Решение по дело №220/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260113
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20203600100220
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260113

 

Гр.Шумен, 11 Юни 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря С. Методиева, и в присъствието на прокурора О. Куздов, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№220/2020г. по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявена е искова претенция с правно основание чл.336, ал.1 от ГПК вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС.

В исковата си молба до съда ищцовата страна - Т.С.К. излага, че ответникът - С.А.С. е неин син. През 2003г. ответника отишъл да работи в Б., където започнал да употребява алкохол в големи количества и да пуши марихуана. С годините състоянието му се влошило и по повод на множество тежки ненормални прояви в поведението му, било установено, че страда от психично заболяване "Параноидна шизофрения". Поради заболяването си и под въздействие на алкохол, ответника нямал реално възприятие за фактите от обективната действителност, не можел да контролира адекватно действията си, както и да се грижи за правата и интересите си. През 2014г. бил настанен на принудително лечение в ДПБ с.Ц.б., тъй като в неадекватно състояние намушкал с нож свой съсед. След това многократно бил настаняван за лечение в психиатрична болница по повод физическа агресия, нападения над баба си. През 2016г. ищцата приютила ответника в дома си в Германия, където той проявил физическа и психическа агресия, и бил настанен в психиатрична клиника. През 2019г. подпалил пердета и дома на баба си, където живеел, а през 2020г. започнал да разпродава на безценица имущество от дома на баба си и баща си. На 10.04.2020г. нападнал с нож свой съсед, след което постъпил в ДПБ с.Ц.б.. Предвид изложеното, се моли съда да постанови решение, с което да постави ответника под пълно запрещение.

Ответника не е подал отговор в законния едномесечен срок, и не взема становище по предявения иск.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ш., изразява становище за основателност на претенцията, и моли лицето да бъде поставено под пълно запрещение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: От служебно изготвената справка е видно, че ищцата е майка на ответника. Последният, съгласно представената медицинска документация - епикризи, е с различни диагнози "Параноидна шизофрения", "Психотично разстройство", "Алк. псих. разстройство, хал. пар. синдром. Промяна на личността", "Псих. и пов. р-ва всл. употреба на алкохол" и др.. От заключението на съдебно - психиатричната експертиза, се установи, че ответника страда от душевно заболяване – "Синдром на алкохолна зависимост. Алкохолно психотично разстройство с параноидно - халюцинаторен синдром", което заболяване се приравнявало към "продължително разстройство на съзнанието" предимно поради хроничните психотични прояви и тежката личностова промяна, и се характеризирало с фундаментални и строго специфични нарушения в мисленето и възприятията, в емоциите и волята, при запазена яснота на съзнанието, на фона на снизени интелектуални възможности, и способността му да възприема, анализира, оценява и правилно да реагира на фактите и обстоятелствата от действителността и на действията на другите лица, както и да определя и контролира собственото си поведение на тази факти и действия били безспорно нарушени, и са пречка той да се грижи сам за своите нужди и отговорности. В съдебно заседание, свидетелите потвърждава изложената от ищеца фактическа обстановка, соченото неадекватно поведение на ответника, невъзможността за правилна преценка на собствените му нужди, и др., които обуславят и липсата на реална възможност, ответника да защитава сама интересите си. Видно от заключението на съдебно - психиатричната експертиза, ответника страда от слабоумие по смисъла на чл.5 от ЗЛС. Особеностите на същото обуславяли нарушена възможност той да възприема, анализира, оценява и правилно да реагира на фактите и обстоятелствата от действителността, и са пречка да се грижи за своите работи, и да защитава интересите си.

В производството за поставяне под запрещение се държи сметка и следва да е определящ интереса на този, който трябва да бъде поставен под запрещение. За да се постави едно лице по запрещение - пълно, или частично е необходимо едновременно да са налице две условия. Първото е очертано от така нареченият медицински критерий - то да е болно от слабоумие, или душевна болест. Слабоумието е умствена недоразвитост от раждането, като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения, а душевната болест (психопатия) е страдание на умствено развито лице, което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение. С изготвената по делото експертиза е констатирано, че ответника страда от слабоумие по смисъла на чл.5 - "Синдром на алкохолна зависимост. Алкохолно психотично разстройство с параноидно - халюцинаторен синдром", довела до промяната на личността на ответника. Второто кумулативно необходимо условие, за да се постави едно лице под запрещение е наличието на правният критерий - то да не може да се грижи за своите работи. Преценката за това се прави от съда. За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Грижата за своите работи включва и отношението към обществото и съобразяване с установеният в него ред, т.е. лицето следва да се дължи нормално. Поставянето в зависимост на кумулативност на двата законови критерия по чл. 5 от ЗЛС означава, че не е достатъчно лицето да страда от слабоумие или (и) душевна болест, за да бъде поставено под запрещение. Необходимо е с оглед конкретното му поведение да се преценява дали то може да се грижи за своите работи.

С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на ответника лично. Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че ответника поради страданието си не е в състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Налице са медицинския и юридическия критерии, които налагат поставянето му под пълно запрещение.

Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ С.А.С. с ЕГН ********** ***.

Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на Община Ш., за учредяване на настойничество.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: