Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публично заседание на дванадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
при секретаря Весела Станчева, разгледа гр.д. № 3218
по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на производството са предявени от В.П.П. против „Б.т.к.“ ЕАД обективно
съединени осъдителни искове:
-с
правно основание чл.286 ЗЗД вр. чл.242, ал.6 ТЗ за сумата 180 000 евро,
представляваща дължимо възнаграждение за дейността на ищеца като член на
надзорния съвет на ответното дружество в периода 30.07.2014г.-09.01.2017г.;
-с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 18 937.80 евро, представляваща лихва
за забава за периода 25.02.2017г.-09.03.2018г.
Твърденията на ищеца са, че с решение на
едноличния собственик на капитала на „БТК“ ЕАД от 30.07.2014г. бил избран за
член на надзорния съвет на дружеството, а с решение на надзорния съвет от
18.08.2014г. за негов председател. С последващо решение от 27.10.2016г. бил
освободен като председател на надзорния съвет, съответно с решение от
23.02.2017г. на едноличния собственик на капитала освободен и като негов член.
Твърди за целия исков период да е изпълнявал посочените функции въз основа
създадено с ответника неформално мандатно правоотношение, за което не му било
платено възнаграждение. В тази връзка излага, че на 01.07.2013г. общото
събрание на акционерите на дружеството приело решение за общо месечно
възнаграждение на всички членове на надзорния съвет от 12 000 евро, в
рамките на която самият съвет следва да разпредели тази сума между членовете си
при отчитане активността и вътрешното разпределение на работата. В изпълнение
на същото с решение на надзорния съвет от 09.01.2017г. му било определено
възнаграждение от 180 000 евро, натрупано за времето, в което бил
председател и негов член. Навежда размерът на възнаграждението да е определен
от компетентен орган на дружеството, в съответствие с разпоредбите на ТЗ и
устава. Поради неизпълнение на задължението на падежа 25.02.2017г. твърди
ответникът да е в забава и претендира заплащането на обезщетение по чл.86 ЗЗД в
размер на законната лихва до подаване на исковата молба.
Ответникът оспорва исковете с възражения за липса на сключен с ищеца договор като
член на надзорния съвет, определящ и неговото възнаграждение, възражения,
че ищецът не е адресат на
решението на общото събрание от 01.07.2013г., поради което и не може да черпи
права от него, както и възражения за
незаконосъобразност и нищожност на решението на надзорния съвет от 09.01.2017г.
Навежда, че решението на общото събрание на акционерите от 01.07.2013г. за
определяне общо месечно възнаграждение на членовете на надзорния съвет е
персонално и се отнася само до онези лица, които към този момент са имали
качеството на членове. На това събрание било взето решение за освобождаване
ищеца като член и с оглед правните последици от това не може да черпи права от
решението касаещо възнаграждението, въпреки обстоятелството, че впоследствие
отново бил избран за член. Навежда възражения за нищожност на
решението на надзорния съвет от 09.01.2017г. с твърдението, че преди това с
решение на едноличния собственик на капитала от 08.09.2016г. всички членове на
надзорния съвет, включително ищеца, били освободени като такива, поради
което и взетото от тях решение не е породило правно действие и не го обвързва
валидно. Навежда на неговата нищожност и поради
противоречие със закона и волята на акционерите, тъй като излиза извън
правомощията на лицата, които са го взели. В тази връзка твърди, че
определените възнаграждения касаят само трима от членовете, а не всички такива от надзорния съвет, освен това възнагражденията не са определени месечно, а глобално. При същите обстоятелства навежда възражение за нищожност по чл.26,
ал.1 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и справедливостта. На
самостоятелно основание твърди решението от 09.01.2017г. да е относително
недействително спрямо дружеството с аргумента, че по същество представлява
споразумение във негова вреда, поради което и на основание чл.40 ЗЗД не
произвежда действие спрямо него. Излага подробни
правни доводи относно липсата на постигнато съгласие и въз основа на това
възникнало мандатно правоотношение с ищеца. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на заявеното главно вземане .
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Безспорно
в отношенията между страните и установено от писмените доказателства е, че на
01.07.2013г. общото събрание на акционерите на ответното дружество приело
решение, с което определя общо месечно брутно възнаграждение за всички членове
на надзорния съвет на дружеството в размер на 12 000 евро, като
конкретният индивидуален размер на месечното брутно възнаграждение на всеки
член ще бъде определен от надзорния съвет на дружеството.
С
решение от 30.07.2014г. на едноличния собственик на капитала на ответното
дружество ищецът е избран за член на надзорния съвет на мястото на освободен
със същото решение член, а с последващо решение от 08.09.2016г. е освободен
заедно с останалите членове на съвета и са избрани нови членове на надзорния
съвет на дружеството.
Промените
в състава на надзорния съвет, произтичащи от цитираното решение на едноличния
собственик на капитала на дружеството, са заявени за вписване по партидата на
дружеството в търговския регистър със заявление, подадено на 12.09.2016г., а са
вписани в регистъра на 11.04.2017г., от която дата ищецът е заличен като член
на надзорния съвет на ответното дружество.
На
09.01.2017г. членовете на надзорния съвет на ответното дружество, освободени с
решението от 08.09.2016г., провели заседание, на което с три гласа „за“ срещу
два гласа „против“ приели решение, според което на ищеца и още двама от
освободените петима членове на съвета се разпределят суми за възнаграждение за
дейността им като членове до решението на едноличния собственик за
освобождаването им /на ищеца е разпределена сумата 180 000 евро, за чието
присъждане е и предявен главният осъдителен иск в настоящото производство/.
Също
безспорно е по делото, че между ищеца и ответното дружество не е подписан
договор, който изрично да регламентира отношенията им по повод упражняване
правомощията на ищеца като член на надзорния съвет на дружеството, включително
размера на дължимото възнаграждение за осъществяването на тези правомощия,
както и че от датата на решението от 01.07.2013г. на общото събрание на
акционерите за определяне на общ размер на възнаграждението на членовете на
надзорния съвет на дружеството до датата на решението от 08.09.2016г. на
едноличния собственик на капитала на дружеството за освобождаване на ищеца като
член на надзорния съвет не е приемано решение на самия надзорен съвет, което да
определя конкретни размери или конкретни начини за изчисляване на
възнагражденията на членовете му в рамките на общо определения месечен размер
от 12 000 евро.
Изложените
безспорни факти са достатъчни да обусловят неоснователност на предявените
осъдителни искове по следните съображения:
Правоотношенията
между член на надзорен съвет на акционерно дружество и самото дружество са
мандатни и са регулирани от общите правила на чл.280-чл.292 ЗЗД и специалните
правила на чл.233-чл. 243 ТЗ и чл. 221, т. 4, 5 и 10 ТЗ. Тези разпоредби регламентират
две групи правоотношения, които възникват като последица от възлагането и
изпълнението на правомощията на член на надзорен съвет на акционерно дружество
– правоотношенията между дружеството и членовете на надзорния съвет /вътрешни
отношения/ и правоотношенията между дружеството и трети лица.
Разпоредбата
на чл.252, ал.6 ТЗ изрично предвижда, че отношенията между дружеството и член
на надзорния съвет се уреждат с договор, който се сключва от името на
дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от
едноличния собственик. В противовес на възраженията на ответника липсата на
подписан изричен писмен договор между ищеца и едноличния собственик на капитала
на ответното дружество за възлагане и приемане на задълженията на член на
надзорния съвет на дружеството не предпоставя липса на възникнали
правоотношения между страните с посочения предмет, тъй като изявлението на
едноличния собственик на капитала за избор на ищеца за член на надзорния съвет
и изявлението на последния за приемане на възложените задължения представляват
насрещни съвпадащи волеизявления за учредяване на мандатното правоотношение по
изпълнение задълженията като член на надзорния съвет на дружеството.
Липсата
на подписан договор по чл. 252, ал. 6 ТЗ или други изявления на насрещните
страни относно размера на дължимо възнаграждение на ищеца за дейността му като
член на надзорния съвет обаче предпоставя липса на пряк източник на съдебно
предявеното вземане за възнаграждение, а противно на съображенията на ищеца, учреденото мандатно
правоотношение между страните не е възмездно по дефиниция. Обратно, според изричния
текст на чл.286 ЗЗД възнаграждение за действия по изпълнение на възложения
мандат се дължи само ако е уговорено между страните.
Разпоредбата
на чл.221, т.5 ТЗ не обуславя различни изводи, тъй като регулативният й
потенциал се изчерпва до регламентиране на органа с правомощия да вземе решение
за плащане на възнаграждение на членовете на съветите в акционерно дружество и
неговия размер, не и до дерогиране на общото правило на чл. 286 ЗЗД. В този
смисъл е Определение № 528/01.08.2013г. по т.д. № 456/2012г., ВКС, ІІ т.о., в
което изрично е посочено, че въпросът за възмездността на правоотношенията
между акционерното дружеството и членовете на надзорния съвет е фактически, а
не правен, тъй като определянето на възнаграждение за членовете и неговият
размер е изцяло в зависимост от конкретното решение на общото събрание на
акционерите, в чиято компетентност е съгласно разпоредбата на чл. 221, т. 5 ТЗ.
Независимо
от изложеното основателни са съображенията на ищеца, че решението 01.07.2013г.
на общото събрание на акционерите в ответното дружество, с което е определен
общ месечен размер на възнаграждението на членовете на надзорния съвет на
дружеството от 12 000 евро, поражда действие и спрямо последващо избрани
членове на надзорния съвет /какъвто се явява и ищецът/, тъй като до отмяната му
цитираният вътрешен за дружеството акт произвежда правни последици спрямо
всички вътрешни правоотношения в дружеството, в това число и спрямо мандатните
правоотношения по изпълнение на правомощията на членовете на надзорния съвет.
Същевременно
самото решение на общото събрание от 01.07.2013г. не представлява пряк източник
на задължение на дружеството за плащане на възнаграждение на членовете на
надзорния му съвет, защото не определя падежи, но и размери на вземания за
възнаграждение на членовете в рамките на общия месечен размер от 12 000
евро, а делегира приемането на решение по тези въпроси в компетентност на самия
надзорен съвет, която с оглед съдържанието на въпросното решение на общото
събрание следва да се приеме, че включва и компетентност за приемане на решение
дали въобще да се плаща възнаграждение на членовете на надзорния съвет.
Безспорно
е по делото, че преди решението от 09.01.2017г. надзорният съвет на ответното
дружество не е приемал решения за плащане на възнаграждения на членовете си,
включително за определяне размера на тези възнаграждения в рамките на общия,
гласуван и приет от общото събрание на дружеството от 01.07.2013г. С решението
от 09.01.2017г. членовете на надзорния съвет приели решения за определяне
размер на възнаграждение за изтекъл период от време, каквото възможност
решението на общото събрание от 01.07.2013г. поначало не предвижда, но
по-съществено в случая е, че въпросното решение от 09.01.2017г. е гласувано и
прието от лица, които към посочената дата са освободени от длъжността член на
надзорния съвет с решение на едноличния собственик на капитала от 08.09.2016г.
Последиците
от решението от 08.09.2016г. на едноличния собственик за освобождаване на ищеца
и останалите членове на надзорния съвет са вписани в търговския регистър едва
на 11.04.2017г., но това не означава, че във вътрешните отношения между
дружеството и освободените членове на надзорния съвет тези последици не са
настъпили от датата на решението на едноличния собственик на капитала или
най-късно от датата, на която членовете на надзорния съвет са узнали за
решението за освобождаването им от длъжност. Видно от протокола за заседанието
на надзорния съвет от 09.01.2017г. към посочената дата всички участници в
заседанието са наясно с решението на едноличния собственик за освобождаването
им.
Разпоредбата
на чл.231, ал.4 ТЗ, на която се позовава ищецът, регламентира действието на
решенията за назначаване и освобождаване на членове на съветите по отношение на
третите лица, не и действието на тези решения спрямо вътрешните отношения с
дружеството, поради което датата на вписването на последиците на решението от
08.09.2016г. е поначало ирелевантна за прекратяването на мандатните
правоотношения между дружеството и освободените членове на надзорния съвет.
Изложеното
предпоставя, че решението от 09.01.2017г. за определяне на размер на
възнаграждение на трима от освободените членове на надзорния съвет на ответното
дружество не произвежда правни последици спрямо дружеството. На първо място,
защото решението е прието извън делегираната с решението на общото събрание от
01.07.2013г. компетентност на надзорния съвет по част от въпросите по чл.221, т.5 ТЗ
и на второ място, защото решението е гласувано и прието от лица, чиито мандатни
правоотношения с дружеството са прекратени към датата на приемане на решението.
Това означава, че въпросното решение не поражда вземане за ищеца за възнаграждение
за дейността му като член на надзорния съвет на ответника.
Решението
на общото събрание на акционерите от 01.07.2013г. само по себе си също не
поражда вземания за възнаграждение на членовете на надзорния съвет на ответното
дружеството, макар да регламентира възможност решения за плащане на такива
възнаграждения да бъдат приети от самия надзорен съвет.
По
изложените съображения и при липса на ангажирани доказателства, но и твърдения
за приети валидни решения от надзорния съвет на дружеството в упражняване на
правомощията, делегирани с решението на общото събрание от 01.07.2013г.,
предявените осъдителни искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С
оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
се възложат направените от ответника разноски за платено адвокатско
възнаграждение от 18 000лв. за защита и процесуално представителство.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, против „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** осъдителни искове с правно основание чл.286 ЗЗД вр. чл.242, ал.6 ТЗ за
сумата 180 000 евро, представляваща дължимо възнаграждение за дейността на
ищеца като член на надзорния съвет на ответното дружество в периода 30.07.2014г.-
09.01.2017г., и с правно основание
чл.86, ал. 1 ЗЗД за сумата 18 937.80 евро, представляваща лихва за забава
за периода от 25.02.2017г.-09.03.2018г.
ОСЪЖДА
В.П.П. с ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, да заплати на „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, разноски по делото на основание чл.78, ал. 3 ГПК от 18 000лв.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
СЪДИЯ: