№ 329
гр. Пловдив , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330200712 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 2265924, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И. В. В., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ
1
намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 01.08.2018г. в 11:33 часа в
гр. Пловдив, на бул. Санкт Петербург до № 1, посока надлез „Родопи“, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек
автомобил с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на
водача, се движел с установена наказуема скорост 72 км/ч., тоест с
превишение на скоростта от 22 км/ч. Собственик, на когото бил регистриран
автомобила, е жалбоподателят И. В. В..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка по отношение
на движението на процесния автомобил на посочената дата и час на
посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка
статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно И. В. В..
Обжалваният електронен фиш е издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата
към датата на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ.
бр.6 от 16 Януари 2018г/ следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
2
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като за всяка употреба на мобилно АТСС надлежно да е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В процесния случай нарушението се твърди да е установено с АТСС
ARH CAM S1, което съгласно представеното удостоверение № 17.09.5126 е
от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, като конкретното АТСС към момента на
извършване на твърдяното нарушение е преминало надлежна първоначална
метрологична проверка и е съответствало на одобрения тип съгласно Писмо
№ АУ-000029-64140/11.12.2017г. на Българския институт по метрология.
Съгласно предоставеното удостоверение и съгласно § 6, т. 65, б. „б“, пр.
2 от ДР на ЗДВП, процесното АТСС ARH CAM S1, с което се твърди да е
било заснето нарушението, представлява мобилно средство за измерване,
временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушения в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Поради това съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата е било
безусловно задължително.
3
В процесния случай по преписката не е приложен Протокол по чл. 10 от
Наредбата. Поради това съдът е изискал служебно от въззиваемата страна да
представи такъв до датата на съдебното заседание. В отговор е получено
писмо вх.№ 8358/22.02.2021г. с което съдът е уведомен, че протокол по чл. 10
не е наличен и не може да бъде представен.
Следва да се отбележи, че несъставянето на Протокол за използване на
АТСС представлява особено съществен порок, доколкото представлява
нарушение на едно от императивните изисквания, обуславящи
законосъобразност на използването на АТСС, а освен това съгласно трайната
съдебна практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на осъществявания контрол за движение на скоростта, както и
използването на АТСС съобразно нормативните и техническите
изисквания.
Така изрично Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 /
2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2049
от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.
При липса на надлежно попълнен протокол, само може да се
предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и
технологични изисквания, но административно-наказателната отговорност не
може да почива на предположения.
Липсата на надлежно попълнения протокол освен това прави
невъзможно за съда да прецени кое е било техническото средство, с което е
било осъществено видеонаблюдението, за да се извърши преценка дали
същото е отговаряло на техническите изисквания към датата на извършване
на нарушението. Не става ясно и коя е била датата, на която е бил осъществен
контролът, в рамките на кои часове, къде е бил извършен този контрол, кое е
4
било лицето, което е разположило и настроило техническото средство
съгласно техническите изисквания и инструкции и други факти, които следва
да бъдат доказани в настоящия процес.
За пълнота следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите както на АУАН, така и на НП, тоест
той представлява едновременно процесуалният документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес при издаден електронен
фиш е неприложим.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
приемаща че несъставянето на протокол по чл. 10 при възникнало
задължение за това е безусловно основание за отмяна на ЕФ – така изрично
Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2214 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2406 от 19.12.2016 г.
по к.а.н.д. № 2827/2016 г. на Административен съд – Пловдив и др. В тази
насока са и решенията на административните съдилища в цялата страна
- Решение № 2017 от 28.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2314/2019 г. на
Административен съд – Варна; Решение № 115 от 22.10.2019 г. по к.а.н.д. №
119/2019 г. на Административен съд – Ямбол; Решение № 229 от 05.05.2017 г.
по к.а.н.д. № 146/2017 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение №
32 от 20.02.2019 г. по к.а.н.д. № 5/2019 г. на Административен съд –
Кърджали; Решение № 533 от 08.05.2018 г. по к.а.н.д. № 228/2018 г. на
Административен съд София – област; Решение от 18.11.2019 г. по к.а.н.д. №
97/2019 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 273 от 25.10.2019
г. по к.а.н.д. № 246/2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
С оглед на гореизложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие от 11.01.2021г., видно от
5
който е било уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., което е било
заплатено в брой. Съдът съобрази стореното възражение от въззиваемата
страна за прекомерност на адвокатския хонорар и намери същото за
неоснователно, доколкото посоченият размер отговаря на минимално
предвидения за осъщественото процесуално представителство пред съд
съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 300 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 2265924, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И. В. В., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на И. В. В., ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6