Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 6377 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 67153/17.03.2019 г., постановено по гр. д. № 44106/2018 г. по описа на СРС, ГО 74 състав, са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ЗК „Л.И.“ АД да заплати на „К.2.“ ЕООД сумата от 7 409, 82 лв., представляваща дължимо по платена на основание фактура № **********/30.10.2017 г. сума в полза на „Автокомплекс Маями“ ЕООД и представляваща претендирано застрахователно обезщетение по застрахователна полиза „Каско на МПС“ под № 93001610068828 със срок на покритие от 00.00 часа на 01.09.2016 г. до 24.00 ч. на 31.08.2017 г. с обект на застраховката лек автомобил марка „Ленд Ровър“, модел „Рандж Ровър“, рег. № ******относно настъпило ПТП на 20.04.2017 г., около 19.00 ч. при бул. „Никола Петков“ № 39, гр. София, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 04.07.2018 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 598, 10 лв. - мораторна лихва за периода 05.09.2017 г. - 03.07.2018 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 400 лв., на основание чл.78, ал.3 и чл.78, ал.8 ГПК, представляваща сторени в производство разноски за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно
решение е депозирана въззивна жалба от „К.2.“ ЕООД, с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че
постановяване на обжалваното съдебно решение съдът е изследвал елементи от
механизма на ПТП, които не са сред
съществените елементи на спорното право, които следва да са налице, за да е
основателен предявеният иск. Заявеният в исковата молба и уточнителната молба
механизъм на ПТП се потвърждава от заявлението от Г.А.А.който е управлявал
лекия автомобил към момента на ПТП. Произшествието е регистрирано от органите
на СДВР - Отдел „Пътна полиция“ към МВР. За настъпилото събитие е съставен
протокол за ПТП. В него е удостоверено, че автомобилът е собственост на
ищцовото дружество и е ударен от друг автомобил, паднал от репатриращ
автомобил. Наличието на известно разминаване между заявения в исковата молба
механизъм и описания в уведомлението
счита, че не е съществено и във всички случаи е налице настъпил застрахователен
риск. Също така без значение е и часа на настъпване на събитието. Правно
релевантно е установяването дали е настъпило застрахователното събитие, в
обхвата на покритие от застрахователната полица рискове. В тази насока е
изслушан водача на автомобила, представено е заявление до СДВР - Отдел „Пътна
полиция“ към МВР, както и уведомление на застрахователя. Наличието на
незначителни разминавания счита, че не може да обоснове неоснователност на
исковата претенция. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи
предявения иск и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПЕНИЯ
„Л.И.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е
парвилно и законосъобразно. Правилно решаващият съд е установил наличието на
несъответствия между посоченото в исковата молба и събраните по делото
доказателства. След като предявеният иск не е доказан по безспорен начин, същият
законосъобразно е отхвърлен. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му
присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ. Ищецът твърди, че на 25.08.2016 г. е сключил с
ответника застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 01.09.2016 г. до
31.08.2017 г. Обект на застраховката е
лек автомобил марка „Ланд Ровер“, марка „Рейндж Ровер“, рег. № ******. На
20.04.2017 г. автомобилът е претърпял вреди в резултат от падането му от
репатриращ автомобил на стойност от 7 409, 82 лв. Своевременно е уведомил
застрахователя за настъпилото събитие, но същият е отказал заплащане на
застрахователно обезщетение. Позовал се е на т.14.10 от Общите условия за застраховане
на сухопътни преводни средства, без релсови превозни средства на ЗК „Л.И.“ АД,
съгласно която застрахованият е длъжен при настъпване на застрахователно събитие
да го регистрира незабавно чрез компетентните органи по места (КАТ, полиция,
противопожарна охрана и други, в зависимост от вида на събитието). Счита, че
отказът на ответника е в нарушение на чл.408, ал.1 КЗ, съгласно който
застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при
неизпълнение на това задължение на застрахования, което е значително, с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Съгласно
пракитката на ВКС Следва да се установи пряка примчинно - следствена връзка
между неизпълнението на конкретно задължение от общите условия към
застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователия и
настъпването на застрахователното събитие. В случая мястото на ПТП не е
посетено от органите на МВР, тъй като с оглед механизма на настъпването му за
тях не е съществувало такова задължение.
Дори да е следвало да се обърне към органите на МВР, това неизпълнение не е в
пряка причинно - следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие.
Моли съда да посатнови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 7 409, 82 лв. - застрахователно обезщетение, сумата от 598, 10 лв. - лихва
за забава за периода 05.09.2017 г. - 04.07.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до оконмателното
изплащане, както и да му присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП поради
липса на доказателства, установяващи обстоятелствата, при които е настъпило и
причинната връзка с настъпилите вреди. Съгласно т.27.10 от Общите условия на
застрахователя падането от репатриращ автомобил съставлява изключен
застрахователен риск. Оспорва настъпването на процесните вреди. Застрахованият
не е повикал органите на КАТ, които да установят настъпването им.
Застрахованият не е изпълнил задължението си да представи документ, установяващ
настъпването на събитието, издаден от съответните компетентни органи. Това дава
право на застрахователя да намали или да откаже изплащахме на обезщетение.
Счита, че представеното по делото заявление и удостоверение от СДВР - Отдел
„Пътна полиция“ не може да послужи за доказателство, тъй като не отразява
реално настъпилите обстоятелства около ПТП. Счита, че претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено по размер.
В първото редовно открито съдебно
заседание съдът е дал възможност на ищеца в едноседмичен срок да конкретизира
механизма на ПТП.
В рамките на определения срок ищецът
е депозирал молба - уточнение, в която е заявил, че механизмът на ПТП е
следният: на 20.04.2017 г., около 19.00 ч. Г.А.е управлявал процесното МПС по
бул. “Никола Петков“. Спрял при № 39 на булеварда поради ПТП между два
автомобила. Г.А.се е намирал в спрелия автомобил и е изчаквал органите на КАТ.
Освен органите на КАТ, поради нанесените много щети по двата автомобила на
мястото на инцидента са пристигнали и два репатрака, които да извозят
катастрофиралите автомобили. При товаренето на единия от тях на репатрака,
автомобилът не е бил добре укрепен, поради което е паднал върху спрелия
автомобил на ищеца, от което е претърпял инцидент. Шофьорът на репатрака е
избягал, за което Г.А.е подал сигнал на тел.112. На мястото на инцидента са се
явили служители на КАТ, които не са съставили протокол, поради липса на втори
участник в ПТП, но се е явила мобилна група на застрахователя. Във връзка с
предшестващия инцидент е съставен протокол за ПТП № 1677014, който се съдържа и
в застрахователната преписка. В проведеното на 05.02.2019 г. открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е пояснил, че представената по
делото фактура и платена на „Автокомплекси Маями“ ЕООД, който е доверен сервиз
на ищеца. Заплатената сума възлиза на 7 409, 82 лв. В същото съдебно заседание
съдът е допуснал уточнение на исковата молба съгласно постъпилата уточнителна
молба от ищеца и направеното от процесуалния му представител уточнение в
съдебното заседание.
Липсва спор между страните, а и от представения препис от
застрахователна полица № 93001610068828 се установява, че на 25.08.2016 г.
между страните в производството е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“
с обект на застраховане лек автомобил марка „Ланд Ровер“, модел „Рейндж Ровер“,
рег. № ******. Уговорената застрахователна сума е 28 800 лв., а
застрахователната премия е 1 656, 81 лв., платима разсрочено на 4 вноски. Срокът на действие на договора е 01.09.2016
г. - 31.08.2017 г.
На 20.04.2017 г. Г.А.А.е депозирал при ответника
уведомление за настъпило застрахователно събитие със застрахования лек
автомобил, собственост на „К.2.“ ЕООД. Посочено е че ПТП е без протокол от КАТ.
Като обстоятелства е заявено, че водачът е чакал на булеварда да освободят
движението от друго ПТП. Пътна помощ тръгнала рязко назад, автомобилът започнал
да се влачи и ударил управлявания от него автомобил. След това свалил
автомобила и избягал. В резултат на това е увредена броня, фар и др.
Уведомлението в МВР е заведено под № 62.
Съгласно заявление рег. № 175/25.04.2017 г. от Г.А.А.до
СДВР - Отдел „Пътна полиция“ заявителят е претърпял на 20.04.2017 г., около
21.20 ч. ПТП. Събитието е заведено под № 62 на същата дата от органите на МВР
при следните обстоятелства - между две МПС, с автомобил рег. № ******, в гр.
София, бул. „******. Бил спрял на булеварда поради настъпило друго ПТП. Пътна
помощ, която репатрирала автомобилите, при маневра изсипва удареният автомобил
е увредил управлявания от него автомобил. Издадено е удостоверение от Отдел
„Пътна полиция“ - СДВР в уверение на това, че на 20.04.2017 г., в 21.30 ч., под
№ 62 в дневника за ПТП е регистрирано събитие с МПС рег. № ******и неизвестен,
за което е заявено ПТП.
След извършен оглед от застрахователя стойността на щетите
е определена на 3 944, 85 лв.
Във връзка със заведената при ответника щета е съставен
доклад за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като
настъпилото на 20.04.2017 г. събитие не представлява покрит риск при условията
на застрахователния договор.
С писмо изх. № 5101/13.06.2017 г. ответникът е уведомил
ищеца за отказа да изплати застрахователно обезщетение. Позовал се е на т.14.10
от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият има задължение да го регистрира незабавно чрез компетентните
органи по места (КАТ, полиция, противопожарна охрана и
други, в зависимост от вида на събитието) и да изиска от тях необходимите
констативни документи, удостоверяващи събитието. Застрахователят е приел, че
такива документи не са ангажирани от застрахования.
С писмо изх. № 8783/05.09.2017 г.
застрахователят е уведомил ищеца, че в уведомлението за настъпило
застрахователно събитие е посочено, че то е настъпило в резултат на падане на
МПС от репатриращ автомобил. Не е представен протокол за застрахователното
събитие, както и виновен за застрахователното събитие. По този начин се
възпрепятства упражняването на регресни права срещу виновния за инцидента
собственик на репатриращ автомобил.
По делото е представен протокол за ПТП
№ 1677044/20.04.2017 г., в 19.20 ч. относно настъпило на същата дата в 18.00 ч.
ПТП с участието на лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Конект“, рег. № ******
и лек автомобил марка „Ауди“, модел С 6, рег. № ******. В протокола е
удостоверено, че първият автомобил се е двиижил по бул. „Никола Петков“ в
посока от л. „Ал. Пушкин“ към бул. “Цар Борис III“, като на кръстовището с ул. „Карамфил“ е извършил
неправилна маневра ляв завой и е реализирал ПТП с второто МПС. След това двете
МПС отскачат и се удрят в манитнелата и се озовават в речното корито. Съставена
е и скица на ПТП.
От представената фактура № **********/30.10.2017 г. се
установява, че стойността на извършения тенекеджийски и бояджийски ремонт на
застрахования при ответника лек автомобил възлиза на 7 409, 82 лв. с ДДС.
От заключението на вещото лице инж. Й.Д.Й.по изслушаната
пред СРС, съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът
възприема като компетентно дадена, се установява, че стойността за
възстановяване на лек автомобил марка „Ленд Ровер“, модел „Рейндж Ровер“, рег.
№ ******по средни пазарни цени, при процесното ПТП, възлиза на 7 750, 90 лв. Вещото
лице е ползвало съставения от застрахователя опис на щетите, в който са
отразени видът и степента на щетите, съгласувани от собственика на
застрахования автомобил. Също така вещото лице е съобразило удостоверението от
СДВР – Отдел „Пътна Полиция“ относно механизма на ПТП, както и че към датата на
ПТП застрахования автомобил е на 9 години, 5 месеца и 2 дни от първоначалната
регистрация, която е направена на 29.10.2007 г.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Г.А.А.се
установява, че е близък приятел на собственика на ищцовото дружество К.В.. През
м.04.2017 г. се е движил по Околовръстен път на гр. София, като управлявал
автомобил „Рейндж Ровер“ - джип. Пред него се случил инцидент между два
автомобила - Ауди, модел А 6 и „Форд“ пикап. Двата автомобила се ударили и
задръстили движението - не можело да се
движат автомобили нито в едната посока, нито в другата посока. Свидетелят спрял
движението на управлявания от него автомобил. След около 15-20 минути дошли два
репатриращи автомобила, които започнали да товарят автомобилите, участвали в
ПТП. Първо натоварили пикапа. Водачът на репатрака дал повече газ, при което
пикапът паднал от репатрака и ударил управлявания от свидетеля джип. Свидетелят
слязъл от автомобила, за да види какво се е случило. Водачът на репатрака му
казал да изчака да премести автомобила. Качил се в репатрака, а свидетелят
оглеждал щетите върху джипа. Също така го преместил, за да освободи движението по
булеварда. Докато премествал джипа водачът на репатрака свалил пикапа и си
тръгнал от произшествието. Репатракът нямал отличителни белези, бил бял на
цвят. Свидетелят не помни марката му. Разговарял с водача на другия репатрак,
който му казал, че не го познава и нямал представа какво се случвало. Веднага
съобщил за инцидента на тел.112, както и се свързал със застрахователя. Първо
дошли органите на реда, които установили наличието на ПТП. Попитали го къде е
другият участник в инцидента и той обяснил, че е избягал. Обяснили му, че
поради липсата на втори участък не могат да съставят протокол. Управляваният от
свидетеля автомобил бил първа кола след инцидента. На 20-30 м. от него се
извършвало товаренето. Водачът на репатрака се опитал да го завърти, дал повече
газ и автомобилът паднал. Не видял, че автомобилът е паднал, а той бил закачен
за лебедка и се влачил. Падналият автомобил ударил управлявания от свидетеля
автомобил. Свидетелят не си спомня дали са дошли служители на КАТ за първото
ПТП
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбата.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото
е процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, че са обвързани от валидно
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застраховка „Каско на
МПС”, сключен на 25.08.2016 г. Обект на договора и съответно на
застрахователното покритие е лек автомобил марка „Ланд Ровер”, модел „Рейндж
Ровер“, рег. № ******. Страните не спорят, че общите условия на застрахователя
обвързват страните и регулират спорното правоотношение.
През време на действието на договора за застраховка „Каско
на МПС” – на 20.04.2017 г., е установено увреждането на застрахования при
ответника лек автомобил.
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС“
носи отговорност за всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие,
предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в
Общите условия към него.
Спори се между страните в производството относно механизма
на ПТП.
Тъй като механизмът на ПТП не е посочен точно и ясно в
исковата молба, законосъобразно решаващият съд е определил срок на ищеца, в
рамките на който да отстрани тази нередовност, съобразно изискванията на
чл.129, ал.4 вр. с ал.1 ГПК на исковата молба. В рамките на определения срок
ищецът е депозирал уточнителна молба, в която точно е описал обстоятелствата,
при които е настъпило застрахователното събитие. Ето защо и на основание
чл.129, ал.5 ГПК, поправената искова молба се смята за редовна от деня на
подаването.
След като ищецът е отстранил констатираната нередовност и
съдът е допуснал исканото уточнение на исковата молба, както е направено от
ищеца с депозираната молба – уточнение, с която ответникът е запознат, то
правно релевантният механизъм на настъпване на застрахователното събитие, който
подлежи на доказване по делото, е описаният в уточнителната молба. Не би могло
да се приеме, че ангажираните по делото доказателства следва да се преценяват
спрямо първоначално заявения механизмът на ПТП и спрямо уточнения механизъм. Целта
на уточнението на исковата молба по реда на чл.129, ал.4 ГПК вр. с 129, ал.1
ГПК вр. с чл.127, ал.1, т.3 ГПК, е да се внесе яснота относно фактическите
обстоятелства, на които ищецът основава иска. По този начин се очертава и
спорния предмет посредством подлежащите на доказване факти в исковия процес.
Ето защо след допускане на уточнение на исковата молба, релевантният за делото
механизъм на ПТП, който ищецът следва да докаже, съобразно изискванията на
чл.154, ал.1 ГПК, е описаният в уточнителната молба. С оглед на това неправилно
решаващият съд е извършил преценка дали е осъществен механизмът на ПТП, заявен
в исковата молба, след като същият е надлежно уточнен от ищеца с депозираната
уточнителна молба.
Ангажираните по делото доказателства, ценени в тяхната
съвкупност, установяват осъществяването на застрахователното събитие.
Застрахованият своевременно е уведомил СДВР – Отдел „Пътна полиция“ за
настъпилото ПТП, което е надлежно удостоверенето. Също така застрахованият е
уведомил застрахователия за пътния инцидент. Застрахователят е извършил оглед
на увредения автомобил, който е обект на застраховка „Каско на МПС“ и е описал
щетите, настъпили при инцидента. Същите съвпадат като разположение с описаните
от застрахования щети. Ищецът е ангажирал по делото и доказателства относно
настъпилото ПТП, по повод на което са причинени процесните вреди. Неправилно
решаващият съд е приел, че ангажираните свидетелски показания противоречат на
удостоверените в съставения протокол за ПТП обстоятелства. Свидетелят А.е
разпитан за обстоятелствата, свързани с механизма на увреждане на застрахования
автомобил, а не относно механизма на настъпилото преди процесното увреждане
ПТП. На свидетеля не са поставени въпроси от страните или от съда относно
местоположението на участвалите в първото ПТП автомобили непосредствено след
инцидента. След като не е дал показания за това, не би могло да е налице
несъответствие с отразеното в протокола за ПТП. Нужно е да се отбележи, че
ищецът следва да докаже конкретния механизъм на увреждане на застрахования при
ищеца автомобил, а не конкретния механизъм на ПТП, което предхожда увреждането.
Именно по тази причина разпитът на свидетеля А.– водач на увредения автомобил,
не е проведен за установяване на ПТП, в което свидетелят не е участвал. Без
значение за установяването на настъпило застрахователно събитие е дали
свидетелят си спомня органите на МВР дали са посетили инцидента във връзка с
първото ПТП, доколкото в тази насока са ангажирани писмени доказателства –
надлежно съставен протокол за ПТП. При положение, че разпитът е осъществен
близо 2 години след инцидента, е нормално свидетелят да не е в състояние да си
спомни всички обстоятелствата, свързани с ПТП, което предхожда
застрахователното събитие. Изложеното се отнася и относно точния час на
настъпване на събитието. Следва да се отбележи, че преценката относно
изпълнението на доказателствената тежест се извършва въз основа на съвкупна
преценка на всички ангажирани по делото доказателства.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи настъпването на
застрахователното събитие по описания в молбата – уточнение начин.
Решаващият съд е изложил съображения, че за настъпилото
събитие органите на МВР задължително е следвало да съставят протокол за ПТП,
предвид нормата на чл.125, т.2 и т.8 ЗДвП. Жалбоподателят поддържа, че такова
задължение не е било налице, тъй като увреденият автомобил е могъл да се
придвижва на собствен ход. В т.2 от посочения текст е предвидено, че службите за
контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото
на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение. В случая първото по време ПТП е
предизвикало задръстване, поради което за него е съставен протокол за ПТП. В
т.8 на посочената норма е предвидено задължително посещаване на мястото на ПТП,
когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. Въпросът дали застрахования автомобил е бил в състояние
да се придвижи на собствен ход не е изследван по делото. Ето защо не би могло
да се приеме, че е доказано наличието на предпоставките на чл.125, т.8 ЗДвП.
Независимо от това дори службите за контрол на МВР да са били длъжни да
съставят протокол за ПТП, при което е настъпило застрахователното събитие,
евентуалното неизпълнение на това тяхно задължение не може да се вмени във вина
на застрахованото лице. Правно релевантно е обстоятелството, че същото
своевременно е изпълнило задължението си да уведоми СДВР – Отдел „Пътна
полиция“ за настъпилия инцидент.
Ответникът своевременно е релеирал възражения по делото с
депозирания писмен отговор на исковата молба, че в случая е налице изключен
застрахователен риск по смисъла на чл.27.10 от общите му условия. В чл.27.10.
от Общите условия на застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства е предвидено, че застрахователят не обезщетява щети,
възникнали по причина или вследствие на увреждания, настъпили по време и/или
вследствие вдигане, теглене, бутане, превозване или сваляне на МПС с друго МПС,
пътна помощ, автовози, специална техника, въздушен и железопътен транспорт, по
воден път, както и посредством МПС и други технически средства, използвани от
компетентни държавни или общински органи в нарушаване на правилата за
паркиране, установени в законови или подзаконови нормативни актове.
Разглежданият случай
не може да се отнесе към някоя от посочените хипотези. Същите се отнасят до
причинени щети върху застрахования автомобил, когато последният е обект на
вдигане, теглене, бутане, превозване или сваляне от друго МПС, пътна помощ,
автовози, специална техника. Застрахователното събитие е настъпило при
превозване на увредено от друг инцидент МПС в репатриращ автомобил на пътна
помощ, а не при репатриране на застрахования автомобил. Също така не е налице и
допуснато от репатриращия автомобил нарушение на правилата за паркиране, тъй
като инцидентът е настъпил при потегляне на същия, а не при паркирането му.
По изложените съображения въззивният съд счита, че не е
налице изключен от застрахователя риск при настъпилото на 20.04.2017 г.
застрахователно събитие, поради което възражението на ответника в тази насока е
неоснователно.
Ответникът се е позовал и на наличието на регламентираните
в чл.29.5 от общите му условия пречки за изплащане на застрахователно
обезщетение. В тях е предвидено, че претенция за застрахователно обезщетение се
предявява от застрахования след представяне на официален документ,
удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие, издаден от съответните
компетентни органи. В случая застрахованият е представил на застрахователя
удостоверение, издадено от СДВР-Отдел „Пъна полиция“ относно регистриране на
настъпилото събитие. По делото не се установи да е съставен протокол за ПТП по
надлежния ред. В нормата на чл.404, ал.1 КЗ е регламентирано, че след
настъпване на застрахователното събитие застрахователят има право да изисква от
застрахования и застраховащия необходимата информация за установяване на
фактите и обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие или
определянето на размера на обезщетението от страна на застрахователя. В случая
застрахованият е изпълнил това свое задължение като е предоставил на
застрахователя всички съставени документи относно пътния инцидент. Не е налице
обаче възможност за застрахователя да изисква представянето на документи, които
не са съставени. Задължението на застрахования обхваща единствено издадените
документи, но не и такива, каквито не са съставени.
Отделно от това в
чл.208, ал.1 КЗ изрично са посочени хипотезите, при наличието на които
застрахователят правомерно може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение. В т.3 на посочената норма е предвидено като основание за отказ за
изплащане на обезщетение неизпълнението на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие. В случая не се твърди и
съответно не се установява наличието на нито една от посочените форми на
неизпълнение на задължение на застрахования по сключения с ответника застрахователен
договор.
По изложените съображения въззивният съд счита, че е
неоснователен довода на ответника за наличие на предвидените в чл.29.5 от
общите условия пречки за изплащане на застрахователно обезщетение.
В чл.405, ал.1 КЗ е регламентирано, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Тъй като застрахователното
събитие е настъпило през време на действие на сключения между страните
застрахователен договор и същото съставлява покрит от застрахователя риск, в
тежест на ответника е възникнало задължение да заплати застрахователно
обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Неговият
размер следва да се определи към деня на настъпване на събитието, но не повече
от действителната стойност на увреденото имущество. Съгласно представената от
ищеца фактура стойността на извършения ремонт на застрахования автомобил
възлиза на 7 409, 82 лв. Заплатената от ищеца
сума за ремонт на щетите, причинени на застрахования автомобил, не надвишава
средните пазарни цени, предвид изслушаната авто - техническа експертиза. Ето
защо застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение в посочения
размер.
Задължението на ответника е парично и за
периода на своята забава същият дължи заплащане на мораторна лихва, съгласно
нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл.405, ал.1, изр.2 КЗ вр. с чл.108,
ал.1 КЗ срокът за заплащане на обезщетението не може да бъде по – дълъг от 15
работни дни от представяне на всички доказателства. В случая ищецът претендира
лихва за забава от момента на постановяване на отказа за изплащане на
застрахователно обезщетение до завеждане на делото: 05.09.2017 г. – 04.07.2018
г. Нейният размер възлиза на 623, 71 лв. Ето защо предявеният иск се явява
изцяло основателен в претендирания от ищеца размер от 598, 10 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като предявените иск следва да се уважи изцяло.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 1 060, 16 лв., представляваща сторени разноски
във въззивното производство, включително и заплатено възнаграждение за един
адвокат.
На
ищеца следва да се присъдят сторените разноски в производството пред СРС.
Техният размер възлиза на 1 370, 32 лв., представляваща сторени разноски в
производството пред СРС, включително заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 67153/17.03.2019 г., постановено
по гр. д. № 44106/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 74
състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на „К.2.“
ЕООД, ЕИК ******, с адрес ***, хотел „******и съдебен адрес *** – адв. Н.И.Б.,
сумата от 7 409, 82 (седем хиляди четиристотин и девет
лева и осемдесет и две стотинки) лв., на основание чл.405, ал.1 КЗ,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на
МПС“, сключен със застрахователна полица № 93001610068828/25.08.2016 г., за
настъпило на 20.04.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от
04.07.2018 г. до окончателното изплащане; да заплати сумата от 598, 10
(петстотин деветдесет и осем лева и десет стотинки) лв., на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода 05.09.2017 – 04.07.2018 г.;
да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 060, 16 (хиляда и
шестдесет лева и
шестнадесет стотинки) лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство, както и
сумата от 1
370, 32 (хиляда триста и седемдесет лева и тридесет и две
стотинки)лв., представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.