Решение по дело №320/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Р. О. М., чрез адв. В. Ч., срещу Решение № 1012-26-95-4/12.03.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/2140-26-67/16.01.2024 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково.

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон. Сочи се, че неправилно била игнорирана доказателствената стойност на документи, издадени в съответствие с чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Записът в трудовата книжка бил официален документ и непълнотата в следствие на преписването поради промяната на имената на жалбоподателя не следвало да се вменява в негова вина. Същото важало и за непълнотата на запазените документи в осигурителя - липсата на личното трудово досие, липсата на доказателства за прекратяване па трудовото правоотношение в началната дата на претендиралия период за трудов стаж от 01.10.1987 г. до 01.06.1989 г. Счита се, че тенденциозно била извършена проверка само на ведомостите на работодателя СУ "Заводски строежи", без да бъдат проверени останалите счетоводни документи за изплащане на командировки и други суми, включително и на името на съпругата на жалбоподателя.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и да се върне административната преписка за ново произнасяне с указания за правилно зачитане на наличния действителен трудов стаж на жалбоподателя и преценка относно датата на придобиване правото и размера на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Т. З., я оспорва като неоснователна, поради което иска да бъде отхвърлена, като се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Р. О. М. e подал до Директора на ТП на НОИ – Хасково заявление с вх. № 2113-26-1850/19.09.2023 г. за отпускане на ЛПОСВ, към което е приложил документи за осигурителния си стаж.

С Разпореждане № **********/2140-26-67/16.01.2024 г. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 69б, ал. 2 и 5, чл. 68, ал. 1-3 и чл. 9а, ал. 2 КСО, е отказал да отпусне ЛПОСВ. Приел е, че Р. О. М. е имал навършена възраст 65 г. 01 м. 25 д., но е нямал изискуемия осигурителен стаж 39 г. 04 м., а е имал 37 г 09 м. 08 дни, т.е. не му е достигал осигурителен стаж за право на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-2 КСО от 01 г. 06 м. 22 дни. С декларация от 11.01.2024 г. (л. 37 по делото) лицето е декларирало, че не желае да се възползва от правото за закупуване на осигурителен стаж съгласно чл. 9а, ал. 2 КСО, поради което не можел да бъде зачетен стаж на това основание. На Р. О. М. не се е следвало и пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като е нямал навършена възраст от 67 години.

Разпореждането е получено лично от Р. О. М. на 31.01.2024 г., а с жалба вх. № 1012-26-95/16.02.2024 г. го е оспорил по административен ред.

С Решение № 1012-26-95-4/12.03.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата му. Най-напред се е позовал на извършена проверка в О. О. архив, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-26-01544303/21.02.2024 г. (л. 54-55 по делото). От същия е било видно, че от отдел „Обединен осигурителен архив“ на Р. О. М. е било издадено удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 с изх. № 5531-26-1940-1/10.11.2023 г. за периода от м. 10.1987 г. до м. 10.1987 г. - неотразени дни, начисления 379.00 лв., неотразена бригада, неотразена длъжност; за периода от м. 11.1987 г. до 11.1987 г. - неотразени дни, начисления 79.00 лв., неотразена бригада, неотразена длъжност и отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 с изх. № 5531-26-1940-2/10.11.2023 г. за периода от м. 12.1987 г. до м. 06.1989 г. (л. 43 по делото). При проверката на всички приети с приемо-предавателен протокол № 52-26/24.11.2006 г. разплащателни ведомости и заповеди, свързани с трудовата дейност на „Траконс Холдинг“ АД в ликвидация за периода от м. 10.1987 г. до м. 06.1989 г. (л. 85-105 по делото), е било установено, че Р. О. М. фигурира: в дело № 281 Разплащателна ведомост (октомври 1987 г.) с имената Р. О. М. на стр. 148 под № 8 без отразени дни, с отразена сума 379 лв.; в дело № 282 Разплащателна ведомост (ноември 1987 г.) с имената Р. О. М. на стр. 75 под № 5 без отразени дни, с отразена сума 79 лв. На това основание е констатирано, че горецитираните документи, издадени от отдел „Обединен осигурителен архив“ удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 с изх. № 5531-26-1940-1/10.11.2023 г. и отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 с изх. № 5531-26-1940-2/10.11.2023 г. са с вярно съдържание. На следващо място е прието, че макар от представеното заверено копие на трудова книжка на жалбоподателя (л. 45-48 по делото) да е било видно отбелязване на лист 13, че е от 01.10.1987 г. е бил на работа в СССР, а на следващата страница има запис, че на 01.06.1989 г. има прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 3 КТ, няма заверка съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72/30.12.1986 г. Посочено е още, че общественото осигуряване и издаването на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход на лицата, изпратени на работа в чужбина за времето от 01.01.1975 г. до 01.01.1992 г., са уредени със специален нормативен акт - приетата с Постановление на Министерския съвет № 13/11.02.1975 г. Наредба за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина (НУБГИРЧ), отменена с ПМС №162/18.08.1992 г. В тази връзка се е позовал на чл. 27, ал. 1 и 2 § 5 от същата, както и на извършената справка в отдел Осигурителен архив в ТП на НОИ - Хасково, съхраняващ разплащателните документи на „Траконс Холдинг“ АД, правоприемник на СУ „Заводски строежи“ - Димитровград, според която не са налични документи, от които да е видно, характера на извършваната работа от жалбоподателя за процесния период в СССР, дори не са били налице доказателства, че той е полагал труд там.

Видно от представеното известие за доставяне, това решение е получено от упълномощения представител на Р. О. М. на 18.03.2024 г., а жалбата му срещу него е подадена чрез административния орган на 29.03.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото няма спор, а и с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО следва, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Същият е обективиран в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. правни и фактически основания, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си.

На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява, при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила или той да противоречи на целта на закона.

Според настоящия съдебен състав оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане, са в съответствие с материалния закон.

По делото не се спори, а и от събраните в хода на административното производство писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е навършил изискуемата в чл. 68, ал. 1 КСО възраст, респ. не е навършил тази по чл. 68, ал. 3 от с.з., като спорният въпрос между страните e относно размера на осигурителния му стаж, и по-конкретно дали е налице такъв за периода от 01.12.1987 г. до 01.06.1989 г.

Редът и начинът за установяване на осигурителния стаж са регламентирани в НПОС, като съгласно чл. 40, ал. 1 от същата той се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а тези документите се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд – ал. 3 на чл. 40 НПОС. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовата книжка е вторичен документ, който отразява вече направените записвания в тях, и затова записванията в нея трябва да съответстват на тези в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости и в трудовата книжка на лицето за един и същ период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Вярно е, че принципно трудовата книжка е офи­циален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, но ако вписванията не са оформени съгласно изискванията на приложимия подзаконов нормативен акт, те не се ползват с материална доказателствена сила. В този смисъл е и трайната практика на касационната съдебна инстанция – вж. напр. Решение № 1577 от 14.02.2023 г. по адм. д. № 5471/2022 г., Решение № 11012 от 02.11.2021 г. по адм. д. № 6585/2021 г., Решение № 13152/22.12.2021 г. по адм. д. № 8525/2021 г., Решение № 4803/18.05.2022 г. по адм. д. № 749/2022 г., Решение № 6727/06.07.2022 г. по адм. д. № 1246/2022 г., всички по описа на ВАС, шесто отделение.

В случая безспорно се установява, че в предадените разплащателни ведомости и трудовоправни документи на „Траконс Холдинг“ АД - правоприемник на СУ „Заводски строежи“ - Димитровград, където е работил жалбоподателя, за периода от м.12.1987 г. до м.06.1989 г. липсва информация за него. Действително в трудовата му книжка има вписване, че от 01.10.1987 г. е бил на работа в СССР, както и отбелязване за прекратяване на трудовия му договор по чл. 325, т. 3 КТ на 01.06.1989 г. В тази връзка следва да се съобрази обаче, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. (отм.), при прекратяването на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието, а в случая такова отбелязване липсва. След като трудовата книжка на жалбоподателя не е оформена по надлежния ред, решаващият административен орган правилно не е зачел нейната материална доказателствена сила относно обстоятелството, че Р. О. М. е полагал труд в СССР за посоченото време. Законосъобразни са и мотивите му, че общественото осигуряване и издаването на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход на лицата, изпратени на работа в чужбина за времето от 01.01.1975 г. до 01.01.1992 г., са били уредени с Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина (НУБГИРЧ), поради което правилно се позовал и на чл. 27, ал. 1 и 2 § 5 от същата.

Накрая е уместно да се посочи и че въпреки дадената му възможност жалбоподателят не е представил други автентични документи за положен труд и получено трудово възнаграждение през спорния период. Следва да се има предвид и че когато претендираният от него осигурителен стаж не може да бъде установен с редовни документи по чл. 40 НПОС, то това може да бъде сторено в исково производство по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно, респ. жалбата на Р. О. М. против него се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. О. М., адрес: [населено място], [жк], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 8, чрез адв. В. Ч., против Решение № 1012-26-95-4/12.03.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/2140-26-67/16.01.2024 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково.

ОСЪЖДА Р. О. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 8, чрез адв. В. Ч., да заплати на Националния осигурителен институт със седалище [населено място], сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.