№ 69367
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110108180 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е образувано по заявление на М АД с ЕИК: **** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. И. Н. с ЕГН:
********** за сумата 970,60 лева (деветстотин и седемдесет лева и 60 стотинки),
представляваща главница по Договор за стоков кредит № 424682 от 15.02.2019 г., сключен с
"Б ДСК" АД, ведно със законна лихва от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
580,44 лева (петстотин и осемдесет лева и 44 стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 15.02.2019 г. до 15.02.2021 г., сумата 319,63 лева (триста и деветнадесет лева и
63 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.02.2021 г. до 07.02.2024 г.,
сумата 66,42 лева (шестдесет и шест лева и 42 стотинки), представляваща наказателна лихва
за период от 21.06.2019 г. до 15.02.2021 г., както и държавна такса в размер на 38,74 лева
(тридесет и осем лева и 74 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00
лева (сто и осемдесет лева).
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
С уточнителна молба от 15.04.2024 г. заявителят посочва, че в сумата 580,44 лева е
включена сумата от 297,13 лева, непогасена възнаградителна лихва по погасителния план,
формирана от размерите на частично пета вноска и изцяло от 6-та до 24-та. Поддържа, че
пълният размер на претенцията е формиран при прилагане на уговорения лихвен процент от
43,33 % върху непогасената главница и е по-висок от остатъчния размер по погасителния
план, т.к. размерът на главницата не е намалял поради преустановяване плащането на
задълженията.
Съдът намира, че заявлението следва да се отхвърли в частта относно претендираната
сума за разликата над уговорения съгласно погасителния план остатъчен размер на
възнаградителната лихва от 297,13 лева до пълния претендиран размер от 580,44 лева.
1
В случая заявителят претендира придобити от него чрез цесия вземания по договор за
потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради
което отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на
специалния закон.
Неизпълнението на главното задължение на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената в заем сума и уговорената възнаградителна лихва съгласно императивната
норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, когато се касае за
сключен договор за потребителски кредит, може да бъде санкционирано само с възникване
на задължение за заплащане на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава и
до размера на законната лихва. В случая заявителят претендира като последица от забавата
на длъжника освен дължимост на обезщетение за забава и възникване в негова полза на
вземане в размер на уговорения лихвен процент върху непогасената падежирала главница,
което е в противоречие с цитираната императивна норма. От своя страна уговорената
възнаградителна лихва съставлява възнаграждение на кредитора за предоставяне на сумата
за срока на договора и се дължи само в размера и за срока, уговорени в договора.
Предвид посоченото претенцията на заявителя за коментираното вземане се явява в
противоречие с императивни правни норми и на основание чл. 411, ал. 1, т.2 ГПК за него
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не следва да бъде издадена.
С оглед отхвърляне на заявлението за част от претенциите, то на заявителя не се
дължат разноски, съответно на тези част и искането му за съответните разноски не следва да
се уважи.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2,
т.2 ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на М АД с ЕИК: **** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. И. Н. с
ЕГН: ********** в частта за сумата над 297,13 лева до пълният размер от 580,44 лева,
претендирана като договорна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 15.02.2021 г. по Договор
за стоков кредит № 424682 от 15.02.2019 г., сключен с "Б ДСК" АД, както и за разноски за
разликата над 27,13 лева до пълния претендиран размер за държавна такса и над 35,02 лева
до пълния претендиран размер от 180 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2