№ 3743
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20241110213224 по описа за 2024 година
Съдът отчита, че настоящото частно наказателно производство е било
образувано на 24.09.2024г. в 09:11 часа по искане с вх. № 295952 от
19.09.2024г. на ОС - Ловеч. Искането не е било своевременно
разпределено на дежурен съдия (от предходно дежурство), дори и разпита
по видеоконферентна връзка да би се реализирал след края на
дежурството на съответния дежурен съдия. Делото е било фактически
донесено в съдебна зала от съдебен деловодител след 09:30 часа на
24.09.2024г., когато съдът е заседавал по друго насрочено в по-ранна дата
наказателно производство по НОХД № 3615/2024г. по описа на СРС, НО, 9-ти
състав - в този момент са се разпитвали вещи лица по тройна КСППЕ. Съдът е
извършвал и разпити на трима свидетели, като е прилалагал института на
чл.281 от НПК. Съдът отчита, че времето за дежурство следва да бъде
приоритетно за дела по дежурство, но производството по НОХД № 3615/2024г.
по описа на СРС, НО, 9-ти състав е било насрочено в по-ранен момент по
време, докато е действала мярка за неотклонение "задържане под стража"
спрямо предаденото на съд лице (впоследствие тази мярка за неотклонение е
била отменена от СГС). Съдът е приел, че следва да спази принципа на чл.22,
ал.3 от НПК като разгледа с приоритет делата със задържани лица. В противен
случай, би се допуснало нарушение, ако съдът не бе определил първа
възможна дата 24.09.2024г. по НОХД № 3615/2024г. по описа на СРС,НО, 9-ти
състав. Страни, свидетели и вещи лица са били уведомени по НОХД №
3615/2024г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав за 24.09.2024г. от 09:30 часа.
Искането за разпит чрез видеоконферентна връзка по чл.138, ал.8 от НПК не е
уточнено от Окръжен съд - Ловеч по кой ред се иска да бъде реализиран - по
правилата на чл.474, ал.3 от НПК или чрез видеовръзка по приложение - чрез
скайп приложение, вайбър и други. Според съда за краткото време не е могло
1
да се реагира от състава за създаване на организация близо около час и
половина преда часа на насрочения разпит чрез видеоконферентна връзка за
11:00 часа на 24.09.2024г. Съдът е заседавал по друго наказателно
производство и се е намирал в обективна невъзможност да отреагира - по
време, когато са се разпитвали вещи лица по тройна КСППЕ, която е особено
значима за изхода на наказателното производтво. От друга страна, липсва
организация между двете съдилища чрез компютърни специалисти, които
следва да осъществят съответната видеоконференция. Пред съдебната зала,
след края на заседание по НОХД № 3615/2024г. в 11:48 часа не е имало
свидетел или процесуален представител. По настоящото частно наказателно
производство прокурор от Софийска районна прокуратура също не е чакал,
дори такъв не е бил уведомен. От друга страна, освен тези организационни
въпроси, които не са били преодолени, поради краткото време за организация,
пред съдебния състав е налице и обективна невъзможност да извърши разпит
на свидетел чрез видеоконференция на скайп връзка или друго интернет
приложение. Съдът би извършил разпит на свидетел само по правилата на
чл.474, ал.3 от НПК. Съображенията за това са следните:
Как следва да се осъществяват видео-конферентните връзки от
съдиите в СРС, НО и по-специално (и най-вече) от Председателите на
единствените в съда с противоположно (различно) мнение - 9-ти състав и
112-ти състав, при извършване на разпити на свидетели и/или вещи лица
от дежурни съдии в СРС, НО по скайп по искане на друг съд от различно
населено място в страната?
На дежурство в началото на месец февруари през 2024г. получих на
доклад две разпределени наказателни производства - по НЧД № 1254/2024г.
по описа на СРС, НО, 9-ти състав, съответно насрочено за открито съдебно
заседание на 01.02.2024г. и по НЧД № 1604/2024г. по описа на СРС, НО, 9-ти
състав, съответно насрочено на 05.02.2024г. за открито съдебно заседание.
Тези частни производства са били образувани по инициатива на две районни
съдилища в страната в гр.Велико Търново и гр.Пловдив за провеждане на
разпити на вещи лица по скайп връзка.
С разпорежданията за насрочването на делата съм поискал от Зам-
Административния ръководител на СРС, НО осигуряването на техническа
обезпеченост чрез специална съдебна зала, оборудвана с технически условия
за осъществяване на видеоконферентна връзка по реда и правилата на НПК,
дефинирани в разпоредбата на чл.474 от НПК.
Според разбиранията ми като съдия, насочени не към саботирането на
самото частно производство за разпит на съответния съд или към желанието
си по-малко да работя (напротив, аз като съдия в СРС, НО, напрактика имам
изключително ниска поддържана с много труд висящност от около 30
наказателни производства, при наличие на 3-4 по-сложни дела), аз съм приел,
че видеоконферентната връзка следва да се реализира чрез специални
защитени кодове, чрез които двете съдилища се избират взаимно, достъпват се
2
помежду си и комуникират, респективно провеждат заседанието чрез
защитена връзка.
Съдът не е възприел „обичайната практика“ по такива дела да се
осъществява техническа връзка между двете съдилища по скайп, по вайбър
или друг вид интернет приложение, тъй като такава връзка не е по реда на
НПК; призната е с решение на КС за противоконституционна; не е защитена
връзка и не гарантира неизтичането на информация в публичното
пространство от предмета на доказване по наказателното производство.
За двете посочени съдебни производства на мен като съдия по делата не
ми се осигуриха условия за реализирането на техническа връзка за разпита на
вещите лица по реда на чл.474 от НПК.
Като съдия отчитам, че прилагам Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК) и при липса на правна уредба по процесуален въпрос на основание
чл.46 от Закона за нормативните актове мога да приложа като
правораздавателен орган процесуалния закон по аналогия. Само и единствено
процесуалният закон. Не друг акт. Не например разпореждане. Не например
заповед. Не например виждане.
В Софийски районен съд, Наказателно отделение е налице старо
писмено разпореждане или заповед на съдебния администратор на съда
(визуално ми беше показвана заповедта на хартиен носител и запомних името
на съдебния администратор като Гергица Парушева, ако се не лъжа), според
която, ако връзката между две съдилища не може се осъществи по реда на
чл.474, ал.3 от НПК, тогава тя следва да се реализира чрез скайп връзка.
Тази заповед или разпореждане продължава да съществува и към
днешна дата и не е отменена. Пита се как може и как е възможно несъдебен
служител - в случая съдебен администратор, който не е правораздавателен
орган, да взема решения по наказателни дела вместо съдебните състави, които
са избрани да ги разгледат, респективно да приложат своята лична
правораздавателна преценка, основана на закона, фактите по делото и
вътрешното им убеждение?
Как може и как е възможно Административният ръководител на
Софийски Районен съд да взема решения как следва да се работи по
наказателните дела вместо съдебните състави, които са избрани да ги
разгледат, респективно да приложат своята лична правораздавателна
преценка, основана на закона, фактите по делото и вътрешното им убеждение?
На 20.08.2024г., както на Председателя на 112-ти състав, така и на мен е
било разпоредено да ни се връчат, тъй като сме съдиите с „неправилното
мнение“ по въпроса, становището на съдия Лада Паунова от ВКС относно
видеоконферентните връзки.
Защо специално на мен се връчва това становище, което има само
информативен характер? То за сведение ли ми се връчва? С някаква цел ли?
Да се съобразявам с него ли? Ако не се съобразя с него, какво ще последва?
Дисциплинарно производство ли? Доколкото моите действия по
непровеждането на разпити на свидетели и вещи лица по скайп връзка се
тълкували и могат да се тълкуват като недопустима намеса в прерогативите на
3
Административния ръководител на Софийски Районен съд същият да
преценява как да организира работата на съда, подчинявайки успеха на
исканото сътрудничество на съдилищата на персоналната преценка на
съответния съдия по въпроси, които надхвърлят тези, които процесуалния
закон е предвидил.
Процесуалният закон изрично не е предвидил, че е допустима връзката
между две съдилища по скайп или по друго интернет приложение, за да се
провеждат разпити на свидетели и вещи лица (дори и да е на национално
равнище) по този непроцесуален начин.
Процесуалният закон се прилага винаги по аналогия. Най-близката до
случая процесуална норма е тази на разпоредбата на чл.474, ал.3 от НПК. Тя е
и най-логичната. След като разпоредбата важи за международното правно
сътрудничество между съдилищата от различните държави, защо същата да не
се прилага на по-малкото основание “argumentum a fortiori” - и на
национално равнище в конкретната държава при сътрудничеството между
съдилищата й от различни съдебни райони. Само защото нямало техническа
база, трябва ли да погазваме закона?
Преценката ми по двете дела, които съм прекратил, поради липсата на
базови условия за провеждането на разпитите на вещите лица по реда на
чл.474, ал.3 от НПК, се е основавала на процесуалния закон и на вътрешното
ми убеждение на съдия и не е била обективирана с цел да се намеся в работата
на Административния ръководител, за да подчиня успеха на искането за
разпитите на вещите лица по скайп по въпроси, които надхвърлят тези, които
процесуалният закон е предвидил. Считам, че по случая съм действал съвсем
логично и законосъобразно. Не съм превишавал правомощията си по този вид
дела. Не съм злоупотребявал с положението си на съдия.
Възниква въпросът след като не е допустимо по скайп да се разпитват
обвиняеми и психично болни лица по Закона за здравето, защо това
изключение частично да е допустимо само за свидетели и вещи лица според
преценката на Аналитичното звено на СРС, според Административния
ръководител на СРС и според съдията от ВКС.
Не следва ли правилата на НПК да са еднакви и да се прилагат единно за
всички съдопроизводствени действия, независимо пред кой съд се извършват.
След като ръководството на съда не ми е осигурило техническа
обезпеченост по приложението на НПК (съдът следва пак отчита, че прилага
процесуален закон от ранга на кодекс, а не административното разпореждане
или заповед на съдебния администратор на СРС или виждане на което и да е
лице), трябва ли съставът да носи отговорност, включително и дисциплинарна
такава (не че имам някакви притеснения в тази насока), след като е взел
решение по случая на база закона и вътрешното си убеждение на съдия.
Връзката по скайп или по друго интернет приложение не гарантира
сигурността на информацията и не предотвратява по никакъв начин риска от
нейното „неизтичане“ в публичното пространство или от нейното
„незаписване чрез прихващане“ със съответен програмен софтуер например с
оглед напредналостта в интернет технологиите.
4
Според почитаната от мен съдия Лада Паунова от ВКС принцип в
наказателния процес бил и публичността на процеса, респективно е
допустимо провеждането на разпити на свидетели и вещи лица при такива
условия и при скайп между две съдилища.
А какво се случва, ако процесът се разглежда при закрити врати; ако е
налице интимна и лична информация; лична информация, защитена от закона,
която може да бъде и злепоставяща за дадено лице - за адрес, имена, навици,
поведение и други; ако е налице търговска тайна; ако е налице банкова тайна;
ако е налице специфична информация, която не следва да бъде разгласявана,
независимо от публичността на наказателния процес; ако същата по този
начин, може да причини прекомерни вреди, които един наказателен процес не
следва да предизвика (наказателната намеса в лични права следва да е
съответна и строго пропорционална и т.н.. и т.н).
Тези съображения мотивират съдебният състав да се самоотводе по-
нататъшно участие в производството, доколкото съставът не може да приложи
своите правомощия по НПК според своето вътрешно убеждение, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
САМООТВЕЖДА районен съдия Велизар Костадинов от разглеждането на
производството по ЧНД № 13224/2024г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав.
ДА СЕ ДОКЛАДВА НЕЗАБАВНО наказателното производство на Зам.-
Административния ръководител на СРС, НО за разпределение на
производство измежду останалите дежурни съдии по законовия ред за
последваща правна преценка относно развитието му или прекратяването му.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Окръжен съд -
Ловеч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5