Р Е Ш
Е Н И Е
№ 164
Б., 05.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното
заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ЦВЕТКОВА
гражданско дело № 2165 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
П.Д.М. ***, с ЕГН: **********, чрез
пълномощник адв. Г.Д. от САК моли да бъде признато за
установено по отношение на С.И.С. ***, ж.к.Я., бл.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********,
И.В. ***, с ЕГН: ********** и Е.В.Ц. ***, с ЕГН:**********, че наследодателят
на ищеца или М. Н. О., б.ж. на Б., починал на 20.02.1960г. е бил собственик към
момента на образуването на ТКЗС на нива, находяща се
в землището на Б., Соф. обл., м. „В.” с площ от 1.400 дка, при съседи: П. Р., П. С., С.
И. А., която нива е придобил на основание давностно
владение, продължило повече от 20 години преди образуване на ТКЗС, която сега
представлява част от поземлен имот с идентификатор *****.*.** в Б., община Б.,
Софийска област по кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/, с адрес:
местност В., площ 3736кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, при съседи на целия имот: *****.*.*, *****.*.*,
*****.*.*, *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*и *****.*.*, която част е с площ от 1218кв.м., при
съседи: *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*, *****.*.* и *****.*.*,
съгласно скица-проект № 3744/16.07.2013г. за изменение на КККР на описания
по-горе поземлен имот. Моли да се присъдят направените по делото разноски.
В с.з. ищецът лично и чрез пълномощник адв.Г.Д. от САК/пълномощно от 02.12.2019г.-л.3/ поддържа така предявения иск и моли да се
уважи като основателен и доказан, затова, че са установили правото на
собственост на М. Н. О. пред ОСЗ-Б. с декларация за влизане в ТКЗС, докато ответниците с нотариално заверена декларация по чл.12, ал.3
от ЗСПЗЗ. От показанията на разпитаните
свидетели, водени от тях, се установява, че свидетелите са съседи на имота. Ответниците са уточнили, че възстановеният имот е бил
собственост на наследодател на лицето, на което е възстановена собствеността с
решение на ОСЗ-Б.. Моли да се присъдят разноски по делото, за които не
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът-С.И.С. ***, чрез
пълномощник адв. В.Й. от САК /пълномощно към писмения
отговор-л.50/ е направил възражения по иска и е представил писмен отговор с
вх.№ 1886 от 19.03.2020г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът С.И.С. ***, чрез пълномощник адв. В.Й. оспорва иска и твърди, че наследодателят му И. Т.
е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС в Б. и ответникът С.С. го владее на основание наследство и делба. Твърди, че
наследодателят на ищеца не притежава имот в м.В. в Б.. Същият не е идентичен с
имота на ответника С. като най-вероятно е на друго място с оглед съседите,
описани в решенията на ПК-Б.. В Решението на ПК-Б., на което се позовава ищеца
не е ясно на какво основание е възстановена собствеността-дали в стари, реални
граници или възстановими такива. Заявява, че ищецът не е могъл да
индивидуализира на място имота си по местонахождение. Оспорва представените от
ищеца писмени доказателства: заявление-декларация, скици-проекти от
19.08.2008г. и от 16.07.2013г., както и уведомително писмо от 25.08.2008г. на
ОСЗ-Б.. Заявява, че ответникът С.С. е собственик на
имота след възстановяването му по ЗСПЗЗ, за което прави възражение за изтекла придобивна давност от 1995г. до сега. Твърди, че искът на
ищеца е погасен по давност, тъй като от получаване на писмо № 15/25.08.2008г.
от ОСЗ-Б. за спор за материално право е изтекъл срок по-голям от 5 години до
предявяване на настоящия иск. Прави възражения за извършени подобрения в имота
през 2019г. и заплащането им от ищеца, както и признаване на право на задържане
върху имота до заплащане на стойността на подобренията, които съдът не е
допуснал за разглеждане в настоящето производство. Моли да се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан и да се присъдят направените по делото разноски.
В с.з. ответникът С.И.С. ***,
чрез пълномощник адв.В.Й. от САК, оспорва иска,
поддържа направените възражения в писмения отговор, както и прави ново
възражение, а именно, че процесният имот към момента
на образуване на ТКЗС е бил собственост на П. Д. С., която е майка на
наследодателя И. С. Т., която го е придобила по давност и сина й И. С. Т. го е
заявил пред ОСЗ за възстановяване като негова собственост. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, тъй като по делото не са събрани доказателства наследодателят на
ищеца да е придобил правото на собственост върху имота към момента на
образуване на ТКЗС, както и не се установи категорично местонахождението му.
Установено е по делото, че имотът е възстановен на ответниците
и С.И.С. го ползва. Моли да се присъдят направените по делото разноски, за
които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК /107/.
Ответниците-И.В.С.
и Е.В.Ц. ***, не са направили възражение по иска и не са представили писмен
отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответниците
И.С. и Е.Ц., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не
вземат становище по исковете.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът П.Д.М. е
един от наследниците по закон на М. Н. О., б.ж. на Б., починал на 20.02.1960г., тъй като е негов внук или син на дъщеря му В.
М. М., починала на 06.12.1964г. Горното се установява от приложеното писмено
доказателство-копие на удостоверение за наследници, издадено от община Б..
Съгласно приложеното копие от
административна преписка ОСЗ/ПК/-Б., се установява, че през 1992г. И. М. М. е заявила за възстановяване пред
ОСЗ/ПК/-Б. на нива от 1.4 дка в м.”При В.” или „П.Р.“ в землището на Б.,
собственост на М. Н. О.. Собствеността пред ОСЗ/ПК/-Б. е удостоверена с писмено
доказателство по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ- заявление-декларация от В. Д. М. за
влизане в ТКЗС от 18.03.1957г., като в Опис-декларацията е описана нива от 1.4
дка, при съседи: П. Р., П. С., С. И.А.. В. Д. М. е
дъщеря на М. Н. О. и едно от петте му деца съгласно приложеното удостоверение
за наследници. С решение № 9020 от 21.06.1994г. ОСЗ/ПК/-Б. е признато правото на
възстановяване на собственост на наследниците на М. Н. О. в съществуващи,
стари, реални граници върху описаната по-горе нива. При идентифицирането на
място на горния имот се изготвя Скица-проект № Ф02567 от 19.08.2008г. на ОСЗ-Б.,
според която нива от 1.218дка в м.В. в землището на Б., собственост на
наследниците на М. Н. О. участва в имот с № 003059, при съседи: нива на И. С.
Т., вътрешна река, Р. Х. В., н-ци на Иван Тодоров Арбов и друга селищна територия. От уведомително писмо с
изх.№ 15 от 25.08.2008г. на ОСЗ-Б. до ищеца, се установява, че идентифицираният
на място имот или проектен имот с № 003018 е възстановен с Решение № 28Р от
15.09.1995г. на И. С. Т., за което е налице спор за материално право по смисъла
на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
С решение № 28Р от 15.09.1995г. на И.
С. Т. е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими/,
стари, реални граници върху нива от 3.736дка в м.”В.”, им. № 3018 по картата на
землището на Б., при съседи: н-ци на И.Р. И., н-ци на И. Й. А., н-ци на П. P. Д., н-ци на В. Р. Д., н-ци на Й. Г.
М., н-ци на Г. М. Г. и вътрешна река. От първичното
решение на ОСЗ/ПК/-Б. № 9769 от 18.10.1995г. на ОСЗ/ПК/-Б. се установява, че
правото на възстановяване е установено с декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ от
28.07.1992г. Налице е завършено административно производство пред ОСЗ-Б. по
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в полза на И. С. Т. по отношение на
описаната по-горе нива от 3.736дка в м.”В.” с решение № 28Р от 15.09.1995г. и
скица № 253 от 07.07.1995г., издадени от ОСЗ/ПК/-Б..
За същия имот, удостоверяващ правото на собственост на И. С. Т. е издаден и
констативен нотариален акт № 47, том ІV, дело № 136 от 31.10.1995г. на нотариус
при РС-Б., приложен в копие по делото.
От приложеното копие от скица на
поземлен имот от 26.09.2018г. от СГКК-Софийска област, се установява, че описаната
по-горе нива, възстановена на И. С. Т. представлява поземлен имот с
идентификатор *****.*.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б.,
одобрени със Заповед РД-18-49 от 14.10.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК.
Предмет на настоящия иск е нива
от 1.218дка в м.”В.”, представляваща част от им. № *****.*.** по кадастралната
карта на Б., при съседи: *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*
и *****.*.*, съгласно приложеното копие от Скица-проект № 3744/16.07.2013г. за
изменение на КККР.
Следователно налице е спор относно
правото на собственост към минал момент-образуването на ТКЗС през 1957г. на процесния имот, а именно дали е бил собственост на
наследодателя на ищеца или на М. Н. О., починал на 20.02.1960г., като имотът е
внесен със заявление-декларация от 18.03.1957г. от дъщеря му В. Д. М., тъй като
е отбелязано на същата, че О. отстъпва на дъщеря си В. Д. да влезе с този имот
в ТКЗС или на ответниците, които са наследниците по
закон на И. С. Т., починал на 27.03.2016г.
Съгласно приложения оригинал на
удостоверение за наследници от 22.01.2020г., издадено от община Б., се
установява, че ответниците са наследниците по закон
на И. С. Т..
Ответниците
са заявили, че към момента на образуване на ТКЗС имотът е бил собственост на
майката на И. С. Т., а именно П. Д. С., която го е придобила по давност. От
приложеното копие от удостоверение за наследници, издадено на 15.09.2010г. от
10 район Триадица на столична община, се установява, че П. Д. С. е починала на
22.04.1974г. и И. С. Т. е едно от трите й деца.
Видно от приложеното копие от
Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими
имоти, останали в наследство от И. С. Т., поделени между наследниците му по
закон с нотариална заверка на подписите им под № 3398 от 02.11.2018г. на
нотариус № *-Т. Р., с район на действие РС-Б., се установява, че поземлен
имот с идентификатор *****.*.** от 3736кв.м. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Б. е станал изключителна собственост на ответника С.И.С..
От показанията на св.Р. В. Л.,
73-годишен, роден през 1947г., се
установява, че има впечатление от процесния имот от
1957 година, когато баща му В. Л. В. е купил нива от П. Р. и тогава разбрал, че
М. О. им е съсед от запад, като от другата страна на техния имот е била вада. За имота на М. О. св.Л. е категоричен, че той
е съсед на имота от една страна, като същият продължава и стига до реката.
Видно от приложеното копие от
нотариален акт № *, том *, дело №* от 29.08.1957г. на районен съдия при РС-Б.,
се установява, че на 29.08.1957г. П. Р. Д. е продал на В. Л. В. нива от 1 дка в м.З. в
землището на Б., при съседи: М. Н. О., В. Р. Д., вада, Й. Г.и останалата част
от нивата на П. Р. Д. .
От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза с вх.№ 265288/25.09.2020г. заедно със скица към същата, изготвени от
в.л. П.П., се установява, че за процесния
имот преди образуване на ТКЗС през 1957г. няма писмени и графични данни.
Съществуват такива към момента на образуване на ТКЗС /декларация за влизане в
ТКЗС от 18.03.1957г./ и от показанията
на св.Р. В. Л., според които доказателства в.л. П.П.
е нанесъл имота на скицата към заключението, от която се установява, че същият
е част от поземлен имот с ид.№ *****.*.** по КККР на Б.,
който е възстановен с решение на И. С. Т.. От същото се установява, че няма
завършена административна процедура по възстановяване на правото на собственост
на наследниците на М. О. на нива от 1.4дка
в м.В. в Б. като този имот не е нанесен графически на КККР на Б..
От показанията на св.Г. С. Ц.,
72-годишен, роден през 1948г., се установява, че има впечатления от имота от
малък, 7-8 годишен, като е ходил 2-3 пъти, когато се е образувало ТКЗС и знае,
че М. М. е имал ливада, която косил и почиствал. Ливадата била край реката и се
намирала в началото на в.з.З., при съседи И. А., Р. и И. С. Т.. От 2003г. е
собственик на място, което го има от леля си Й. Р. и това негово място е било
със съсед М. М., който е едно и също лице с М. О..
Съгласно показанията на
св.Ц. Ц. Ц., 69-годишен, роден през 1951г., се установява, че има лични
впечатления от процесния имот от 1959 година, когато
е станало ТКЗС и знае, че този имот е на баба П. или П., като нивата с площ от
около 4 дка е работена от сина й И. С. Т., който е бил агроном и там след
образуване на ТКЗС е засаждал ягоди.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че предявеният иск е установителен иск за собственост, а именно към минал
момент-момента на образуване на ТКЗС или е с правно основание чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ.
Съдът счита, че искът е допустим, ищецът има правен интерес от предявяването му съгласно
приложеното копие от решение №10037/06.11.1995г. на ОСЗ/ПК/-Б. и писмо №15/25.08.2008г.
на ОСЗ-Б., от които се установява, че страните по делото спорят относно
собствеността към момента на образуване на ТКЗС на кой от техните праводатели е принадлежала, а именно на наследодателя на ищеца-М.
Н. О. или на наследодателя на ответниците-И. С. Т.,
респективно на майка му П. Д. С..
Неоснователни са възраженията на ответника С.И.С.,
че е погасено по давност правото на ищеца да предяви иск по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ, както и че е налице завършено административно производство по
възстановяване на собствеността от ОСЗ-Б. по отношение на наследниците на М. Н.
О., което да води до недопустимост на
предявения иск.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът с правно основание чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ е основателен и следва да се
уважи изцяло като доказан, по
следните правни съображения:
По иска с правно основание
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в тежест на ищеца е да проведе пълно доказване на
твърдението, че правото на собственост е принадлежало на наследодателя му към
момента на внасяне на имота в ТКЗС през 1957г. В случая от така представените
пред настоящата съдебна инстанция
доказателства това се установи. Ищецът се позовава на заявление-декларация от
18.03.1957г. за влизане в ТКЗС, подадена от името на В. Д. М., която е дъщеря
на М. Н. О., което внасяне в ТКЗС, преценено наред със събраните гласни доказателства или показанията на св.Р. Л. и св.Г. С. Ц., които съдът
кредитира като непосредствени, безпристрастни, както и се съобрази, че те са
непосредствени съседи на процесния имот,
обстоятелство което съответства и на приложеното копие от нотариален акт № 75/1957г.
на БРС, удостоверяващ собствеността на бащата на св.Р. Л. върху съседния имот, по делото е установено, че имотът по исковата
молба произхожда от дядото на ищеца или от М. Н. О., владян е от него явно,
непрекъснато, необезпокоявано, като наследодателят на ответниците
е имал съседен имот в района, в който е спорният по делото, тъй като П. С. е
посочена като съсед на имота в приложената опис-декларация за влизане в ТКЗС.
Така установената система от доказателствени средства,
преценени в съвкупност, е достатъчна за формиране на сигурно убеждение у съда,
че описаният в исковата молба земеделски имот е бил собственост на
наследодателя на ищеца към момента на обобществяването
на земята, като същевременно по делото не са представени доказателства за правопрекратяващи факти до посочения момент, релевантен за
спора по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
От приетата по делото СТЕ, изготвена от
в.л. П.П., на която съдът дава вяра, се установява,
че процесният имот е с площ от 1.218дка в м.”В.”
и представлява част от имот с идентификатор № *****.*.** по кадастралната карта
на Б., който е възстановен на ответниците като наследници
на И. С. *** и скица, издадена към него.
Видно от показанията на св.Р. Л.
и описанието на имота по площ и съседи, индивидуализирано в приложената
декларация от 1957г. за влизане в ТКЗС, използвани от в.л. П. за установяване
на местонахождението на процесния имот, ясно и
категорично го определят като част от поземлен с идентификатор № *****.*.*,
възстановен на ответници и възражението им, че същият
е възможно да не е част от техния имот е неоснователно като недоказано.
Съгласно чл. 12 от ЗСПЗЗ предвижда облекчена форма на
доказване собствеността върху земеделски земи в административното производство
по възстановяването им, като признава за допустими и частни писмени документи.
В производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, когато се претендира възстановяване
на един и същ имот в лицето на различни лица, всяка от страните следва да
докаже претендираното право на собственост към
момента на обобществяването. Когато обаче спорът за
материално право касае местоположението на претендираните
за възстановяване различни имоти, както е в случая, тъй като се установи, че се
касае до отделни съседни земеделски имоти, предмет на доказване е не правото на
собственост, а старите реални граници към момента на обобществяване
на притежаваните от всяка от страните имоти и в този случай за установяване на
собствеността е достатъчен всеки от документите, посочени в чл. 12 от ЗСПЗЗ. В
производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ принадлежността на правото на
собственост може да се установява с изброените в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ писмени
доказателства, които съдът следва да зачете, след като не е направено
оспорване. Съдът вземе предвид обстоятелството, че ищецът установява
местонахождението на имота, така както е описан по посочените в достатъчна
степен съседи в опис-декларацията за внасянето му в ТКЗС през 1957г. и преценява
това обстоятелство, съобразявайки, че общият наследодател е владял имота преди
внасянето му в ТКЗС, както и че внасянето на имота в ТКЗС не прекъсва придобивната давност. Спорът за принадлежността на правото
на собственост върху един имот към момента на внасянето му в ТКЗС следва да
бъде разрешен и при съобразяване на поддържаното от двете спорещи страни
основание за придобиване на правото (в този смисъл са Решение № 40 от
26.02.2016 г., постановено по гр. д. № 4109/2015 г. по описа на ВКС, I г.о.,
Решение №35 от 22.02.2912 г., постановено по гр.д. №419/2011 г. по описа на
ВКС, II г.о., Решение № 166 от 26.03.2009 г., постановено по гр.д. № 6240/2007
г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 348 от 18.06.2010 г., постановено по
гр.д. № 657/2009 г. по описа на ВКС, І г.о.). Ответниците
установяват правото на собственост пред органа по земеделската
реституция/ОСЗ/ПК/-Б. с нотариално заверена декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Единственото писмено доказателство относно местонахождението на земеделските
имоти на наследодателите на страните, които се установи, че са съседни, към
момента на образуване на ТКЗС през 1957г. се извежда от приложеното писмено
доказателство-декларация за влизане в ТКЗС от 1957г. на наследодателя на ищеца,
показанията на св.Р. Л., съответстващи изцяло на приложеното копие от
нотариален акт № 75/1957г. на БРС за неговия имот, в който като съсед е посочен
М. Н. О., наследодател на ищеца.
Доказването на правото
на собственост съобразно чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ е допустимо да
стане чрез неизчерпателно изброените в разпоредбата писмени доказателства, които от своя страна
могат да бъдат документи с пряко доказателствено значение (нотариален или крепостен акт) и такива с косвен характер, но на които
законодателят също е придал доказателствена стойност с оглед улесняване на собствениците
при възстановяване на имотите им.
Според съдебната практика,
постановена в Решение № 33 от
31.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 306/2011 г., I г. о., ГК, ако страната представи
документ от втората група и при липса на
други доказателства, които да опровергават
установената с този документ принадлежност на правото на
собственост, следва да се приеме,
че ищецът или неговият наследодател
са били собственици
на имота и имат право да
им бъде възстановен. В случая ищецът е представил
заявление-декларация за влизане в ТКЗС от 1957г., в който е описан подробно
имота по вид, площ , местонахождение и съседи. Ответниците
не са представили доказателства от визираните в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Недопустимо е съдът в производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ да се
произнася по направено от ответника С.И.С. възражение за придобивна
давност, изтекла след възстановяване на собствеността, дори искът да е предявен
не непосредствено след постановяване на решенията на ПК (ОСЗ) за възстановяване
на собствеността, а повече от 10 години след това. Спорът касае принадлежността
на правото към момента на включване на имота в ТКЗС с цел определяне на лицата,
в полза на които това право следва да бъде възстановено и следва да бъде
разрешен с оглед осъществилите се към този момент правно релевантни факти. Последващите факти, дори да са свързани с придобиването на
същото право след възстановяване на собствеността, са ирелевантни,
а основаните на тях правопогасяващи и правоизключващи възражения – недопустими (в този смисъл е
Решение № 40 от 26.02.2016 г., постановено по гр. д. № 4109/2015 г. по описа на
ВКС, I г.о.).
Поради гореизложеното искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
следва да бъде уважен, така както е предявен от ищеца и отразен в исковата му
молба.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще
следва да заплатят на ищеца сумата от 775лв. за направени разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение /600лв./ съгласно приложения договор за
правна защита, внесена първоначално държавна такса/50лв./ и заплатен депозит за
вещо лице/125лв./.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.С. ***, ж.к.Я., бл.*,
ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, И.В. ***, с ЕГН: ********** и Е.В.Ц. ***, с ЕГН:**********, по иска с правно основание чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен от П.Д.М. ***, с ЕГН: **********, че към момента на образуване на ТКЗС в Б., наследодателят на ищеца или М. Н. О., б.ж. на Б.,
починал на 20.02.1960г., е бил собственик на следния недвижим
имот: част от нива, цялата от 1.400
дка, находяща се в землището на Б., м. “В.”, при
съседи: П. Р., П. С., С. И.А., която част сега
представлява част
от поземлен имот с идентификатор *****.*.**
в Б., община Б., Софийска област по кадастралната карта и кадастралните
регистри/КККР/, с адрес: местност В., площ 3736кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи на целия
имот: *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*и
*****.*.*, която част е с площ от
1218кв.м., при съседи: *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*, *****.*.*
и *****.*.*, съгласно Скица-проект № 3744/16.07.2013г. за изменение на КККР на
описания по-горе поземлен имот, както и че наследниците на М. Н. О. имат право на възстановяване на
собствеността върху гореописания имот.
ОСЪЖДА С.И.С.
***, ж.к.Я., бл.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, И.В. ***, с ЕГН: ********** и
Е.В.Ц. ***, с ЕГН:********** да заплатят на П.Д.М. ***, с ЕГН: **********
сумата от 775лв./седемстотин
седемдесет и пет лева/ за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА
ЦВЕТКОВА/