№ 709
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20231100600731 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от защитника на подсъдимия С. Л. срещу
определение от разпоредително заседание по НОХД № 13116/22 г. по описа на СРС,
НО, 136-ти с-в, проведено на 19.01.23 г., с което са били оставени без уважение
исканията на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на СРП и за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия – парична
гаранция в размер на 2 000 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като на досъдебното производство били допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непредоставяне на обвиняемия
Л. на писмен превод на родния му език на постановлението, с което е привлечен към
наказателна отговорност, както и в непосочване в самото постановление на това,
пострадалият да е извършил действия на разпореждане със свое или чуждо имущество,
от които да е претърпял претендираната имотна вреда. Настоява се, че тези нарушения
можели да бъдат отстранени само с ново привличане към наказателна отговорност.
Твърди се също така, че съдът неправилно не е счел за ненужно по-нататъшното
изпълняване на мярката за неотклонение парична гаранция, взета по отношение на
подсъдимия, тъй като били налице достатъчно основания за изменението и в подписка.
Иска се отменяване на обжалваното определение, и изменяване на мярката за
неотклонение.
Жалбата е подаден в срок от процесуално легитимирана страна, което обуславя
нейната допустимост.
1
Съдът разгледа жалбата и прие същата за неоснователна по следните
съображения:
Изцяло се споделя възприетото от районния съд, че на досъдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Обвинителният акт отговаря напълно на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК.
Непосочването в постановлението за привличане на Л. към наказателна отговорност на
това, пострадалият да е извършил действия на разпореждане със свое или чуждо
имущество, от които да е претърпял претендираната имотна вреда, не е рефлектирало
върху обвинителния акт и неговата процесуална годност да изпълни основното си
предназначение - да постави началото на съдебната фаза на процеса като очертае по
разбираем начин фактическата и правна рамка на обвинението, тъй като в него този
пропуск е преодолян. В този смисъл е напълно излишно преповтарянето на
предхождащо го процесуално-следствено действие, чиято неизправност
междувременно е отстранена със самия обвинителен акт, в който са отразени всички
елементи от състава на престъплението и с който същите са доведени до знанието на
обвиненото лице.
Изложените съображения важат и относно непредоставянето на обвиняемия Л.
на писмен превод на постановлението, с което е привлечен към наказателна
отговорност, доколкото цялата налична информация в това постановление е залегнала
и в обвинителния акт, писмен превод на който е бил разпореден от съда, извършен и
връчен на подсъдимия в срок преди проведеното разпоредително заседание по делото.
По този начин в достатъчна степен е охранено правото на подсъдимия да научи по
разбираем за него начин в какво е обвинен за да организира адекватно защитата си.
На следващо място въззивният съд приема, че при произнасянето по молбата за
изменяване на мярката за неотклонение на подсъдимия Л., първоинстанционният съд,
макар да не е изложил съображения във връзка с всички обстоятелства, визирани в
разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК, имащи отношение към вида на тази мярка, е
достигнал до верен извод за липсата на основания за нейното изменяване. Фактът, че
подсъдимият е чужд гражданин сам по себе си прави реална възможността същият да
се укрие извън страната с цел отклоняване от воденото срещу него наказателно
преследване. Престъплението, в което е обвинен, е с висока обществена опасност. За
него се предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода. Твърдяната
имотна вреда е в немалък размер. При това положение и според въззивния съд най-
леката мярка за неотклонение не би обезпечавала в достатъчна степен участието на Л. в
съдебната фаза на наказателното производство.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
2
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 136-ти с-в по НОХД № 13116/22
г., с което в разпоредително заседание, проведено на 19.01.23 г., са били оставени без
уважение исканията на защитата за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на СРП и за изменяване на мярката за неотклонение на подсъдимия
С. Л. от парична гаранция в размер на 2 000 лв. в подписка.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3