РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. ХАСКОВО, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Въззивно гражданско дело № 20255600500707 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 182/06.06.2025г. по гр. д. № 1910/2024 г., Районен съд –
Димитровград е отхвърлил предявения от Н. Д. П., с ЕГН **********, от *** против
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2,
представлявано от З. Н. Д., член на съвета на директорите иск с правно основание чл.439
ГПК, с който се иска да се признае за установено, че Н. Д. П., с ЕГН **********, не дължи
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 1000
/хиляда/ лева, представляваща частичен иск от общо задължение от 5270,78 лева по изп.дело
№20208750400549 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег.№875 и район на действие ОС-
Хасково, като неоснователен. РС-Димитровград е осъдил Н. Д. П., с ЕГН **********, от **,
да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център
„Люлин-6“, ет.2, представлявано от З. Н. Д., член на съвета на директорите, направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 /двеста и тридесет/ лева.
Недоволен от решението останал въззивникът Н. Д. П., който чрез пълномощника
си адв. З. Д. го обжалва в законоустановения срок с оплакване за неправилност и
незаконосъобразност. Изложени са съображения, че изводите на първоинстанционния съд
по отношение на неоснователността на исковата претенция по чл. 439 ГПК са неправилни,
тъй като изпълнителното производство е образувано по няколко изпълнителни листа от 2012
1
г., но в продължение на повече от 2 години, по това дело не са били извършвани
процесуални действия. Впоследствие изпълнителното дело през 2019 г. е било перемирано и
отново образувано през 2020 г. като в този смисъл счита, че давността не е била прекъсната,
което било в противоречие с изводите на първоинстанционния съд, доколкото взискателите
не са заплатили предварително таксата за изпълнителното производство. Счита също така,
че перемпцията на делото е настъпила много по-рано от датата, на която е било перемирано
реално от съдебния изпълнител, поради което всички действия на съдебния изпълнител след
това били нищожни.
Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на
Районен съд - Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с
което да уважи предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Претендират и
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ чрез пълномощника му, с който се оспорва
въззивната жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Молят за
потвърждаване на решението. Претендират присъждане на разноските по делото.
Пред въззивната инстанция допълнителни доказателства не са събирани.
СЪДЪТ, като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания и
извърши проверка на решението, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна
и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа
обстановка правилно е установена, поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се
споделя от въззивния състав.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се
обсъди следното:
Районен съд- Димитровград е бил сезиран с иск с правно основание чл.439 от
ГПК, предявен от Н. Д. П., с ЕГН ********** против „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД - гр. София.
По делото е установено, че на 16.10.2012г. РС-Димитровград е издал
изпълнителен лист по ч.гр.д.№1329/2012г., въз основа на издадена по същото дело заповед
за изпълнение №1017/12.09.2012г., съгласно който длъжникът Н. Д. П. е осъден да заплати
на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД сумата от 994,96 лева-главница по
договор за кредит за закупуване на стоки или услуги №CREX-***/27.04.2010n, сумата от
97,36 лева- възнаградителна лихва, сумата от 99,36 лева- мораторна лихва, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 10.09.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата
2
от 125 лева деловодни разноски. На 31.10.2012г. РС-Димитровград е издал изпълнителен
лист по ч.гр.д.№1330/2012г., въз основа на издадена по същото дело заповед за изпълнение
№1043/12.09.2012г., съгласно който длъжникът Н. Д. П. е осъден да заплати на кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД сумата от 743,88 лева- главница по Договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-**/10.03.2011r, сумата от 90,41 лева-
възнаградителна лихва, сумата от 86,43 лева- мораторна лихва, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 10.09.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125
лева деловодни разноски.На 31.10.2012 г.РС-Димитровград е издал и изпълнителен лист по
ч.гр.д. №1321/2012г., въз основа на издадена по делото заповед за изпълнение
№1049/12.09.2012г., съгласно който длъжникът Н. Д. П. е осъден да заплати на кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД сумата от 238,54 лева-главница по договор за кредит
за покупка на стоки или услуги от 15.03.2009г., сумата от 48,98 лева- възнаградителна лихва,
сумата от 33,87 лева- мораторна лихва, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
10.09.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева деловодни разноски.
Не се спори между страните, че въз основа на така издадените три изпълнителни
листа срещу длъжника е било образувано първо изп.дело №20148750400228 по описа на
ЧСИ Захари Запрянов, а в последствие, след прекратяването му, въз основа на същите три
изпълнителни листа е било образувано и изп.дело №20208750400549 отново по описа на
ЧСИ Запрянов Запрянов. Безспорно установено е, че в хода на производството по първото
изпълнително дело, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е бил заменен от нов
взискател- „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД.
Видно от приложеното по изпълнителното дело запорно съобщение от
18.03.2014г. ЧСИ Запрянов е уведомил Община - Димитровград, че налага запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Н. Д. П.. На 18.03.2014г., до длъжника Н. П. е била
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която ЧСИ Запрянов го уведомил за
образуваното против него изпълнително дело, за името на неговия кредитор и за размера на
дължимата сума,за наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и
че насрочва опис на движими вещи, находящи се на адреса му, на 29.04.2014г. Поканата за
доброволно изпълнение е била връчена редовно на длъжника, чрез неговата майка М. Д.,
живуща на адреса на сина си. С писмо от 06.06.2014г. Община - Димитровград е уведомила
ЧСИ Запрянов, че към 01.06.2014г. трудовия договор на длъжника е прекратен. По
изпълнителното дело е постъпила молба за конституиране на нов взискател от 02.02.2017г.
„Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД, видно от която „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД е прехвърлил вземанията си по изпълнително дело. С молбата е било
поискано от ЧСИ Захари Запрянов да конституира като взискател по делото „Кредит
инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, да
насрочи дата и да извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.С
Постановление от 07.04.2017г. съдебният изпълнител е конституирал като взискател по
изпълнителното дело „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД и е изпратил уведомление до Н.
Д. П. за това обстоятелство и го е уведомил, че на 23.05.2017г. ще пристъпи към
3
принудително изпълнение по изпълнителното дело, като извърши опис на движими вещи в
дома му. Изпълнително действие е било отменено с Протокол от 23.05.2017г., поради
нередовно уведомяване на длъжника. С молба от 01.08.2017г. „Кредит инкасо Инвестмънс
БГ“ЕАД е поискал ЧСИ Запрянов да извърши справка за разкрити банкови сметки на името
на длъжника и при наличие на такива, да наложи запори с цел обезпечаване на вземането.
Не се спори, че второто образувано изпълнително дело №20208750400549 отново
по описа на ЧСИ Запрянов Запрянов продължава да е висящо и към настоящия момент.
Въз основа на доказателствата съдържащи се в изпълнителното дело следва да
се приеме, че длъжникът, ищец в настоящото производство надлежно е бил уведомен за
промяната на взискателя по изпълнителното дело, поради което правилно
първоинстанционният съд не е приел възражението му, че не е бил уведомен за промяната
на взискателя по изпълнителното дело. Първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД е прехвърлил вземанията си по отношение на длъжника Н. Д. П. в полза на
ответника и взискател по изпълнителното дело „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., препис от който договор е
приложен по изпълнителното дело. По изпълнителното дело са представени потвърждение
за извършена цесия на вземания на основание чл.99, ал.3 ЗЗД и извлечение за прехвърлените
вземания и лицата длъжници по тях, от което се установява, че задълженията на ищеца са
предмет на договора за цесия. Налице са доказателства, че от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД до длъжника Н. Д. П. е било изпратено уведомление за прехвърляне на
вземания изх.№15293/02.02.2017г., за което няма данни да е връчено редовно на длъжника.
По образуваното изп.д.№20208750400549 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, съдебният
изпълнител със съобщение от 18.08.2020г. приложено по изпълнително дело е уведомил Н.
Д. П. за изпълнително дело против него, за името на новия му кредитор „Кредит инкасо
Инвестмънс БГ“ЕАД и за размера на задълженията му,което съобщение е било редовно
връчено на ищеца Н. Д. П. на 21.08.2020г., получено на адреса, на който е регистриран, от
неговата майка срещу подпис.
Видно от изп.д.№2014875040028 и изп.д.№20208750400549 на ЧСИ Захари
Запрянов и двете изпълнителни дела са образувани въз основа на тези три изпълнителни
листове, поради което и съдът дължи произнасяне по задълженията предмет на
изпълнителното дело, а не по всеки един от изпълнителните листове, във връзка с които е
било образувано изпълнителното дело.
Доколкото ищецът се явява длъжник и по трите изпълнителни листове от
16.10.2012г. и от 31.10.2012г., издадени по ч.гр.д.№1329/2012г., ч.гр.д.№1330/2012г. и по
ч.гр.д.№1321/2012г., всички дела по описа на РС-Димитровград, като основава исковата си
претенция на изтекла погасителна давност по отношение на претендираното от ответника
вземане, факт настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което
са издадени изпълнителните основания, предявения иск се явява допустим.
С исковата молба се претендира от съда да признае, че Н. Д. П. не дължи сумата
от 1000,00 лв., претендирана като частичен иск от сумата в размер на 5270,78 лв. по
изп.дело №20208750400549. С исковата молба са представени 3 изпълнителни листи които
са издадени по ч.гр.д.№1329/2012г., ч.гр.д.№1330/2012г. и ч.гр.д.№1321/2012г.по описа на
РС-Димитровград. Видно от изп.д.№2014875040028 и изп.д.№20208750400549 на ЧСИ
Захари Запрянов и двете изпълнителни дела са образувани въз основа на тези три
изпълнителни листове, поради което и съдът дължи произнасяне по задълженията предмет
на изпълнителното дело, а не по всеки един от изпълнителните листове, във връзка с които е
било образувано изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
4
изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Спорно по делото е погасено ли е по давност задължението на ищеца по воденото
против него изпълнително дело и нарушена ли е била процедурата по прехвърляне на
вземането от първия кредитор на ищеца в полза на ответника, както и по уведомяването на
длъжника за това обстоятелство.
С оглед спора между страните налице ли е изтекла погасителна давност за
претендираното от ответника вземане, за което са били издадени горепосочените
изпълнителни листове от РС-Димитровград, се прилага разпоредбата на чл.116 б.“в“ от
ЗЗД, съгласно която прекъсват давността само действията за принудително изпълнение, като
от всяко прекъсване започва да тече нова давност.Такива изпълнителни действия могат да
бъдат насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като съгласно изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително
изпълнение. Ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Давността се прекъсва с
предприемането на което й да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или
е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от
ЗЧСИ.
В настоящия случай по отношение на вземанията предмет на иска с правно
основание чл.439 ГПК, за които е налице влязла в сила заповед за изпълнение, погасителна
давност е пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на съдебно
решение - формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Заповедта има и изпълнителна сила, поради което чл.117, ал.2 от ЗЗД се прилага и по
отношение на установените със заповедта за изпълнение нея вземания. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години.
След влизане на заповедта за изпълнение в сила длъжникът трябва да основе
отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след изтичането на срока
по чл.414 ал.2 от ГПК,като съдът разглеждащ иска по чл.439 от ГПК е длъжен да следи за
спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е
влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е 5 години.
5
Издадените заповеди за изпълнение в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД, са влезли в сила, поради неподадено възражение в срока по чл.414 ал.2 ГПК
и въз основа на тези заповеди за изпълнение съдът е издал изпълнителни листи в полза на
заявителя- кредитор. От влизането на заповедите в сила е започнала да тече 5-годишна
давност за всички вземания, за които те са издадени.
В настоящият случай, погасителната давност е започнала да тече от влизане в
сила на заповедите за изпълнение през 2012г. Тази давност е била прекъсната от взискателя
с молбата му от 18.03.2014г. за образуване на изпълнителното дело, с която е направено
искане за извършване на изпълнителни действия срещу длъжника. Погасителна давност е
била прекъсвана неколкократно по инициатива на ЧСИ, който е бил овластен от взискателя
по реда на чл.18 от ЗЧСИ, след което на 13.08.2019г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство по делото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. След всяко
прекъсване на давността е започвала да тече нова петгодишна погасителна давност за
погасяване на вземанията по изп.дело №20148750400228 на ЧСИ Захари Запрянов, като
всяко едно от извършените по изпълнителното дело изпълнителни действия е било годно да
прекъсне погасителната давност. Видно от изп.д.№2014875040028 и изп.д.
№20208750400549 на ЧСИ Захари Запрянов погасителната давност е била прекъсвана от
страна на взискателя и ЧСИ Запрянов на 18.03.2014г., когато ЧСИ Запрянов е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Н. Д. П., със запорно съобщение получено от
Община Димитровград и с насрочването на 29.04.2014г. опис на движими вещи, находящи
се адреса на длъжника. На 02.02.2017г. по делото е конституиран нов взискател - „Кредит
инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД, който с молба изрично е поискал ЧСИ Запрянов да насрочи
дата и да извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника На
01.08.2017г. „Кредит инкасо Инвестмънс БГ“ЕАД е поискало ЧСИ Запрянов да извърши
справка за разкрити банкови сметки на името на длъжника, като при наличие на такива, да
наложи запори с цел обезпечаване на вземането. На 17.10.2017г., ЧСИ Запрянов е наложил
запори върху налични банкови сметки на Н. Д. П. в „Първа инвестиционна банка“АД, в
„Централна кооперативна банка“АД и в „Юробанк България“АД. На 01.03.2018г. и на
14.05.2018г. взискателят по изпълнителното дело е поискал от ЧСИ Запрянов да пристъпи
към принудително изпълнение, като насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се на
домашния адрес на длъжника.
При преценка основателността на предявения иск следва да се има предвид, че
съгласно ТР №3/28.03.2023г. по тьлк.дело №3/2020г. на ОСГТК, погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК при ВКС. В този смисъл петгодишната погасителна давност за
вземанията предмет на изп.д.№20148750400228 на ЧСИ Запрянов е започнала да тече на
26.06.2015г. и е следвало да изтече на 26.06.2020г., в случай, че не е била прекъсвана на
посочените по-горе дати 02.07.2017г., 01.08.2017г., 17.10.2017г., 01.03.2018г. и 14.05.2018г.
На всяка от тези дати взискателят е искал извършване на конкретни изпълнителни действия
или съдебният изпълнител е извършвал такива действия, които са били годни и са
прекъсвали погасителната давност, поради което считано от 26.06.2015 г. е започнала да
тече нова петгодишната давност. Погасителната давност е била прекъсната от страна на
ответника, който с молба от 18.08.2020г. е поискал ЧСИ Запрянов да образува изпълнително
производство въз основа на горепосочените три изпълнителни листа, издадени против
длъжника Н. Д. П.,като в молбата взискателят изрично е посочил, че иска съдебният
изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника, да наложи запори върху получаваното от
него трудово възнаграждение и банковите му сметки. По новообразуваното изпълнително
дело №20208750400549 ЧСИ Запрянов е предприел различни изпълнителни действия, всяко
от които е прекъсвало погасителната давност за вземането към длъжника, както следва: на
6
18.08.2020г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се на адреса му, който е следвало
да се извърши на 01.10.2020г., на 18.08.2020г. са били наложени запори върху налични
банкови сметки на Н. Д. П. в „Първа инвестиционна банка“АД, в „Централна кооперативна
банка“АД и в „Юробанк България“АД и на 01.10.2020г. е бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на Н. Д. П. в ОП „Здравеопазване и социални дейности“-
Димитровград. Взискателят също е извършил действия, които прекъсват изтичането на
погасителната давност по изпълнителното дело, като на 28.01.2022г. и 30.10.2023г. е поискал
ЧСИ Запрянов да наложи запори върху новооткрити банкови сметки на длъжника, да се
насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на Н. Д. П.,
находящи се в дома му. С извършените изпълнителни действия на посочените дати е
прекъсната давността, поради което до датата на предявяване на иска - 11.11.2024г. не е
изтекъл петгодишния срок и вземанията на ответника спрямо ищеца не са погасени по
давност.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което
решенето, с което предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК е отхвърлен като
неоснователен, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното
производство разноски – за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
опредени съобразно правната и фактическа сложност на делото.
Цената на иска е под 5000,00 лв., поради което и съгласно чл.280, ал.3,т.1 ГПК,
настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182/06.06.2025 г., по гр. д. № 1910/2024 г., Районен
съд – Димитровград.
ОСЪЖДА Н. Д. П., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, направените във
въззивното производство разноски – 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7