Р Е Ш Е Н И Е N .......
Град Пловдив, 28.05.2014 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VІ граждански състав, на двадесет и шести май две хиляди и
четиринадесета година,
в
открито заседание в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
при
секретаря Петя Карабиберова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 15649 по описа на съда за 2013
година, за да се произнесе, съобрази:
Предявеният иск е за делба на
съсобствен недвижим имот с правна квалификация чл.34 от ЗС. Производството се
движи по реда на чл.341 и следващите от ГПК. Намира се във втора фаза - по
извършване на делбата.
С влязло в
сила съдебно решение № 785 от 25.02.2014 г., постановено по делото, е допусната
съдебна делба между страните Д.С.К., с ЕГН: **********, и П.Д.П., с ЕГН: **********,
по отношение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
87669.502.16 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-63 от 19.10.2007 г. на
Изп. директор на АГКК, находящ се в с. Я.п., общ. М., обл. Пловдив, с адрес на
поземления имот: с. Я.п., п.к.***, ул.***, с площ 2431 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 501016, квартал 3, парцел
ІІ, при съседи: 87669.502.505, 87669.502.17, 87669.502.18, 87669.502.25,
87669.502.15, ведно с построените в поземления имот сгради, а именно: 1/.
Сграда с идентификатор 87669.502.16.1, със застроена площ 85 кв. м., с брой
етажи: 1, с предназначение: еднофамилна жилищна сграда; 2/. Сграда с
идентификатор 87669.502.16.2, със застроена площ 55 кв. м., с брой етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда; при равни квоти от правото на
собственост за страните.
В първото по делото съдебно
заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата ищецът не
предявява вещни и облигационни претенции, свързани с делбената общност.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, предявява претенция да му бъде възложен делбения имот, на
основание чл.349, ал.2 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и след тяхната преценка, съдът установи следното от фактическа и
правна страна:
Съдебна делба е допусната върху
реално неподеляем жилищен имот, тъй като в него не могат да бъдат обособени
съответни дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства и
неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗУТ. Това
обстоятелство не се спори между страните, които не са направили искане за
реално поделяне на имота, респ. не са инициирали изработване на инвестиционен
проект за разделяне на жилищната сграда. Реално неподеляем е и допуснатия до
съдебна делба поземлен имот, в който е построена жилищната сграда. По отношение
на този имот страните също не са инициирали изработване на проект за изменение
на кадастралната карта.
От заключението на приетата по делото
съдебно – техническа експертиза, което съдът цени като компетентно и
безпристрастно дадено, става ясно, че справедливата пазарна стойност на
допуснатия до съдебна делба недвижим имот е 26 708,00 лв.
Възлагателната претенция на
ответника е предявена в преклузивния срок - първото по делото съдебно заседание
след влизане в сила на решението по допускане на делбата, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК има само
сънаследник т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по
наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от
наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма
основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.349, ал.2 ГПК. При
наличие на т.нар. “смесена съсобственост” извършването на делбата по реда на
чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо, съгласно т.8 от ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС
т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически
факт, възлагането по чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде
извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан.
В конкретния случай ответникът е придобил собственост
върху имота по силата на договор за покупко-продажба, а не по наследяване. Това
обстоятелство е достатъчно възлагателната му претенция да се остави без
уважение, без да се изследват останалите предпоставки за възлагането по реда на
чл.349, ал.2 ГПК.
При това положение прекратяването на
съсобствеността следва да стане чрез основния предвиден в ГПК способ – изнасяне
на имота на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в
чл.69, ал.2 от ЗН – всеки съделител да получи дял в натура. Делбеният имот е
реално неподеляем, а съделителите са двама, което прави невъзможно извършването
на делбата чрез разпределение. Делбата не може да се извърши и чрез възлагане
по реда на чл.349 от ГПК, за което няма основателна претенция.
Страните ще
бъдат осъдени, на основание чл.355 от ГПК, да заплатят държавна такса в размер
на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи,
съобразно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по делото.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия
до съдебна делба недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 87669.502.16 по
КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-63 от 19.10.2007 г. на Изп. директор на
АГКК, находящ се в с. Я.п., общ. М., обл. Пловдив, с адрес на поземления имот:
с. Я.п., п.к.***, ул.***, с площ 2431 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, с номер по предходен план: 501016, квартал 3, парцел ІІ, при съседи:
87669.502.505, 87669.502.17, 87669.502.18, 87669.502.25, 87669.502.15, ведно с
построените в поземления имот сгради, а именно: 1/. Сграда с идентификатор
87669.502.16.1, със застроена площ 85 кв. м., с брой етажи: 1, с
предназначение: еднофамилна жилищна сграда; 2/. Сграда с идентификатор
87669.502.16.2, със застроена площ 55 кв. м., с брой етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда, със справедлива пазарна стойност
26 708,00 лв., като получената от публичната продан сума да бъде поделена
по равно между съсобствениците Д.С.К., с ЕГН: **********, и П.Д.П., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Д.С.К., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Пловдивски
районен съд сумата 267,08 лв. - държавна такса по делото.
ОСЪЖДА П.Д.П., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Пловдивски
районен съд сумата 267,08 лв. - държавна такса по иска за делба.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Пловдивски окръжен съд, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: П. К.