Определение по дело №174/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 325
Дата: 22 май 2020 г. (в сила от 22 май 2020 г.)
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20201700500174
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 325

гр.  Перник, 22.05.2020 г.

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав,  в закрито съдебно заседание проведено петък, 22 май 2020 година, в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА

като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова                                 възз.ч.гр.д. № 174 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по подадена частна жалба:

ОТ: А.М.Б. - ответник по гр.дело № 65/2016 г. по описа на адвокат Б.В., член на САК - пълномощник

ПРОТИВ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 19.12.2019 г. по гр.д. № 65/2016 г. по описа на РС Брезник.

Жалбоподателя останал недоволен от постановеното определение от 19.12.2019 г. по гр.д. № 65/2016 г. по описа на РС Брезник, поради което го обжалва и моли да бъде отменено.

Сочи, че било неправилно  становището на БрРС, че в конкретния случай нямало основание за изменение на постановеното определение, с което били възложени разноските за заплащане на правната помощ на ищцата в тежест на ответницата, въз основа на посочването, че искът бил уважен само за претендираната ¼   ид. част от собствеността, а не за целия размер на същата. БрРС не бил разграничил, че претенцията на ищцата първоначално заявена е срещу цялата собственост, а не върху уважената ¼ ид. част и по тази причина постановил едно неправилно и не законосъобразно определение. От крайния акт по делото се установявало, че исковата претенция на ищцата пред БРС е удовлетворена само до ¼ ид.ч. от общата искова претенция, а за останалите ¾ ид.ч. била отхвърлена, като недоказана и неоснователна. Видно от данните по делото и доколкото ищцата е предявила иск за отмяна на НА и за останалите ¾  идеални части, които се установява не са нейна изключителна собственост при определяне на разноските направени пред ВКС следвало да са в размер съобразно уважената и отхвърлена част от исковете съобразно определения размер за особен представител от 300 лева или 300 делено на 4 било равно на 75 лева, като на особения представител следвало да се определи именно възнаграждение от 75 лева с оглед изхода на делото. Неправилно БРС присъдил за заплащане от жалбоподателката 300 лева, а не от 75 лв. Разпределението на разноските по реда на чл. 78, ал. 7 ГПК не можело да представлява изключение от нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, а следвало да се разглежда в тяхната взаимовръзка, а именно определения размер на особения представител също следвало да се присъжда и решава по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, а именно, че разноските се разпределят съразмерно с уважената спрямо ответника претенция - доколкото е призната такава само за от претендиралото право на собственост върху процесиите имоти и то съразмерно с този интерес съдът следваше да разпредели разноските и за особен представител

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната по жалба страна не е подала отговор.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, счита същата допустима, поради което и след като обсъди събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от И.П.П.-Ц. срещу А. М. Б. искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата в качеството си на наследник на С. Т. К. е собственик на ¼ ид.ч. недвижими имоти подробно описани в исковата молба находящи се в землището на ***.

По искане на ищцата в производство й е била допусната правна помощ и  с Определение от 28.07.2016 г. й е бил назначен процесуален представител адв.В. П. от АК П..

Производството пред първа инстанция е приключило с Решение № 11/11.03.2019г. по гр.д. № 1016/2018г. по описа на ВКС, с което е отменено въззивно решение № 321/08.11.2017г. по възз.гр.д. № 437/2017 на ПОС и вместо това е признато за установено по отношение на А. М. Б., че И.П.П.-Ц. е собственик на ¼ ид.ч. недвижими имоти подробно описани в исковата молба находящи се в землището на ***, отменен на осн чл. 537, ал.2 от ГПК нотариалния акт с който е бил признат Р.С.К. – привлечен като трето лице помагач по делото и е осъдена А. М. Б. да заплати  на НБПП сумата от 600.00 лв. разноски за касационното производство.

 С Определение от 12.04.2019 по делото, първоинстанционния съд с оглед постъпило решение на НБПП, на осн чл. 78, ал.7 от ГПК е осъдил А. М. Б. да заплати по сметка на НБПП сумата от 300.00 лв. представляваща заплатено възнаграждение на адв. В. П. от АК П..

С молба рег. № 1763/03.08.2019 г. А. М. Б., чрез процесуалния си пълномощник е поискала съдът да измени определението си в частта за разноските, като намали размера на присъденото възнаграждение от 300лв. на 75 лв., съобразно уважената част от исковата претенция

С  обжалваното Определение от 19.12.2019г. първоинстанционния съд е отхвърлил искането на А. М. Б., сочейки, че иска бил уважен изцяло, като бил предявен за ¼  ид.ч. от процесните имоти – земеделски земи.

Предоставянето на правна помощ при условията на чл. 94 и сл. от ГПК в производствата по граждански дела се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, след като въз основа на представените пред него доказателства съдът прецени, че страната не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (арг. чл. 94 ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 ЗПП).

Макар в чл. 23 ЗПрП да не е изрично посочено, правната помощ под формата на процесуално представителство по граждански дела е безплатна и се финансира от държавата, което правило се извлича при тълкуване на чл. 94 ГПК, вр. чл. 2 ЗПрП. По този начин се гарантира и  конституционно признатото право на защита  на страните в процеса, съгласно чл. 6 ЕКПЧ. С оглед това принципно положение лицето, получило правна помощ в гражданския процес при наличие на материалните предпоставки за това, поначало не дължи на НБПП възстановяване на разноските за нея, независимо от изхода на правния спор. Отклонение от това правило е възможно в случай, че е уредено изрично позитивноправно (арг. чл. 27а ЗПрП).

Нормата на чл. 78 ГПК също не въвежда изключение от общото правило. Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК въвежда две хипотези досежно заплащането на разноските за правна помощ – в изр. 1 е посочено право на Националното бюро за правна помощ да получи изплатеното от него адвокатско възнаграждение, в случай на благоприятен изход на правния спор за страната, получила безплатна правна помощ. Отговорността за разноски е свързана с неоснователното предизвикване на правен спор и се отнася до страните в производството. В този смисъл разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. 1 ГПК, представлява изключение и следва да се тълкува стриктно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК от своя страна е израз на общия принцип на чл. 78 ГПК за разпределение на отговорността за разноски, но не урежда отношения между НБПП и страната, получила правна помощ. Националното бюро за правна помощ не е страна в съдебното производство, а единствено осигурява възможност на страната в гражданското производство да бъде представлявана от професионален адвокат, по реда и при предпоставките, предвидени в закона. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на Определение № 131 от 24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. на ВКС, II г. о. и Определение № 136/27.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2039/2016 г. на ВКС, II г.о., постановени по реда на чл.274, ал. 3 ГПК.

Принцип в исковия процес е, че отговорността за разноски се разпределя между страните по делото в зависимост от изхода на правния спор, съгласно чл.78, ал.1 и 3 ГПК. Ако ищецът е получил правна помощ и претенцията му е уважена, разноските за адвокатско възнаграждение се заплащат от ответника в полза на НБПП, съразмерно на уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение на лицето получило правна помощ се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, т.е. отговорността за разноските се разпределя с оглед изхода на спора (чл.78, ал.7, изр.2 ГПК).

Касателно настоящия случай, правната помощ е предоставена на ищеца по реда на ЗПП и претенцията му е изцяло уважена, с оглед диспозитива на постановеното  Решение № 11/11.03.2019г. по гр.д. № 1016/2018г. по описа на ВКС.

Предвид посоченото първоинстанционния съд правилно е присъдил в полза на националното бюро за правна помощ заплатеното НБПП възнаграждение за осъществена правна помощ от адв. В.П. по гр.д. № 65/2016 по описа н РС Брезник в размер на 300.00 лв.

По тези съображения частната въззивна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а  първоинстанционният съдебен акт, да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Водим от изложеното настоящият съдебен състав

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 19.12.2019 г.  по гр.д. № 65/2016 г. по описа на РС Брезник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 2.