№ 77
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500472 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С решение № 260211/22.07.2021 г. по гр.д. 678/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик (ПзОС) е осъдил В. Д. Д. с ЕГН - **********, с
адрес село О.-..., община П., област П., ул. „С.З.“ № 13, да заплати на М. Р. Ж.
с ЕГН - **********, адрес град П., ул. „П." № 56, ап. 47 ет. 8 и съдебен адрес
град С.-..., ул. „Б.м." 94, партер, офис 1, адв. П.К., сумата от 7500 лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, на
основание чл. 45 от ЗЗД, настъпили в резултат на пътно-транспортно
произшествие (ПТП) на 10.10.2015 г. в град П. на кръстовището на ул. “П.“ с
ул. “Д.Д.“, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 10.10.2015
година, като е отхвърлил иска за сумата над размера от 7500 лева до
претендирания от 25500 лева, като неоснователен. Осъдил е В. Д. Д. да
заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик на основание чл. 78 ал. 6 от
ГПК, държавна такса и разноски за съдебно-медицинска (СМЕ) в размер на
1
500 лева. Осъдил е М. Р. Ж. да заплати на В. Д. Д., с ЕГН – **********
разноски в размер на 150 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Недоволен от така постановеното решение е останал М. Р. Ж., който
чрез процесуалния си представител адв. П.К. е обжалвал решението на ПзОС
частта, с която е отхвърлен иска му срещу В. Д. Д. за осъждането му да
заплати обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, на
основание чл. 45 от ЗЗД, настъпили в резултат на ПТП на 10.10.2015 г. в град
П. на кръстовището на ул. “П.“ с ул.“Д.Д.“, за разликата над 7500 лева до
пълния претендиран размер от 25500 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 10.10.2015 година до окончателното й изплащане.
Твърди се неправилност на обжалваното решение, нарушения на материалния
и процесуалния закони, противоречие с трайната съдебна практика и
събраните по делото доказателства. Изложени са конкретни доводи за
критериите по чл. 52 от ЗЗД, относно липсата на съпричиняване от страна на
пострадалия или в условията на евентуалност се иска намаляване на приетия
от съда процент на съпричиняване. Претендира отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на иска в
пълния претендиран размер, ведно със законната лихва от датата на ПТП и
присъждане на направените в производството разноски.
Въззиваемият В. Д. Д. чрез процесуалния си пълномощник – адв. М.Т. е
депозирал отговор на въззивната жалба, обосновавайки правилността на
първоинстанционното съдебно решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда
от легитимирано лице – ищец; засяга неблагоприятна за него част от
отхвърлително първоинстанционно решение и откъм съдържание и
приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от М. Р. Ж. иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД против В. Д. Д. за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер над присъдения от 7500 лева с влязлото в
сила в тази му част като необжалвано първоинстанционно решение до пълния
предявен от 25500 лева, претърпени вследствие на ПТП на 10.10.2015 г. в град
2
П., причинено от ответника чрез нарушаване на правилата за движение при
управление на лек автомобил „О.К.“ с рег. № ....: отнемане на предимството
на движещия се по път с предимство велосипедист – ищецът М.Ж., като удря
с предната лява част на автомобила велосипеда и в резултат на това -
претърпяване от ищеца на травматични увреждания: счупване на дясна
ключица с наложена имобилизация, охлузвания, кръвонасядания и
травматични оттоци.
Основното относимо възражение на ответника в първоинстанционното
производство е за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, понеже
като велосипедист и участник в посоченото ПТП също е нарушил правила за
движението, които са допринесли за настъпване на крайния вредоносен
резултат.
Увреждащото деяние е било предмет на разглеждане по анд 309/2016 г.
на Районен съд – Пазарджик, приключило с постановено решение в
процедура по глава XVIII от НПК с налагане на административно наказание
по чл. 78а от НК. Решението има статут на акт по чл. 300 от ГПК (т. 15 от ТР
6/06.11.2013 г. по тълк.д. 6/12 на ОСГТК на ВКС) и установява извършване на
деянието, противоправността му и виновността на дееца. С посоченото
решение е признат за виновен ответника В. Д. Д., за това, че на 10.10.2015 г. в
град П., на кръстовището на ул. „П." с ул. „Д.Д.", при управлението на лек
автомобил „О.К.“ с рег. № ...., ответникът е нарушил правилата за движение
по пътищата, като на кръстовище, на което единият от пътищата е бил
сигнализиран като път с предимство, въпреки задължението си да пропусне
пътните превозни средства, които са с предимство, е отнел предимството на
велосипедиста М.Р. Ж. от град П., е предизвикал настъпването на ПТП - удар
на велосипеда в предната лява част на управлявания от него автомобил и по
непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на тялото на дясната ключица, довело до трайно затрудняване
движението на горен десен крайник - престъпление по чл. 343 ал. 1 б.“б“ във
връзка с чл. 342 ал.1 от НК във вр. с чл. 50 ал. 1 от ЗдвП.
За установяване на механизма на настъпване на ПТП и направеното
възражение за съпричиняване е допусната от ПзОС съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ), от която се установява, че няма данни велосипедът да е
имал изправни спирачки и звънец. Категорично е установено от вещото лице,
че велосипедът не е имал устройство за излъчване на бяла или жълта добре
3
различима светлина отпред, фарът му не е работил. Няма данни велосипеда,
да е имал бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи
отстрани на колелата на велосипеда. В делото нямало и данни ищецът да е
ползвал светлоотразителна жилетка при движението си през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост - установено е категорично, че е
валяло дъжд. Изложеното установява нарушение от ищеца М. Р. Ж. на
разпоредбите на чл. 79, ал. 1, т. 3 и 4 на ЗДвП в действащата към момента на
ПТП редакция на текста, както и на чл. 80, ал. 1 от ЗДвП. От приетото и
неоспорено заключение на САТЕ се установява, че посочените нарушения
повишават вероятността, велосипедист облечен в тъмни дрехи, придвижващ
се на велосипед без налични устройства за излъчване на бяла или жълта добре
различима светлина отпред, с неработещ фар и без бели или жълти
светлоотразители или светлоотразяващи елементи (задължителни съгласно
ЗДвП) в тъмната част на денонощието да не бъде забелязан по-рано и това да
допринесе за ответна реакция на шофьора, която би довела до
предотвратяване на инцидента или ограничаване на травматичните
увреждания. Приетата и неоспорена по делото съдебно-медицинска
експертиза установява получено от ищеца в резултат на ПТП счупване на
дясната ключица в средната и трета, без разместване, като по повод
счупването на ключицата била наложена мека имобилизация за 30 дни, с
приключване на оздравителния процес за период от 2-2,5 месеца, а на
работоспособността за физически труд за около 2.5-3 месеца. В посоченият
период от време движенията на дясната ръка са били затруднени и болезнени,
тъй като ключицата е анатомично и функционално свързана с ръката.
Във производството пред настоящия съд е прието анд 309/2016 г. на
Районен съд – Пазарджик, което е било своевременно изискано от ответника
В.Д. с отговора на исковата молба и допуснато от първоинстанционния съд,
но по обективни причини не е могло да бъде приложено. Материалите по
делото напълно потвърждават доказаната фактическа обстановка от
доказателствата събрани от ПзОС.
При така изяснената фактическа обстановка окръжният съд е приел
безспорност на обстоятелствата, че в конкретния случай се дължи
обезщетение, доколкото са установени елементите на фактическият състав на
непозволеното увреждане. Обсъдил е механизма на настъпване на ПТП,
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и
размера на справедливото обезщетение.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно размера на
обезщетението и съпричиняването. Правилно ПзОС е съобразил доказаните
по делото обстоятелства, относими към прилагането на чл. 52 от ЗЗД за
претърпените от ищеца неимуществени вреди и е приет балансиран паричен
4
еквивалент за размер на обезщетението от 15000 лева, като са съобразени
продължителността на оздравителния процес, търпените болки и страдания,
както и липсата на достатъчно доказателства установяващи в пълнота
твърденията в исковата молба, свързани с претърпените неимуществени
вреди. Съобразени са и конкретните икономически условия към датата на
увреждането съгласно формирана константна практика на ВКС и всички
относими обективни обстоятелства.
По отношение на оспорването на приетото от първоинстанционния съд
съпричиняване. В константната практика на ВКС се приема, че приносът на
увредения следва да бъде конкретен – изразен с определени действия или
бездействия. А такъв по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги налице,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникването на вредите или е улеснил
механизма на увреждането – Р-106/115.10.2021 г. по т.д. 618/2011 г. на ТК, I
т.о. на ВКС. Събраните по делото експертни и писмени доказателства
установяват, че въведеното възражение за съпричиняване от ответника по
иска не е предполагаемо, а е изяснено в условията на пълно главно доказване.
Липсата на устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред, неработещ фар, липса на бели или жълти светлоотразители
или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на велосипеда,
неносене от пострадалия на светлоотразителна жилетка при управление на
велосипеда в тъмната част на денонощието и при намалена видимост, поради
дъжд, поради което не е бил забележим от другите участници в движението,
са предпоставки създадени от ищеца и настоящ жалбоподател, които са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. В
редица свои актове ВКС приема при сходна фактическа обстановка с
пострадали велосипедисти съпричиняване от 50% за нормално и допустимо –
Р-143/29.04.2015 г. по т.д. 3504/2013 г., I т.о.; Опр-60445/27.07.2021 г., т.д.
1961/2020 г., II т.о. и др. Затова и правилно ПзОС е съобразил и подвел
доказаната фактическа обстановка в съответствие с хипотезиса на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД.
Пред настоящата инстанция се претендират разноски от въззиваемия и
за двете инстанции, видно от отговора на въззивната жалба. В открито
съдебно заседание пълномощникът на въззиваемия уточни, че не претендира
разноски пред настоящия съд, а и доказателства за такива не са представени.
По отношение на искането за присъждане на разноски пред окръжния съд, се
установи, че такива са присъдени частично в размер на 150 лева за САТЕ. Не
са уважени от ПзОС претенциите за заплащане на адвокатско възнаграждение
от 500 лева, тъй като от представения на л. 45 от делото договор за правна
помощ, след графата „договорено възнаграждение“ в размер на посочената
5
сума, графата „платена сума“, както и по какъв начин е извършено плащането
е останала празна. Недопустимо е искането пред настоящата инстанция за
присъждане на разноските сторени пред окръжния съд. За разлика от чл. 70 от
ГПК (отм.), в сега действащия ГПК е предвидена възможност в срока по чл.
248, ал. 1 страната да поиска от съда, постановил решението (в случая ПзОС)
да го допълни или измени в частта му за разноските, като едва след
произнасяне на този съд с определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК страната има
възможност да го оспорва пред въззивния съд. Резултатът по същество във
въззивното производство не налага коригиране на първоинстанционното
решение в частта му за разноските. Ето защо искането за присъждане на
разноски в производството пред ПзОС над присъдените пред настоящия съд
следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260211/22.07.2021 г. по гр.д. 678/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната му част, а именно: в
частта, в която е отхвърлен иска на М. Р. Ж. с ЕГН - **********, адрес град
П., ул. „П." № 56, ап. 47 ет. 8 и съдебен адрес град С.-..., ул. „Б.м." 94, партер,
офис 1, адв. П.К. за осъждане на В. Д. Д. с ЕГН - **********, с адрес село
О.-..., община П., област П., ул. „С.З.“ № 13 да му заплати сума като
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания на основание чл. 45
от ЗЗД настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП) на
10.10.2015 г. в град Пазарджик на кръстовището на ул. “П.“ с ул. “Д.Д.“ над
размера от 7500 лева до претендирания общ размер от 25500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
производството по гр.д. 678/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6