О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№       01.VIII.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                            Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на чл.422 от ГПК

 

Обстоятелства по иска

 

 „Юробанк България“ АД,ЕИК********* е предявила установителен иск  с правно основание чл.422 от ГПК вр. с  чл.430 от ТЗ,чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД ал.I от КЗ и иск по чл.86 от ЗЗД  срещу К.М.К., ЕГН:********** и М.К.К.,ЕГН:**********,*** установяване съществуването на вземане на банката главница 14020.48 евро,законна лихва върху главницата от 21.III.2018 г. до окончателното й изплащане;договорна лихва за редовен кредит от 21.ХI.2016 г. до 19.ХII.2017 г. ог 22 433.66 евро;договорна лихва за просрочен кредит от 21.ХII.2016 г. до 20.III.2018 г. в размер 614.51 евро;1202.18 евро такси по кредита за периода 21.ХI.2016 г. до 20.III.2018 г.;33.56 евро застраховка пи кредита за времето от 13.ХII.2016 г. до 20.III.2018 г. и 408 лева разноск,обект на произнасяне заповед №510/17.IV.2018 г. по ч.гр.дело №851/2018 г. на Районен съд-Шумен. .

В подкрепа на предявената претенция ищецът твърди,че по силата на договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредит " от 02.07.2012г., сключен между банката в качеството й на кредитор и „Тренинг“ ЕООД,ЕИК:*********, с.Крепост,  обл. Хасково, ул. Люлин 8, представлявано от К.М.К. в качеството му на едноличен собственик на капитала, като кредитополучател, К.М.К. ЕГН **********, с адрес.***, като съдлъжник  и М.К.К. , ЕГН **********,***, като съдлъжник е предоставен на кредитополучателя кредит в размер на 158 000 евро (сто петдесет и осем хиляди евро).Същият бил предназначен за погасяване на текущи кредити , като крайният срок за ползване и погасяване на кредита бил 240/ двеста и четиридесет/ месеца, считано от откриване на заемната сметка. Заемната сметка била открита на датата на подписване на приложението за това, а именно 19.07.2012г..Кредитът се усвоявал съгласно чл. 2, ал. 2, изр.1 от договора по разплащателната сметка на „Тренинг" ЕООД .Банката съобразно задълженията си превела договорените суми.

Ищецът посочва,че към основния договор за банков кредит били сключени и Анекс №1 от 20.07.2012г. и анекс  №2 от 24.03.2014г.,направени в съгласие с Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнали за кредитополучателя временни затруднения за погасяване па задълженията.

„Преоформянето" по банковата сделка се осъществявало не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка. Именно поради същата причина при сключването на всеки анекс към договора кредитополучателят усвоил сума, с която реално били погасявани просрочия  по сделката. Ето защо въпросното модулиране на сделката било в съгласие с чл. 13 от горе цитираната наредба.

Съгласно чл.9 от договора двете физически лица встъпили като  като съдлъжници,а не като поръчители по предоставения кредит и се задължавали да отговарят солидарно с кредито получателя за задълженията му относно погасяване на кредита.

По чл.2 от първия анекс кредитополучателят дал своето безусловно съгласие, оправомощавал и упълномощавал банката служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към момента на сключване на анексите просрочия, чрез натрупването им към редовната главница по кредита. След така извършеното преоформяне общият отпуснат кредит възлизал на  160 873,20 евро.

Задълженията по тази банкова сделка се погасявали  по реда на  чл. 4 от Анекс 1 -  съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от анекса.

Банката твърди,че дължимата договорна лихва по аргумент от чл. 2, ал. 7 от Анекс №1 към договора за банков кредит, включвала действащият базов лихвен процент- малки фирми за евро, обявен от Банката, и намален с 2.4/ две цяло и четири десети/пункта.

При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата се договорна лихва се увеличавала автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ пункта по силата на чл. 7 от Анекс 1,като съобразно чл. 6, ал. 3 от договора за банков кредит кредитополучателя заплащал и комисионна за управление на кредита в размер на 0,05 % .

Банката посочва и че кредитополучателят поел задължение да отговаря с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си по договора и за пълния размер на щетите, причинени на банката от неизпълнение на същия,включително относно разходите по трансформацията на кредита в изцяло изискуем преди крайният му срок. На основание  чл. 11 от договора поел и изцяло разноските, свързани с организиране и провеждане на принудителното изпълнение по сделката.

Ищецът твърди,че поради  неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл.4 от анекс №1  за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита и съобразно т.5 от Анекс 2 при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 21.11.2016г. в размер на 1859,67 евро банката обявявила   цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

Длъжниците били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка с нотариална покана с рег. №8265/20.10.2017г. на Нотариус С.С., Рег №024 в регистъра на НК, връчена на 19.12.2017г., с нотариална покана с рег. №5509/09.10.2017г. на нотариус Р.С., Рег №096 в регистъра на НК, връчена на 17.10.2017г., с нотариална покана с рег. №5510, Том: 2, №:168/09.10.2017г. на нотариус Р.С., Рег №096 в регистъра на НК, връчена на 17.10.2017г. Нотариалните покани били изпратени на адресите на седалищата на длъжниците и адресите, посочени в договора за банкова кредит.

На 26.03.2018г. „Юробанк България" АД е подала  заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, за което са заплатени съответно 1453,18 лв. държавна такса, както и 1 943,86 лв. адвокатско възнаграждение.По това заявление било образувано ч.гр.д. №4792/2018 г., и издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,К.К. и М. К.  възразили писмено срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът посочва,,че договорът за банков кредит не бил реален договор за разлика от заема за потребление. Банковия кредит винаги бил е двустранен, възмезден и формален договор.Ответниците по исковата молба не можели да се ползват от личните възражения на кредитополучателя относнсно престациите.

Банката извежда и че по отношение на ответниците обезпечението на дълг на търговското дружество от гях като физически лица, вкл. и като съдлъжници, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице имало тесни професионални и функционални връзки с посоченото дружество-например неговото управление или мажоритарно участие в същото. Поради, което според банката разпоредбите на Закона за защита на потребителите били неприложими в конкретния случай и по отношение на процесния договор за банков кредит и анекси към него.

Ищецът твърди,че използвания при формиране на годишната лихва по кредита референтен лихвен процент бил зависим от пазарните промени и в унисон с тях подлежал на промяна, поради което БЛПМФ не бил фиксирана величина.При редовно погасяване на задълженията по кредита спрямо кредита се начислявала лихва равна на сбора на действащият БЛПМФ , намален с 2,4 пункта ,

Именно въз основа тези договорености бил подписан и погасителен план към анекса, в който изрично били записани размерът на вноските, както за главница, така и за лихва, и които вноски не са променяни и към днешна дата.

Ето защо нямало едностранна промяна на договорната лихва без нарочно уведомяване, са неаргументирани и противоречащи на приложения.

 

Поради неизплатеното задължение и изложените обстоятелства ищецът иска съдът  да приеме за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на длъжниците К. К. и М.К. че имат задължение към "Юробанк България" АД, произтичащо от  договор за банков кредит ,продукт „Бизнес кредит", ВL37741,анекс №1 от 20.07.2012г. и анекс №2 от 24.03.2014г . в размер на 36 941,27 евро, от които главница: 14 020,48 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит от 21.11.2016 г. до 19.12.2017г. в размер на 22 433,66 евро ,договорна лихва за просрочен кредит от 21.12.2016г. до 20.03.2018г. в размер на 614,51 евро, 1202,18 евро - такси по кредит за период от 21.11.2016г. до 20.03.2018г.; 33,56 евро застраховки за период от 13.12.2016г. до 20.03.2018г.; 408,00 лв. разноски по кредит, както и реализираните в хода на ч.гр.д.№851/2018 г., по описа на РС-Шумен съдебно- деловодни разноски в размер на както следва: 1453,18 лв. (хиляда четиристотин петдесет и три лева и осемнадесет стотинки.) - платена държавна такса, както и 1943,86 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки.) - адвокатско възнаграждение.

 

Ответниците К.М.К., ЕГН:********** и М.К.К.,ЕГН:**********,*** предявените искове неоснователни и искат пълното им отхвърляне. Те не дължали на ищеца, претендираните в исковата молба суми, за които е била издадена Заповед № 510 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.04.2018г. поч.гр.д. №851/2018г. по описа на РС-Шумен, XVI състав.

Процесния договор за кредит бил съгласно чл. 430 и сл. от Търговския закон бил двустранен, консенсуален, формален, възмезден, с продължително изпълнение и реален,което изисквало. предаване на заетата сума.

Двамата ответника били страни по този договор като физически лица,които можели да направят всички възражения по същия-тези на кредитополучателя и своите лични . В това си качеството всеки един от тях има право да направи, както всички общи възражения, които принадлежат на главния длъжник -кредитополучател, така и всички свои лични възражения.

Ответниците оспорват получаването на сочената от банката сума по кредита в размер на 158000 евро по Договора от 02.07.2012г. както и че дължат същата.

Евентуално ответната страна посочва,че при неприемане на горното възражение,алтернативно излага други възражения и оспорвания

Клаузите на чл. 1 и чл. 9е от Договора от 02.07.2012г. и клаузите на чл. 4, ал. 4, б. „в" и б. „е" и чл. 10 от Анекс № 1 от 20.07.2012г. предвиждат начисляване от страна на банката на лихви върху редовни и/или наказателни лихви (анатоцизъм). Тези клаузи били  нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречието им със законовата разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗЗД която забранява капитализацията на лихви при договорни отношения с физически лица. Налице била и забраната на чл. 86 ЗЗД, дължимото обезщетение   при   неизпълнение   на  договорно  задължение  да надвишава законна лихва.

Ответниците сочат,че нормата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ се прилагала само между търговци а те не били такива,поради което била неприложима спрямо тях. Като физически лица по смисъла на §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ двамата ответника били потребители, поради което се  ползвали от защитата на ЗЗП.

С оглед на гореизложеното ответната страна прави възражение за нищожност на клаузите на чл. 1 и чл. 9е от Договора от 02.07.2012г. и клаузите на чл. 4, ал. 4, б. „в" и б. „е" и чл. 10 от Анекс № 1 от 20.07.2012г. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Ответниците оспорват и твърдението в исковата молба, че те  като солидарно задължени лица дължат на ищеца по Договора от 02.07.2012г. остатък от главница в размер на 14020.48 евро.

На основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД били нищожни и Договора от 02.07.2012г, Анекс № 1 от 20.07.2012г. и Анекс № 2 от 24.03.2014г. към Договора от 02.07.2012г., както и Договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения" № В13932, по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения" № В112139 и по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия - плюс" № В12773, тъй като същите спрямо двамата ответника противоречали на Закона за защита на потребителя и/ или го заобикалят. Тези гореописани договори са нищожни, защото съдържат множество неравноправни клаузи, с което накърняват добрите нрави.

Ищецът в качеството си на кредитор през периода на действие на гореописаните договори за кредит увеличавал едностранно многократно дължимата договорите лихва и погасителният план. По този начин все по-голяма част месечните погасителни вноски се използва за погасяване на дължимата едностранно увеличена договорна лихва, а по-малка част за погасяване на дължимата главница. В следствие на това едностранно неправомерно увеличение на дължимите лихви по договорите за кредит, кредитополучателят изплатил по-голяма част от главницата по кредита от твърдяното от ищеца в исковата молба и съответно ищецът неправомерно е начислявал редовни лихви и лихви за просрчие, които не му се дължат.

Ето защо нищожни били клаузите на чл.4, ал.1, ал.2, ал.З и ал. 4 от Договора от 02.07.2012г. по отношение на предвидената възможност едностранно банката да обявява размера на годишната лихва, което не подлежало на договаряне и промените в размера на годишната лихва ставли незабавно задължителни за страните.

Тези клаузи за реда на определяне на размера на годишната лихва представлявали неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т. 10 ЗЗП.

Нищожни били и чл. 6а, ал. 1 и ал. 2 от Договора от 02.07.2012г. и чл. 2, ал. 7 и чл. 8 от Анекс № 1 от 20.07.2012г., в които било предвидено право на банката да обяви нови стойности на БЛПМФ, без да подлежат на договаряне и без да са конкретизирани условията, при които банката ще администрира промените в БЛПМФ.

Гореописаните клаузи били неравноправни по смисъла на чл.143, т. 10 ЗЗП, тъй като влияели при определяне размера на лихвата и месечната вноска, дължими от ответниците. Въз основа на идентични доводи ответниците правят възражение за нищожност на клаузата на чл. 22 от Договора от 02,07.2012г., в която се предвиждала възможността банката едностранно без обективни критерии да променя Тарифата за дължимите такси и комисионни във връзка с ползвания кредит.

Клаузите на чл.4, ал.1, ал.2, ал.З и ал. 4, чл. 6а, ал. 1 и ал. 2, чл. 22 от Договора от 02.07.2012г. и чл. 2, ал. 7 и чл. 8 от Анекс № 1 от 20.07.2012г. били неравноправни и нищожни поради противоречието им с разпоредбите на чл.58,ал.1,т.1 и т.2_; ал.2 от ЗКИ, тъй като налагали на потребителя в периода на действие на договора да приема клаузите за автоматична промяна/изменение на погасителните вноски, на размера на договорената лихва, на размера на дължимите такси и разноски, предвид предоставената едностранна възможност на банката за тяхното изменение, което обстоятелство създава недопустима привилегия за банката.

Ответната страна твърди,че след като кредитополучателят изпаднал в забава при заплащането на погасителните вноски банката е следвало да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 27, ал. 1, б. „в" от Договора от 02.07.2012 г. След дата, на която договорът бил обявен за предсрочно изискуем, договорът от 02.07.2012г. се прекратявал, като банката нямала право да начислява договорни лихви и такси и др. плащания по договора. След настъпване на предсрочната изискуемост се дължала на кредитора само законната лихва върху главница по кредита.

По тази причина били неоснователни претенциите на ищеца, заявени с исковата молба, за заплащане на договорна лихва за редовен кредит в размер на 22433,66 евро, за периода от 21.11.201бг. до 19.12.2017г., претенцията за заплащане на договорна лихва за просрочен кредит в размер на 614,51 евро, за периода от 21.11.2016г. до 20.03.2018г., претенцията за заплащане на такси в размер на 1202,18 евро, за периода от 21.11.2016г. до 20.03.2018г., претенцията за заплащане на застраховка в размер на 33.56 евро, за периода от 21.11.2016г. до 20.03.2018г. и претенцията за заплащане на разноски в размер на 408 лв., за периода от 21.11.2016г. до 20.03.2018г.

 Ответниците сочат,че постъпилите суми за погасяване на задължението били разпределени неправомерно за погасяване дълга в последователност: разноски, наказателни лихви за просрочие, договорни лихви и на последно място главница. Ако ищецът действал съобразно ЗКИ и Наредбите на БНБ е следвало да обяви кредита за предсрочно изискуем по-рано при първото неплащане на дължима месечна погасителна вноска, продължило повече от 60 дни, то тогава  правата на ответниците, като солидарно задължени лица по Договора от 02.07.2012г., са щели да бъдат защитени и всички плащания са щели да погасят дължимата по кредита главница.

Ответниците били трети лица на кредитното правоотношение, Солидарна отговорност не съществувала въобще, поради това се следвало доказване на правното основание за възникването й от ищеца.  В конкретния случай уговорките между страните в Договора от 02.07.2012г. и Анекс № 1 от 20.07.2012г. към него били неясни, непълни и неточни.  Според ответниците солидарно били задължени лицата, получили паричната сума общо, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниквала и при договор за поръчителство - чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.

В настоящото дело се касае за поето задължение от ответниците  в качеството им на поръчители на задължението на кредитополучателя. Поръчителството се погасявало на три специфични основания - непредявяването на иск от страна на кредитора в преклузивния шестмесечен срок, предвиден в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, при продължаването на срока за изпълнение без съгласието на поръчителя и при невъзможност поръчителят да се суброгира в правата на кредитора, дължаща се на виновното поведение на последния. Като каузален Договора от 02.07.2012г. уреждала отношенията между банката ответниците с оглед обезпечаване и гарантиране на чужд дълг. Основният критерий дали било налице поръчителство или страните са се договорили солидарно да извършат една престация при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД бил дали солидарният длъжник гарантира изпълнението на чуждо задължение или изпълнява свой дълг.Според чл. 1 и чл. 9е от Договора от 02.07.2012г„ ответниците гарантирали изпълнението на дълга на Д.К.Г., действаш като ЕТ „К.-Д.Г.".

Ответниците не получили и не били запознати с общите условия на банката за отпущане и обслужване на кредити.

В съдебно заседание страните поддържат доводите,възраженията и исканията си.

Обстоятелства по делото

 

    По силата на договор от 02.VII.2012 г. за банков кредит,продукт“Бизнес кредит“ №BL37741,“Юробанк И Еф Джи България“ АД предоставя на „Тренинг“ ЕООД,представлявано от управителя К.М.К. кредит от 158 000 евро за погасяване на текущи кредити на едноличен търговец „К.-Д.Г.“ ЕИК********* в банката.Кредитополучателят поел задължението да върне сумата  в срок от 240 месеца от датата на откриване на заемната сметка,без право да ползва остатъка от кредита.

    По този договор двамата ответници по делото участват като съдлъжници,встъпвайки по чл.101 от ЗЗД изцяло и във всички задължения на кредитополучателя.

    В договора изрично е посочено,че те и кредитополучателя отговарят солидарно пред банката.

    Банката предоставя кредита в посочената банкова сметка,***,който се счита усвоен при превода по разплащателната сметка.

    В чл.26 от процесния договор е посочено правото на банката да обяви предсрочната изискуемост на цялото кредитно задължение.

    С приложение към договора от 19.VII.2012 г. се приема между страните по кредита,че с подписването му се удостоверява,че заемната сметка по договора е открита на 19.VII.2012 г.

    С анекс №1/20.VII.2012 г. към процесния договор банката,кредитополучателя и съдлъжниците предоговарят основната облигация,като приемат,че  просрочената главница по кредита,всички просрочени лихви по кредита,такси,комисионни,застрахователни премии и други разноски се преоформят чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит,като общия размер на дълга по договора възллиза на 158 000 евро.С този анекс дългът се разделя на две части –А относно 75 процента и Б за 25 процента с подробно уредени условия за погасяване и гратисни периоди и представени погасителни планове.

    С анекс №2/24.III.2014 г. към процесния договор страните по същия договарят внасяне от страна на кредитополучателя на сумата от 30 000 лв. или равностойността в евро за погасяване на просрочената сума по кредита,като с остатъка от сумата се погаси  главницата без такса за предсрочно погасяване.

    При изпълнение на горните  условия банката дава съгласието си за заличаване на учредената ипотека от страна на кредитополучателя върху обект „Бензиностанция и работилница“.

    На 17.VII.2012 г. между ищеца и „Тренинг“ ЕООД е сключен договор за разплащателна сметка IBAN ***,код BPBIBGSF

    С нотариална покана отправена до К.М.К. банката посочва,че кредитното задължение е предсрочно изискуемо,поради невнасяне на дължимата погасителна вноска с падеж 21.ХI.2016 г.Същата е получена на 17.Х.2017 г. от бащата на К.,М.К. чрез нотариус №096 Р.С.,Димитровград.Идентична нотариална покана е връчена и на М.К. на същата дата и лично от нотариуса.

    По делото е представена подробна справка от банката относно движението по кредита за периода 02.VII.2012 г. до 20.III.2018 г. и извлечение от разплащателната сметка на дружеството „Тренинг“ ЕООД.

    По заявление от страна на банката от 26.III.2018 г. е издадена заповед №510/17.IV.2018 г. по ч.гр.дело №851/2018 г. на Районен съд-Шумен с която разпорежда „Тренинг“ ЕООД,К.М.К. и М.К.К. да заплатят солидарно на „Юробанк България“ 14 020.48 евро главница по договор за банков кредит,продукт „Бизнес кредит“ BL37741/02.VII.2012 г.,Анекс №1/20.VII.2012 г. и Анекс №2/24.III.2014 г. към договора за банков кредит;21 144.75 евро-договорна лихва за редовен кредит за времето 21.ХI.2016 г. до 19.ХII.2017 г.;540.30 евро-договорна лихва за просрочен кредит за времето 21.ХII.2016 г. до 20.III.2018 г.;1 202.18 евро такси за времето от 21.ХI.2016 г. до 20.III.2018 г.,33.56 евро застраховки за периода 13.ХII.2016 г. до 20.III.2018 г.,сумата 408 лева разноски по кредита за времето 05.IV.2017 г. до 20.III.2018 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението 21.III.2018 г. до изплащане на вземането,ведно с разноските от 1 453.18 лв. платена държавна такса и 1 943.86 лв. адвокатски хонорар.

    Въз основа на съдебния акт е издаден изпълнителен лист №1287/10. VII.2018 г.

    М.К.К. и К.М. К. са получили покана за доброволно изпълнение по горното вземане на 21.IХ.2018 г.Двамата представят възражение против заповедта за изпълнение на 18.Х.2018 г. че не дължат обективираните в нея вземания.

    С определение №2699/09.Х.2018 г. РС-Шумен указва на заявителя-ищеца по настоящото дело да предяви установителен иск поради тези възражения в едномесечен срок от съобщаването.Известието е връчено на банката на 25.Х.2018 г.Под №9492/14.ХI.2018 г. настоящата искова молба е предявена пред съда.

    По делото е представен и договор за банков кредит,продукт „бизнес помещения“ №BL12139 от 30.I.2008 г. по силата на който ищцовата банка предоставя на Д.К.Г.,ЕГН:**********,рег.като ЕТ“К.-Д.Г.“,с.Крепост,Хасковска област,ул.“Люлин“ №8, булстат ********* сумата от 150 000 лв. за строеж на обект „контролно-диагностичен пункт без ремонт на двигатели и бистро“,УПИ I кв.79,който следва да се върне на 240 вноски.

Между „БПБ“АД и същия търговец е сключен договор №BL3932/06.ХII.2006 г. за отпускане на заем от 33 000 лв. за рефинансиране на други два кредита,като на същата дата е сключен и договор №BL2773 за кредит от 40 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.

    Представени са по делото и преводни нареждания и сметка/фактура по чл.89 от ЗННД относно извършените по банката разноски по повод на кредита пред нотариус

    Съобразно заключението на вещото лице и представените по делото справки,се извежда,че първата погасителна вноска по процесния кредит BL37741 e осъществена на 21.VIII.2012 г.,а последната погасителна вноска е от 21.Х.2016 г.След нея нямало извършени други плащания по този кредит.Вещото лице посочва,че общо по този кредит погасени били 55 вноски или общо 102 146.58 евро от които –главница 29 553.01 евро, възнаградителна лихва-68 252.25 евро;просрочени лихви 1 047.75 евро,такса управление-3 763.08 евро и застрахователни премии -596.24 евро.Експертизата сочи,че този кредит е изпаднал в трайно просрочие на 21.ХI.2016 г.,като върху просрочените вноски се начислявала лихва за забава 10% по чл.5 от договора за заем.Банката отнесла цялото кредитно задължение като предсрочно изискуемо на 19.ХII.2017 г. и след тази дата били начислявани само мораторни лихви.Към това време заемното задължение възлизало на 3216.46 евро главница по падежирали вноски,договорни лихви по падежирали вноски – 18 515.51 евро;начислени наказателни за забава лихви по падежирали вноски 347.52 евро,такси-946.78 евро и застрахователни премии-33.56 евро.

    Вещото лице извежда,че към 26.III.2018 г.-предявяването на заявлението пред съда дължимата главница е 13 320.19 евро,договорните лихви за периода 21.ХI.2016 г.-19.ХII.2017 г. са 18 515.51 евро,просрочени лихви-4 532.66 евро за този период,дължими такси 1 202.18 евро и дължими застраховки – 33.56 евро.

Кредитополучателят „Тренинг“ ЕООД е отразил в счетоводството си възникнало задължение към финансова институция в размер на 309 000 лв. за период по-дълъг от година.Вещото лице извежда,че ефективния лихвен процент по процесния кредит възлиза на 12.15 процента от 19.VII.2012 г. по основния договор,8.74 процента от 20.VII.2012 г. съобразно анекс1 към този договор и 12.15 процента от 21.VII.2014 г..

    Вещото лице посочва,че договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ №BL1213/30.I.2008 г. е погасен изцяло на 19.VII.2012 г. с постъпване на сумата 161 159.43 лв. от банковата сметка на „Тренинг“ ЕООД BG74 BPB 7926 1463 7469 01

    Другият договор за кредит,продукт „Бизнес помещения“ №BL3932/06.ХII.2006 също е погасен изцяло на 19.VII.2012 г. с плащане на сумата 29 970.58 лв. от „Тренинг“ ЕООД и неговата разплащателна банкова сметка ***.

    Погасен е и договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс“ BL2773 чрез превеждане на сумата от 76 156.63 лв. от от „Тренинг“ ЕООД и неговата разплащателна банкова сметка ***.

    Ответникът К.М.К. посочи в отговор на въпроси по чл.176 от ГПК че „Тренинг“ ЕООД закупило предприятието на ЕТ“К.-Данмо Грозев“ в началото на 2012 г. тъй-като имал търговеца активи от 240 кв.м. по плана на с.Крепост.Имота се водел като пункт за диагностика,като той нямал данни за икономическото състояние на едноличния търговец към момента на сделката.Когато кандидатствал за процесния кредит той вече бил закупил този имот.Същият сключил договора с банката за най-високата възможна сума за имота на едноличния търговец от 158 000 евро.Според К. едноличния търговец не можел да дължи тези пари за имота от 240 кв.м.

 

Правни съображения

 

Предявената установителна претенция по чл.422 от ГПК съдът намира за основателна по съществото си предвид проведеното пълно и главно доказване на изложените факти по предмета на делото от страна на ищеца.

    Банката е и надлежно активно легитимирана страна да е субект на предявения иск, предвид качеството й на заявител в заповедното производство,кредитор по процесния договор за банков заем съобразно заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 851/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Шумен

От друга страна само двамата ответника,не и дружеството, правилно са посочени като  пасивно легитимирани страни по установителната искова претенция по чл.422 от ГПК,изведена от статута им на длъжници по надлежно оспореното от тях вземане,обект на процесната заповед за незабавно изпълнение,обективирано в надлежно и в срок представени възражения по чл.414 то ГПК.

Съобразно установеното по делото страните в производството са и страни по създаденото от тях материалноправно облигационно отношение,обективирано в обсъдения по-горе договор за кредит от 02.VII.2012 г. за банков кредит,продукт“Бизнес кредит“ №BL37741, модифициран със също така обсъдените анекс 1 и 2.Този заем от 158 000 евро е отпуснат на „Тренинг“ ЕООД за погасяване на текущи кредити на едноличен търговец „К.-Д.Г.“ ЕИК********* в банката.Всъщност това е и специфичната цел и основание на сделката и съобразно чл.9Е от процесния договор.Тази цел обаче не може да влияе по какъвто и да е начин на поетото задължение от страна „Тренинг“ ЕООД и на солидарните длъжници да върнат получената сума съобразно договореното и приетите погасителни планове.

Двамата ответника участват в това договорно правоотношение като съдлъжници,или са обвързани в режима на пасивна солидарност с всички задължения на кредитополучателя и отговарят за същите предвид чл.122 ал.I от ЗЗД.Тази им солидарна отгововорност е създадена по силата на процесния договор,съобразно чл.121 от ЗЗД и нейния обем е ясно уреден в чл.9А до –9Д от процесния договор за кредит.Изрично се извежда,че съдлъжниците дължат същото,за което се е задължил и кредитополучателя.В тази насока е и чл.4 ал.V от Анекс 1 към договора за кредит

Ето защо К.К. и М.К.,като поематели на дълга по договора като собствен  и като солидарно задължени по него лица не може да се считат за поръчители.Статута на поръчителя е различен от този на солидарния длъжник.В тази насока следва да се има предвид,че същината на поръчителството касае поемане на отговорност за чужд дълг от трето на него лице. В настоящия случай К.К. и М.К. надлежно участват в договорните отношения по процесния договор за кредит като страни.

Банката е предявила в срок настоящата претенция. М.К.К. и К.М. К. са получили покана за доброволно изпълнение по горното вземане на 21.IХ.2018 г.Двамата представят възражение против заповедта за изпълнение на 18.Х.2018 г. че не дължат обективираните в нея вземания.Известието за представените възражения по чл.414 от ГПК против заповедта за незабавно изпълнение е получено от ищеца на 25.Х.2018 г.,като под №9492/14.ХI.2018 г. настоящата искова молба е предявена пред съда в рамките на преклузивния месечен срок.

    Безспорно се установи,че сумата,обект на договора за заем е получена от кредитополучателя „Тренинг“ ЕООД по нарочно разкритата по силата на договор от 17.VII.2012 г. между банката и „Тренинг“ ЕООД разплащателна сметка IBAN ***,код BPBIBGSF на 19.VII.2012 г.

    Още същия ден и с оглед особената цел на процесния банков кредит,кредитополучателят предсрочно погасява кредитите отпуснати от ищцовата банка.Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ №BL1213/30.I.2008 г. е погасен изцяло на 19.VII.2012 г. с постъпване на сумата 161 159.43 лв. от банковата сметка на „Тренинг“ ЕООД BG74 BPB 7926 1463 7469 01.Договор за кредит,продукт „Бизнес помещения“ №BL3932/06.ХII.2006 също е погасен изцяло на 19.VII.2012 г. с плащане на сумата 29 970.58 лв. от „Тренинг“ ЕООД и неговата разплащателна банкова сметка ***,погасен е и договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс“ BL2773 чрез превеждане на сумата от 76 156.63 лв. от „Тренинг“ ЕООД и неговата разплащателна банкова сметка ***.Тези договори са сключени между банката ищец и Д.К.Г.,ЕГН:**********,рег.като ЕТ“К.-Д.Г.“,с.Крепост,Хасковска област,ул.“Люлин“ №8, булстат *********.

    По този начин категорично се извежда,че процесния кредит е усвоен от „Тренинг“ ЕООД и е изпълнена и особената цел по договора с банката по чл.9Е.При така установеното надлежно усвояване на кредитната сума,възниква задължението на „Тренинг“ ЕООД да започне на престира дължимите по този заем вноски,обект на съответните погасителни планове.Тези си задължения дружеството не е изпълнило точно.Първата погасителна вноска по процесния кредит BL37741 e осъществена на 21.VIII.2012 г.,а последната погасителна вноска е от 21.Х.2016 г.като след нея длъжникът не осъществява престирания. Общо по този кредит са изплатени 55 вноски на обща стойност 102 146.58 евро от които –главница 29 553.01 евро, възнаградителна лихва-68 252.25 евро;просрочени лихви 1 047.75 евро,такса управление-3 763.08 евро и застрахователни премии -596.24 евро.Поради изпадането на заема в трайно просрочие на 21.ХI.2016 г., върху просрочените вноски начислена лихва за забава 10% по чл.5 от договора за заем.Банката съответно отнесла цялото кредитно задължение като предсрочно изискуемо на 19.ХII.2017 г. и след тази дата били начислявани само мораторни лихви.

Това неизпълнение на договорните отношения съставлява предвид чл.26 б.“Г“,чл.27 б.“В“ от договора за кредит и чл.5 от анекс 2 към същия и чл.60 ал.II от ЗКИ релевантно поведение,което извежда правото на банката да обяви всички суми по облигацията за предсрочно изискуеми и платими,което същата и сторила.За това си решение кредитополучателя и солидарния длъжник са известени надлежно,като са и поканени за заплатят натрупалите се задължения,посочени в съобщенията обсъдени по-горе. По този начин е възникнало правото на банката да обяви предсрочната изискуемост на процесния кредит,което същата е сторила. Осъществена е изцяло хипотезата на предсрочната изискуемост на вземанията на банката по процесния договор.Безспорно следователно е доказано, наличието на двата критерия от хипотезата на предсрочната изискуемост на процесния банков кредит-обективно настъпилото релевантно неплащане на длъжника по договора съобразно условията на същия и изрично волеизявление на кредитора,че ще счита заема за предсрочно и изцяло изискуем,което е достигнало до знанието на длъжниците. Обсъденото по-горе писмо от банката е прието от длъжниците, те са запознати с посочените там последици ,като  същото съдържа несъмнено и изрично изявление относно предсрочната изискуемост на дълга и съставните му компоненти.Същото е връчено на ответниците преди представяне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.Същевременно цялото вземане е отнесено като предсрочно изискуемо на 19.ХII.2017 г. след връчването на известието на двамата съдлъжника на 17.Х.2017 г. за предсрочната изискуемост на заемното задължение

Ето защо действително е настъпил преобразуващия ефект от това волеизявление на банката,който е модифицирал наличната облигация между страните,длъжниците губят преимуществата на срока и вече дължат пълно и цялостното погасяване на всички задължения по договора за банков кредит,а не само на падежиралите такива. Ето защо банката е била изцяло в правото си да представи заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 вр. с чл.417 от ГПК и чл.60 ал.II от ЗКИ след обявената предсрочна изискуемост на длъжника.В тази насока и т.18 от Тълкувателно решение №4/18.VI2014 г. постановено по т.д. №4/2013 г.на ОСГТК на ВКС.

Параметрите на дължимите суми са правилно установени и изведени от вещото лице,като заключението му е съобразено с фактите по представените по делото документи и относимите от договорните отношения между страните клаузи относно определяне на лихви,такси и др. под.

Отправените възражения от страна на ответниците,че същите са потребители по смисъла на ЗЗП и спрямо тях действа особената защита на този закон,обективирана в случая с искане за обявяване на норми от договора и анексите към него за недействителни като неравноправни,са неоснователни.Съобразно § 13 от ДРЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.В случая двамата съдлъжници са страни по договор за банков кредит,който не касае потребителска цел,а има изцяло търговски характер,като урежда изцяло търговски отношения - освен заемните отношения между банката и „Тренинг“ ЕООД,така и сложилите се търговски отношения между банката,“Тренинг“ ЕООД и ЕТ“К. Д.Г.“.Отношение към процесния кредит и неговата цел има и закупуването на търговското предприятие на посочения едноличен търговец от „Тренинт“ ЕООД .В самият договор за кредит е посочена и неговата особена цел по чл.9Е,която очевидно не е потребителска..Същевременно двамата съдлъжника действат в така създалите се отношения не като потребители и в рамките на професионалната си дейност.К.К. като управител на дружеството,негов волеобразуващ субект и собственик на капитала,М.К. като действащ дейно и имащ пряко отношение към закупуването на търговното предприятие от едноличния търговец и непрестанната му съпричастност с делата на „Тренинг“ ЕООД и сина му като негов управител и собственик.Целите и действията на двамата съдлъжника в случая са пряко и функционално свързани с търговската дейност на кредитополучателя,което предпоставя и наравното им участие като страни в процесния кредит.

    В хода на делото не се установи по договора да има клаузи,които да уреждат анатоцизъм,в частност и тези по чл. 1 и чл. 9е от Договора от 02.07.2012г. и клаузите на чл. 4, ал. 4, б. „в" и б. „е" и чл. 10 от Анекс № 1 от 20.07.2012г. поради което не е налице въведеното възражение за нищожността им поради противоречие с императивно законова разпоредба.Следва да се посочи и че изведеното правило в чл.5 от договора касае не лихва върху лихва,а наказетелна надбавка при неизпълнение върху главницата.Извън изложеното следва да се посочи и че възражението на ответниците относно използвания при формиране на годишната лихва по кредита референтен лихвен процент и  зависимостта му от пазарните промени,който в унисон с тях подлежал на промяна, поради което БЛПМФ не бил фиксирана величина.В тази насока следва да се има предвид,че страните по делото са подписали погасителен план към анекса, с  изрично установени размер на вноски за главница, така и за лихва.В тази насока следва да се има предвид,че тези величини не са променяни през цялото действие на този погасителен план.Поради това длъжниците отнапред са имали ясна представа за параметрите на задължението си,което е останало и непроменено.Поради това не могже да се приеме наличие на

едностранна промяна на договорната лихва.

Следва също така да се има предвид и че в настоящея случай всички клаузи по договора и анексите към него са индивидуално уговорени и ответниците са могли да не ги подписват,ако не са им били изгодни.Било е изцяло в тяхната преценка дали да ги приемат или не.В частност по чл.4 от договора ясно е определен механизма за функционирането на лихвата и страните по договора изрично е отразено,че дават в тази насока неотменимото си и безусловно съгласие.

Съобразно изложеното съдът ще следва да признае съществуването на предявеното вземане на банката ищец по отношение на ответниците,,обект на визираното заповедно производство,предвид доказаното неизпълнение и надлежно обявената му предсрочна изискуемост.

С извършеното уточнение на исковата молба установителната претенцията е формулирана с обхват,изведен от посочената заповед за незабавно изпълнение и конкретизиран като-главница 14020.48 евро,законна лихва върху главницата от 21.III.2018 г. до окончателното й изплащане;договорна лихва за редовен кредит от 21.ХI.2016 г. до 19.ХII.2017 г. ог 22 433.66 евро;договорна лихва за просрочен кредит от 21.ХII.2016 г. до 20.III.2018 г. в размер 614.51 евро;1202.18 евро такси по кредита за периода 21.ХI.2016 г. до 20.III.2018 г.;33.56 евро застраховка пи кредита за времето от 13.ХII.2016 г. до 20.III.2018 г. и 408 лева разноски.

Претендират се и направените по заповедното производтво разноски-1 453.18 лв. държавна такса и 1 943.86 лв. адвокатски хонорар.

Съобразно установеното по делото горните пера,обект на установяване като вземане на ищеца възлизат към момента на подаване на заявлението както следва- дължимата главница е 13 320.19 евро,договорните лихви за периода 21.ХI.2016 г.-19.ХII.2017 г. са 18 515.51 евро,просрочени лихви-4 532.66 евро за период 21.ХI.2016 г-21.III.2018 г.,дължими такси 1 202.18 евро и дължими застраховки – 33.56 евро.

От представените платежни нареждание относно заплащане от банката нотариални услуги по повод осъществяване връчването на известията на длъжниците се извежда платена сума в тази насока от 348 лв. разноски.

Ето защо предявената претенция следва да се уважи до тези размери на отделните пера,като за неустановените по делото горници следва да се постанови отхвърлителен диспозитив.Относно лихвите за просрочие на процесния кредит ще следва да се уважи по малката,залегнала в заповедта за изпълнение от 540.30 евро,вместо действително установената от 4 532.66 евро,тъй-като съдът не е сезиран с подобно искане,и да се отхвърли за горницата до предявения размер от 614.51 евро,тъй-като излиза извън присъденото със заповедта,която е определяща за предявениия установителен иск.

Ще следва на банката да се присъдят разноски за проведеното заповедно производство съобразно уважената част на претенцията от 3 089.77 лева,и за проведеното съдебно производство съобразно уважената част от иска-от претендирани по списък общо разноски 1991.18 се следват  1811.08 лв. разноски.

   

    Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

ПРИЗНАВА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО на „Юробанк България“ АД,ЕИК*********,съдебен адрес ***,бизнес сграда „Ивел“ спрямо ответниците К.М.К., ЕГН:********** и М.К.К., ЕГН:**********,като солидарни длъжници,двамата от с.Крепост, ул.“Люлин“ №8,Хасковска област по договор от 02.VII.2012 г. за банков кредит,продукт“Бизнес кредит“ №BL37741,Анекс №1/20.VII.2012 г. и Анекс №2/24.III.2014 г. към договора за банков кредит  относно дължима главница от 13 320.19 евро,договорни лихви за периода 21.ХI.2016 г.-19.ХII.2017 г. от 18 515.51 евро,  540.30 евро-договорна лихва за просрочен кредит за времето 21.ХII.2016 г. до 20.III.2018 г. г.,дължими такси от 1 202.18 евро и дължими застраховки – 33.56 евро,както и 348 лв. разноски по кредита,обект на заповед за незабавно изпълнение заповед №510/17.IV.2018 г. по ч.гр.дело №851/2018 г. на Районен съд-Шумен, и законната лихва от датата на подаване на заявлението 21.III.2018 г. до изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК за горницата на главницата от 13 320.19 евро до пълния предявен за установяване размер от 14020.48 евро;за горницата на договорните лихви за периода 21.ХI.2016 г.-19.ХII.2017 г. от 18 515.51 евро до пълния предявен за установяване размер от 22 433.66 евро,за горницата над 540.30 евро до предявения размер от 614.51 евро договорна лихва за просрочен кредит от 21.ХII.2016 г. до 20.III.2018 г. и за разноските по този кредит за горницата над 348 лв. до пълния им предявен размер от 408 лева.

    ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН:********** и М.К.К., ЕГН:**********,като солидарни длъжници, двамата от с.Крепост, ул.“Люлин“ №8,Хасковска област да заплатят на Юробанк България“ АД,ЕИК*********,съдебен адрес ***,бизнес сграда „Ивел“ сумата от 1 811.08 лева разноски по делото.

    ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН:********** и М.К.К., ЕГН:**********,като солидарни длъжници, двамата от с.Крепост, ул.“Люлин“ №8,Хасковска област да заплатят на Юробанк България“ АД,ЕИК*********,съдебен адрес ***,бизнес сграда „Ивел“ сумата от 3 089.77 лева разноски по заповедно производство по ч.гр.дело №851/2018  г. на Районен съд-Шумен.

    РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване от страните по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

    Съдия :