата за
този месец (2 836,33 лв.) били извадени плащанията към държавното
обществено осигуряване (390,84 лв.) и дължимият данък върху доходите на
физическите лица (244,55 лв.), с оглед на което задължението за заплащане на
възнаграждение за месец април 2025 г. към ищеца, което задължение към
настоящия момент било погасено чрез плащане, било в размер 2 200,94 лв.
Пояснява, че брутната заплата на ищеца за месеца, предхождащ
прекратяването на трудовото правоотношение, е била в размер на 2 836,33 лв.,
с оглед на което обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ за 30-дневния срок в
брутен размер било 2 836,33 лв. Сочи, че от тази сума следвало да бъде
удържан данъкът, който се удържа от работодателя по ЗДДФЛ в размер на 10
%, съответно дължимата сума била 2 552,71 лв., която била платена от
ответника. Твърди се, че дължимото обезщетение по чл. 224. ал. 1 КТ след
данъчното облагане е в размер на 3 829,06 лв., която сума била платена от
ответника. Сочи, че на 13.06.2025 г. заплатил на ищеца сума в общ размер 8
582,71 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По доказателствената тежест:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за
процесния период страните са били в трудово правоотношение, по силата на
което е престирал съобразно уговореното, както и размера на уговореното
брутно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, че трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както
и размера на последното получено от ответника брутното трудово
възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото
правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на
трудово правоотношение между страните, което е прекратено независимо от
основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
2
уволнението.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния
период, или плащане на обезщетението за неползването му.
На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 153 ГПК съдът отделя като
безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че страните по делото са били в безсрочно трудово правоотношение,
възникнало с трудов договор № 298 от 25.06.2021 г. с посоченото в него
съдържание и по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
което ТПО е било прекратено на 02.05.2025 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ със заповед № 100/ 02.05.2025 г.
По доказателствата и исканията на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба и отговора на исковата молба.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение,
доколкото препис от документите от личното трудово досие на ищеца са
представени от ответника с отговора на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 05.11.2025 г. от 14.00 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът и с препис
от отговора на исковата молба от ответника.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задача, поставена от ищеца в
исковата молба и задачи, поставени от ответника в отговора на исковата
молба, при депозит в размер на 400 лв., от които 300 лв., вносими от
ответника едноседмичен срок от съобщението и 100 лв. от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. К. Й.-М..
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен
документ за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
3
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4