№ 1030
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110208758 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) /в редакцията преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани с ДВ. бр. 109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /.
Образувано е по жалба от „И.Б.” ЕООД срещу наказателно
постановление (НП) № 571770-F592895 от 05.05.2021г., издадено от
заместник-директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, с
което на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
200.00 (двеста) лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
В жалбата се посочва, че е нарушена разпоредбата на чл.34 ал.1 от
ЗАНН, тъй като твърдяното нарушение било открито още в деня, следващ
крайния срок за публикуване на ГФО за Търговския регистър, доколкото
същият е публичен. Твърди се, че не била посочена датата на извършване на
нарушението, която се явява задължителен реквизит от съдържанието на акта
по силата на чл.42, т.3 от ЗАНН. Сочи се в жалбата, че е допуснато
нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, тъй като за свидетелите по акта не се сочи
ЕГН. Жалбоподателят счита, че в случая е налице основание за прилагане на
1
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят „И.Б.” ЕООД редовно призован,
се представлява от управителя Светослав Велинов Стойчев, както и от
процесуален представител. Жалбата се поддържа, с изложените в нея доводи
и съображения, и се прави искане за отмяна на НП, както и за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител настоява за
отхвърляне на жалбата и потвържаване на НП, като моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери
атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в съвкупност
доказателствените материали по делото, приема за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените
материали:
Агенцията по вписванията (АВп) изпратила до НАП на осн. чл.38, ал.13
от ЗСч информация за юридическите лица, които не били подали в срок до
30.09.2020г. годишния финансов отчет /ГФО/ за предходната 2019г. в
Търговския регистър, като писмото било деловодно заведено с вх. № 12-00-
353 от 14.12.2020г.
На 10.02.2021г. била извършена проверка в Търговския регистър, като
се установило, че „И.Б.” ЕООД с ЕИК: ... не е изпълнило задължението си да
публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване
в АВп - Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска
цел – на годишния финансов отчет за 2019г. в законоустановения срок до
30.09.2020г.
На 22.02.2021г. в офис „М.” на ТД на НАП – София, след преценка на
наличната в преписката информация, св. АН. П. К. (на длъжност „инспектор
по приходите” в НАП) съставила акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F592895 от същата дата против жалбоподателя „И.Б.”
ЕООД за това, че същият не е изпълнил задължението си за публикуването
на ГФО за 2019г. чрез подаване на заявление за вписване и представяне за
обявяване в АВп в законовия срок, с което бил нарушил чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
АУАН бил съставен в присъствието на Б. Н. Г.. Актът бил връчен на
2
управителя на дружеството на 22.02.2021г. и подписан от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу
АУАН от 24.02.2021г. с вх. № 1553-06-466.
Въз основа на съставения АУАН, на 05.05.2021г. заместник-директорът
на ТД на НАП – София издал процесното НП № 571770-F592895, в което
били описани обстоятелствата по извършената проверка, фактическото
описание на нарушението (неизпълнение на задължението за публикуване на
ГФО на дружеството „И.Б.” ЕООД за 2019г. в законовия срок), както и
нарушената законова разпоредба на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, като на основание
чл.74, ал.1 от ЗСч на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в
размер на 200 (двеста) лева. НП било връчено на жалбоподателя с разписка на
31.05.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания от съда свидетел АН. П. К., и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства: съставения АУАН № F592895/22.02.2021г., писмо от АВп до
НАП с вх. № 12-00-353/14.12.20г., справка от Търговски регистър, писмени
възражения, заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на министър на финансите,
пълномощно № РД-04-8/ 21.05.21г. от и.д на ТД на НАП София, пълномощно
№ РД-04-29/ 31.01.22г. (л.22), договор за правна защита и съдействие (л.27).
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел А.К., тъй
като те са израз на непосредствено възприетите от нея обстоятелства по
проверката и материалите по преписката, явяват се логични и
последователни, и не противоречат на събраните по делото доказателства,
вкл. и на писмените доказателства, които, приобщени по надлежния ред на
чл.283 от НПК, установяват в пълнота фактическите обстоятелства по случая
и този съдебен състав изцяло кредитира. Анализът в съвкупност на
събраната доказателствена маса позволява формирането на еднозначни и
еднопосочни фактически изводи, като не се налага обсъждане на
доказателствата по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
При установените фактически обстоятелства, се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (дружеството нарушител), в
3
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 31.05.2021г., а
жалбата е от 07.06.2021г.), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административнонаказателен акт, и в този смисъл е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съставът на първостепенния съд счете, че правилата за
компетентност при съставянето на АУАН, съотв. при издаването на НП, се
явяват спазени, доколкото орган на НАП, заемащ длъжност „инспектор по
приходите”, съгл. разпоредбата на чл.78, ал.1, предл.1 от ЗСч, е съставил
АУАН, а НП е издадено от „оправомощено от министъра” на финансите
длъжностно лице в изпълнение на изискването на чл.78, ал.2, предл.2 от ЗСч.
Спазени са разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, тъй като
АУАН е съставен в присъствието на свидетел и на жалбоподателя, като Актът
е подписан от посочените лица (вкл. и актосъставителя) и е връчен на
жалбоподателя за запознаване и подписване, като му е дадена и възможност
да изложи възражения – било в самия АУАН, било писмени в съответния
срок.
В разглеждания случай съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП съответстват на изискванията на императивните разпоредби на
чл.36 – 46 от ЗАНН (за АУАН) и на чл.47 – 58 от ЗАНН (за НП), доколкото
съставеният Акт съдържа законовите реквизити по чл.42 от ЗАНН, а
издаденото въз основа на него НП – тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. и
описанието на административното нарушение, обстоятелствата по
извършването на проверката и на нарушението, и законовите разпоредби,
които са нарушени, без да са налице противоречия във „фактическото и
правното описание” на твърдяното административно нарушение. Доводите,
че е нарушена разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, тъй като актосъставителят
не е посочил кога е настъпила съставомерността на нарушението, се явяват
неоснователни. Това е така, тъй като изрично е отразено, че дружеството не е
изпълнило задължението си в срок до 30.09.2020г., поради което несъмнено
жалбоподателят е осъществил нарушението в деня следващ крайния срок -
01.10.2020г., т.е. липсва съмнение относно датата на нарушението, която е
безусловно определяема.
Възражението на жалбоподателя, че съставеният АУАН не е съобразен с
4
разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН - свидетелят при съставяне на акта не е
индивидуализиран чрез посочване на ЕГН - е неоснователно. Видно от
съдържанието на акта, в същия са вписани трите имена на свидетеля и адрес.
Липсата на ЕГН на свидетели, съгласно изискването на чл.42, т.7 от ЗАНН, не
съставлява съществен порок. Изискването за вписване на адрес и ЕГН на
свидетелите в АУАН има за цел осигуряване тяхното присъствие при
евентуално оспорване и необходимост от установяване на фактите, за които
са вписани. В случая непосочването на ЕГН не препятства възможността за
съда при необходимост да призове този свидетел, но такава не е възникнала в
хода на съдебното следствие.
Съдебният състав счита, че при спазени разпоредби относно
съставянето на АУАН и неговото връчване, и при редовни от формална
гледна точка Акт и НП (със законовите реквизити), няма допуснати
нарушения на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както твърди
жалбоподателят. Това е вярно, тъй като АУАН е съставен малко повече от два
месеца след като контролния орган (НАП) е бил уведомен от АВп (на
14.12.2020г.) за търговците, които не са подали ГФО за 2019г., и тъй като до
тази дата нарушителят е бил неизвестен за органите на НАП, то от тази дата
следва да се броят съответните срокове. В случая, в тримесечния срок от
откриване на нарушителя и в рамките на едногодишния срок от датата на
нарушението е съставен и процесният АУАН. НП е издадено в рамките на
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
От събраните по делото ясни, безспорни и непротиворечиви
доказателства се установява осъществяването от страна на
жалбоподателя „И.Б.” ЕООД на състав на административно нарушение по
чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Съставът на административното нарушение е
осъществен чрез бездействие, изразило се в неподаване в срок чрез заявяване
за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър за публикуване
на ГФО за 2019г. на дружеството. Това действие е било дължимо съгласно
сочената правна норма, която е задължавала дружеството да стори нужното и
до 30 септември 2020г. да бъде представен за публикуване ГФО за
предходната година. „И.Б.” ЕООД не е сторило това, което означава, че
задължението не е изпълнено от дружеството, както правилно е отчел
актосъставителят в словесното описание на АУАН, а след това - и
административно-наказващият орган в обстоятелствената част на НП. В този
5
смисъл неоснователно и необосновано се явява твърдението на
жалбоподателя, че не е извършил нарушението, доколкото това твърдение не
се подкрепя от доказателствата по делото; напротив, опровергава се от тях.
За осъщественото нарушение на чл.38, ал.1, т.1от ЗСч наказващият
административен орган е наложил на жалбоподателя наказание „имуществена
санкция”, въз основа на санкционната разпоредба на чл.74, ал. 1 от ЗСч, която
гласи, че който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по
чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се
налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните
приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Настоящият
съдебен състав счита, че наказващият орган правилно е субсумирал
възприетите фактически положения под действието на разпоредбата на чл.74,
ал.1 от ЗСч, тъй като в разгледания казус за извършено нарушение по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч е предвидена специална санкционна разпоредба – тази по
чл.74, ал.1 от цит. Закон, и именно нея е приложил АНО.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно с коректно
правно квалифициране на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч и правилно
така установените фактически констатации са подведени под съответната
санкционна разпоредба. В конкретния случай наказващият орган е наложил
минималното наказание, предвидено в санкционната разпоредба, отчитайки
като смекчаващо отговорността обстоятелство фактът, че нарушението се
явява първо такова за дружеството нарушител.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че обсъждането
на субективната страна на нарушението не е необходимо, доколкото е
ангажирана обективната (безвиновна) отговорност на едно юридическо лице.
Съдебният състав намира, че в конкретният случай не са налице
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното
нарушение не се отличава със степен на обществена опасност, много по-
ниска от обичайната за съответния вид нарушение. Нарушението е формално,
поради което липсата на вредни последици не обуславя извод за наличие на
предпоставки за приложение на цитираната разпоредба. Обявяването на ГФО
е свързано именно с възможността трети лица да се запознаят с финансовата
стабилност на дружеството и именно горното е обосновало въвеждането на
6
съответното задължение. В този смисъл съдът намира, че се касае за
обичайно нарушение, обявено за наказуемо от закона, поради което не би
могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При законосъобразно проведено административнонаказателно
производство, без допуснати нарушения на процесуалните правила, с
правилно приложен материален закон и установени категорично нарушение и
извършител, с наложено законосъобразно наказание, процесното НП като
законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски съдът намира, че
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от
Закона за правна помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63,
ал.5 от ЗАНН; тази на жалбоподателя- следва да бъде отхвърлена. Според
заложеното в нормата на чл.37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правна помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
Наредба на Министерския съвет /МС/ по предложение на Национално бюро
за правна помощ /НБПП/. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата
на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ предвижда
възнаграждение от 80.00 лв. до 150.00 лв. Касае се за съдебно производство,
протекло в едно съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел,
настоящото производство не се отличава с по-висока фактическа и правна
сложност от обичайните за това дела от такъв вид, затова следва да се
присъди възнаграждение в размер на 80.00 лв. Воден от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наказателно
постановление № 571770-F592895 от 05.05.2021г., издадено от заместник-
директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, с което на
основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 200.00 (двеста) лева за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА „И.Б.” ЕООД с ЕИК: ... да заплати на НАП сумата от 80.00
7
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8