Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Т.Д., като разгледа докладваното от
съдията т. дело N 7701 по описа за 2014
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 365 от ЗЗД вр. чл. 266 от ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Ю.“ ООД твърди, че по ч.гр.д. №
39334/2014 г. по описа на СРС, 126 състав,
в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с
която ответникът „Х.“ ЕООД е осъден да заплати
на ищеца сумата 100000 лева главница, представляваща част от дължимата
сума по споразумение от 17.08.2012 г. с нот. заверка на подписите рег. № 13794
и рег. № 13795 на нотариус Р.Б., ведно със законната лихва върху главницата от
16.07.2014 г. до окончателното изплащане; сумата 7878.83 лева, представляваща
законна лихва за периода от 08.10.2013 г. до 15.07.2014 г, както и сумата 3687.58 лева разноски по
делото. Присъдените със заповедта вземанията са основани на споразумение от
17.08.2012 г., с което страните уреждат отношенията си по договор за изработка
№ CS002CW от 15.02.2010 г. и анексите към него. Съгласно споразумението
ответникът дължи на ищеца сума за извършени работи по доставка и монтаж на
дограми и окачени фасади на стойност 1306299.86 лева по фактури и Актове за СМР
29, 33, 34 и 35, в петдневен срок от подписване на акт обр. 16. Акт образец 16
е издаден на 15.04.2013 г. и въз основа на него е издадено и разрешение за
ползване на обекта. Ответникът не е платил изцяло в уговорения срок дължимата
по споразумението сума, като остава да дължи сумата от 1106299.86 лева /като се
съобрази направено от ответника плащане на сумата от 200 000 лева/. Затова
ищецът претендира и лихва за забава за периода от 21.04.2013 г. до датата на
подаване на заявлението в размер на 7878.83 лева. Правният си интерес от
предявяване на настоящите искове, с предмет установяване съществуването на
присъдените със заповедта вземания, ищецът обосновава с подаденото от длъжника
„Х.“ ЕООД възражение срещу издадената заповед по реда на чл. 414 от ГПК. Ищецът
претендира и направените в настоящето производство разноски.
Ответникът „Х.“ ЕООД оспорва основателността на предявените искове.
Твърди, че представеният договор от 17.08.2012 г. няма характер на спогодба по
смисъла на ЗЗД. Поддържа, че ищецът, в качеството на подизпълнител не е
изпълнил качествено и в срок възложените му работи. Това негово неизпълнение е станало причина да
бъде ангажирана договорната отговорност
на ответника като главен изпълнител от възложителя „К.Ш.“ АД. Оспорва и размера
на сумата по споразумението, тъй като във връзка с него са правени плащания със
съгласието на ищеца в полза на доставчици и лизингодатели на ищеца. Поддържа,
че вземането по споразумението не е ликвидно, тъй като е направено възражение
за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90 от ЗЗД. Прави искане за намаляване
на цената на договора с исковата сума, която не е достатъчна да покрие претендираните
от „К.Ш.“ АД неустойки в размер на 2113009.86 лева. Сочи, че има право на
неустойка за забава в размер на 1414423.45 лева. При условията на евентуалност
/ако съдът не уважи възражението за намаляване цената на договора/ прави
възражение за прихващане с част от вземането му за неустойка срещу ищеца. Моли
съда да отхвърли исковете, като му присъди направените в производството
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
На 15.02.2010 г., между страните по
делото е сключен договор за възлагане на подизпълнение в строителство, с който
ответникът, в качеството си на главен изпълнител е възложил на ищеца, в
качеството му на подизпълнител, извършването на част от възложените на главния
изпълнител от „К.Ш.“ АД работи, а именно изпълнението на стъклени окачени
фасади на бл. 1, 2 и 3 и покрив – атриум, съставени от алуминиеви рамки и
стъклопакети, описани в приложение № 1 към договора. С анекс към този договор
от 14.01.2011 г. страните удължават срока за завършване и предаване на работите
с още 5 месеца, но не по-късно от 20.03.2011 г. С анекс от 25.03.2011 г.
страните удължават срока за завършване и предаване на работите до 30.04.2011 г.
С този анекс се възлагат и допълнителни работи на обща стойност 187281 лева без
ДДС.
На 17.08.2012 г. е подписано
споразумение с нотариална заверка на подписите, с което страните уреждат
отношенията си по гореописаните договор и анекси, като приемат, че ответникът
дължи на ищеца задължани гаранционни суми и суми за извършени работи по
доставка и монтаж на дограми и окачени фасади на стойност 1 306299.86 лева по
фактури и Акт за СМР 29, 33, 34 и 35. Страните се споразумяват, че ответникът
ще извърши изцяло плащането на дължимата сума към датата на настоящето споразумение в размер на 1306299.86 лева,
като при подписване и предаване на акт 16, депозираните суми по ESCROW ACCOUNT в „ОББ“ АД се освободят в полза на ответника, а
последният ще плати изцяло дължимата сума в размер на 1306299.86 лева в срок до
5 дни след подписване на акт 16 за обект „Вертиго Тауър“.
На 19.04.2013 г. е издадено разрешение
за ползаве на строеж „офисна сграда, търговски комплекс – мебелен магазин,
помещения за магазини, помещение за конферетна зала, помещения за ресторанти,
помещение за банков офис и подземни гаражи“, с местонахождение: УПИ ІІ-724, кв.
59 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади – изток“. На 18.06.2013 г. е
издаден акт, образец 16 за тази сграда.
Представено е тристранно споразумение
между страните по делото и „А.К.Щ.“ ЕООД от 04.11.2011 г. за уреждане на
отношенията на следните подписани двустранни договори: договор за доставка на
алуминиеви профили и аксесоари за обект „Вертиго тауър“ от 28.05.2010 г.,
сключен между „А.К.Щ.“ ЕООД, като доставчик и ищеца, като купувач и процесният
договор за строителство и анекса към него от 25.03.2011 г., сключен между
страните по настоящето дело. С този договор ответникът встъпва като съдлъжник в
задължението на ищеца към „А.К.Щ.“ ЕООД в размер на 262948.92 лева /част от
дължимата по договора от 28.05.2010 г. от ищеца цена/ и поема задължение да
плати тази сума в полза на „А.К.Щ.“ ЕООД. Страните се споразумяват, че ако
ответникът извърши това плащане, то задължението на ищеца към „А.К.Щ.“ ЕООД ще
се счита погасено до размера на платената сума, а задължението на ответника към
ищеца по договора за строителство ще се счита реално погасено до размера на
платената на „А.К.Щ.“ ЕООД сума.
Представено е тристранно споразумение
между страните по делото и „Е.Г.И.Б.“ ЕООД от 04.03.2013 г. за уреждане на
отношенията на следните подписани двустранни договори: договори за лизинг,
сключени между „Е.Г.И.Б.“ ЕООД, като лизингодател и ищеца, като лизингополучател
и процесният договор за строителство и анекса към него , както и споразумението
от 17.08.2012 г., сключени между страните по настоящето дело. Прието е, че
задълженията на ищеца към „Е.Г.И.Б.“ ЕООД по договорите за лизинг възлизат на
296 341.26 евро. С подписване на споразумението страните се съгласяват, че
ответникът следва да плати част от дължимата от ищеца по договорите за лизинг
сума на „Е.Г.И.Б.“ ЕООД в размер на
102258.38 евро. Страните се споразумяват, че ако ответникът извърши това
плащане, то задължението на ищеца към „Е.Г.И.Б.“ ЕООД ще се счита погасено до
размера на платената сума, а задължението на ответника към ищеца по договора за
строителство ще се счита реално погасено до размера на платената на „Е.Г.И.Б.“
ЕООД сума.
Представен е договор за специална
сметка /ескроу акаунт/ от 14.09.2012 г., сключен между „К.Ш.“ ЕАД, като заемополучател
и влогодател, ответникът, като бенефициент, А.Г., като заемодател и „У.Б.“ АД,
като банка-агент. В чл. 2.2.2 от този договор са посочени условията, при
наличието на които банката агент следва да освободи в полза на бенефициера
депозита в размер на 1 500 000 евро.
От служебно изисканото гр. дело №
39334/2014 г. на СРС, 126 състав, се установява, че на 16.07.2014 г. ищецът,
въз основа на споразумението от 17.08.2012 г.
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу ответника за сумата от 100000 лева, представляваща част от вземане в
размер на 1 306299.86 лева, представляващо дължимо възнаграждение по договор за
строителство, както и за сумата от 7878.83 лева, представляваща законова лихва
от 18.10.2013 г. до 15.07.2014 г. По
заявлението е образувано гр. дело № 39334/2014 г. на СРС, 126 състав,, по което е издадена заповед от 25.07.2014 г.,
с която длъжникът „Х.“ ЕООД е осъден да
заплати на кредитора „Ю.” ООД /съгласно
разпореждане от 31.07.2014 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в
заповедта/ сумата от 100000 лева, представляваща част от дължима сума по
споразумение от 17.08.2012 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от 16.07.2014 г. до
окончателното плащане, сумата от 7878.83 лева, представляваща законна лихва за
периода от 08.10.2013 г. до 15.07.2014 г. , както и разноски в заповедното
производство в размер на 3687.58 лева, в това число 2157.58 лева държавна такса
ии 1530 лева възнаграждение за адвокат. С разпореждане от същата дата е
допуснато незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист. В законоустановения двуседмичен срок от
връчване на заповедта длъжникът възразява срещу издадената заповед и съдът дава
указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си по
заповедта, във връзка с които указания е образувано настоящето производство.
От заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, което заключение Съдът кредитира изцяло като
компетентно и безпристрастно дадено, както и от разясненията на вещото лице П.
в о.с.з. от 19.10.2016 г., се
установява, че при извършена проверка в
счетоводството на ответника вещото лице установява, че от ескроу сметка от
името и за сметка на „Х. - П“ ЕООД в полза на кредитори на „Ю. 3“ ООД в периода
от датата на сключване на Договора за подизпълнение - 15.02.2010 г. до датата
на предявяване на иска - 11.11.2014 г. са извършени плащания в размер на 293
096,14 лв., както следва: на „Е.Г.И.“
ЕООД на 04.07.2013 г. - 200 000.00 лв.;
на
„А.К.Щ.“ ЕООД на 04.07.2013 г. - 93 096.14
лв. От извършената проверка в счетоводството на ищеца се установява, че има
извършено само едно плащане в размер на 200 000,00лв. от „Х. - П“ ЕООД към „Е.Г.И.
“ ЕООД - кредитор на „Ю. 3“ ООД. Сумата е осчетоводена на база подписано тристранно
споразумение между трите дружества. Вещото лице прави изчисления на дължимата
неустойка за забава, съгласно предвидения в анекс 2 от 25.01.2011 г. към процесния
договор начин /за всеки ден на забава на изпълнението на подизпълнителските
дейности, подизпълнителят трябва да плати на главния изпълнител неустойка за
забава в размер на 0,1 % на ден от етапа, за който е настъпило забавянето/.
Изчислена по този начин дължимата от „Ю. 3“ неустойка за забава за периода от
30.04.2011г. до 18.10.2013г. възлиза на 1 414 422,72 лв. От извършената
проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи се установява, че
размерът на изплатеното задължение от „Х. - П“ ЕООД на „Ю. 3“ ООД по договора
за строителство, включително допълнително възложените работи възлиза на 6 881
784,20лв., а неизплатеното - 1 106 299,86лв. Неизплатената сума в размер на 1
106 299,86 лв. се разделя, както следва: сума за извършени работи - 74 658.36 лв; гаранционна сума за цялостно изпълнение - 515 820.75 лв.; гаранционна сума за отстраняване
на недостатъци - 515 820 лв. От извършената проверка в счетоводството на
ответника и предоставените документи се установява, че осчетоводените и
включени в баланса и годишната данъчна декларация общи задължения на „Х. - П“
ЕООД към „Ю. 3“ ООД в края на 2011 г. са
в размер на 1 231 662,43 лв., в т.ч. 10 % гаранционно поддържане в размер на
615 831,215 лв. и 10 % за изпълнение в размер на 615 831,215 лв. Общите
задължения в края на 2012 г., са в размер на 1 231 641,49 лв., в т.ч. 10 %
гаранционно поддържане в размер на 615 820,745 лв. и 10 % за изпълнение в
размер на 615 820,745 лв. Общите
задължения в края на 2013 г., са в размер на 851 359,45 лв., в т.ч. 10 %
гаранционно поддържане в размер на 425 679,725 лв. и 10 % за изпълнение в
размер на 425 679,725 лв.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че между страните по делото съществува
облигационно правоотношение с типичното за договора за изработка съдържание. С
представеното споразумение от 17.08.2012 г. страните приемат, че ответникът дължи на ищеца по договора за
строителство от 15.02.2010 г.
задържаните по този договор
гаранционни суми и суми за извършени работи по доставка и монтаж на
дограми и окачени фасади на стойност 1 306 299.86 лева по фактури и Акт за
СМР 29, 33, 34 и 35. Доколкото липсва яснота относно постигнатата от страните
договореност дали сумата се дължи безусловно в срок до 5 дни след подписване на
акт 16 за обект „Вертиго Тауър“ или за дължимостта на сумата следва да настъпи
и предвиденото в т. 1 условие / при подписване и предаване на акт 16,
депозираните суми по ESCROW ACCOUNT в „ОББ“ АД се освободят в полза на
ответника/, то съгласно чл. 20 от ЗЗД постигнатото съгласие между страните
подлежи на тълкуване. Съгласно тази разоредба договорките следва да се тълкуват
във взаимовръзка и всяка една от тях в смисъла, произтичащ от договора,
неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед това и
съобразявайки останалите клаузи на договора, постигнатата от страните договорка
следва да се тълкува в смисъл, че страните са приели, че ответникът следва да
плати на ищеца дължимата сума след като се сбъдне предвиденото в т. 1 условие,
а именно да бъде освободена в полза на ответника вложената по ескроу сметката
сума. Именно от така освободената сума ответникът следва да извърши плащането в
полза на ищеца.
Ищецът, чиято е доказателствената
тежест, да установи наличието на свое изискуемо и ликвидно вземане срещу
ответника, за което е издадена заповедта, не проведе пълно и главно доказаване
на обстоятелството, че е настъпило условието, при сбъдване на което ответникът
следва да плати на ищеца сумата по т. 2 от споразумението. Правилата за
разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са се осъществили. Така съдът е длъжен да приеме, че
не се установява съществуването на претендираното от ищеца право да получи
сумата по т. 2 от процесното споразумение.
Изводът за неоснователност на главния
иск обосновава и неоснователността на акцесорната претенция за заплащане на
законна лихва за забава.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявените установителни искове са неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на производството,
ответникът има право на направените по делото разноски, които възлизат на 5000
лева заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представения от ответника
списък на разноските, с него не се иска присъждане на заплатения от ответника
депозит за експертизата, поради което и предвид принципа на диспозитивното
начало, на ответника не следва да се присъждат разноски за депозит за
експертизата. Ищецът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на
претендираното от ответника възнаграждение поради прекомерност. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В
случая съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от
5000 лева не в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 5 на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /3687.58 лева/
и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид
изложеното, съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност е
основателно и дължимите на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се определят на 4600 лева. Така определеният размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 вр.
§2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При определянето на този размер съдът взе предвид действителната правна и фактическа сложност
на делото и извършените от процесуалния представител на ответника в настоящето
производство процесуални действия.
Мотивиран от горното, Софийски районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявените от „Ю.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***
срещу „Х.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
положителни установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр
чл. 422 от ГПК, с предмет да се приеме за установено между страните, че „Х.“
ЕООД дължи на „Ю.” ООД сумите: 100000 лева, представляваща част от дължима сума
в общ размер от 1306299.86 лева по споразумение от 17.08.2012 г. с нотариална
заверка на подписите, ведно със законната лихва от 16.07.2014 г. до
окончателното плащане и 7878.83 лева,
представляваща законна лихва за периода от 08.10.2013 г. до 15.07.2014 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по гр. дело № 39334/2014
г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА
„Ю.” ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Х.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 4600 лева /четири
хиляди и шестстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис на СРС, ГО, 126 състав по гр.дело № 39334/2014 година.
Съдия: