№ 7774
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110104931
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” АД твърди, че на 07.1.2021 г., в гр. София, на бул. „Джеймс Баучер“, в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования
при него товарен автомобил марка Дачия, рег. № **. Поддържа, че вредите са на стойност
2414,64 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени
разноски за определянето му в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което
в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
разноските по определянето му в размер на 2429,64 лева. Твърди, че след покана ответникът
не е погасил задължението, поради което претендира същото, заедно със законната лихва
31.1.2022 г. до погасяване, както и мораторна лихва в размер на 114,05 лева за периода
20.1.2021 г. – 27.1.2022 г. /след изменение на исковете, допуснато с протоколно определение
от 12.4.2022 г./. Претендира разноски.
Ответникът „***” АД оспорва механизма на събитието, като поддържа, че не е
настъпило по вина на застрахования при него водач, както и че е налице съпричиняване.
Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и вредите. Сочи, че платеното
обезщетение надвишава размера на действителните вреди. Оспорва иска за мораторна лихва.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 21.3.2022 г. и с протоколно определение от 12.4.2022 г. /с оглед
признанието на ответника, обективирано в становището от 11.4.2022 г. – л. 80 ор делото/ за
безспорни са обявени следните обстоятелства: че на 07.1.2021 г., в гр. София, на бул.
„Джеймс Баучер“, между описания товарен автомобил марка Дачия, рег. № **, застрахован
при ищеца по застраховка „Каско”, и лек автомобил марка Хюндай, рег. № *** /след
корекция на грешката, допусната в исковата молба в регистрационния номер на
автомобила/, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е
реализирано ПТП, което е покрит риск, че в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2414,64 лева, че
ликвидационните разноски са в размер на 15 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК
съдът приема осъществяването им за доказано.
От двустранния протокол за ПТП, както и от показанията на свидетеля К. М. К. –
управлявал застрахования при ищеца автомобил, се установява, че процесното събитие е
настъпило при следните обстоятелства: на 07.1.2021 г., в гр. София, лек автомобил марка
Хюндай, рег. № *** се движи по бул. „Джеймс Баучер“; водачът реализира
пътнотранспортно произшествие със спрелия пред него на пешеходна пътека товарен
автомобил марка Дачия, рег. № **. В протокола за ПТП е обективирано и изявление на
водача на застрахования при ответника автомобил, с което признава вината си. Предвид
липсата на конкретика относно оспореното авторство на документа /вкл. след дадените с
определението по чл. 140 ГПК указания/, съдът приема за доказано че застрахованият при
ответника водач е направил това изявление, което е удостоверил с изписване на двете си
имена. Съдът кредитира последното, доколкото изхожда от трето за процеса лице и няма
нарочен за настоящия процес характер. Следователно установено е, че събитието е
настъпило поради виновното /доколкото не се твърди и установява обратното/ и
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка Хюндай, който не е изпълнил
2
задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал.
2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че застрахованият при ищеца водач с действие или
бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. На първо място,
възражението е бланкетно – ответникът не твърди такива обстоятелства. На второ - не се и
установяват, вкл. и забележката на делинквента относно „слабо светещи стопове“ на
застрахования при ищеца автомобил. Този факт се опроверга от показанията на свидетеля
К., според които светлините са били в изправност, като автомобилът се проверява
ежедневно от механици, тъй като се ползва за служебни цели от дружество, осъществяващо
пощенски услуги. Ответникът от своя страна не ангажира доказателства, с които да докаже
този факт, макар с определението по чл. 140 ГПК това да му е указано.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автомобил, обезщетени от
ищеца, са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля и протокола за ПТП.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства,
гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е
настъпило поради виновното и противоправно поведение единствено на водача на
застрахованото при ответника МПС, от което са причинени описаните в исковата молба
вреди на застрахования при ищеца лек автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
3
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване възлиза на 2414,64 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая те съвпадат.
Предвид заключението на САТЕ съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла
на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума. Общият размер на дълга възлиза на 2429,64 лева. Ответникът не доказа
погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен, като върху вземането следва
да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. С определението по чл. 140
ГПК за безспорно е обявено, че ответникът е получил регресна покана, ведно с всички
необходими документи на 13.7.2021г. Срокът, който се брои на дни, започва да се брои от
деня, следващ събитието - чл. 72, ал. 1 ЗЗД. Ответникът е следвало да извърши плащане в
срок до 12.8.2021. След тази дата изпада в забава.
За периода 13.8.2021 г. – 27.1.2022 г. размерът на мораторната лихва, определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 114,06 лева, поради което искът следва да бъде
4
уважен за целия предявен размер и за посочения период, а за периода 20.1.2021 г. –
12.8.2021 г.. – отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 902,19 лева /от които 147,19 лева
– за държавна такса, 255 лева – депозит за САТЕ и свидетел; 500 лева – възнаграждение за
адвокат/. Последното не е прекомерно, тъй като без вкл. ДДС е в размер, по-нисък от
минималния по Наредба №1/200 г. на ВАдС, поради което направеното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Предвид изхода на делото ответникът
няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК * да заплати на „***” АД, ЕИК * на основание чл. 411,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 2429,64 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на товарен
автомобил марка Дачия, рег. № **, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 07.1.2021 г., в гр. София, на бул. „Джеймс Баучер“, заедно със законната
лихва от 31.1.2022 г. до погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
114,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
13.8.2021 г. – 27.1.2022 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 902,19 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за периода
20.1.2021 г. – 12.8.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5