Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 210
17.01.2020 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XI
граждански състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6928 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване на задължения на
ответницата в размер на 4155.52 лв.
-
главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № ****, сключен на 17.08.2017 г., предсрочно изискуем;
сумата от 1655.68 лв.– договорно възнаграждение
и сумата от 3637.60 лв. –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й заплащане. Претендират се разноски.
Ищецът
твърди, че вземанията му произтичат от сключен с ответницата договор за
потребителски кредит за сумата от 4700 лева, за срок от 24 месеца, при ГЛП
41.17% и ГПР 49.89%, Ответницата поискала с кредита да бъдат погасени нейни
текущи задължения към други кредитори, както и да закупи пакет допълнителни
услуги, за което било сключено отделно споразумение. Дължимото договорно
възнаграждение било в размер на общо 2273.44 лева, а за пакета за допълнителни
услуги в размер на 4365.12 лева. Бил сключен анекс от 29.11.2017г., с който
била променена падежната дата на договора. Поради неизпълнение на задълженията
кредитът станал предсрочно изискуем. До момента били платени общо 1926.31 лева,
с които били погасени част от задълженията до претендираните размери. Иска се
уважаването на исковете и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Профи кредит
България“ ООД срещу М.Т.С., по
което е образувано ч. гр. дело № 1414/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането
си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в
преклузивния срок и подлежат на разглеждане по същество (връщането на ИМ е
отменено с определение по в.ч.гр.д. № 1756/2019 на ПОС).
Съдът намира за безспорно установени по производството
следните обстоятелства:
Между страните е подписан договор за потребителски кредит от
17.08.2017г. С посочения договор на ответницата по производството е
предоставена сума в размер на 4700 лева (получена съгласно представените
платежни нареждания). Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният
годишен лихвен процент по заема е 41.17 %, а годишният процент на разходите
(ГПР) 48.89 %. ответницата се е задължила да върне сумата на 24 месечни погасителни
вноски в размер на 290.56 лева всяка, като общия размер на всички плащания е
записан на 6973.44 лева. Било
е уговорено и закупуването на пакет за допълнителни услуги на стойност 4365.12
лева, във връзка с който е посписано и допълнително споразумение, като сумата е
разсрочена на равни части към всяка вноска.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта не се
установява да е по-малък от 12. Липсват нарушения на формата, съгласно
специалния ЗПК и на съдържанието по чл. 11 ЗПК.
Всеки съд, е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение
на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата
държава провежда принципа на законността (чл. 4 КРБ). За това чл. 5 ГПК задава
като основен принцип на гражданския процес и задължава съдът при решаването на
делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и
не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.)
е налице противоречие с добрите нрави - виж решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др; 4.) е налице неравноправна
клауза.
Относно
възнаградителната лихва:
Съгласно договора на кредитополучателят е предоставена сумата
в размер на 4700 лева, със срок на изплащане 24 месеца, при ГПР 49.89 % и
годишен лихвен процент от 41.17%.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата. Необходимо е да е налице значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна
да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
В настоящия случай, кредиторът попада в обхвата на
определението за небанковите финансови институции по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 3 ЗКИ. Върху небанковите институции не се упражнява постоянен надзор,
а тяхната дейност е уредена с подзаконов нормативен акт – Наредба № 26 от
23.04.2009 г. за финансовите институции. Основната им характеристика, която
предпоставя и посочените различия с банките е, че те отпускат кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими начини. Поради тази причина тяхната дейност не би могла да бъде
финансирана от друго място освен от лихвоносни заемни средства, поради което и
лихвите по тях са в пъти по-високи от тези предлагани от банките. От друга
страна, в случая се касае за потребителски договор, при който едната страна е
по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната
лихва). В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на
ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г.
о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;
Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС
- Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г.; Решение № 1274 от 7.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1671/2019 г.; Решение № 1398 от 27.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2171/2019 г.; Решение № 1374 от 22.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1780/2019 г.; Решение № 1232 от 31.10.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1325/2019 г. и др.
Съдът намира, че посоченият критерий не може да бъде
възприет за абсолютен, тъй като противоречието на добрите нрави следва да се прецени
съобразно всеки конкретен случай, но при изследването на този въпрос, трябва да
се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна
лихва и законната лихва, наред с останалите условия и характеристики на
договора.
В случая отчитайки, че възнаградителната лихва е цена за
предоставеното ползване на заетата сума, както и конкретния й размер от 2373.44
лева, представляващ 48% от предоставената сума, сравнително краткия срок на ползване-
24 месеца, и липсата на други данни увеличаващи риска (сумата е получена за
погасяването на задължение към други кредитори), настоящият състав счита, че
размерът на лихвата от 41.17% противоречи на добрите нрави, тъй като е
необясним с разходите, които прави ответникът и с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба.
Предвид нищожността на клаузата претенцията за възнаградителна
лихва е неоснователна и следва да се отхвърли.
Относно възнаграждението за допълнителни услуги:
В допълнително споразумение за услугите е уговорено, че пакетът
включва предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги– 1.приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2.възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съдът намира, че клаузата от процесния договор за
потребителски кредит за възнаграждение за избрания пакет допълнителни услуги е
нищожна поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит
(ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във
връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и
нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж.
В настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по
усвояване на кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3 и 4 имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични
средства, също представлява действие по усвояване на кредита, а реално, не е
предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането
на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него,
става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с него реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да
бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото
ограничение. Поради това клаузата, определяща задължение за плащане на
определена сума за включен пакет от допълнителни услуги е нищожна, съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Предвид горното ответницата не дължи плащане на
възнаграждението, което се претендира в размер на 3637.60 лева.
Относно главницата:
Претенцията е основателна единствено по отношение на
главното парично задължение. Процесният кредит е поискан от ответницата за погасяване
на задължения към 4 други кредитни институции. Видно от приложените платежни
нареждания преводите са извършени, с което ищецът е изпълнил задължението си по
предоставянето на паричните средства. Не се установява да е настъпила
предсрочна изискуемост
на задълженията, защото ответницата не е била уведомена за това, но до
приключване на съдебното дирене е настъпил падежът на всички погасителни
вноски- т. 1 от Тълкувателно решение 8/2017 от 02 април 2019 г. на ОСГТК. Ето
защо тази претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
Законната лихва
следва да бъде присъдена след 03.08.2019г.- датата на последната погасителна
вноска съгласно новия погасителен план- лист 44, тъй като не се установява
настъпването на предсрочна изискуемост на вземането. Страната е уведомена за
това обстоятелство с получаването на препис от исковата молба, но това е
станало на 01.10.2019г.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъде присъдена и сумата от 166.22 лева за д.т. по уважената претенция и 65.97
лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящото и заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Т.
С., ЕГН **********,*** ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****,
сумата от 4155.52 лева– представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит от 17.08.2017г.; ведно със законната лихва върху
главницата от датата 04.08.2019 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1655.68 лева- договорно възнаграждение, иска за сумата от 3637.60 лева- възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги и
искането за законна лихва, върху главницата считано от дата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 25.01.2019г. до 03.08.2019г., за които суми е издадена Заповед № **** от
29.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр.
дело № 1414/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА М.Т. С., ЕГН **********, да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от 232.19 лева- разноските по ч.
гр. дело № № 1414/2019 г. на ПРС и по настоящото гр.д. № 6928/2019г. по описа
на ПРС, XIV гр. с-в. за уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
/п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.