Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 37
16.01.2023г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева
при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 952 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ТЕЦ „Марица – 3“
АД, Д., против Решение, постановено по АНД №216 по описа на
Районен съд – Димитровград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. За да приеме, че
НП било издадено правилно и законосъобразно, районният съд не се
съобразил с основния аргумент, посочен в
жалбата и съдържащ се в доказателствата
по делото, а именно, че допустимото
съотношение между изгаряните горива 80 % към 20 % следва да се определя на
годишна база, а не месец за месец. Навеждат се доводи, въз основа на които се
сочи, че тъй като на оценка подлежи годишния доклад, а месечните съдържат само
първични, но не и окончателни резултати, то няма как само на базата на тях да
се приеме, че и съотношението следва да бъде спазвано на месечна база. Такава
била последователността, съгласно разпоредбите на чл.50 от Наредба №6 от
26.03.1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества,
изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници. Поради това и
заложеното в Комплексното разрешително, съотношение на горивата въглища и
биомаса, било съобразено с тази последователност, регламентирайки максимално
допустимото годишно количество биомаса за изгаряне. Сочи се, че едва след
оценка на годишния доклад, извършена по реда на чл.50 ал.3 от Наредба №6 от
26.03.1999г., от АНО би могло да бъде установено неизпълнение на условието за
определено съотношение на използваните горива. Чрез месечните доклади АНО би
могъл да констатира единствено превишения на НДЕ по заложените в КР показатели.
На следващо място се навеждат доводи, че действително, нарушаването на
установеното съотношение между въглища и биомаса представлява формално
нарушение на изискванията на Комплексното разрешително, но било нарушение,
което не води до вредоносен резултат, а именно влошаване качеството на
атмосферния въздух. Поради това превишаването на годишно допустимото количество
биомаса естествено следвало да бъде
квалифицирано като административно нарушение, но едва след оценка на
годишния доклад. Твърди се също, че районният съд по никакъв начин не обсъдил
изложеното в жалбата твърдение, че административнонаказателното обвинение не
било конкретизирано относно дата (период) на извършване на нарушението. Сочи
се, че след като ангажира административнонаказателната отговорност на
дружеството за посоченото нарушение в КР, в тежест на АНО било да констатира
превишението от 20 % от максимално количество биомаса към кой точно момент било
налице или съответно началният и крайният момент на това превишение. На
следващо място се твърди, че не било налице нарушение на Условията на КР, като
се навеждат доводи, че за да е налице такова, следвало да се установи първо, че
е изгорена биомаса в количество, превишаващо 20 % от общо допустимото
количество гориво и второ, че това превишение довело и до превишение на НДЕ. В
настоящия случай фактическият състав на нарушението бил недовършен, тъй като
липсвал единия от двата елемента, като се излагат съображения, че липсвали
доказателства за превишение на НДЕ. По подробно изложените в касационната жалба
съображения се моли за отмяна на решението на районния съд.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Моли да бъде оставено в
сила решението на районния съд. В представена писмена защита претендира присъждане
на направените разноски в производството за процесуално представителство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
Районен съд – Димитровград.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение, постановено по АНД №216/2022г.,
Районен съд – Димитровград потвърждава
Наказателно постановление №5/2022г. от 15.03.2022г., издадено от Директор на РИОСВ
– гр. Хасково, с което на ТЕЦ „Марица 3“ АД, гр. Д., с ЕИК *********, за
нарушение на чл.164 ал.1 във връзка с чл.123в т.2 от Закона за опазване на
околната среда и на основание чл.164 ал.1 и чл.168 от Закона за опазване на
околната среда, във връзка с чл.83 от ЗАНН, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 000 лева.
За да постанови решението, районният съд е приел за
безспорно установено описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е
мотивирал изводите си. Изложил е и съображения, че е правилно определен и
размерът на предвиденото административно наказание, който е значително под
средния предвиден, над минималния такъв. Този размер на наложеното
административно наказание съдът е счел за адекватен и съотносим към тежестта на
извършеното административно нарушение, с правилно отчетени отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
Неоснователни са наведените пред настоящата инстанция
доводи, че районният съд не обсъдил изложеното в жалбата твърдение, че
административнонаказателното обвинение не било конкретизирано относно дата
(период) на извършване на нарушението. Действително, възражения в тази насока
са били навеждани пред районния съд, като в обжалваното решение същите са подробно
обсъдени. Съдът обосновано е приел, че по отношение времето и мястото на
извършване на описаното административно нарушение не са налице съмнения,
неясноти или възможност за неразбиране. Настоящата инстанция изцяло споделя
тези изводи, поради което не е необходимо същите да се преповтарят. Съставеният
в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията
на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и
ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е
извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за
какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно наказващия
орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Настоящата инстанция намира за правилни и изводите на районния съд, че е доказано извършването на описаното в АУАН и
НП административно нарушение.
От събраните пред районния съд
доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че дружеството,
като оператор по смисъла на §1 т.43 от ДР на ЗООС на инсталацията не е
изпълнило задължението си , произтичащо от чл.123в т.2 от ЗООС, а именно да
изпълнява условията в комплексното разрешително, тъй като е използвало горива в
съотношение „въглища : биомаса“ – 53,38 % въглища и 46,62 % биомаса, т.е.
употребило е количество биомаса, надвишаващо разрешените 20 % от общото
количество гориво при съвместно изгаряне на въглища и биомаса. Условието,
описано в АУАН и НП, регламентира при употребата на въглища и биомаса
количеството на биомасата да не надвишава 20 % от общото количество гориво, а
видно от данните, които самото дружество е представило в РИОСВ – Хасково, това
съотношение за месец октомври 2021г. не е спазено.
Не се споделят наведените и пред
настоящата инстанция оплаквания, че заложеното в комплексното разрешително
съотношение на горивата въглища и биомаса регламентирало максимално допустимото
годишно количество биомаса за изгаряне, предвид което не следва да се съблюдава
това количество месец за месец. Не такъв е смисъла на закона и въведените с КР
ограничителни показатели. Последните имат за цел да гарантират опазването на
околната среда и съблюдаването на така регламентираната дейност, по начин по
който последната в нито един момент да не застрашава живота и здравето на
населението. Освен това, разпоредбата на чл.50 ал.2 от Наредба №6 от
26.03.1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества,
изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, ясно посочва,
че собствениците или ползвателите на обекти, подлежащи на собствени
непрекъснати измервания, предоставят първичните резултати и половинчасовите
средни стойности съгласно чл. 49, т. 1 в РИОСВ, на чиято територия е разположен
обектът, не по-късно от 5 работни дни след изтичане на съответния календарен
месец. В случая, именно след представяне на резултати за съответния месец е
установено неспазване на посоченото съотношение - в самия Доклад за резултатите
от собствените непрекъснати измервания на емисиите от серен диоксид, азотни
оксиди и прах, изпускани в атмосферния въздух от Блок 120 MW през месец октомври 2021 година, представен от
дружеството, е изрично отбелязано съотношение на използваното гориво, съответно
съотношение на количествата „въглища : биомаса“.
Неоснователни са и възраженията, че нарушението
не водело до вредоносен резултат, а именно влошаване ка чеството
на атмосферния въздух, доколкото посочените обстоятелства не се доказват по
делото, а и обсъждането на същите е извън
предмета на настоящия спор.
Изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на
процесното наказателно постановление изцяло се споделят от настоящия състав,
предвид което на основание чл.221 ал.2
изр. 2 от АПК се препраща към тях.
Районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил
наказателното постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото е основателно заявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което, съобразно разпоредбата на
чл.63д ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 80 лева за настоящата
инстанция.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение,
постановено по АНД №216 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022 година.
ОСЪЖДА „ТЕЦ Марица 3“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., Промишлена зона, да заплати на Регионална инспекция
по околната среда и водите – Хасково, разноски по делото в размер на 80.00
(осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.