Решение по в. гр. дело №5378/2021 на Софийски градски съд

         Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е    № ……

                                                             Гр. София, 13.06.2022 г.

                                

 

       В      И  М  Е  Т  О     Н  А      Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав :

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                          ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                             Мл. съдия : Десислава Чернева   

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5378 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение №  20058007/04.03.2021 г. по гр. д. №75844/2018 г. на СРС, 54 с - в, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че Н.П.Т., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *********, суми, с които се е обогатила за сметка на дружеството, както следва : 489. 44 лв. - цена на потребена за периода от м. 07.2014 г. до м. 04.2016 г. в имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, топлинна енергия, 37. 28 лв. - стойност на услугата „дялово разпределение“, ведно със законната лихва върху тях от 22.08.2017 г. ( подаване на заявлението) до окончателно изплащане на задължението, както и сумите от 105, 44 лв. и 7. 91 лв., представляващи обезщетения за забава, начислени върху главните вземания за времето от 31.08.2014 г. до 10.08.2017 г., съгласно заповед за изпълнение на парично задължение по л. 410 ГПК, издадената по гр. дело № 57449/2017 г. по описа на СРС. Ищецът е осъден за разноски в производството. 

Решението се обжалва от ищеца „Т.С.” ЕАД, като се излагат доводи за незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Неправилно СРС е приел, че ищецът  не е установил, че ответницата се е обогатила с процесните суми. Поддържа, че в производство е установено, че ответницата е собственик на процесния магазин № 1, както и че не е подписала писмен договор за ползване на ТЕ за стопански нужди с дружеството. Сочи още, че трети лица, които ползват имота, дължат заплащане на ТЕ, само ако са сключили писмен договор за продажбата й с ищеца. Поддържа, че при облигационно правоотношение от извъндоговорен източник е важно кой субект следва да сключи договор за продажбата на ТЕ, а не кое лице фактически  ползва имота. Намира, че неоснователното обогатяване възниква за лицето, което е спестило фактически разходи за заплащането на ТЕ. Поддържа, че ответницата е спестила разходи за заплащане на ТЕ, с което се е обогатила за сметка на дружеството. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна – ответницата  Н.П.Т., чрез процесуалният си представител, е подала отговор в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано постановено, а жалбата е неоснователна. Правилно СРС е приел, че не се установява фактическия състав на отговорността по чл. 59 ЗЗД, като съдът е обсъдил и кретидирал всички събрани по делото доказателства. По делото е установено, че дружеството „Н. Н 2000“ ЕООД е подало молба на 26.04.2004 г. до ищеца за откриване на партида за процесния имот, придружена с декларация за съгласие от ответницата. Не са събрани доказателства в производството, че между страните е имало сключен писмен договор. Не е доказано, че ответницата е потребила претендираната ТЕ като количество и стойност. Освен това се поддържа, че ищецът разполага с иск на договорно основание срещу трето лице. По претенциите за лихви за забава сочи, че не се установява да е налице забава в плащанията, поради липса на доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството. Моли жалбата да остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение изцяло. Претендира разноски пред въззивната инстанция съгласно списък. Моли юрисконсултското възнаграждение на ищеца моли да се съобрази нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Третото лице помагач на страна на ищеца „Т.с.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - за установяване на вземания от неоснователно обогатяване на ответницата поради липса на писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, след подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение на длъжника.

Относно законосъобразността на решението, като съобрази изложените в жалбата възражения на ищеца, въззивният състав намира следното:

По смисъла на разпоредбата на § 1, т. 33 а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Законодателят е използвал като критерии при дефиниране на понятието „небитов клиент“ вида правен субект (физическо или юридическо лице) и нуждите, за които той ползва/купува/ енергия (битови - за домакинството си или небитови - такива които не задоволяват битови нужди). Доколкото не се установява процесният имот  - магазин да служи за задоволяване на битови нужди, в случая става въпрос за доставка на ТЕ за стопански нужди, както приема и СРС в атакуваното решение.

В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, че по  императивен начин в нормата на 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидена специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди. В този случай писмената форма на договора за доставка на ТЕ с ищеца е форма за действителност на сделката.

По делото не се твърди, нито се установява ответницата да е сключвала писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата претенция. При липса на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, основателно СРС е направил извод, че правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Въззивният състав се солидаризира с изводите на първоинстанционният съд, че фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква установяване на следните елементи от страна на ищеца: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Следователно имущественото разместване в случая се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответниците през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

От обсъдените от СРС писмени доказателства се установява, че през исковия период - от м. 07.2014 г. до м. 04.2016 г. Н.Т. е била собственик на процесния магазин № 1, находящ се в гр. София, ж. к. „*********.

В същото време се установява, че с молба от 26.04.2004 г., изходяща от „Н. Н 2000" ЕООД до „Т.С." ЕАД дружеството е поискало откриване на партида на свое име за два недвижими имот - апартамент и процесния магазин. Както приема и СРС, съобразявайки декларацията на Н.Т., в която е дадено съгласие имотът да се ползва от „Н.Н 2000" ЕООД и изводите на вещото лице по СТЕ, през процесния период титуляр на партидата за имота е било дружеството „Н.Н 2000" ЕООД, което е реален ползвател на ТЕ в имота.

Предвид изложеното, въззивният състав намира, че за да се установи, че ответницата се е обогатила със стойността на доставената от ищеца ТЕ в производството е следвало да се докаже, че тя действително е ползвала имота, респективно - ползвала е доставената в него в претендираното количество и стойност топлинна енергия (услуга дялово разпределение), с чиято стойност се е обогатила. Неоснователно ищецът е поддържал, че е достатъчно да се установи възникването на собствеността върху имота, доколкото в случая претенцията не е заявена на договорно основание, а на извъндоговорно такова и обстоятелството, че ответницата е собственик на имота не е достатъчно, за да се направи извод, че дължи претендираните суми, без да се докаже нейното обогатяване с тях. 

Съдът намира, че ищецът е следвало да установи, пълно и главно горните факти, относими към състава на неоснователното обогатяване. Доказателства в посочения смисъл не са ангажирани пред СРС.

След като ищецът не е установил да е налице обогатяване на ответницата, респективно - негово обедняване, с претендираните в производството суми, не е доказан основния елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване и главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД са недоказани и неоснователни, както приема и СРС.

Поради неоснователността на главните искове, неоснователни са и претенциите за установяване на акцесорни вземания за обезщетение за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Доколкото решаващите изводи на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението, с което исковете се отхвърлени, е съобразено с материалния и процесуален закон и следва да се потвърди изцяло, включително в частта по присъдените в тежест на ищеца разноски.

По разноските пред СГС :

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна - ответницата. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в нейна полза съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв.

По горните съображения въззивният съд

 

                                                      Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №  20058007/04.03.2021 г. по гр. д. № 75844/2018 г. на СРС, 54 с - в, вкл. в частта по присъдените в тежест на ищеца разноски.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: ***, да заплати на Н.П.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес *** 1 А“, Търговски дом, ет. 2, к-ра 210, чрез адв. М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, адвокатско възнаграждение за СГС в размер на 300 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.с.“  ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                              

 

 

 

 

    2.