Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осемнадесети
март, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
и секретар Кирилка Илиева
разгледа гр. д. 456/2021 г., докладвано от
съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК на Б.Б.С. срещу „Ф.И.“ ЕАД за недължимост на
следните суми по изп. дело 20218440401770 на ЧСИ С.Я.: 24 990,50 евро
главница по договор за кредит от 29.05.2008 г. плюс законната лихва от
12.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; 1 313,73 евро
възнаградителна лихва от 05.06.2012 г. до 04.04.2013 г.; 1 161,92 евро
наказателна лихва от 05.07.2012 г. до 11.07.2013 г.; 169,02 евро
възнаградителна лихва от 05.04.2010 г. до 03.06.2010 г.; 2 070,99 лева
разноски по делото. Б.С. е със съдебен адрес - адвокат М.,***. „Ф.И.“ ЕАД е с
адрес ***.
[2] ОСЪЖДА Б.Б.С. да
заплати на „Ф.И.“ ЕАД 200,00 лева на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение.
[3] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си
жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула – обжалваем
размерХ200,00/2 244,83х0,02, но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищците
[4] Б.С. заявява в искова молба от 13.01.2021 г., че
в полза на „Р.Б.“ ЕАД (Р.) е бил издаде изпълнителен лист. По него Б.С., В.Н.и Б.М.са
били осъдени солидарно да заплатят на Р.: 24 990,50 евро главница по
договор за кредит от 29.05.2008 г. плюс законната лихва от 12.07.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата; 1 313,73 евро възнаградителна лихва от
05.06.2012 г. до 04.04.2013 г.; 1 161,92 евро наказателна лихва от
05.07.2012 г. до 11.07.2013 г.; 169,02 евро възнаградителна лихва от 05.04.2010
г. до 03.06.2010 г.; 2 070,99 лева разноски по делото.
[5] По молба на Р. е било образувано изп. дело
20138520402709 на ЧСИ К.П.. По него последното изпълнително действие е било
извършено на 01.10.2013 г., а едва на 24.10.2018 г. ответникът „Ф.И.“ ЕАД (Ф.)
е поискал да бъде конституиран като взискател. Дотогава обаче, е било погасено
по давност правото на принудително изпълнение за вземанията на Р.. Затова Б.С.
моли съда да приеме за установено, че той не дължи изпълнение по изп. дело
(исковата молба, л. 4-5).
2. На ответника
[6] Ответникът Ф. е подал писмен. Той е заявил, че искът е неоснователен,
защото:
1. давност не е текла до 26.06.2015 г. и е била
прекъсната на 24.10.2018 . с искането му за конституирането му като взискател;
2. до 2019 г. е бил изпълняван запор спрямо вземане
на Б.С. за трудово възнаграждение. Затова Ф. моли съда да отхвърли иска
(писмения отговор, л. 34-35).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[7] На 12.03.2013 г. СРС е издал изпълнителен лист, с който е
осъдил Б.С., В.Н.и Б.М.да заплатят солидарно на Р. сумите, описани в пар. 4,
по-горе (изпълнителния лист, л. 3 от изп. дело). На 30.09.2013 г. Р. е подала
молба до ЧСИ К.П., с която е поискала от него да образува изп. дело срещу
длъжниците (молбата, л. 1 от изп. дело). ЧСИ П. е образувал изп. дело 20138520402709 (пак там).
[8] На 07.04.2016 г. ЧСИ П. е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на Б.С., което му се е дължало от „СОТ-С.О.Т.“ ЕООД
(СОТ) (запорното съобщение, л. 63 от изп. дело). Вследствие изпълнението на
този Р., а след извършена от Р. на Ф. цесия и на Ф., е получавал плащания до
30.07.2020 г. (л. 80, 79, 97, 114, 119-120, 129, 131, 147-148, 152, 154-155,
158, 161 от изп. дело). Междувременно, делото е било прехвърлено на ЧСИ С.Я.
под номер 20218440401770 (л. 182 от изп. дело).
[9] Съдът е освободил Б.С. от заплащането на държавна такса над 200,00 лева до
1 244,83 лева (определението, л. 26). Б.С. е заплатил 200,00 лева държавна
такса (л. 30). Той е бил представляван по делото безплатно от адвокат (л. 9). Ф.
е бил представляван по делото от юрисконсулт (л. 36).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[10] Б.С. е предявил иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Искът е неоснователен
и съдът го отхвърля.
1. По иска по по чл. 439, ал. 1 от ГПК
[11] Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 от ГПК). Следователно
предпоставката за уважаването на иска е ищецът да установи, че не дължи
изпълнение на ответника, като установява това чрез факти, настъпили след
момента на приключване на съдебното дирене по делото, по което е било
постановено съдебното решение, чието изпълнение се търси.
[12] Б.С. твърди, че не дължи изпълнение, защото правото на
принудително изпълнение е погасено по давност. С изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок (чл. 110
от ЗЗД). Тригодишна е давността за вземанията от обезщетения и неустойки (чл.
111, б. „б“ от ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).
[13] Давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Такова
действие е насочването на изпълнението чрез налагане на запор (мотивите към т.
10 от ТР на ОСГТК на ВКС 2/26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г.). Изпълнението на
запора чрез превеждането на суми от трето лице, задължено към длъжника, е
действие от изпълнителния способ запор. Затова то прекъсва давността.
[14] В случая съдът установи, че изпълнителният лист срещу Б.С.
е бил издаден на 12.09.2013 г., а запорът върху трудовото му възнаграждение от
СОТ е бил наложен на 07.04.2016 г. и е бил изпълняван до 30.07.2020 г. С
изпълнението на запора е била прекъсната погасителната давност. Ето защо
правото на принудително изпълнение на вземането срещу Б.С. не е погасено по
давност. Не е налице предпоставка за уважаването на иска и съдът го отхвърля.
2. По разноските
[15]
Ф. търси разноски. Той е бил представляван от юрисконсулт.
[16] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Затова съдът осъжда Б.С.
да заплати на Ф. 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия: