Решение по дело №1487/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от И. А. М., [държава], с посочен по делото адрес: Х., срещу Решение №12396/29.11.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Допуснато било съществено нарушение на процесуалните правила – чл.35 и чл.36 от АПК, като не била изяснена обстановката, липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Изложил своята история – напуснал поради водещата се война и увеличения риск за неговия живот. Упражнено било психическо насилие, като бил заставян да участва във военните действия. Случаят следвало да бъде разглеждан с оглед хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. От Справка №ЦУ-1624 от 12.07.2024г. на Д МД при ДАБ било установено, че в провинция Д. А. З. ситуацията била нестабилна. В [държава] все още имало ситуации на несигурност и атентати. Съгласно чл.3 от ЕКПЧ държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаите, когато се представят съществени доводи, че засегнатото лице е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Признато било и правото закрила на лица, чийто убеждения възникнали вече в приемащата държава. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед рег.№55404 ПАМ-200 от 22.06.2024г. на Началник ГПУ Средец е наложена принудителна административна мярка по ЗЧРБ Връщане до страна на произход на Б. А. А., придружаващ непълнолетния И. А., [държава], роден на [дата].

На 05.07.2024г. оспорващият депозира молба за международна закрила до ДАБ при МС на РБ.

С Решение №1547/04.07.2024г. на Директор РПЦ Харманли е настанен в центъра чужденецът И. А. М., [държава], като е взето предвид, че е непълнолетен. Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 04.07.2024г., както и покана от 05.07.2024г. за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и амбулаторен лист. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

Със Заповед ЗД/Д-Х-Х-438 от 08.07.2024г. Директор на Дирекция Социално подпомагане Хасково определил социален работник от Отдел Закрила на детето при ДСП Харманли да присъства при провеждане на интервюто с И. А. М. в производство пред ДАБ по предоставяне на международна закрила.

С Решение №1209/12.07.2024г. на Председател НБПП е назначен адвокат за предоставяне на правна помощ на И. А. М. – под формата на представителство.

На 31.07.2024г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представеният по делото протокол – жалбоподателят заявил, че до отпътуването си живял в село в обл.Д. А.. Напуснал [държава] нелегално за Турция, където останал две дни. Не помни датата на която влязъл с група от 18 души в България. Два дни вървели в гората, после били в кола и след час ги хванали полицаите. Не бил арестуван и осъждан в [държава], бил ***, *** – ***, но нямал проблеми заради религията или етническата си група. В [държава] останали цялото му семейство, защото нямали пари. Баща му изпратил само него. Семейството щели да ходят в Ливан, но не успели. Чували се веднъж месечно по телефона, който имал чичо му. В селото почнали да вземат хора в казармата, но него не били търсили. Напуснал [държава] заради войната и несигурността. Не бил член на партия, нямал проблем с властите. Към него или семейството му нямало заплаха, те знаели къде е той. Не иска да се върне в [държава], защото има война.

На проведеното интервю са присъствали чужденецът, неговият представител – адвокат, преводач, както и социален работник, за което заедно с провелия интервюто са поставени в протокола подписи от всички.

Изготвен е доклад от ДСП Харманли, подписан от наблюдаващия случая служител – за оценка на постъпил сигнал относно непридружения непълнолетен – л.52 и сл.

Със Становище от 22.10.2024г. интервюиращият предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец на И. А. М..

С Решение №12396/29.11.2024г. на Председател на ДАБ на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 е отказано на И. А. М. да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 13.12.2024г., и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него, в присъствието на представляващия го адвокат, преводач и длъжностно лице.

Жалбата срещу решението е подадена в деловодството на съда на 23.12.2024г. – чрез куриер.

Представена е Справка №ЦУ-1841/23.08.24г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, и №ЦУ-1624 от 12.07.2024г. – относно състоянието на сигурността в района на Дейр ал Зор.

За проведеното с.з. от ДСП Харманли е представен Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/7-003 от 15.01.2025г., основаващ се събраната информация след регистрация на сигнала за детето и проведеното интервю, като сочат, че то е в сигурна зона за деца при осигурени добри битови условия. Споделя, че иска закрила в България, след което да се задейства процедура за събиране на семейството. Не поддържа връзка с родителите си, защото те нямали телефон, но пък знаели къде е то.

В с.з. ответната страна представя актуална справка - №ЦУ-02-20 от 14.01.2025г. за актуално положение в [държава].

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а жалбата е подадена в определения от закона 14-дневен срок, поради което е допустима. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното Решение №12396/29.11.2024г. на Председател на ДАБ към МС на РБ е издадено от компетентен орган, като между страните няма спор относно това. Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец, както и на неговия представител и определения по случая социален работник. Производството е приключило по реда и в сроковете, определени в чл.74 от ЗУБ - в срок до 4 месеца от образуването на производството по общия ред, интервюиращ орган е изготвил становище. В срока, предвиден в чл.75 от ЗУБ - в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред, Председателят на Държавната агенция за бежанците е взел решение, с което отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия закрила. Неоснователен е доводът на процесуалния представител на оспорващия, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед обсъдената бежанска история на оспорващия. Административният орган е преценил всички относими факти на молителя, свързани с държавата му на произход. С оглед обстоятелството, че търсещият закрила е непридружен непълнолетен гражданин, административният орган, спазвайки разпоредбата на чл.25, ал.5 от ЗУБ, е уведомил Дирекция Социално подпомагане Харманли за започналото административно производство с непълнолетния чужденец, от където е определен социален работник, който да вземе участие в производството по предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия. Назначен е и адвокат за процесуален представител на оспорващия и същата е присъствала при провеждане на интервюто, като така е гарантиран най-добрият интерес на детето.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Още повече, че самият кандидат не излага такива твърдения. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на И. А..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Съгласно практиката на ВАС "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал.1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Обсъден е най-добрият интерес за детето, като липсват установени от органа, а и от съда, други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Най-добрият интерес на детето по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на ЗЗД във вр. с т.11 от ДР на ЗУБ също не налага предоставянето на статут. При преценката на "най- добрия интерес на детето" се вземат предвид неговото желание, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая жалбоподателят е извън страната по произход, като е предприето доброволно напускане на страната по произход, а родителите му са в известност относно неговото местонахождение. В РБългария няма социална и семейна среда, която да го подкрепя, не владее български език. Родителите му са се грижили за него до предприето отпътуване от страната по произход и са останали там, като поддържат връзка с детето /макар и опосредствена и с телефон на чичото на детето/, докато то се установи понастоящем, както и при връзката явно детето получава напътствия от тях и подкрепа. Правилно административният орган счита, че желанието и личните мотиви да живее в РБългария не могат да бъдат ценени като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като изложената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. №ЦУ-1624/12.07.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация относно провинция Д. А. З., където са намира селото, в който е живял жалбоподателят, като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. Изложени са и съображения, че роднините на жалбоподателя продължават да живеят там, а ако в района е изключително напрегнато, то те не биха останали там, където е роден и самият жалбоподател. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут безогледното насилие както в [държава] следвало да е изключително, каквото то не било. Не се установило спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава] той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Административният орган сочи и че дори да се завърне в [държава] жалбоподателят би могъл да води нормален живот със семейството си. Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] и частност с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят.

От информацията в приложената Справка с вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. и №ЦУ-02-109/29.11.2024г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ към МС се установява, че в [държава] е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава, като конфликтът се приема за такъв в застой. Отразено е, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично. Според справките в [държава] са регистрирани случаи на насилие. Ясно е обаче, че в отделни провинции на страната тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в [държава], то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт.

Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо Х. А. И..

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. Преди да напусне страната е той е живял в село, където семейството е живяло от години, а изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Действително след 27.11.2024г. и падане на режима на президента обществено-политическата обстановка е променена, но изводът относно наличието на вътрешен конфликт не е променен. Бунтовниците и членовете на дотогавашното правителство работят за „плавен и бърз“ преход при прехвърлянето на властта. Още повече, че видно от актуалната справка от 14.01.2025г. множество сирийски бежанци се завръщат в [държава].

По изложените съображения съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. От информацията в справките за обстановката в [държава] следва извод, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава].

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. М., [държава], с посочен по делото адрес: Харманли, срещу Решение №12396/29.11.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.