Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София, 24.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 с-в,
открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 2750
по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Ф.С.“
ЕООД, ЕИК ******** срещу „Е.С.О.“ ЕАД, ЕИК ********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е собственик на
фотоволтаичен парк (фотоволтаична централа), находящ се в ПИ № 43952.502.158,
УПИ II – 158, кв. 9015, Северна промишлена зона, град Ловеч. Твърди, че по
силата на договор № 177/ 30.01.2012 г. с „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, последният изкупува
произведена електрическа енергия от възобновяем енергиен източник от ищеца.
Твърди, че през 2013 г. по нареждане на ответника „Е.с.о.“ ЕАД производството
на ел. енергия е била многократно ограничавана, които действия са продължили и
през 2014 г. Намира, че ограниченията са налагани без всякакво законово
основание. Посоченото основание, а именно поддържане на баланс между
производство и потребление не е обстоятелство, което е съществувало реално. В
резултат на това твърди, че не е продала по преференциална цена посочените в
таблица в исковата молба количество електроенергия за периода 25.04.2013 г. -
09.04.2014 г., в резултат на което е претърпяла вреда от непроизведена и
непродадена ел.енергия в размер на 92 133.24 лева. Претендира и законна лихва
върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба – 30.04.2014 г.
до окончателното ѝ плащане.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва допустимостта на исковете.
Твърди, че между него и ищеца не съществуват каквито и да било отношения във
връзка с разпределението на електрическата енергия, тъй като управлението на
разпределителната мрежа е възложено по силата на чл. 89, т. 3 във вр. с чл. 88,
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) на нейния собственик, носител на лицензия
за разпределение на електрическа енергия. Посочва, че съгласно чл. 30, ал. 1 от
Закона за енергията от възобновяеми източници във вр. с чл. 50, ал. 1, т. 2,
чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електически мрежи предписва, че производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща
инсталационна мощност над 30 kW и са присъединени към разпределителна мрежа,
сключват договор за достъп с О.а на разпределителната мрежа. Оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер, като заявява, че „Е.“ ЕАД
действително е давало разпореждания за ограничаване на производството, но само
на присъединените към управляваната от него електропреносна мрежа
производители, какъвто ищецът не е. Давани са разпореждания освен към „ЧЕЗ Р.Б.“
АД и към другите управляващи разпределителната мрежа дружества - „ЕВН Б.Е.“ ЕАД
и „Е.-П.М.“ АД да ограничат общото производство в управляваните от тях
разпределителни мрежи, но кои точно от производителите, присъединени към тези
мрежи и попадащи в рамките на определена категория да бъдат реално ограничавани
е било решение, вземано от електроразпределителните дружества. Твърди, че
ограниченията са съобразени с чл. 73, ал. 1, т. 7 ЗЕ хипотеза на невъзможност
за поддържане баланса на електроенергийната система и възникване на отклонение
от междусистемните графици за обмен със съседните О.и над допустимите граници,
указани в правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 ЗЕ и в правилата на Европейската
мрежа на О.ите на преносни системи за електроенергия.
Ищецът с допълнителната искова
молба твърди, че ответникът е О. на националната електропреносна мрежа и в това
си качество действа като държавен орган, който издава задължителни разпореждания
по отношение на всички участници в електроенергийната система на страната, като
неизпълнението на тези разпореждания е свързано и с административнонаказателна
санкция по чл. 220 ЗЕ. Посочва още, че ответникът е давал разпореждания за
ограничаване на производството и същите не са действали само по отношение на
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД, но и по отношение на ищеца. Наред с това твърди, че
разпорежданията за ограничаване на производството са незаконосъобразни и не са
представени доказателства за наличие на обстоятелства по чл. 73, ал. 1, т. 7
ЗЕ, както и доказателства как тези обстоятелства са свързани с ограничаването
на производството на фотоволтаичната централа на ищеца. Прави искане да се
привлече нов ответник - „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, като посочва претенцията си спряма него
при условията на евентуалност.
Съдът, като взе в предвид
становищата на страните и събраните доказателства в хода на производството намира за установено
следното:
Между страните няма спор, че
ищецът е притежател на посочения в исковата молба фотоволтаичен парк
(фотоволтаична централа) и произвежда ел. енергия. Представен е договор за
използване на разпределителната мрежа от производител, сключен между „ФМ С.“
ООД и „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, чийто предмет е осигуряването от страна на
разпределителното предприятие на достъп до електроразпределителната мрежа,
измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставянето на
данни за измереното количество произведена/ потребена ел. енергия на ползвателите
на мрежата, на крайния снабдител и на Е., както и пренос пред разпределителната
мрежа на количествата ел. енергия, произведени от съоръженията на
Производителя, вкл. в случаите, когато същият е сключил сделка по реда на чл.
102 ЗЕ или захранва собствени обекти, в случаите по чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗЕ.
Представен е и Договор за изкупуване на електрическа енергия от 30.01.2012 г.,
между „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, като купувач и „ФМ С.“ ООД, като продавач, по силата на
който продавачът доставя на купувача произведената от продавача ел.
енергия.
Не се спори, че притежаваният от
ищеца фотоволтаичен парк е присъединен към електроразпределителната мрежа на
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Не е спорно, че ответникът „Е.“ ЕАД извършва управлението на електроенергийната
система, което е видно от приложените и приети по делото като доказателства
Лицензия за пренос на електрическа енергия № Л-419-04/ 18.12.2013 г. и Лицензия
за управление на електроенергийната система № Л-221-17/ 28.12.2006 г.
Спори се дали законосъобразно е
било ограничавано производството на ел.енергия от страна на ответника, спрямо
ищеца, за процесните периоди посочени в исковата молба на 2013 и 2014 г. и
съответно причинило ли е това спиране загуба на ищеца и в какъв размер, дължи
ответникът обезщетение на ищеца за тази загуба.
По делото са приети заключения на
съдебно-техническа експертиза, комплексна съдебно-икономическа и техническа
експертиза и допълнително заключение на комплексна съдебно-икономическа и
техническа експертиза.
От единичната съдебно-техническа
експертиза на в.л. Г. се установява, че централата на ищеца е присъединена към
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, тъй като същата е с
инсталирана мощност под 5 MW, „Е.“ ЕАД е давало разпореждания на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД
за ограничаване на ФвЕЦ присъединени към неговата мрежа. В заключението в.л. Г.
е посочил конкретните дати, на които е имало ограничения, като е посочил, че
същото се дължи на обстоятелството, че енергийният С.О. осигурява и поддържа
баланса между производство и потребление на ел. енергия, като ограничава в
определен момент и при възникнала необходимост за баланса на системата
производителите на ел. енергия. Съгласно данните от експертизата тези
органичения са 40 % за 2013 г. и 60 % за 2014 г. (с изключение на 24.03.2014 г.
от 10 до 16 часа, когато ограничението е 40 %).
Електроенергийният О. осигурява и
поддържа баланса между производство и потребление на ел. енергия, за което може
да ограничава в определени моменти производството на ел.енергия. При
свръхпроизводството през 2013 г. първо са разтоварени от енергийната система
кондензационните централи (ТЕЦ). След това са разтоварени заводски ТЕЦ и
топлофикациите. На следващ етап е разтоварена АЕЦ и последно са разтоварени
възобновяемите източници на ел. енергия. За 2013 г. всички централи са били
разтоварени от Е. до техническия миминум. Посочва, че ако „Е.“ ЕАД не е
ограничил производството на ФЕЦ е щяло да се стигне до невъзможност за
поддържане баланса между производство и потребление в електроенергийната
система.
Комплексната съдебно-икономическа
и техническа експертиза, установи, че размерът на вредата понесена от „Ф.С.“
ЕООД във връзка с наложените ограничения е 86 258.36 лева без включен ДДС.
Ограниченията
са били налагани от директора на ЦДУ (Централно диспечърско управление) и от
Заместник Директора на ЦДУ. Публикувани са и на сайта на „Е.“ ЕАД и са отразени
в писмени разпореждания в оперативен дневник, който се съхранява при „Е.“ ЕАД.
Дневникът е прономерован и прошнурован и първото разглеждане е от 10.01.2003
г., а последното от 2015 г. За 2013 г. ФвЕЦ са ограничавани в производството с
40 %, а през 2014 г. с 60 %.
Ограниченията са правени на база на прогнози за производството на ел.
енергия от ФвЕЦ и ВяЕЦ.
„Е.“ ЕАД притежава програмен
продукт за прогнозиране производството на ел.енергия от фотоволтаични централи,
ползващ данни от НИМХ при БАН за слънчева радиация и околната температура. Тази система не отчита конкретна централа и
конкретен фотоволтаичен панел, т.е. тя не притежава необходимата точност за до
изчисли колко енергия ще произведе всеки отделен производител. Производството и
потреблението на всички останали производители, извън ФвЕЦ и ВяЕЦ се следи и в
реално време, чрез система SCADA, като това дава възможност при промяна на
фактическата обстановка ограниченията да се променят, както в часови диапазон,
таки и като проценти. „Е.“ ЕАД няма данни конкретно за производството от
централата на ищеца, той управлява баланса на енергийната система за цялата
територия на страната и определя процента ограничение за съответните централи
общо. В този случай се ограничават всички ел. централи от даден вид с този
процент. Р България е включена в енергиен пръстен на Европа и следва да
изпълнява междусистемните графици за обмен на електическа енергия.
В допълнителното заключение на
комплексната съдебно-икономическа и техническа експертиза са посочени данни за
произведената енергия в Mwh по данни от системата за мониторинг на производителя
на фотоволтаични инвентори марка Соло и по данни по протоколи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, като
вещото лице е посочило, че данните по двете системи са съотносими помежду си,
като разликата се състои само в технологични загуби на централата, поради което
системата може да се приеме за обективна. Отново е направен анализ на
произведеното количество ел. енергия от ищеца за процесния период, като е
калкулирана стойността на непроизведената ел. енергия вследствие на
ограничението, която възлива за 86 258.36 лева без включен ДДС, която стойност
съвпада с основното заключение на комплексната експертиза.
Съдът кредитира и трите
експертизи, тъй като същите не съдържат противоречиви данни и изводите на
вещите лица не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства,
поради което възприема направените от вещите лица изводи, че ограничения са
били необходими за запазване баланса в енергийната система на страната.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съгласно т. 2.1. от издадена
лицензия от ДКЕВР № 419-04/ 18.12.2013 г. на „Е.“ ЕАД, ответникът има право да
извършва дейности по „пренос на електрическа енергия“ и „координатор на
специална балансираща група“, което управлява качеството на работа на
електропреносната мрежа. Съгласно Наредба за присъединяване на потребители и
производители на електрическа енергия в
Република България, производители с мощност над 5 MW се присъединяват
към електропреносната мрежа управлявана
от „Е.“ ЕАД, а под 5 MW се присъединяват към разпределителната мрежа в случая,
управлявана от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Централата на ищеца е присъединена към
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, тъй като е с инсталирана
мощност под 5 MW, видно и от приложения по делото договор. „Е.“ ЕАД, в
качеството си на О. на преносната мрежа и координатор на специална балансираща
функция, съгласно издадената му лицензия, дава разпореждания на О.ите на
електроразпределителната мрежа за ограничаване на производството общо в
мрежата, която диспечират и управляват. „Е.“ ЕАД няма пряко отношение към
ограничаването на производството на централата на ищеца. „Е.“ ЕАД, действащо
чрез директора на Централно диспечерско управление и заместник-директора на ЦДУ
е налагало ограниченията, чрез О.а на съответната разпределителна мрежа.
Ограниченията са публикувани в сайта на
„Е.“ ЕАД и са отразени с писмени разпореждания в Оперативен дневник, който е
прономерован и прошнурован. Не се установи прекия О. да е давал различни
разпореждания извън наредените от Е. ЕАД.
В съответните дни, посочени в
исковата молба, когато решенията за ограничаване на прозводството са били
публикувани са били налице обективни предпоставки за това, тъй като производството
е превишавало значително потреблението (свръхпроизводство) и съответно се е
налагало ограничаване на производството, тъй като в противен случай е била
застрашена целостта на енергийната система. Спазена е поредността при
ограничаване на производството, като ограничения са налагани и на останалите
видове ел. централи. В резултат на тези ограничения, ищецът е претърпял загуба,
макар и да не е установено по категоричен начин нейния точен размер, тъй като
не е произвел ел. енергията, която би могъл, ако не бе наложено съответното
ограничение и съответно не е реализирал печалба за този период. Доколкото
обаче, ограничението е законосъобразно и е наложено от служители на ответника в
изпълнение на възложените функции на ответника по поддържане на баланса в
енергийната система, и това ограничение е било обективно необходимо, предвид
опасността от получаване на дисбаланс и разпад на тази система, поради завишено
производство надхвърлящо значително потребление, то съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД. С действията си
ответникът е избегнал причиняването на много по-големи вреди, на по-широк кръг
от правни субекти и е действал в рамките на своите компетенции. Начинът на
отчитане производствените мощности и производството от този вид ел.централи
обуславят и начинът на налагане на ограничение на производството, като процент
от общата мощност. Искът за главницата следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
Предвид изходът по спора за
главницата неоснователни се явяват изяло претенциите по чл. 86 от ЗЗД за
законна и за мораторна лихви.
На осн. чл.78 от ГПК ищеца следва
да заплати на „Е.“ ЕАД сума в размер на
800 лв. за възнаграждение на в.л. и 450 лв. юристконсултско възнаграждение или
общо сумата от 1 250 лв. разноски за съдебното производство. На ответникът разноски не се следват.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска предявен от „Ф.С.“ ЕООД, ***, р-н ********** срещу „Е.С.О.“ ЕАД *** за
заплащане на сумата от 92 133.24 лв. с пр.осн. чл.45 от ЗЗД, както и за
законната лихва върху главницата на осн. чл. 86 от ЗЗД, като изцяло като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Ф.С.“ ЕООД, ***, р-н **********
да заплати на „Е.С. О.“ ЕАД *** от 1 250
лв. /Хиляда двеста и петдесет/ лева разноски на осн. чл. 78 от ГПК, от които
800 /Осемстотин/ лева – платен депозит за вещо лице и 450 /Четиристотин е петдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: