ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 574
гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500420 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от СТ. Д. К., Т. Г. Д., ИВ. Б. К. и КР. ИВ.
К., действащи чрез адвокат Д.С. С. от САК, срещу определение № 773 от
23.04.2021 г. постановено по гр. д. № 2934/2020 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново, с което съдът е прекратил производството по делото и го е
изпратил на Административен съд – Велико Търново по компетентност.
В постъпилата частна жалба жалбоподателите, чрез своя пълномощник
адв. С. заемат становище за неправилност на постановеното определение и
молят то да бъде отменено и делото върнато на РС – Велико Търново за
разглеждане по същество на предявените искове. Твърдят, че са предявили
искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД срещу
действия на служители на Регионална дирекция по горите, за които действия
Дирекцията следва да отговаря на основание чл. 49 от ЗЗД, за причинени от
нейните служители вреди. Считат, че търсената от тях отговорност не е по
реда на ЗОДОВ, тъй като издадената от Директора на Регионална дирекция по
горите заповед № 1033-ПУ/21.10.2015 г. не е издадена по повод сезиране от
страна на жалбоподателите към административния орган. Въз основа на тези
аргументи молят съда да постанови, че родовата подсъдност на предявените
от тях искове е на Районен съд – Велико Търново.
Съгласно разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ГПК препис от частната
жалба е изпратен на насрещната страна Регионална дирекция по горите – гр.
В.Търново, ответник в исковото производство, като в законоустановения срок
е постъпил отговор на частна жалба, чрез гл. юрисконсулт Цветомира
Сиракова. Излагат се мотиви за неоснователност на подадената частна жалба,
1
като счита мотивите на РС за прекратяване на делото и изпращането му на
Административен съд – Велико Търново за абсолютно основателни.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Велико Търново, след
като се запозна с постъпилата частна жалба и съобрази данните по делото,
намира от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Велико Търново е образувано по
искова молба от Стефан Николаев К., Т. Г. Д., ИВ. Б. К. и КР. ИВ. К., чрез
адв. Д.С. от САК, срещу Регионална дирекция по горите – Велико Търново с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за това, че в
наследствени на ищците имоти била извършване незаконна сеч, за която от
Регионална дирекция по горите – Велико Търново е издадено разрешително
за сеч на дружеството „Форест и ко“ ЕООД, без да е представено нотариално
заверено съгласие за добив на дървесина по реда на чл. 111, ал. 8 от Закона за
горите от поне половината съсобственици на имота. Въпреки липсата на
такова съгласие директорът на Регионална дирекция по горите – В. Търново
издал Заповед № 1033-ПУ/21.10.2015 г., въз основа на която били издадени
позволителни за сеч в процесните имоти. Според ищците извършената сеч е
незаконна и от нея за тях са настъпили имуществени вреди, което обуславяло
правния им интерес от предявяване на иск срещу Регионална дирекция по
горите – В. Търново с обща стойност на претенцията 1250 лева, разпределени
между съсобствениците по квоти, както следва – С.К. – 3/12 части; Т.Д. – 2/12
части; И.К. – 1/12 част; К.К. – 1/12 част.
В депозирания в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът – Регионална дирекция по горите – Велико Търново заема
становище, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана.
Твърди, че според законовите разпоредби позволителни за сеч се извършват
от лице с лесовъдско образование, какъвто е и настоящия случай и това лице
не е служител на Регионална дирекция по горите – В. Търново, с оглед на
което няма как ищците да търсят отговорност от РДГ. Освен това чл. 111, т. 8
от Закона за горите визирал съсобственост между физически и юридически
лица, а не такава само между физически или само между юридически лица.
Освен това изискването за нотариално заверено съгласие на поне половината
съсобственици касаело само издаването на позволително за сеч, но не е сред
изискуемите документи за утвърждаване на горскостопанска програма,
станало с Заповед № 1033-ПУ/21.10.2015 г. на директора на РДГ, а с тази
заповед директорът не възлагал на нито едно лице да издаде позволително за
сеч. Прилагат се писмени доказателства.
В първото по делото съдебно заседание проведено на 23.04.2021 г. адв.
С. – пълномощник на ищците по делото прави уточнение, като заявява, че
искът се основава на издадената от Директора на РДГ заповед, с която е
утвърдил извършването на сечта в имотите на ищците. Заявява, че счита тази
заповед за незаконосъобразна, неотговаряща на изискванията на закона и с
2
нейното утвърждаване от Директора на РДГ са настъпили вреди за ищците.
Районен съд – Велико Търново като е съобразил това уточнение,
направено от адв. С., че исковата претенция и търсената отговорност
произтичат от незаконосъобразна, според тях, заповед на Директора на
Регионална дирекция по горите – В. Търново е приел, че правната
квалификация на иска, с който е сезира е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и подлежи на
разглеждане по реда установен в административно-процесуалния кодекс, като
местната подсъдност се определя съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ и
компетентен да разгледа иска е Административен съд – В. Търново, с оглед
на което с обжалваното определение е прекратил производството по делото и
изпратил същото по компетентност за разглеждане от Административен съд –
Велико Търново.
Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.
275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество
неоснователна, по следните съображения:
Ищците твърдят, че са понесли вреди, произтичащи от действията на
служители на Регионална дирекция по горите – В. Търново, които не са
изпълнили задълженията си да прегледат и съгласуват постъпилите искания
за извършване на сеч и въз основа на тези действия Директорът на РДГ е
издал Заповед № 1033/ПУ/21.04.2015 г., с която е утвърдил извършването на
сеч в имотите съсобственост на жалбоподателите. Според настоящия състав
първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че така
предявените искове, всъщност са насочени срещу самата Заповед, издадена от
директора на РДГ, както самият адв. С. заявява в съдебно заседание, че тя е
незаконосъобразна.
Според разпоредбите на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност,
както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове,
а според ал. 2 на същия член исковете по ал. 1 се разглеждат по реда,
установен в Административно-процесуалния кодекс, като местната
подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. Посоченото от страната правно
основание в исковата молба не обвързва съда, в чието правомощие е да даде
точната правна квалификация на спорното материално право. От изложените
в исковата молба обстоятелства и допълнително уточнение направено в
съдебното заседание е видно, че се претендира обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразна, според жалбоподателите, Заповед
на Директора на РДГ. С оглед на цитираните разпоредби и предвид факта, че
Регионална дирекция по горите – Велико Търново е структура на
3
Изпълнителна агенция по горите, действаща към Министерство на
земеделието, храните и горите, то исковете предявени срещу
незаконосъобразни актове на дирекцията попадат в обхвата на действие на
ЗОДОВ и следва да се подчиняват на тази правна уредба.
Според разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК на административните
съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица.
С оглед на изложеното гражданският съд не е компетентен да разгледа
предявения иск. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/2016 г. на
ОСГТК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, съдебен акт,
постановен от съд, който не е компетентен по правилата на
подведомствеността, разпределяща делата между гражданските и
административните съдилища, е недопустим. Подведомствените на
съдилищата граждански и административни спорове ce разглеждат по
различен съдопроизводствен ред, предвиден в съответния приложим
процесуален закон. Определянето на приложимото право е задължение на
съда. Съгласно разясненията, дадени от общото събрание на двете върховни
съдилища, в тези случай съдебното решение се обезсилва и делото се изпраща
за разглеждане на административен съд по правилата на родовата и местната
подсъдност. Постановеното от РС решение би било процесуално
недопустимо и следва да бъде обезсилено, предвид което Районен съд –
Велико Търново правилно е прекратил производството по делото и го е
изпратил по компетентност за разглеждане от Административен съд – Велико
Търново по правилата на местна подсъдност съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на РС – В.
Търново потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на ОС - Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 773 от 23.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 2934 по описа за 2020 г. на Районен съд – Велико Търново, с което
производството образувано по иск на Стефан Николаев К., Т. Г. Д., ИВ. Б. К.
и КР. ИВ. К. срещу Регионална дирекция по горите – Велико Търново е
прекратено и делото изпратено по компетентност за разглеждане от
Административен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5