Решение по адм. дело №1012/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 93, ал. 10 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Образувано е по жалба на „НЕТСОЛАР“ ЕООД, [населено място], против Решение № РУ-96-ПР/2024 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ - Русе, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС), чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 40, ал. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), представената писмена документация от възложителя по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС и по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ОС, както и получено становище от Басейнова дирекция „Д. район“ е решено да се извърши оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение – „Изграждане на производствена база, включваща мобилен бетонов център, склад за бетонови елементи и мобилна инсталация за производство на асфалтобетонови смеси (контейнерен тип), в част от поземлен имот с [идентификатор] по ККР на [населено място] вода, община Русе, местност „Баламата“.

В жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се неспазване на установената форма. Сочи, че изложените в оспореното решение мотиви са формални и неправилни, доколкото съдържат противоречия и не кореспондират с предоставените писмени доказателства по преписката. Излага доводи за нарушение на чл. 35 от АПК. Сочи още, че оспореното решение е извън хипотезата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата за ОВОС и не подлежи на задължителна оценка. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – директора на РОИСВ - Русе, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения досежно законосъобразността на акта. В с.з., чрез процесуалния си представител, заявява, че директорът на РИОСВ – Русе действа в условията на оперативна самостоятелност при вземане на решения, поради което не е необходимо да се съобразяват и вземат предвид единствено получени становища от различни институции и ведомства. Иска от съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Русе, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

По фактите

Административното производство е започнало по инициатива на „НЕТСОЛАР“ ЕООД, като на 17.07.2024 г. в деловодството на РИОСВ – Русе е постъпило Уведомление изготвяне на план/програма с вх. № АО-3797 за изработване на проект за Подробен устройствен план (ПУП) – Изменение план за застрояване (ИПЗ) на [ПИ] по кадастралната карта на [населено място] вода, местност „Баламата“, община Русе, област Русе. С подаденото уведомление дружеството моли да бъдат определени необходимите действия, които трябва да се предприемат за издаване на решение за преценяване на необходимост от екологична оценка (ЕО) или издаване на становище по ЕО, като е предоставило информация за посочения план/програма и е приложило изискуеми документи (от л. 469 и сл. от преписката).

От писмо изх. № АО-3797-(1); № АО-3798-(1) от 22.07.2024 г. на директора на РИОСВ – Русе (от л. 466 до л. 468 от преписката) е видно, че има подадено и още едно Уведомление изготвяне на план/програма от същата дата за обособяване на производствена база, включваща мобилен бетонов център, склад за бетонови елементи и мобилна производствена инсталация за производство на асфалтобетонови смеси (контейнерен тип) в част от ПИ с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] вода, което не се намира по преписката. С горепосоченото писмо дружеството е уведомено какви са изискванията на Глава шеста от ЗООД, на чл. 31 от ЗБР и съответно какви процедурни стъпки следва да предприеме като възложител на плана/програмата.

По отношение изискванията на Глава шеста от ЗООС в писмото се посочва, че: 1/ описания проект на устройствен план попада в обхвата на т. 9.1 „Подробни устройствени планове – планове, в т.ч. планове за застрояване и парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура“ на Приложение № 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми и реализирането му е свързано с дейности, които определят рамката за бъдещото развитие на инвестиционното предложение (ИП) по Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 на ЗООС и подлежи на процедура за преценяване на необходимостта от извършване екологична оценка; 2/ ИП за обособяване на производствена база в същия поземлен имот попада в обхвата на т. 6 „Инсталации в химическата промишленост (невключени в приложение № 1), б. „в“ – съоръжения за съхраняване на нефт, нефтопродукти и химически вещества от Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 на ЗООС и подлежи на процедура за преценяване на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда.

По отношение изискванията на чл. 31 от ЗБР е посочено, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на защитените зони, намерението на възложителя подлежи на процедура по оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Със същото писмо са дадени и указания за последващи действия, които да се предприемат.

С писмо изх. № АО-3797-(2); № АО-3798-(2) от 22.07.2024 г., директорът на РИОСВ - Русе, във връзка с разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС, уведомил Кмета на Община Русе и Кмета на Кметство [населено място] вода за постъпилите уведомления и за задължението им да обявят намерението на възложителя на интернет страницата си или на общественодостъпно място (л. 465 от преписката). На л.424 и л.425 от преписката са приложени доказателства за извършеното обявяване.

Във връзка с постъпилите уведомления, с писмо изх. № АО-3797-(3); № АО-3798-(3) от 25.07.2024 г., директорът на РИОСВ - Русе, изпратил на Кмета на Кметство [населено място] вода писмото за последваща процедура по реда на глава шеста от ЗООС (л. 461 от преписката).

На 31.07.2024 г. в РИОСВ – Русе, постъпило Възражение от заинтересовани лица, жители, собственици и ползватели на имоти в [населено място] вода с вх. № АО-3797-(4); № АО-3798-(4), с което същите изразили отрицателно становище относно реализирането на ИП от „НЕТСОЛАР“ ЕООД и приложили подписка, състояща се от 31 страници (от л.427 до л.460 от преписката).

На 16.08.2024 г. е подадено Искане за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС с вх. № AO-3798-(10) за ИП „Производствена база, включваща мобилен бетонов център, склад за бетонови елементи и мобилна инсталация за производство на асфалтобетонови смеси (контейнерен тип), в част от [ПИ], община Русе, местност „Баламата“, землището на [населено място] вода“, с приложени към него изискуеми документи (от л.254 до л.408 от преписката).

С писмо изх. № AO-3798-(16) от 21.08.2024 г. до директора на РЗИ - Русе, директорът на РИОСВ - Русе, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, изпратил необходимата информация и уведомил РЗИ - Русе да представи становище по отношение степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве във връзка с определяне необходимостта от извършване на ОВОС на ИП – изграждане на производствена база (л. 241 от преписката). В свой отговор с изх. № 10-97-1/20.09.2024 г. директорът на РЗИ – Русе, уведомил РИОСВ – Русе, че съгласно дадени указания от МЗ, становищата на РЗИ следва да съдържат оценка на представената информация, а не пряко да изразяват позиция ще има или не здравен риск, като допълнил, че: „…въз основа на представените данни и анализи, потенциалните въздействия върху околната среда и човешкото здраве са незначителни и не се очакват вредни последствия за населението в района. Предвидени са мерки за намаляване на въздействията върху отделните компоненти на околната среда, както и мерки за ефективно намаляване на въздействията върху човешкото здраве.“ (л.172 и л.173 от преписката).

С писмо изх. № AO-3798-(17) от 21.08.2024 г. до кмета на Община Русе и кмета на кметство [населено място] вода, директорът на РИОСВ - Русе, във връзка с разпоредбите на чл. 6, ал. 9, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, изпратил необходимата информация и с цел изясняване на обществения интерес към ИП изискал да бъде осигурен обществен достъп до същата за най-малко 14 дни, след което резултатите да бъдат изпратени в РИОСВ – Русе (л.239 и л.240 от преписката).

На 03.09.2024 г. в РИОСВ – Русе, постъпило заявление-становище от протестиращата общност на [населено място] вода, както по отношение на ПУП-ИПЗ, така и по отношение на изграждане на производствената база (от л.205 до л.211 от преписката). На 04.09.2024 г. в РИОСВ – Русе, постъпило придружително писмо от протестиращата общност на [населено място] вода с вх. № АО-3798-(23), с което представили, към предходното заявление-становище, приблизителна оценка на допълнителното транспортно натоварване на улиците в [населено място] вода за подход към планирания инвестиционен обект на жалбоподателя и становище по раздел 2, т. 4 от искането за преценяване на необходимостта от ОВОС (от л. 195 до л.201 от преписката).

С писмо изх. № AO-3798-(24) от 04.09.2024 г. до директора на Басейнова дирекция „Д. район“, директорът на РИОСВ - Русе, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, изпратил необходимата информация за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на ОВОС за ИП – изграждане на производствена база и поискал да се представи становище по отношение на направените анализи и оценки на значимостта на въздействията върху повърхностни и подземни водни тела (л.194 от преписката). В свой отговор с изх. № ПУ-01-631-(1) от 20.09.2024 г., директорът на Басейнова дирекция „Д. район“ уведомил РИОСВ – Русе, че възложителят следва да представи допълнителна информация, като БДДР ще се излезе със становище след предоставянето й (л.170 и л.171 от преписката). РИОСВ – Русе уведомило за това становище и възложителя на ИП с писмо изх. № AO-3798-(35) от 25.09.2024 г. (л.167 и л.168 от преписката).

С писмо изх. № АО-3798-(30) от 13.09.2024 г., директорът на РИОСВ – Русе, уведомил управителя на дружеството-възложител на ИП, че следва да допълни представената до момента информация с конкретно посочени съображения и констатации в срок от 14 работни дни (от л.178 до л.180 от преписката).

С писмо вх. № АО-3798-(37) от 02.10.2024 г. жалбоподателят отговорил на всеки от поставените с предходните писма въпроси и внесъл допълнителна и коригирана съобразно дадените указания информация за преценка необходимостта от ОВОС ( от л.29 до л.165 от преписката).

С писмо изх. № АО-3798-(38) от 04.09.2024 г., директорът на РИОСВ – Русе изпратил на БДДР преработената и допълнена документация и помолил за становище във връзка със значимостта на въздействията върху повърхностни и подземни водни тела (л.27 и л.28 от преписката). В свой отговор с изх. № ПУ-01-631-(3) от 06.11.2024 г. (от л. 20 до л.26 от преписката), директорът на Басейнова дирекция „Д. район“ изразил становище, че не се очаква планираните в ИП дейности да окажат негативно въздействие върху подземните водни тела, но сочи, че съгласно чл. 119а, ал. 1 от ЗВ, ИП попада в следните защитени зони: Зона за защита на питейните води от подземни водни тела, Чувствителна зона, Уязвима зона. Сочи още, че района на ИП попада в буферната зона с радиус 1 000 м около водовземно съоръжение за питейно-битово водоснабдяване, за който не е определена санитарно-охранителна зона, като приблизителното отстояние до имота, предвиден за реализация на ИП, е около 280 м. Заключението на БДДР е, че: „Реализацията на ИП „Изграждане на производствена база … е допустима…., при спазване на: - мерките в т. 1, в т.ч. спазване на мярка с код на действие DW_1_4 – забрани и ограничения за буферна зона с радиус 1 00 м около водовземни съоръжения, за които няма определена СОЗ; - законовите изисквания посочени в т. 2 от настоящото становище, в т.ч. § 1, ал. 1, т. 71 от ДР на ЗВ (при реализация и експлоатация на ИП да не се използват изградените кладенци за собствени потребности, за които възложителя на ИП е подал заявление за регистрация за задоволяване на собствени потребности).“

Последвало издаване на оспореното решение № РУ-96-ПР/2024 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ - Русе, с което е решено да се извърши оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение – „Изграждане на производствена база, включваща мобилен бетонов център, склад за бетонови елементи и мобилна инсталация за производство на асфалтобетонови смеси (контейнерен тип), в част от поземлен имот с [идентификатор] по ККР на [населено място] вода, община Русе, местност „Баламата“.

Административният орган е разгледал в решението си всички представени по преписката документи и становища и е стигнал до следните изводи: 1/ чрез доклада за ОВОС трябва да се докаже, че рискът от възникване на аварии и инциденти ще е управляем и минимален, предвид характеристиките на ИП, видовете отпадъци от фазата по експлоатация, някои от които опасни, използването на вода с питейни качества за производствени нужди, взаимовръзка и кумулиране на други съществуващи и/или одобрени ИП; 2/ чрез доклада за ОВОС трябва да се направи равностойна оценка на двата алтернативни маршрута за движение на транспортните средства при експлоатацията на обекта и мотивирано да се предложи по-добрата алтернатива с цел минимизиране на въздействията върху околната среда, както и да се оцени въздействието от засиления транспортен трафик; 3/ чрез доклада за ОВОС следва да се докаже пълно спазване на забраните и ограниченията, съгласно Приложение № 1 към Националния каталог от мерки към ПУРБ; 4/ отбелязано е също, че не е необходимо към доклада за ОВОС да се изготвя самостоятелен доклад за оценка на степента на въздействие върху защитените заони от екологичната мрежа НАТУРА 2000.

Оспореното решение било връчено на жалбоподателя на 12.12.2024 г., видно от приложеното на л. 19 от преписката известие за доставяне. Жалбата срещу акта е подадена чрез административния орган на 23.12.2024 г., видно то поставения на нея входящ номер.

По преписката са приложени още: становища на омбудсмана на Р България, кореспонденция и писма в подкрепа на протестиращата общност.

По делото е назначена и приета съдебно-екологична експертиза, изготвена от вещо лице инж. Т. Д., която е допълнена с експертно заключение по допълнително поставени от жалбоподателя задачи, изготвено от инж. М. Р..

Според инж. Т. Д. не съществува методика, която да определя дали един проект е мащабен. Определянето на това дали една дейност представлява „съществено изменение“ или „голям проект/дейност“ може да стане чрез изследване за всеки отделен случай и/или като се вземат предвид количествени и качествени нормативно установени критерии. Съгласно техническите характеристики на производителя, според вещото лице, очакваните емисии от инсталацията са: прах от каменни материали, серни оксиди, въглероден оксид, азотни оксиди, общи органични съставки, интензивна петролна миризма, представени с техните норми в Таблица № 1 към заключението. В информацията за преценяване на необходимостта от ОВОС са сравнени нормите за серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, ФПЧ и въглероден оксид по Наредба № 12 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, финни прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух с предполагаемите стойности на посочените замърсители в приземния атмосферен слой, изчислени с пакета PLUME. Подчертава, че за да се сравнят, двете стойности трябва да са с еднакви дименсии (т.е. измерения, размери), което в настоящия случай не е на лице. Вещото лице, смята още, предвид т.1.4. от методиката PLUME, че тя не може да бъде използвана за изчисляване разпространението на газове и за определяне на приземните концентрации на вредни вещества от обекти с неорганизирано изпускане – например разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали и др. И.. Т. Д., сочи, че: “Изчислените с пакета PLUME стойности за максимална концентрация на замърсителите в приземния атмосферен слой прах, серен диоксид, азотни окиси и С. се наблюдават на разстояние 1025.91 м от комина (стр.379,381,382 от синия класьор) . Границите на [населено място] вода са на разстояние 270 м южно (по данни от кадастъра) от поземлен [имот номер], община Русе, в землището на [населено място] вода, местност Баламата, а коминът е на 444 м (по данни на възложителя) от селото. В Таблица 5 изчисленията са за 460,98 м от източника ( ИУ).“ Според вещото лице: „Освен това, следва да се идентифицират и временните въздействия, които е възможно да възникнат в хода на строителството, въвеждането или извеждането от експлоатация на проекта или в резултат на ненормални явления (при инциденти, екстремни метеорологични условия, земетресения и други). Дискомфорт може да се наблюдава по време на изпълнение на дейности по СМР на площадката и монтиране на съоръженията на обекта. В резултат на това се очаква значително завишаване на шумовите нива, запрашеност от техниката и транспортните машини, както и от откритите складове за суровини за производството, което от своя страна ще доведе до отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда. Възложителят има противоположно мнение, (стр.59 от черния класьор). Това противоречие се изяснява чрез разработка в доклад по ОВОС. При сухо време и силен вятър уносът от съхраняваните в открит склад смеси от различни каменни фракции, пясък и каменно брашно се увеличава, съответно се повишава дискомфорта следствие прашен въздух. В случая голям процент от замърсяването на приземния слой на атмосферата е от неорганизирани източници на прах, както по време на строителството, така и по време на експлоатация. Неорганизирани прахови емисии се отделят при извършване на строителни дейности, при товаро-разтоварните дейности на материали и готова продукция, от откритите складове за твърди материали с различни фракции и от движение на МПС по селскостопанските пътища. За отделяните вещества при неорганизирано изпускане в атмосферния въздух няма емисионни норми, тъй като неорганизираните емисии законово не са разрешени. От ДВГ се отделят емисии от изгорели газове. Шум и вибрации се очакват при товаро-разтоварните и транспортни дейности на материали и готова продукция, при дейности по производство на бетонови смеси, изделия от бетон и асфалтови смеси.“ От заключението става ясно, че основните суровини за производство на асфалтобетонови смеси са: каменни фракции, пясък и каменно брашно, смесени на горещо с битум, с или без добавка на хидравличносвързващо вещество за пътища, а за горивния процес в сушилния барабан се ползва дизелово гориво. Предвид обстоятелството, че битумът и дизеловото гориво са нефтопродукти, то те се характеризират с миризма на нефтен дестилат. Според вещото лице, в разглеждания случай, от организирания източник на емисии се предполага разпространение на интензивна миризма на нефтопродукти (битум) от изхвърляните отпадни газове, следствие на TVOC (общ летлив органичен въглерод) от барабанната въртяща се пещ и загрятия до 160°-180° С битум /асфалт/ в пресевно-смесителна кула (ПСК), която би довела до значително понижаване качеството на живот. Очакваните емисии от инсталацията, съгласно техническите характеристики, предоставени от производителя са:

прах от каменни материали < 20 mg/Nm3

серни оксиди (SOx) (при употреба на природен газ) < 200 mg/Nm3

въглероден оксид (С.) < 280 mg/Nm3

азотни оксиди (NOx.) < 90 mg/Nm3

общи органични съставки (ТОС) <50 mg/Nm3

Посочено е, че данните се отнасят за техническите характеристики на Асфалтосмесител на инсталация тип: СВ 80Р Batch type, с капацитет 85 t/h и сочат, че концентрацията на вредни вещества в изхвърления през комина въздух не превишава разрешените от Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. Вещото лице, коментира, че в оспорения акт са посочени четири обекта, които увеличават ефекта на въздействие върху околната среда в обхвата на въздействие на производствената база. Според него, два от тези обекта се намират в имота, в който е разположен процесния инвестиционен проект, а именно: „Нинахим“ ЕООД – производство на вододиспенсери и алкални бои и „Нокси 2“ ООД – площадка за разкомплектоване на МПС, стояща само на 512 м северно от площадката на дружеството-жалбоподател. И.. Т. Д. излага, че разкомплектоването на МПС е съпроводено от шум, риск от разлив на бензин, дизелово гориво, масла, спирачна течност, антифриз и подобни продукти и съответните им изпарения и миризми, поради което съществува значима опасност от пожар. Освен това, от тази техническа дейност замърсителите и въздействието им върху околната среда са сходни с тези от производствената площадка на „НЕТСОЛАР" ЕООД. В тази връзка вещото лице е стигнало до извода, че: „В обхвата на въздействие върху околната среда на Производствената база на „НЕТCOJIAP" ЕООД е възможно да възникнат кумулативни въздействия като комбинация от тези на проекта и от съществуващите и планирани в близост дейности, изброени в т.Мотиви, т. 1.5 на Решението по ПНОВОС, но към момента няма прогноза за степента на това въздействие.

Характерът на ИП в съчетание с други такива реализирани в района предполагат изменения в ключови характеристики на околната среда, което изисква подробното им изследване и установяване, както и идентифициране на подходящи мерки за смекчаване в рамките на процедурата по ОВОС.“

В заключението си вещото лице сочи, че: „Предвижда се на площадката на ИП да се съхраняват и употребяват битум (66т), дизелово гориво (35,6 т), хидравлично свързващо вещество за пътища (5 т), както и предварително съхранение на опасни отпадъци, които количества са под праговите количества (в тонове) в поименно изброените опасни вещества в част 2 на Приложение №3 от ЗООС и производствената площадка не се класифицира като обект с нисък или висок рисков потенциал по Приложение №3 от ЗООС. Независимо от малките количества на съхраняваните горива, нефтопродукти и опасни вещества, наличието им е потенциал за възможни значителни последствия и опасност от химичните вещества. Опасност от химично вещество е характерно свойство на опасното вещество, от което във физическата ситуация, в която то се намира, произтича възможност от увреждане на човешкото здраве и/или на околната среда. (доп. раз. §1, т.54г, ЗООС). Потенциални опасности съществуват както на самата производствена площадка, така и извън нея (на принципа на доминото).“ На въпроса свързан с отстоянието на площадката на ИП до жилищните сгради в [населено място] вода и може ли то да предизвика дискомфорт за населението, експертът отговаря, че границите на процесния ПИ са на 270 м южно от населеното място и на 290 м от ЖП гарата. Уточнява, обаче че предизвикване на дискомфорт от различно естество за населението не зависи само от разстоянието на ИП до жилищните сгради. Разяснява, че предизвикване на дискомфорт се създава в зависимост от вида на производството, а производството на процесното ИП е съпроводено с голямо количество неорганизирани емисии от прах, ежедневен шум, изгорели автомобилни газове и вибрации от тежкотоварни МПС за доставка на суровини и извозване на готова продукция, ползване на селскостопански пътища, от които отделянето на прах при движение на автомобилите е значително по-голямо сравнено с пътища с трайна и подържана настилка, има изчислена вероятност от замърсяване със серен диоксид и миризма на нефтопродукти и серен диоксид. Освен това, качеството на въздуха, съответно дискомфорта на населението, не зависи само от емисиите на замърсители. То се влияе от метеорологичните условия (параметри): атмосферно налягане, посока и скорост на вятъра, температура и влажност на въздуха, и слънчево греене; от химическите трансформации (реакция на слънчева светлина, взаимодействия между замърсителите). Вещото лице обръща внимание и на обстоятелството, че данните на възложителя за очакваното натоварване на пътя (32 курса на ден) и данните представени от кмета на [населено място] вода (232 за ден) силно се различават. Подчертава, че към момента осигурения автомобилен транспорт за производството на бетонови елементи и асфалтобетонови смеси е през [населено място] вода. На следващо място, вещото лице отговаря, че приблизителното отстояние на водовземното съоръжение за [населено място] вода до площадката на ИП е около 280 м. Тъй като попада в буферната зона с радиус от 1 000 м, е необходимо спазване на забрани и ограничения, съгласно Приложение № 1 към Национален каталог от мерки към ПУРБ.

От заключението на инж. М. Р., по допълнително поставените въпроси, става ясно, че стойностите на показателите за шум могат да се определят чрез Методите за оценка, посочени в Приложение № 3, към чл. 6, ал. 1 от Наредба № 6/2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда само при наличието на входни данни, както и при наличие на специализиран софтуер. В случая на разглежданото ИП при липса на пълен набор от входни данни, единствения приложим метод за изчисляване на шума е съгласно Приложение № За към Наредба № 6/2006 г., какъвто е бил използван в Информацията на разглежданото Инвестиционно предложение. Изчисленията на нивото на шум в ИП, според Приложение № За Оценяване на шума от локални и промишлени източници към чл. 6, ал. 7 от Наредба № 6/2006 г. не превишават нормативно определените нива. Според вещото лице, окомплектоването на асфалтосмесителната инсталация с пречиствателни съоръжения на всеки от компонентите й отговаря на изискванията на чл. 27, ал. 3 от Наредба №1/27.06.2025 г. за норми за допустимми емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, а ал. 2 от същата разпоредба е неприложима в случая.

Експертът предоставя информация и по данни от технологията на работа на инсталациите за концентрацията на отделните емисии на вредни вещества, както следва:

Прах от каменни материали - < 20 mg/Nm3;

Серни оксиди /SO/ /при употреба на природен газ/ - < 200 mg/Nm3;

Въглероден оксид /С./ - < 280 mg/Nm3;

Азотни оксиди /N0/ - 90 mg/Nm3;

Общи органични съставки /СОТ/ - 50 mg/Nm3.

В тази връзка отбелязва, че изпускането на серни оксиди (в изключително незначителни концентрации) се наблюдава при използване като гориво природен газ, а в разглежданата инсталация като гориво се използва дизелово гориво. В заключение по въпрос 4 експертът излага: “1. Всеки производител на асфалтосмесителни инсталации или на пречиствателни съоръжения може да посочи вида на замърсителите след монтаж на съответната инсталация, или на съответното пречиствателно съоръжение. 2. В чл. 27 от Наредба № 1/27.06.2005 г. са определени норми за допустими емисии за въглероден оксид и общи органични съставки, определени като съдържание на общ въглерод, от сушилня за асфалтов гранулат. Установените НДЕ в чл.27 от Наредба № 1/27.06.2005 г. са с по- високи стойности от декларираните от производителя, т.е. декларираните стойности на замърсители не надвишават определените такива в нормативната уредба.“ По отношение на общите критерии за установяване на миризми и норми за миризми, концентрация на мириса и емисиите на миризми, произтичащи от точкови източници, източници от пространства с пасивен поток и такива без поток, независимо от действащия европейски стандарт EN 13725:2003 /БДС 13725:2004/, инж. М. Р. излага, че в българското законодателство такива няма определени. Уточнява, че стандартът БДС EN 16841-1: 2016 Атмосферен въздух се прилага на действащи инсталации. Според вещото лице, извършеното математическо моделиране по метода PLUME за изчисляване на очакваните максимални концентрации на замърсители в приземния въздушен слой отчита кумулативния ефект от фоновото замърсяване, към което е добавен ефекта от замърсяващите емисии на процесната нова инсталация, като сочи, че при определяне на фоновото замърсяване са използвани данни от официален информационен източник в съответствие с указанията от Методиката за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой. По отношение на въпроса за кумулативното въздействие, част от въпрос 7, експертът излага следното: „При идентифициране и оценка на кумулативните въздействия за компонента Атмосферен въздух най-често се използва качествен подход - определяне на стойностите на натрупаните концентрации на вредни вещества в приземния слой на атмосферата в резултат от едновременното изпълнение на различни дейности.

Заключение: В конкретния случай при разглеждане за потенциално възникнали кумулативни ефекти върху компонент „Атмосферен въздух", е необходимо да бъде направено проучване за други предприятия, емитиращи замърсители, идентични на разглежданата инсталация.“

Отново във връзка с кумулативното въздействие, инж. М. Р., сочи, че след извършени справки относно най-близките обекти, до площадката на процесното ИП, отбелязани в „Инвентаризационната карта на обекти и източници с емисии в [населено място]" на РИОСВ - Русе, са:“... на отстояние повече от 9,8 км. от оценяваното изпускащо устройство към асфалтосмесителната инсталация в землището на [населено място] вода. Прогнозните средно годишни концентрации в разработения модел се разпространяват на разстояние 1,02 км. от комина. Затова не е необходимо обектите от Инвентаризационната карта да бъдат включени при определяне на кумулативния ефект на настоящото ИП.“

Съобразно представената информация, вещото лице е стигнало до извода, че са спазени относимите за случая изисквания на чл. 70 Наредба № 1 за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, касаещи дейности с прахообразни материали.

В проведеното съдебно заседание на 15.05.2025 г., на въпрос на съда, инж. Т. Д. потвърждава, че в района в близост до процесното ИП има и други, вече реализирани, инвестиционни предложения: „Това са на „Нинахим“ боите, които работят със суровини като багрила, смоли, масла, разтворители, алкохол и др. А другото е площадката за разкомплектоване на МПС на „Нокси 2“ ООД и там се отделят шум, риск от разлив на бензин, дизелово гориво, масла, спирачна течност …… В обхвата на въздействие върху околната среда на производствената база на „НЕТСОЛАР“ ЕООД е възможно да възникнат кумулативни въздействия като комбинация…..и едните, и другите са със сходни замърсители във въздуха. Но към момента няма прогноза за степента на това въздействие. Именно това изисква да се направи ОВОС.“ Съдът запита още вещото лице каква колизия е намерило в начина, по който са дадени едните норми в микрограм за кубичен метър (µg/ m³) и в милиграм за кубичен метър (mg/ m³), каква е разликата и до какъв извод води. Експертът разясни, че: „В таблиците, които дружество е представило с инвестиционното си предложение (на стр. 383 до стр. 387 и стр. 383 и стр. 384 от синия класьор), там изчислената приземна концентрация с Plume е 0,0475 mg/m³. За да може да се направи сравнение със стойностите по Наредба №12, където трябва да сравним с нормите, трябва да се конвертира в микрограм. Това не означава, че изписаното не е вярно, но има зрителна заблуда. Например норма за опазване на природните екосистеми е 20 µg/ m³ и като се погледне 0,0475 mg/m³ се казва, че всичко е наред, а всъщност е два пъти по-високо. Изчислено е, че е под нормите. Няма спор, че в таблицата е правилно изчислено и че очакваните концентрации са под нормите. На практика са под нормите, но има разлика дали са 1000 пъти под нормите или 10 пъти, например.“

В съдебно заседание, проведено на 06.11.2025 г., на въпрос на съда, другото вещо лице – инж. М. Р., коментира: „….Всичко е под нормата, включително и за замърсяването на въздуха. Няма и кумулативен ефект, който да се създаде от натрупване на близкостоящи инсталации, които да са подобни, защото няма такива.“

По правото:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна адресат на акта, срещу акт който подлежи на оспорване, съгласно чл. 93, ал. 10 от ЗООС и в законоустановения срок за неговото оспорване.

Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционни предложения съгласно приложение № 2, като по делото е безспорно, че процесното ИП попада именно в приложение № 2, според ал. 3 на същата разпоредба необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай. Доколкото ИП касае имот, находящ се на територията на община Русе, която е включена в териториалния обхват на инспекцията, съобразно Приложение към чл. 1, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, то издателят му – директор на РИОСВ – Русе, разполага с материална и териториална компетентност, поради което съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Решението е постановено и при спазване на изискуемата форма, съдържа всички реквизити, съгласно общата норма на чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 93, ал. 3 от ЗООС. Административният акт е мотивиран с позоваване на доказателства и приложима нормативна уредба. Подробно са разгледани и всички задължителни елементи при извършване на преценката, съобразно чл. 93, ал. 4 от ЗООС и чл. 7 от Наредбата за ОВОС. В решението, както и в административната преписка, се съдържат мотиви, предоставящи възможност на адресата да възприеме съдържанието на волеизявлението. Посочени са материалноправните разпоредби, обосноваващи квалификацията на инвестиционното предложение и основанието за издаването му. Изискани са становища от РЗИ – Русе и БДДР, такива са представени (описани по-горе) и са коментирани в решението. В хода на развилото се административно производство не са нарушени правата на засегнатата общественост, като са осигурени в достатъчна степен публичност и достъп до информация за ИП, съгласно предписанията на нормативните актове, видно от данните по преписката. Така, противно на възраженията на жалбоподателя, именно изяснявайки всички относими факти и обстоятелства от значение за случая, административният орган е стигнал до решението за необходимост от ОВОС за процесното ИП. В настоящия случай съдът намира, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително и чл. 35 от АПК.

Оспореното решение е издадено и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционни предложения съгласно Приложение № 2. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата за ОВОС компетентният орган по чл. 6 преценява необходимостта от извършване на ОВОС, като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда, въз основа на: 1. представената от възложителя информация по чл. 6; 2. критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС; 3. получени становища, констатации или резултати от консултации, включително по чл. 6, ал. 8 – 10.

В конкретния случай инвестиционното предложение попада в обхвата на т. 6, б. „в“ от Приложение № 2 на ЗООС и е предмет на процедура по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС, съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, по който факт страните не спорят. Не е налице и спор, че ИП не е от категорията ИП, за които задължително се изисква оценка, както и че същото се намира в близост до населено място - [населено място] вода и попада в буферната зона с радиус 1 000 м около водовземно съоръжение за питейно-битово водоснабдяване.

В случая, обжалваното решение е постановено в рамките на предоставената на административния орган възможност в установени от закона предели да прецени дали да се извърши или не ОВОС, въз основа на фактическо установеното, като постанови решение с оглед най - целесъобразното в конкретния случай, като е спазена и нормативната регулация. Въз основа на проверка на представената от възложителя информация и прилагането на критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, административният орган е обосновавал мотивирано заключение, позовавайки се на представената документация и становища, че ИП има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху компоненти и фактори на околната среда.

Изводите са мотивирани с данни, че: площадката на ИП е с голяма площ, а произвежданите продукти са бетон и асфалт; конкретно са посочени част от отпадъците, които ще се образуват през фазата на експлоатацията, изискващи специално управление; ИП предвижда използване на питейна вода от водопроводната мрежа за производствени нужди; установени са предпоставки за проява на отрицателен кумулативен ефект, с оглед другите дейности извършвани в района; трябва да се извърши оценка на двата алтернативни маршрута за движение на транспортните средства и мотивирано да се предложи по-добрата алтернатива, с цел минимизиране на въздействието върху околната среда, включително и оценка на въздействието от засиления трафик; промяната на устройствената зона от Предимно производствена на Чисто производствена, във връзка с която се променя и интереса по отношение на опазване на околната среда и човешкото здраве; ИП попада в буферната зона с радиус 1 000 м около водовземно съоръжение за питейно водоснабдяване; площадката е на около 300 м от жилищните сгради на [населено място] вода, а коминът отстои на 444 м от най-близко разположената жилищна сграда; във фазата на експлоатацията, предвид характеристиките на ИП и използваните суровини, както и предвид спецификата на ветровете, се очаква локално запрашаване с повишена концентрация на прах в приземния слой на атмосферата, както и миризми с промишлен източник; около водовземното съоръжение, в чиято буферна зона попада площадката, няма определена санитарно-охранителна зона; ще се генерират опасни отпадъци; значим източник на шум от транспортно-подемната техника; миризми на нефтопродукти; високият обществен интерес към ИП.

Тези данни се потвърждават и от назначената и изслушана по делото съдебно-екологична експертиза, изготвена от инж. Т. Д., като вещото лице е специалист. От даденото заключение се установява: 1/ част от праховите частици (включително и такива водещи до хронични заболявания и проникващи в най-фините дихателни клонове – виж л. 65 от делото), които се очаква да се отделят от емисиите от инсталацията, се пренасят под въздействието на ветрове, дъжд и температурни градиенти на големи разстояния; 2/ програмният пакет PLUMЕ е базиран на прилагането на Гаусовия модел, което е свързано с определени ограничения, по-важните, от които са: параметрите на емисията - дебит, състав, температура са постоянни; скоростта на вятъра е постоянна във времето; моделът не отчита изменението на скоростта на вятъра по височина; скоростта на вятъра не може да бъде 0 m/s (тихо време); замърсителят не се разпада, не участва в химични реакции и не се отлага на земната повърхност; теренът около източника може да се приеме за равен и открит; 3/ изчислените с пакета PLUME стойности за максимална концентрация на замърсителите в приземния атмосферен слой прах, серен диоксид, азотни окиси и С. се наблюдават на разстояние 1025.91 м от комина (л. 379,381,382 от синия класьор), а границите на [населено място] вода са на разстояние 270 м южно (по данни от кадастъра) от поземлен [имот номер], а коминът е на 444 м (по данни на възложителя) от селото; в Таблица 5 (л. 383 от синия класьор) изчисленията са за 460.98 м от източника; 4/ Методиката не може да се използва за изчисляване разпространението на газове и за определяне на приземните концентрации на вредни вещества от обекти с неорганизирано изпускане - например разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи матери али, неизправна технологична апаратура и др. (т.1.4. от методиката PLUME); 5/ повишението на нормата на серен диоксид е повече от два пъти; 6/ При сухо време и силен вятър уносът от съхраняваните в открит склад смеси от различни каменни фракции, пясък и каменно брашно се увеличава, съответно се повишава дискомфорта следствие прашен въздух; 7/ За отделяните вещества при неорганизирано изпускане в атмосферния въздух няма емисионни норми, тъй като неорганизираните емисии законово не са разрешени; 8/ В обхвата на въздействие върху околната среда на Производствената база на „НЕТСОЛАР" ЕООД е възможно да възникнат кумулативни въздействия като комбинация от тези на проекта и от съществуващите и планирани в близост дейности, посочени в оспореното решение, но към момента няма прогноза за степента на това въздействие; 9/ Независимо от малките количества на съхраняваните горива, нефтопродукти и опасни вещества, наличието им е потенциал за възможни значителни последствия и опасност от химичните вещества; потенциални опасности съществуват както на самата производствена площадка, така и извън нея (на принципа на доминото); 10/ Следва да се отчетат всички рискове за околната среда и здравето на хората в разработени планове и инструкции за гарантиране на безопасност от аварии и инциденти.

От друга страна, от заключението на инж. М. Р. става ясно, че: 1/ по отношение на шума – единственият приложим метод за изчисляването му е съгласно Приложение № 3а към Наредба № 6/2002 г., какъвто е изпълзван в информацията на възложителя; не се превишават нормативно определените нива; 2/ относно разглеждания проект за асфалтосмесителна инсталация и технологията, по която ще се работи, не са налични данни относно работата на смесителя (смесителната кула) и технологичните му връзки, транспортните съоръжения за битумна смес и зареждащите бункери, които съдържат органични вещества, не се имитират отпадъчни газове в атмосферата, а смесителят няма изход; 3/ всеки от компонентите на инсталациите, който се явява източник на емисии в атмосферния въздух, е окомплектован с пречиствателни съоръжения, съобразно изискванията на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/27.06.2005 г.; 4/ декларираните стойности на замърсители не надвишават определените такива в нормативната уредба; 5/ по отношение на фактора миризми - в българското законодателство не са определени общи критерии за установяване на миризми и норми за миризми, концентрация на мириса и емисиите на миризми, произтичащи от точкови източници, източници от пространства с пасивен поток и такива без поток, а стандартът БДС EN 16841-1: 2016 Атмосферен въздух се прилага на действащи инсталации; 6/ В българското законодателство не са определени нормативно общи критерии, които установяват степента на въздействието на миризмите върху здравето на населението; 7/ Извършеното математическо моделиране по метода PLUME за изчисляване на очакваните максимални концентрации на замърсители в приземния въздушен слой отчита кумулативния ефект от фоновото замърсяване, към което е добавен ефекта от замърсяващите емисии на процесната нова инсталация и в конкретния случай, при разглеждане за потенциално възникнали кумулативни ефекти върху компонент „Атмосферен въздух", е необходимо да бъде направено проучване за други предприятия, емитиращи замърсители, идентични на разглежданата инсталация; 8/ най-близките обекти отбелязани в „Инвентаризационната карта на обекти и източници с емисии в [населено място]" на РИОСВ - Русе, са на отстояние повече от 9,8 км от оценяваното изпускащо устройство към асфалтосмесителната инсталация в землището на [населено място] вода; Прогнозните средно годишни концентрации в разработения модел се разпространяват на разстояние 1,02 км от комина, затова не е необходимо обектите от Инвентаризационната карта да бъдат включени при определяне на кумулативния ефект на настоящото ИП.

По смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗООС "въздействие" е всяко въздействие върху околната среда, което може да бъде причинено от реализирането на инвестиционното предложение за строителство, дейност или технология, включително върху здравето и безопасността на хората, флората, фауната, почвата, въздуха, водата, климата, ландшафта, историческите паметници и други материални ценности или взаимодействието между тези фактори. Точка 6 от посочения параграф определя "увреждането на околната среда" като изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората, до обедняване на биологичното разнообразие или до затруднено възстановяване на природните екосистеми.

Следва да се имат предвид и следните законови постановки на § 1, т. 12 от ДР на Закона за здравето "факторите на жизнената среда" са: а) води, предназначени за питейно-битови нужди; б) води, предназначени за къпане; в) минерални води, предназначени за пиене или за използване за профилактични, лечебни или за хигиенни нужди; г) шум и вибрации в жилищни, обществени сгради и урбанизирани територии; д) йонизиращи лъчения в жилищните, производствените и обществените сгради; е) нейонизиращи лъчения в жилищните, производствените, обществените сгради и урбанизираните територии; ж) химични фактори и биологични агенти в обектите с обществено предназначение; з) курортни ресурси; и) въздух.

Доколкото в ЗООС не се съдържа легална дефиниция на понятието "значително въздействие", за нуждите на съдебния контрол съдът намира, че такова ще бъде налице, когато се установява обективна вероятност от реализирането на ИП да възникнат потенциални или реални промени в природните компоненти (въздух, вода, почва), екосистемите и човешкото здраве. Именно оценката на това въздействие се извършва чрез ОВОС, която включва анализ и прогнозиране на тези промени и евентуални отрицателни ефекти за околната среда.

От констатациите в двете експертизи, безспорно се установява, че дори и да отговаря на законовите изисквания, инсталацията предвидена в ИП, създава сериозна вероятност от значително отрицателно въздействие върху околната среда. Действително, декларираните стойности на замърсители от възложителя не надвишават определените такива в нормативната уредба, но същевременно методът по който това е изчислено е програмния пакет PLUME, а важни негови ограничения са: постоянната температура, дебит и състав на емисията; скоростта на вятъра е постоянна във времето; моделът не отчита изменението на скоростта на вятъра по височина; скоростта на вятъра не може да бъде 0 m/s (тихо време). Същевременно, произвежданите на процесната площадка продукти са бетон и асфалт, обстоятелство, което не е спорно по делото. За производство на асфалт се използва битум, който от своя страна е нефтопродукт, получен при преработка на мазут. Миризмата на нефтопродукти е лесно отличима и не са необходими специални знания или конкретен метод, за да бъде конкретизирана. Освен това, безспорни са и следните факти, площадката попада в буферна зона на водовземно съоръжение, площадката се намира на по-малко от 300 м от жилищна сграда, транспортните средства ще се движат по неасфалтирани селскостопански пътища, пък макар и укрепени от възложителя. Предвид това, съдът намира, че установяването на обективна вероятност от възникване на потенциални и реални промени в природните компоненти, екосистемите и човешкото здраве, не следва да се поставя само в зависимост от изчисленията на един програмен продукт, на база на които да се преценява отговаря ли ИП на законовите норми. Оценката на този риск не е свързана само и единствено със стойностите на замърсителите емитирани от организирани източници на замърсяване, а както се установи от вещото лице на площадката на ИП са налице и неорганизирани такива.

Наличието на значително въздействие може да се обоснове и от така наречения кумулативен ефект. В случая, от данните по преписката и заключението на инж. Т. Д. се установява наличието на значително въздействие от така наречения кумулативен ефект. Именно чрез процедурата по ОВОС ще се установи недопускане на значително отрицателно въздействие върху околната среда и ще стане ясно дали ще окаже значително отрицателно въздействие върху нея. В този смисъл е и заключението на инж. Т. Д.. В тази връзка, и предвид възраженията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че в заключението на инж. М. Р. е отразено само и единствено съответствието на инсталацията със законовите норми, което обаче в конкретния случай не е достатъчно, както беше изяснено по-горе. Освен това, по отношение на т.нар. кумулативно въздействие вещото лице е взело предвид само данните от „Инвентаризационната карта на обекти и източници с емисии в [населено място]" на РИОСВ - Русе, а видно от наименованието на документа той касае обекти и източници в рамките на [населено място], а процесното ИП е в рамките на [населено място] вода, община Русе, поради което попада в район извън използваната от вещото лице информация. Освен това и двете вещи лица са стигнали до извода, че при конкретния случай, при разглеждане за потенциално възникнали кумулативни ефекти върху компонент „Атмосферен въздух“, е необходимо да бъде направено проучване за други предприятия, емитиращи замърсители.

От съществено значение е и обстоятелството, че предвид характера на производството на процесната площадка и свързаните с него дейности, именно и единствено с извършване на ОВОС, ще се гарантира липсата на отклонения на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда, каквито са водата за питейно – битови нужди, шум и вибрации в жилищни, обществени сгради и урбанизирани територии, както и въздух, съгласно § 1, т. 12 от ДР на ЗЗ.

Следва да се посочи и да се има предвид, че доколкото процесното инвестиционно предложение не е от категорията, за които задължително се извършва оценка и не е от нормативно предвидените изключения по чл. 93, ал. 9 ЗООС, а дейността попада в Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, то в предвидената процедура административният орган има право на преценка по свое убеждение относно необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда за всеки конкретен случай. С решението по чл. 93 от ЗООС административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, т. е. в предоставена от закона възможност за всеки конкретен случай да прецени дали да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда според приложимите критерии, като целесъобразността на взетото решение не подлежи на контрол от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 169 АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Следователно, съдебният контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК и обхваща проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставена дискреционна власт и спазването на изискванията по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК. В случая, обжалваното решение е издадено в рамките на предоставената на административния орган възможност да прецени, въз основа на фактически установеното, необходимостта от извършването на ОВОС, като е спазена нормативната регулация. Въз основа на проверка на представената от възложителя информация и прилагането на критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС, обосноваващи заключението, че от реализирането на ИП е налице риск от възникване на значителни отрицателни ефекти върху околната среда, настоящата съдебна инстанция намира, че законосъобразно е преценено от административния орган и е направен извод, че следва да се извърши ОВОС. Именно в това производство ще се установи, чрез специални изследвания, дали ИП ще окаже влияние върху околната среда. Затова и изводите на вещото лице инж. М. Р. по приетото допълнение към съдебно-екологична ексепртиза не могат да послужат като основание за отмяна на процесното решение и постановяване на друго, с което да се приеме, че не следва да се извършва ОВОС на процесното ИП.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че атакуваният административен акт се явява законосъобразен и правилен, както и съобразен с целта на закона, а оспорването следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, настоящия съдебен състав намира, че в полза на РИОСВ - Русе следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НЕТСОЛАР“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 16, представлявано от управителя С. Р. М., против Решение № РУ-96-ПР/2024 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ - Русе, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗООС, чл. 7 ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС), чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 40, ал. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), представената писмена документация от възложителя по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС и по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ОС, както и получено становище от Басейнова дирекция „Д. район“ е решено да се извърши оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение – „Изграждане на производствена база, включваща мобилен бетонов център, склад за бетонови елементи и мобилна инсталация за производство на асфалтобетонови смеси (контейнерен тип), в част от поземлен имот с [идентификатор] по ККР на [населено място] вода, община Русе, местност „Баламата“.

ОСЪЖДА „НЕТСОЛАР“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 16, представлявано от управителя С. Р. М. да заплати на РИОСВ - Русе направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването му.