Р Е Ш Е Н И Е
№
101/05.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар Петранка
Паскалева
и в присъствието на
прокурор Вилен Мичев
изслуша
докладваното от съдия Янков внохд №3/2018г. на ВАС
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №81/31.10.2017г. по нохд №891/2017г.
на Варненски окръжен съд , с която подс.Ю.Д.С.
е била призната за виновна в това, че за
времето от 26.08.2015 г. до 12.10.2015 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, използвала платежен инструмент и данни от платежен
инструмент – дебитна карта банкова карта Chip Visa Electron с №
4216340008372544, издадена от „Централна кооперативна банка“ АД, без съгласието
на титуляра Камелия Д. Костова, като извършила 74 плащания и преводи на парични
суми на обща стойност 2 836.38 лв. и 7 възстановявания на парични суми на обща
стойност 695.08 лв., и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради
което и на основание чл.249, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.58а,
ал.1 и чл.54 от НК ѝ наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което редуцирал с 1/3
и определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, както и
ГЛОБА в размер на 300 лева. В тежест на подсъдимата са възложени и разноските
по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. С.В. - ВАК в качеството й на служебен защитник на подсъдимата Ю.Д.С., в
която се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения,
неизясненост на фактическата обстановка, както и неправилно приложение на
материалния закон. Поради изложените аргументи, се иска отмяна на съдебния акт
и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, в условията
на алтернативност се моли присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде
призната за невинна и оправдана по така повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от защитника, самата подсъдима желае
постановената присъда да бъде отменена.
Представителят на Апелативна
прокуратура намира жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и
законосъобразна, поради което и моли за нейното потвърждаване.
Варненският апелативен
съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата
на страните, констатира:
Подадената въззивна
жалба от адв.С.В. В. – защитник на
подс.Ю.Д.С. е неоснователна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на чл. 371
т. 2 от НПК, след като в открито съдебно заседание от 31.10.2017г. и след
предварително изслушване на подсъдимата, същата се е възползвала от
възможността да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и се е съгласила да не се събират други доказателства за тях.
Решаващият съд е установил, че признанието на подсъдимата С. се подкрепя от
събраната по делото доказателствена маса.
Настоящият съдебен състав, в изпълнение на правомощията си, и с оглед
задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008
г., ОСНК, приема за установени фактите и обстоятелствата, подробно
описани в мотивите към разглежданата присъда и признати от подсъдимата, с оглед
на изразеното нейно съгласие за разглеждане на производството по съкратената
процедура. Доколкото не се установяват
процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, правомощията на
въззивната инстанция, с оглед на цитираното тълкувателно решение, налагат проверката
да бъде извършена по същите факти и обстоятелства.
А те са следните:
Подсъдимата С. работела като пощенски служител към „Български пощи"
ЕАД на длъжност „куриер", а за заеманата от нея длъжност по трудово
правоотношение не получавала високи доходи.
Свид. Камелия
Костова притежавала дебитна банкова карта Chip Visa Electron с №
4216340008372544, издадена от „Централна кооперативна банка" АД по открита
в банката разплащателна сметка. Тази банкова карта Костова не използвала често
и нямала активирана услугата „смс-известяване" при боравене с наличностите
по банковата й сметка.
На неустановена дата през лятото на 2015 година дебитната банкова карта на
свид. Костова Chip Visa Electron с № 4216340008372544 попаднала у подс.С. по
неустановен в хода на разследването начин. Тъй като всички необходими данни за
извършване на плащания по интернет се съдържали изписани върху банковата карта,
подс.С. се регистрирала в сайта за он-лайн пазаруване „AliExpress" и
„ЕЬау", както и на сайта за онлайн плащания „Раураl", където си
открила сметка и я захранила с парични средства от дебитната банкова карта на
свид. Камелия Костова.
Подсъдимата С. започнала да купува различни стоки по интернет, като някои
от тях препродавала в последствие на неустановени лица, а други останали за
нейно ползване. Отделно от това С. започнала да нарежда различни парични суми
от банковата сметка на Костова към своята „Раураl" сметка.
За периода
26.08.2015 г. - 12.10.2015 г., чрез използването на преносим компютър марка
„Gigabite" със сериен № TW3TFCCLB71006B2, намиращ се в обитаваното от нея
и синът и свид. Димитър Свиленов Стефанов жилище, и чрез ползване на банковата
карта и наличните, вписани върху нея данни за номер на сметка - последни цифри,
кодове, както и имената на свид. Камелия Костова, подс.С. извършила множество
плащания по интернет към различни сайтове за закупени от нея различни стоки,
извършила и седем нареждания на различни парични суми. Подс. С. избирала
желаната от нея за закупуване вещ по интернет, заявявала онлайн плащане, и след
отваряне на съответното подполе на екрана на компютъра, задавала необходимите
изискуеми данни от банковата карта на свид. Костова - последни цифри от номер
на банковата карта, титуляр на банковата карта, както и други данни, изискуеми
за редовно потвърждаване на заявката. След дни подс. Ю.С. получавала известие
за доставката на стоката, която получавала лично в офис на „Български
пощи" ЕАД.
Извършените от подс. С. разплащания към онлайн сайтове, включително за
регистрация в Paypal, за пазаруване, за прехвърляне на парични средства чрез
Paypal посредством банковата карта на Костова, без съгласието на последната,
били следните:
1/ на 26.08.2015г.
през FACEBOOK на сумата от 3.43 лева - за регистрация в Paypal;
2/ на 26.08.2015г.
на AliExpress на сумата от 11.85 лева;
3/ на 26.08.2015г.
на AliExpress - 11.14 лева;
4/ на 26.08.2015г.
на AliExpress - 85.84 лева;
5/ на 27.08.2015г.
на AliExpress - 80.71 лева;
6/ на 27.08.2015г.
на AliExpress - 243.61 лева;
7/ на 27.08.2015г.
на AliExpress - 17.00 лева;
8/ на 26.08.2015г.
на AliExpress - 21.15 лева;
9/ на 26.08.2015г.
на AliExpress - 21.97 лева;
10/ на 27.08.2015г.
на ЕЬау - 52.34 лв;
11/ на 27.08.2015г.
на AliExpress - 90.56 лева; 12/ на 29.08.2015г. на AliExpress - 84.02 лева; 13/
на 30.08.2015г. на Paypal - 86.92 лева;
14/ на 01.09.2015г.
на AliExpress - 11.42 лева; 15/ на 04.09.2015г. през Paypal - 39.04 лева;
16/ на 04.09.2015г.
на AliExpress - 46.54 лева; 17/ на 05.09.2015г. на AliExpress - 42.45 лева; 18/
на 06.09.2015г. на AliExpress - 14.70 лева; 19/ на 06.09.2015г. на AliExpress -
22.91 лева; 20/ на 06.09.2015г. на AliExpress - 5.31 лева; 21/ на 10.09.2015г.
на AliExpress - 16.19 лева; 22/ на 09.09.2015г. на AliExpress - 23.42 лева; 23/
на 10.09.2015г. на AliExpress - 6.95 лева; 24/ на 11.09.2015г. на AliExpress -
9.18 лева; 25/ на 14.09.2015г. на AliExpress - 13.43 лева; 26/ на 14.09.2015г.
на AliExpress - 21.46 лева; 27/ на 14.09.2015г. на AliExpress - 5.85 лева; 28/
на 14.09.2015г. на AliExpress - 23.42 лева; 29/ на 14.09.2015г. на AliExpress -
11.96 лева; 30/ на 14.09.2015г. на AliExpress - 13.02 лева; 31/ на 15.09.2015г.
на AliExpress - 25.81 лева; 32/ на 16.09.2015г. на AliExpress - 17.02 лева; 33/
на 16.09.2015г. на AliExpress - 17.88 лева; 34/ на 19.09.2015г. на AliExpress -
15.53 лева; 35/ на 19.09.2015г. на AliExpress - 17.97 лева; 36/ на 21.09.2015г.
на AliExpress - 1.66 лева; 37/ на 21.09.2015г. на AliExpress - 20.05 лева; 38/
на 21.09.2015г. на AliExpress - 39.63 лева; 39/ на 21.09.2015г. на AliExpress -
14.04 лева; 40/ на 22.09.2015г. на AliExpress - 20.66 лева; 41/ на 21.09.2015г.
на AliExpress - 21.48 лева; 42/ на 23.09.2015г. през Paypal - 46.43 лева;
43/ на 24.09.2015г.
на AliExpress - 15.39 лева; 44/ на 24.09.2015г. през Paypal - 18.55 лева;
45/ на 24.09.2015г.
на AliExpress - 8.03 лева; 46/ на 24.09.2015г. на AliExpress - 16.70 лева; 47/
на 27.09.2015г. през Paypal - 137.53 лева; 48/ на 27.09.2015г. през Paypal -
137.53 лева; 49/ на 27.09.2015г. през Paypal - 40.23 лева;
50/ на 27.09.2015г.
през Paypal - 138.19 лева; 51/ на 27.09.2015г. на AliExpress - 10.34 лева; 52/
на 29.09.2015г. през Paypal - 60.86 лева;
53/ на 29.09.2015г.
през Paypal - 137.66 лева; 54/ на 29.09.2015г. на AliExpress - 20.85 лева; 55/
на 30.09.2015г. през Paypal - 33.10 лева;
56/ на 01.10.2015г.
на AliExpress - 26.02 лева; 57/ на 01.10.2015г. през Paypal - 79.77 лева;
58/ на 01.10.2015г.
през Paypal - 66.19 лева;
59/ на 03.10.2015г.
на AliExpress - 18.27 лева;
60/ на 02.10.2015г.
на AliExpress - 0.70 лева;
61/ на 02.10.2015г.
на AliExpress - 89.56 лева;
62/ на 05.10.2015г.
през Paypal - 37.35 лева;
63/ на 06.10.2015г.
през Paypal - 49.09 лева;
64/ на 06.10.2015г.
на AliExpress - 4.99 лева;
65/ на 06.10.2015г.
на AliExpress - 6.83 лева;
66/ на 06.10.2015г.
на AliExpress - 12.22 лева;
67/ на 07.10.2015г.
на AliExpress - 14.23 лева;
68/ на 08.10.2015г.
на AliExpress - 15.82 лева;
69/ на 10.10.2015г.
на AliExpress - 67.51 лева;
70/ на 10.10.2015г.
на AliExpress - 19.13 лева;
71/ на 11.10.2015г.
през Paypal - 76.62 лева;
72/ на 11.10.2015г.
на AliExpress - 40.08 лева;
73/ на 10.10.2015г.
на AliExpress - 40.08 лева.
74/ на 12.10.2015г.
на AliExpress - 1.01 лева.
Общата стойност на
паричната сума, наредена от подс. Ю.С. посредством неоторизирания достъп до
банковата карта, съответно до банковата сметка и данни на свид. Костова е в
размер на 2836.38 лева.
За инкриминирания
период е налице и възстановяване от Paypal сметката на подс.С. на различни
парични суми по сметката на свид.Костова, както и възстановяване на суми от
върнати стоки, закупени чрез AliExpress, което отново се е случвало по
инициатива и потвърждаване на възстановяването на паричните суми по електронен
път от подс.С..
Възстановените суми
са, както следва:
1/ На 27.08.2015 г.
по сметката на Костова е възстановена сумата от 81.04 лева по върната стока,
закупена чрез AliExpress;
2/ На 27.09.2015 г.
по сметката на Костова е възстановена сумата от 137.53 лева, с която била
захранена Paypal сметката на подс. С.;
3/ На 27.09.2015 г.
по сметката на Костова е възстановена сумата от 137.53 лева, с която била
захранена Paypal сметката на подс. С.;
4/ На 27.09.2015 г.
по сметката на Костова е възстановена сумата от 138.19 лева, с която била
захранена Paypal сметката на подс.С.;
5/ На 04.09.2015 г.
по сметката на Костова е възстановена сумата от 46.21 лева по върната стока,
закупена чрез AliExpress;
6/ На 29.09.2015 г.
по сметката на Костова е възстановена сумата от 137.66 лева, с която била
захранена Paypal сметката на подс. С.;
7/ На 16.09.2015 г.
по сметката на Костова е възстановена сумата от 16.92 лева по върната стока,
закупена чрез AliExpress.
Общата стойност на
възстановената по банковата сметка на свид. Костова парична сума възлиза на
695.08 лева.
При проведените действия по разследването при условията на чл.161, ал.1 от НПК, в жилището обитавано от подс. С.,*** били намерени и иззети:
- множество вещи, за които се
установило, че са закупени по интернет в периода на инкриминираното ползване на
банковата карта на св. Камелия Костова;
- преносимия компютър, от който
били правени заявките за закупуване на вещите по интернет и съответно за
плащането по интернет;
- дебитна банкова карта Chip
Visa Electron с № 4216340008372544, издадена от „Централна кооперативна
банка" АД с титуляр свид. Камелия Д. Костова.
В представените описи на препоръчани пратки от „Български пощи" ЕАД,
подс. Ю.С. се подписвала в последното поле „подпис" срещу баркода на
съответната доставка, като извън полето в дясно собственоръчно изписвала
фамилията си „С.". Авторството на полагания от С. подпис в графа
„подпис" и изписването на фамилията „С." от нея се установява от
заключението на изготвената по делото съдебно-графическа експертиза №
168/05.04.2017 г. на БНТЛ при ОД МВР - Варна.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза № 217/КСМ-12 на
НИКК - МВР - София е, че на изследвания преносим компютър марка „Gigabite"
със сериен № TW3TFCCLB71006В2 е установено ползването на интернет браузърите
Google Chrome и Mozilla Firefox. В запазената информация от използването на
интернет браузърите е установено използването на различни сайтове - електронни
магазини, банки, онлайн платежна система PayPal, Ebay и други, в които за
разплащане се използват банкови карти. В паметта на иззетия от жилището на
подс. Ю.С. преносим компютър се съдържат и изображения /снимки/ на банковата
карта на свид.Костова.
Служебната проверка установи, че доказателствените средства са събрани по
правилата на процесуалния закон и при спазване на основните принципи – чл.13,
14, чл. 107 ал. 3 НПК.
Така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е установил
по категоричен начин, след анализ на събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, включително и чрез
самопризнанията на подсъдимата, направени в хода на производството по чл.371
т.2 НПК. Правилна и
ответна на доказателствената съвкупност по делото е преценката на съда, че
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от доказателствата. В тази насока
са:
·
Протоколи за претърсване и изземване, чрез които
приобщени към доказателствения материал по делото:
-
множество вещи, за които се установило, че са закупени
по интернет в периода на инкриминираното ползване на банковата карта на св.
Камелия Костова;
- преносимия компютър, от който
били правени заявките за закупуване на вещите по интернет и съответно за
плащането по интернет;
- дебитна банкова карта Chip Visa Electron с № 4216340008372544, издадена от „Централна
кооперативна банка" АД с титуляр свид. Камелия Д. Костова.
·
Заключението по изготвената съдебно – графическа
експертиза№ 168/05.04.2017 г. на БНТЛ при ОД МВР - Варна, установяваща
наличието на пълно съответствие между авторството на полагания от С. подпис в
графа „подпис" и изписването на фамилията „С.", полагани от
подсъдимата в представените описи на препоръчани пратки от „Български
пощи" ЕАД.
·
Заключението на съдебно-техническата експертиза №
217/КСМ-12 на НИКК - МВР – София, което доказва, че на изследвания преносим
компютър марка „Gigabite" със сериен № TW3TFCCLB71006В2 е установено ползването на интернет браузърите Google Chrome и Mozilla Firefox. В запазената информация от
използването на интернет браузърите е установено използването на различни
сайтове - електронни магазини, банки, онлайн платежна система PayPal, Ebay и други, в които за разплащане се използват банкови
карти. В паметта на иззетия от жилището на подс. Ю.С. преносим компютър се
съдържат и изображения /снимки/ на банковата карта на свид.Костова.
·
Показанията на пострадалата Камелия Д. Костова.
Всички тези доказателствени средства, включително и самопризнанията на
подсъдимата, анализирани в тяхната съвкупност, дават категоричен отговор на
въпросите, включени в предмета на доказване, същите не оставят никакво съмнение
по отношение авторството на деянието.
С оглед на отправените критики във въззивната жалба, следва да бъде
изтъкнато следното:
На първо място следва да се посочи, че съгласно т.8.3 от Тълкувателно
решение № 1/6.04. 2009 г. на ОСНК на ВКС, изявлението на подсъдимия по чл.371,
т.2 от НПК не може да бъде оттеглено след постановяването на определението по чл.372, ал.4 НПК. В настоящия случай
подсъдимата е признала фактите и обстоятелствата, такива каквито са отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Както при първото разглеждане на
делото, така и в хода на настоящето производство/ по-конкретно изложените
доводи в депозираната жалба/ се навеждат твърдения, които са категорично
несъвместими с направеното самопризнание и неговата доказателствена относимост.
Затова и по отношение настойчивото твърдение на защитата, че са налице
облигационни отношения между подсъдима и пострадала следва да се обърне
внимание, че в обвинителния акт – стр.2,
се сочи изрично, че действията на подсъдимата са извършени без
съгласието на титуляра на сметката – свид. Костова, а направеното признание на
фактите включва цялата обстоятелствена част на обвинението, включително и
липсата на разрешение за ползването на платежния инструмент.
На следващо място е уместно да се изтъкнат
съображенията на ВКС на РБ, залегнали в посоченото тълкувателно решение, и в
частност в негови т.8.1 и 8.2. В т.8.1 касационната инстанция е заела следното
становище по отношение рамките на възможната в хода на тази процедура защита: „
Допустимата
защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически
положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и
противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с
приложимия материален закон, с предпоставките и
съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на
съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на
наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни
признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация,
визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за
наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за
индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при
условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните
очертания“. В т.8.2 пък са очертани рамките на въззивната проверка
като е прието, че въззивният съд не разполага с процесуална възможност
да реши делото на основата на фактическа обстановка,
различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения,
несъвместими с признатите факти. От изложеното
следва, че възражения свързани с доказателствена недостатъчност и
необоснованост не могат да намерят място във въззивното производство при
процес, следващ правилата на процедурата по чл.371 т.2 НПК. А точно такива са
част от доводите на защитата в посочената жалба, поради което и те ще бъдат
оставени без разглеждане.
Допустимите пък за разглеждане – липса
на мотиви, по приложението на материалния закон и явна несправедливост на
наказанието, са неоснователни.
Не може да бъде споделено виждането, че първоинстанционният съдебен акт
страда от липса на мотиви. В много свои решения
Върховният касационен съд на РБългария е приел, че „Липса на мотиви е
налице, когато такива отсъстват въобще, когато съображенията на съда страдат от
съществени непълноти, както и когато са неясни и вътрешно противоречиви и от
тях не може да се изведе недвусмислено действителната воля на решаващия съдебен
орган“ - Решение № 93 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д.
№ 33/2015 г., II н. о., НК, Решение № 199 от 7.05.2012 г. на ВКС по н. д. №
513/2012 г., I н.о., НК. В настоящата хипотеза, постановената първоинстанционна
присъда не страда от такъв съществен порок. Изводите на решаващата инстанция са
логично последователни, непротиворечи и съдържащи подробен коментар на
релевираните оплаквания. Същите позволяват на настоящия съдебен състав да
провери пътя, по който първостепенният съд е формирал своите фактически и
правни изводи. Следователно, неоснователни се явяват и твърденията на защитата
в тази насока. Включително и за нарушението на чл.305 ал.3 НПК – въззивната
инстанция не съзря противоречие в доказателствените материали, които да
обосноват необходимостта от анализ по смисъла на този законов текст, напротив –
събраните доказателства са еднопосочни и в корелация помежду си.
По приложимия
материален закон:
При правилно установените фактически положения, то ответна на закона се
явява и тяхната правна оценка. Несъмнено с действията си подс.Ю.Д.С. както от
обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на престъплението,
визирано в текста на чл.249, ал.1, пред.1-во и 2-ро, вр. чл.26 от НК, тъй като
за времето от 26.08.2015 г. до 12.10.2015 г. в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление, използвала платежен инструмент и данни от платежен
инструмент - дебитна карта банкова карта Chip Visa Electron с №
4216340008372544, издадена от „Централна кооперативна банка" АД, без
съгласието на титуляра Камелия Д. Костова/това обстоятелство се установява,
както от показанията на пострадалата, така и от приобщения по делото
доказателствен материал/, като извършила 74 плащания и преводи на парични суми
на обща стойност 2836.38 лева и седем възстановявания на парични суми на обща
стойност 695.08 лева, и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Действително, по
делото не е установен начинът по който платежният инструмент е попаднал у
подсъдимата, но тази липса в доказателствената дейност не може да обоснове
знанието на пострадалата за неговото ползване, логично безспорни се явяват
субективните признаци на състава по чл.249 от НК. Неколкократността на
извършените разплащания и преводи пък обуславя приложимостта на чл.26 от НК/две
и повече прояви осъществяват състава на едно престъпление, извършени са през
непродължителен период от време и при еднородност на вината, като всяко
следващо се явява от обективна и субективна страна, продължение на
предшестващото/.
По отношение твърденията за наличие на
„маловажен случай“ по чл.93 т.9 НК и за
„малозначителност“ по смисъла на чл.9
ал.2 НК : Двете понятия в жалбата са доста объркано смесени, което налага тук
тяхното разграничение. Което с едно изречение се състои в следното: „Нормата на чл. 9,
ал. 2 НК касае малозначителност, която прави деянието непрестъпно, а
маловажният случай, визиран в чл.
93, т. 9 НК, е характеристика на привилегировани състави за деяния, които
остават престъпления.“ /Решение
№ 279/04.06.2013 г. на
ВКС по н. д. № 808/2013 г., II н. о., НК/. Т.е. за да намери приложение
маловажния случай той следва да е предвиден като леко наказуем състав за
съответното престъпление – както е сторил законодателят в нормите на чл.194
ал.3 НК, чл.204 НК, чл.206 ал.5 НК и т.н. За престъплението по чл.249 ал.1 НК
обаче не е предвиден такъв /а и въобще за престъпленията против паричната и
кредитната система –чл.243 – 251 НК/. Което прави материално и процесуално
невъзможно удовлетворяването на претенцията в жалбата. От своя страна
разпоредбата на чл.9 ал.2 НК е относима към всички престъпни състави, предвидени
в Особената част на НК, и съдържа две хипотези - липса на обществена опасност
поради малозначителност на деянието, или наличие на
обществена опасност на деянието, но с явна незначителност. Преценката дали някоя от тези две хипотези е налице
се
извършва на основата на фактическите данни по
делото - начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и укоримост на
извършеното. В конкретния казус в
рамките на продължаваното престъпление са извършени 74 деяния /74 плащания и
преводи с картата на пострадалата/. Всяко от деянията е извършено при сложен
фактически състав – регистрация в интернетсайтове с въвеждане на данни от
картата, поръчки от тези сайтове, получаване на стоките лично от подсъдимата с
полагане на подпис. Общата стойност на всички разплащания е 2836,38 лева при
минимална работна заплата за този период
380 лв., т.е. от изложеното може да се заключи, че деянието е с висок
интензитет на обществена опасност. Тази констатация изключва приложението на
която и да било от хипотезите на чл.9 ал.2 НК – въпреки ниската степен на
обществена опасност на самия деец.
Относно възражението за явна несправедливост на наложеното наказание:
За да достигне до извода,
че наказание „лишаване от свобода“ в минималния предвиден размер от
разпоредбата на чл.249 ал.1 НК - две години лишаване от свобода /впоследствие
редуцирано съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК до една година и четири
месеца/, се явява ответно и справедливо на извършеното от страна на подсъдимата
престъпление, съставът на ВОС е отчел обществената опасност на деянието/същата е
висока, с оглед на вида и характера на засегнатите обществени отношения/,
степента на обществена опасност на дееца – ниска, липсата на съдебно минало,
проявеното съжаление и разкаяние за стореното, наличието на трудова заетост,
полагането на грижи за непълнолетното си дете. Правилно първостепенният съд е
отчел също, че изложените обстоятелства не могат да бъдат нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, така, че да налагат индивидуализацията на
наказанието да се осъществи при условията на чл.55 от НК. Правилно и въз основа
на задължителните постановки, дадени в Тълкувателно решение№1/2009г., по т.д.
№1/2008г., ОСНК, първата инстанция също е приела, че признанието по чл. 371, т.
2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, освен ако не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено
при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител. В настоящия разглеждан казус
извод за такъв факт не може да бъде направен, поради което законосъобразно
съдът е индивидуализирал наказанието при условията на чл.54, вр. чл.58а от НК,
без да цени направеното самопризнание като допълнително смекчаващо вината
обстоятелство, а само е намалил с 1/3 така определената по вид и размер
санкция. Логично е наложена и глоба в съвсем минимален размер - 300лв., след
съобразяване със затрудненото материално положение на подсъдимата, която е
самотна майка, грижи се за непълнолетния си син, и доходите й са сравнително
ниски.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяна или изменение на съдебния акт, поради което същият като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №81/31.10.2017г. по нохд №891/2017г. на Варненски окръжен
съд.
Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението
за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.
председател : членове :