№ 524
гр. Варна, 09.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20243100500041 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. на Р. Б. срещу Решение
№3662/13.11.2023г. по гр. дело №6401/2023г. на ВРС, 25-ти състав, с което е
осъдена П.та на РБ да заплати на Р. Д. И., ЕГН**********, както следва:
- сумата 25 000лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в шок, паника, страх, унижения и притеснения, загуба на сън и
причинено злепоставяне на доброто й име пред обществото, неудобство пред
хората, близки и познати от средата й, причинени от неправомерното й
обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. чл.256 ал.2,
вр. ал.1 пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.256, ал.3, във вр. с ал.2, вр.
ал.1 пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК за които е била привлечена като
обвиняема по ДП № 486/2017г. описа на ОД МВР - Варна и в последствие
като подсъдима по НОХД № 357/2021г. по описа на ВОС, приключило с
оправдателна присъда, по ВНОХД № 347/2021г. по описа на Апелативен
съд[1]Варна, с което е потвърдена оправдателната присъда на ВОС и по КНД
№ 477/2022 г. по описа на Върховен касационен съд Първо НО, с което е
оставено в сила Решение № 60/15.04.2022 г. по ВНОХД № 347/2021г., ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от 24.10.2022г. – датата
на постановяване на решението но КНД № 477/2022 г. по описа на Върховен
касационен съд Първо НО, до окончателното й изплащане;
- сумата 4500лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, като
резултат от същото неправомерно обвинение и изразяващи се в заплатен адв.
хонорар на защитник по НОХД № 357/2021 г. пред трите съдебни инстанции,
по договори за правна защита и съдействие от 12.05.2021г., от 16.02.2022 г. и
от 20.09.2022г., както и дължимата мораторна лихва върху тази сума в размер
1
на 260лв. за периода от 24.10.2022г. - датата на постановяване на решението
на ВКС по КНД №477/2022г. до датата на завеждане на исковата молба пред
съда - 18.05.2023г., ведно и със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска - 19.05.2023г. до окончателното изплащане,
както и е осъден ответникът за разноски пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. По делото не са събрани категорични доказателства за това, че
ищцата Р. И. е претърпяла сочените от нея неимуществени вреди, евентуално
че последните са пряка последица от обвинението й по ДП и НП. Разпитаните
свидетели не са доказали конкретна промяна на отношението на близките на
ищцата от повдигнатото обвинение. ВРС не е отчел в нужната степен и каква
е била личността на И. преди обвинението за да достигне до извод за
накърняване на доброто й име след това. Освен това св. А. е бил защитник на
И. по предходното дело и неин близък приятел, с оглед на което показанията
му са недостоверни и изпълнени с негативни внушения срещу ПРБ по
принцип. ВРС не е съобразил и следните важни обстоятелства, а именно:
няма доказателства за злепоставяне на ищцата пред близки и познати; ПРБ не
е разгласявала публично случая с И.; продължителността на НП в двете му
фази е била изключително разумна (около две години); взетата на И. мярка
„подписка“ е възможно най-леката; не са били извършвани с нея интензивни
процесуално-следствени действия. С оглед на тези и останалите по случая
обстоятелства счита приетия от ВРС размер на неимуществените вреди за
силно завишен, необоснован, прекомерен и несправедлив. По отношение на
имуществените вреди се сочи, че макар в договорите за правна помощ да
било вписано съответното възнаграждение за защитника на И., нямало данни
за обема на извършените процесуални действия от последния. По същество се
моли за цялостна отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално
за намаляване на размера на обезщетенията и съответно преизчисление на
разноските за двете инстанции като резултат от въззивното произнасяне (така
и УМ пред ВОС).
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред
РС за доказаност на всички предпоставки на исковете. Поддържа
съответствие на събраните гласни и експертни доказателства в насока на
преживяни от ищцата тежък стрес до дистрес от обвинението, до степен на
болестно състояние; а за действията на защитника на обвиняемата данните се
съдържат в ДП/НП. Моли за потвърждаване на решението и за съдебни
разноски за пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок
и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
2
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.03.2024г. от 09.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3