РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1441
гр.
Пловдив, 15 юли 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,
І отделение, ХІ с., в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена
Несторова - Дичева
като разгледа адм. дело № 1910 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на П.С.П., ЕГН **********,***, против заповед № РД-579 от
04.06.2019 г. на Кмета на Община Карлово.
Жалбата е
недопустима като подадена от лице, което не притежава правен интерес от
оспорването на заповед № РД-579 от 04.06.2019 г. на Кмета на Община Карлово.
С оспорената
заповед се нарежда на община Карлово да премахне незаконен строеж „Масивна
постройка“, находящ се в поземлен имот № 103002,
общинска собственост, земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, местност „Кърнарско“,
землището на с.Кърнаре, община Карлово.
Видно от диспозитива на така посочената заповед нейн
адресат е община Карлово, а не жалбоподателката.
В тази връзка,
с надлежно разпореждане на съда по хода да делото, същото е оставено „без
движение“ включително за уточняване на правния интерес.
С молба вх. №
13416/11.07.2019 г. се прави уточнение относно правния интерес в насока на това
че жалбоподателката е извършител на описаното
строителство и е собственик на масивната постройка като повече от десет години живее в сградата
и я ползва. Излагат се доводи, че жалбоподателката
постоянно живее в постройката, твърди се, че същата е придобила земята по давностно владение, продължило необезпокоявано повече от
десет години. Наличието на правен интерес се обосновава и с това, че процесната постройка е домът на жалбоподателката,
основното ѝ жилище, в което живее и което е нейна собственост.
Настоящият
състав на Административен съд – Пловдив не споделя така изложените доводи по
уточняващата молба и намира, че същите не обосновават правния интерес на жалбоподателката от така направеното оспорване.
На първо място
за нея липсва правен интерес предвид факта, че същата не е адресат на
заповедта.
Страни в
производството по оспорване на заповед за премахване на незаконни строежи са
административният орган и лицата, адресати на заповедта, които съгласно § 3 от
Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, могат да бъдат собственика
на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж,
спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със
заповедта по чл. 225а, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно
изпълнение. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи
процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния
административен орган. В случая, адресат на заповедта е община Карлово, поради
което само тя е засегната от разпоредените с акта
задължения. Други лица, сред които и жалбоподателката
не разполагат с активна процесуална легитимация за оспорването й. Предвид това
и с оглед обстоятелството, че жалбоподателката не е
участник в административното производство по издаване на заповедта за
премахване на незаконния строеж, се налага извод относно липсата на правен
интерес от оспорването на процесната заповед.
Жалбоподателката обосновава правния си интерес основно с
твърденията, че тя притежава качеството на извършител на процесния
строеж. Изложените в тези връзка доводи не могат да бъда споделени. Твърди се,
че тя ползва имота от повече от десет години, което навежда на извод, че същият
следва да е построен от нея преди десет години, когато тя е била на 16 години,
което обстоятелство не може да бъде възприето от съда като разумен довод,
съответстващ на житейската реалност.
В
представената към уточняващата молба
декларация, подписана от С. Р. П., С. Я.И. и С. Н. П., деклариращи, че
им е известна годината на построяване на процесния
обект, се сочи, срещу името на жалбоподателката, че
тя с помощта на близките си, е построила същия през 2001 г. Последното
означава, че се претендира качество на извършител на процесния
строеж на осемгодишна възраст, което е абсурдно. Този извод прави излишен и
разпита на искания свидетел, посредством чиито показания се цели доказването на
извършването на строежа от жалбоподателката.
Предвид
изложеното, настоящият състав счита, че жалбоподателката
не може да бъде извършител на разпоредения за
премахване строеж, съответно за нея липсва пряк и непосредствен правен интерес
от оспорването на процесната заповед.
След като не е извършител на незаконния строеж, жалбоподателката няма качеството на заинтересовано лице, с
право на участие като страна в производството по оспорване на заповедта. Това е
така, защото заповедта не я засяга пряко и непосредствено по никакъв начин -
нито ѝ създава права, нито пък задължения, които да рефлектират
благоприятно или неблагоприятно върху
правна ѝ сфера.
Жалбоподателката
не е адресат на заповедта и по отношение на нея тя не създава задължения за
премахване на незаконния строеж, поради което и не е легитимирана да участва
като страна в съдебното производство.
Относно заявените твърдения,че жалбоподателката е собственик на земята, върху която е
осъществен строежа, следва да се отчете обстоятелството, че в случая се касае за земя общинска
собственост, а чл. 86 от ЗС не дава възможност придобиването по давност на вещ, която е публична държавна или
общинска собственост. Касае се за
земеделски земи, при това под особения статут на чл.19 от ЗСПЗЗ, чието
предназначение е императивно ограничено от самия закон – чл.25, ал.3 от
ППЗСПЗЗ.
Освен гореизложеното, при преценката
наличието на правния интерес, следва да се посочи, че в молбата от 11.07.2019г.
жалбоподателката само е изложила твърдения за
наличието на такъв без да представи доказателства в тази връзка въпреки изричните указания на съда в тази насока.
Не се представят доказателства, че разпоредената за премахване постройка е единствено жилище на жалбоподателката
още повече при наличието на данни за две други постройки (декларация, подписана
от С. Р. П., С. Я. И. и С. Н. П., деклариращи, че им е известна годината на
построяване на общо три обекта от страна
на жалбоподателката).
Не се представят и доказателства за
постоянен/настоящ адрес на жалбоподателката на процесния разпореден за
премахване строеж предвид твърденията, че живее на този адрес и получава
съобщения от институции на този адрес. Косвен довод в тази връзка, оборващ
твърденията ѝ, е обстоятелството, че на възражението (л.25) до кмета на
община Карлово срещу съставените констативни актове се сочи адрес за
кореспонденция в с.Розино.
След като не се представят доказателства
оспорващата да е извършител или собственик на строежа или да е свързан по друг
начин с него и органът не е насочил
заповедта си срещу нея, а от наличната преписка не може да се направи извода,
че обжалвания административен акт поражда за оспорващата преки и непосредствени
последици и засяга правната ѝ сфера, то оспорването се явява направено от
лице без правен интерес.
Ето защо и на основание чл.159, т.4 от АПК, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.С.П., ЕГН **********,***,
против заповед № РД-579 от 04.06.2019 г. на Кмета на Община Карлово. ПРЕКРАТЯВА
производството адм. дело № 1910/2019 год. по описа на Административен
съд Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от определението да се изпратят на
страните.
Председател: