Решение по дело №1270/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260190
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20201420101270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

грРАЦА, 09.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното заседание на 29.10.2020 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1270 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба вх. №7883/ 12.06.2020 г. от О.Б.Б. с ЕГН ********** ***,със съдебен адресат адв.Б.Н. ***,против Х.С.Б. с ЕГН ********** ***,О.Б.Б. с ЕГН ********** *** и Х.Б.Б. с ЕГН ********** ***0,съдържаща иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.

Ищцата твърди,че с нот. акт №4 т.VІІ нот. дело №1738/ 1992 г. на ВРС със съпругът си Х.Т. Б., бивш жител ***,починал през 2004 г.,били прехвърлили на сина си Б. Х. Б.,бивш жител ***,починал на 01.01.2018 г.,свой недвижим имот,представляващ ап.2 в гр.В. ***, състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения,с обща квадратура 66.53 кв.м.,ведно със зимнично помещение №10 с площ от 7.80 кв.м. и 2.1119% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото/по кадастралната карта на гр.В. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.423.1.5/.

Имотът бил прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане.След сключването на договора,прехвърлителите се били преместили във вилата си във Врачанските лозя.Синът им бил изпълнявал задълженията си до смъртта си.След смъртта му ответниците/съответно преживяла съпруга и деца/ били преустановили изпълнението постоянно,ежедневно и в пълен обем.Не се грижели за ищцата,не давали издръжка,не я посещавали.Ищцата имала нужда от всекидневна помощ и подкрепа.Получавала малка пенсия, непокриваща разходите й.Не можела да се придвижи до лекар или да напазарува.Все по-често боледувала.Ползвала печка на дърва,не можела да си ги подсигури сама.

Иска развалянето на договора по отношение на нейните 1/2 ид. части от имота.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,отговор е постъпил само от първата ответница/преживялата съпруга/,чрез адв.М.М. *** офис 402. Оспорва иска.Ищцата можела да се грижи за себе си,не боледувала и се обслужвала сама.От няколко месеца започнала да отказва издръжка и гледане,за да развали договора и да прехвърли имота на ответника.Представя и доказателства,че през 2019 г. била призната за собственик по наследство и давностно владение на 1/2 ид. части от имота/дела на съпруга й/ и била продала имота.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства /преценените като допустими,относими и необходими/, намира за безспорно от фактическа страна следното:

На 15.12.1992 г.,Х. Т. Б. и О.Б.Б. са прехвърлили на своя син Б. Х. Б. срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот,представляващ ап.2 в гр.В. ,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения,с обща квадратура 66.53 кв.м.,ведно със зимнично помещение №10 от 7.80 кв.м. и 2.1119% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Горното е видно от представения по делото нот. акт №4 т.VІІ нот. дело №1738/1992 г. на ВРС/стр.6/.

По кадастралната карта на гр.Враца имотът се идентифицира като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.423.1.5.

Горното е видно от представената схема на имота/стр.7 по делото/.

Данъчната оценка на имота е 19 749.20 лв.

Горното е видно от представеното писмо от Община В./стр.18/.

Борислав Б. е починал на 01.01.2018 г. и е оставил наследници по Закон ответниците,съответно преживяла съпруга и деца/.

Горното е видно от представеното удостоверение за наследници/стр.8/.

На 12.09.2019 г. ответницата Х.Б. е била призната за собственик по наследство и давностно владение на 1/2 ид. части от имота и е продала целия имот на Илиян Емилов Точевски от гр.Враца,като си е запазила правото на ползване доживотно и безвъзмездно.

Горното е видно от представените нот. актове №№143 т.ІІІ рег. №3527 дело *** г. на нотариус с район на действие ВРС Снежана Петкова.

Във връзка с изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане по делото/в с.з. на 29.10.2020 г./ са разпитани свидетели:

Доведената от ищцата св.Я. Б./съсед/ твърди,че ищцата живеела сама във Врачанските лозя и че след смъртта на сина й никой/от роднините й/ не бил идвал при нея.Ищцата отпадала физически,ползвала помощ за обръщане на градината и за пазаруване.Не била лежала в болница,не била се залежавала вкъщи,но пиела хапчета за кръвно.

Тези три години не била живяла в апартамента.

Доведеният от ответницата Х.Б. св.Е.Т. твърди,че синът му имал връзка с внучката на ищцата/ответницата Х.Б./.След смъртта на сина си,ищцата била идвала в апартамента,била гледала децата на ответника.Същият бил изгонил ответницата Х.Б. от апартамента през октомври 2018 г.. Ответницата Х.Б. била предлагала помощ на ищцата.Преди месец,свидетелят и синът му били ходили при ищцата на лозе,били предложили помощ.Ищцата била отказала,била искала дела си от апартамента и да го прехвърли после.Градината изглеждала обработвана.

Междувременно,ответницата Х.Б. била продала апартамента на сина му.

Доведеният от ответницата Х.Б. св.И.Т. твърди,че живеел на съпружески начала с ответницата Х.Б. от две години.До делото били довели проблемите между ответниците О. и Х.Б..Ответникът бил изгонил ответницата от апартамента.Ищцата живеела във вилната зона на града. Зимата идвала в апартамента,грижела се за децата на ответника.Можела да се обслужва сама,свидетелят я бил виждал да пазарува.Преди да станат проблемите,ответницата Х.Б. била ходила на лозе,била и помагала. Постоянно била търсила ищцата по телефона.Преди 1-2 м., свидетелите Точевски били ходили при ищцата на лозе.От исковата молба били разбрали за претенциите й/че не била гледана/.Ищцата била казала,че Съдът ще реши,че досега се е справяла и ще продължи да се справя.

Никога не й е била отказвана помощ.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД-за разваляне на договор за издръжка и гледане поради неизпълнение от страна на ответниците на наследеното задължение да издържат и гледат ищцата.

Съдът приема,че така предявеният иск е допустим/като предявен от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Приема вкл.,че последващата продажба на имота,за който факт са ангажирани писмени доказателства,е ирелевантна за правото на иск на ищцата.

Разгледан по същество,искът е и основателен.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес,всяка страна следва да докаже твърденията си за изгодните за нея факти.

В случая,за да се приеме иска за основателен,ищцата е следвало да докаже единствено наличието на облигационно правоотношение между страните.Ищцата е ангажирала годно доказателство-договора,материализиран в нот. акт.

Вече в тежест на ответниците е било да опровергаят твърденията на ищцата за наличието на основания за развалянето на договора,като докажат изпълнение. Ответниците не са провели нужното доказване,като ответниците О.Б. и Х.Б. са демонстрирали напълно пасивно процесуално поведение.

Съдът намира,че събраните по делото доказателства /свидетелските показания/ не установяват пълно и регулярно/ежедневно и непрекъснато/ изпълнение на задължението за издръжка и гледане след смъртта на първоначалния длъжник.В тази връзка,следва да се отбележи,че престирането от време на време на грижи и храна,без изричното съгласие на кредитора за това,не е точно изпълнение на договора.Частичното неизпълнение е равнозначно на пълно и е основание за разваляне на договора.

Доведените от ответницата Х.Б. свидетели още повече следва да се разглеждат като заинтересовани, доколкото единият има връзка с дъщерята на ответницата Х.Б./и самата тя ответница/ и ответницата Х.Б. му е прехвърлила имота,а другият е негов баща.Бащата не изглежда да има непосредствени наблюдения. Синът също не установява ежедневно изпълнение.Най-общо твърди,че на ищцата не са били отказвани гледане и издръжка/което е различно от предлагане на гледане и издръжка/ и че ищцата нямала нужда от такива.Показателен за липсата на изпълнение/и за заинтересоваността на свидетелите,чийто интерес предполага договорът да бъде запазен / е фактът,че ищцата е била потърсена на място с предложение за издръжка и гледане едва след образуването на делото,и то от свидетелите,а не от ответницата, претендираща да е престирала издръжка и грижи до момента.

За времето след 01.01.2018 г. за битието на на ищцата обосновани изводи могат да се направят всъщност от показанията на доведения от нея свидетел,който не е близък и съответно заинтересован и има преки и постоянни впечатления.По показанията на свидетеля,Съдът ще приеме, че ищцата е отпадала физически/все пак се касае за лице на 80 г. възраст/ и че за част от всекидневните си нужди и задачи/вкл. поддържане на имота си и пазаруване/ е търсила помощ.Такава не е получавала от ответниците.

С оглед съответния довод на ответницата,следва да се отбележи,че задължението за издръжка и гледане не е търсимо,а е носимо,т.е. следва да се изпълнява там,където кредиторът се е установил да живее постоянно или преимуществено.На следващо място,доколкото по договора задължението за издръжка и гледане не е обусловено от наличието на нужда от тях,евентуалната липса на такава нужда е без значение за изпълнението му.

Следва да се отбележи и че по правило поведението на кредитора е без значение,единственото му задължение по договора е да прехвърли собственост.Действително,без неговото съдействие задължението за издръжка и гледане не може да бъде изпълнявано,но евентуалното неприемане на дължимите и предложени издръжка и грижи не освобождава длъжникът от поетото задължение,а единствено дава възможност да се поиска трансформация на задължението в паричния му еквивалент/в този смисъл тълкувателно решение №96/28.06.1966 г. на ОСГК/.

Трансформацията обаче длъжникът е следвало да поиска незабавно,иначе дава възможност на кредиторът да претендира разваляне на договора поради неизпълнението на задължението за издръжка и гледане/***/ 20.03.1997 г. по гр. дело ****/1996 г. на ВКС,ІІ г.о./.

Следва да се отбележи и че материалното състояние на страните/доходите на кредитора и възможностите на длъжника/ също е ирелевантно към изпълнението на договора,за разлика от издръжката по Закон,тъй като случаят касае точно определени с възмезден и алеаторен договор задължения по вид,обем и качество/решение *** по гр. дело *** г. на ВКС,ІІ г.о./.

По горните съображения,следва да се приеме,че е налице неизпълнение на поетото от ответниците задължение за издръжка и гледане,което неизпълнение е основание за развалянето на договора.

Предвид изложеното,предявеният иск следва да бъде уважен,като договорът за издръжка и гледане бъде развален до размера на правата на ищцата - 1/2 ид. части от имота.

При този изход на делото и предвид направените искания за присъждане на деловодни разноски,ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата претендираните/и доказани/ разноски по делото - 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение,98.75 лв. държавна такса по иска и 10 лв. държавна такса за вписване на исковата молба,общо 113.75 лв..

Ответниците следва да бъдат осъдени и да заплатят възнаграждение на адвоката на ищцата,представлявал ищцата в условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.Съобразявайки цената на иска/9 874.60 лв./ и редакцията на чл.7 ал.1 т. от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключването на договора за правна защита/10.06.2020 г./,съгласно която при интерес от 5 000 лв. до 10 000 лв. минималният размер са определя по формулата 450 лв. + 4% за горницата над 5 000 лв., Съдът изчислява възнаграждението на сумата от 644.98 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

РАЗВАЛЯ сключения с нот. акт №4 т.VІІ нот. дело №1738/1992 г. на ВРС договор,по силата на който О.Б.Б. с ЕГН ********** *** и Х.Т. Б.,бивш жител ***,починал през 2004 г.,са продали срещу задължение за издръжка и гледане на Б. Х. Б.,бивш жител ***,починал на 01.01.2018 г.,свой недвижим имот,представляващ ап.2 в ***, състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения,с обща квадратура 66.53 кв.м.,ведно със зимнично помещение №10 с площ от 7.80 кв.м. и 2.1119% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото/по кадастралната карта на гр.В. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.423.1.5/,по отношение на притежаваните от О.Б.Б. 1/2 ид. части от имота.

 

 

ОСЪЖДА Х.С.Б. с ЕГН ********** ***,О.Б.Б. с ЕГН ********** *** и Х.Б.Б. с ЕГН ********** ***0 да заплатят на О.Б.Б. с ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 113.75 лв..

 

 

ОСЪЖДА Х.С.Б. с ЕГН ********** ***,О.Б.Б. с ЕГН ********** *** и Х.Б.Б. с ЕГН ********** ***0 да заплатят на адв.Б.Н. *** адвокатско възнаграждение в размер на 644.98 лв..

 

 

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :