Присъда по дело №2064/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №2064 ПО ОПИСА НА ВРС
ЗА 2022г., ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.

Наказателното производство е образувано въз основа на обвинителен
акт, внесен срещу М. А. М. за престъпление по чл. 296 ал.1 от НК.
В хода на съдебното заседание, представителят на прокуратурата
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Било доказано
обвинението, като според показанията на св. Х., подсъдимият не следвало да
обитава къщата, в която живеела тя. Пледира за ЛС в размер на около три
месеца.
Подсъдимият не признава фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Твърди, че сестра му направила „ постановка“ за да го
изведе от къщата. Последното по делото съдебно заседание е проведено в
негово отсъствие , тъй като престъплението в което е обвинен, не е тежко
умишлено по смисъла на закона, подсъдимият е бил редовно уведомен за
съдебното заседание и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Защитникът му, адв.С пледира подс.М. да бъде оправдан. В заповедта
за защита не била конкретизирана стаята, която той имал право да обитава.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Св. Л. А.а Х. живеела със съпруга си - св. К. Р. Л. и с брат си – подс. М.
А. М. в гр. Варна на адрес ул. „Зограф" № 46. Къщата била наследствена
отродителите им и представлявала две стаи и кухня. В двора на къщата имало
още едно помещение със самостоятелен вход. И двете постройки нямали
тоалетна, като последната била изнесена на двора. Докато родителите били
живи св. Х. и св. Л. живеели в отделното помещение, а подс. М. и родителите
му – в основната къща. След като родителите починали, в основната къща се
преместили и Х. и Л..
Подс. М. бил зависим от наркотични вещества. Той също известно
време живял с приятелка на семейни начала. Двамата имали и деца. След като
майката на децата му се изнесла, подс. Х. непрекъснато упреквал сестра си, че
е виновна за това жена му и децата да го напуснат. Бил груб, обиждал и
заплашвал и сестра си и мъжът с когото живее. По този повод в полицията
често постъпвали оплаквания.
На 21.01.2022 г. подс. М. отново нападнал св. Х., което я мотивирало да
подаде жалба в Районен съд гр. Варна. Въз основа на нейната жалба била
издадена Заповед за незабавна защита от домашно насилие № 19/21.01.2022 г.
С цитираната заповед подс. М. А. М. се задължавал да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо св. Х., считано от издаване на
заповедта. Със същата заповед се забранявало на подс. М. да приближава св.
Х., както и нейното жилище в гр. Варна, ул. „Зограф" № 46, включващо
помещенията, които ползвала св. Х., „без собствената стая на ответника, в
1

която той живеел, находяща се на адрес: гр. Варна, ул. „Зограф" № 46.
Заповедта била за срок от 18 мес. и подлежала на незабавно изпълнение.
Заповед за незабавна защита № 19/21.01.2022 г. била изпълнена от
полицейските органи по местоживеенето на подс. М. като той бил запознат
със самата заповед и нейното съдържание. В изпълнение на тази заповед М.
не е бил извеждан от къщата, която обитавала и сестра ми Л. Х..
На 28.01.2022 г. М. отишъл до вратата на стаята на св. Х. и започнал
отново да я обижда и да я заплашва. Тя се обадила в полицията и на сигнала
се отзовали св. Е. К.ов Б. и св. М. Р. Х.. Те установили подс. М. в една от
стаите на къщата и го отвели в Първо РУ при ОД на МВР Варна.
Тогава, по съвет на разследващите органи, св. Л. Х. изнесла багажа на
подс. М. от неговата стая в къщата и го преместила в самостоятелната
постройка. Районният инспектор Д. Г. познавал отдавна семейството и знаел,
че подс. М. живее в основната къща, поради което преценил, че заповедта за
незабавна защита от домашно насилие е неясна по отношение на
помещението, което следва да обитава подс.М. и посъветвал св. Х. да поиска
поправка. Тя сезирала съда с нарочна молба, в отговор на която съдът по гр.
Д № 460/22 г. се произнесъл с определение за допълване на свое определение
от 21.01.22г. С определението се конкретизира жилището на пострадалото
лице и се конкретизира жилището, което М. може да обитава, а именно –
„отделната стая в дъното на имота“.
Подс. М. А. М. е *, живее в гр. * * ЕГН: **********.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства.
Макар и разпокъсани, обясненията на подс. М. са житейски логични и
съдът ги кредитира. Твърдението му, че са го извели от къщата „ с
постановка“ и когато е бил задържан в полицията, се потвърждава и от
показанията на св. Л. Х., според която тя е била посъветвана от разследващите
да изнесе багажа му от къщата именно тогава. Твърдението му, че е живял в
къщата, а не в отделната постройка, също се потвърждава от останалите
доказателства по делото. В съдебно заседание св. Л. Х. заявява, че в голямата
стая на къщата подсъдимият си бил сложил печка още преди една година, още
когато тя нямала издадена заповед за незабавно изпълнение. За това, че
преди издаването на заповед за изпълнение подс.М. е живял в основната
къща, свидетелства и К. Л.. Категоричен в тази насока е и св.Г., които познава
добре семейството и по чиято инициатива е било поискано допълване на
заповедта за защита с конкретизиране на помещението, което М. да обитава.
Показателно за това е и факта, че след като са получили заповедта за
незабавна защита, полицейските служители не са предприели действия по
извеждане на М. от стаята му в основното жилище, а само са му съставили
протокол за предупреждение.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Е. Б. и М. Х. като
2

конкретни, подробни и логични.
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените
доказателства по делото – молби, актове по гражданско дело, вкл. заповеди за
защита и определение за допълване, докладна записка на св.Г. в качеството
му на районен инспектор, протоколи за предупреждение по ЗМВР, справка за
съД.ст и др.
С гореописаното деяние обвиняемият М. А. М. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 296, ал.1 от НК,
затова че на 28.01.2022г. в гр. Варна, не е изпълнил Заповед за незабавна
защита от домашно насилие, а именно Заповед за незабавна защита №
19/21.01.2022 г. по гражданско дело № 20223110100460 по описа на Районен
съд – Варна, в частта й, в която подс. М. се задължава да се въздържа от
домашно насилие спрямо Л. Х..
Изпълнителното деяние се изразява в чукането по вратата на св. Х.,
придружено с отправяне на псувни, ругатни и обиди. В диспозитива на
обвинителния акт горните действия не са описани като изпълнително деяние
на престъплението, но те са описани в обстоятелствената му част и са в
пределите на обвинението.
Деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл. Деецът
не е целял пряко нарушаване на заповедта, но го е осъзнавал и волево го е
допускал.
В съдебно заседание не се установи подс. М. да е нарушил заповедта в
частта й, в която му се забранява за приближава Л. Х. и жилището й.
Видно от изложеното по доказателствата, двамата са обитавали едно
жилище. Св. М.Х. твърди, че при извършвани проверки го установявала във
външната стая и съдът приема , че това е било така, но това не изключва
обстоятелството, че т. нар. “голяма“ стая вътре в къщата е била негова. Част
от аргументите за това са изложени по-горе при анализа на доказателства.
Това заявява св. Л. Х. пред съда, това заявява и св. Л., а това именно са
лицата, които са живели с подс. М.. В разпита си от 17.11.22г. св. Х.
заявява:“ …баща ми като беше жив, М. живя в голямата стая…Той в малката
стая живее…След като имаше заповед се настани в голямата стая. Вече не
помня точно. Хич не съм добре аз…Печката си беше негова. В голяма стая
беше сложил печка…Аз нямах тогава заповед. После изкарах заповед…
Когато подадох жалбата пред съда да ми издадат заповед за защита, тогава М.
живееше в голямата стая…“ Изцяло в този смисъл са и твърденията на св. Л. в
съдебно заседание от 05.04.23г.:“Живеехме в голямата къща заедно…Преди
да излезе заповедта, той живееше там и после го преместиха. Живееше си в
голямата стая и след това го преместиха… Той основно живееше и в едната
стая, и в другата стая.“ От тези последни твърдения на св. Л. става ясно и
защо се е случвало св. М. Г.а при проверки за установява М. и в отделната
стая.
Че е живеел в основната къща са и твърденията на полицейския
инспектор – св. Г.. Това той е отразил и в докладната си записка , приложена
3

към гражданското дело, приобщена и към настоящото.
Анализът на доказателствата в тяхната съвкупност сочи, че М. не е
нарушил заповедта в частта й, в която се задължава да не приближава
жилището на Л. Х. с изключение на неговата стая, т.к. неговата стая е била в
същия коридор. Описаното в обвинителния акт, че се е заключил в голямата
стая не осъществява състав на престъпление, тъй като според заповедта за
защита от 21.01.22г., той е имал право да бъде в неговата стая и от тази
заповед не може да се направи извод, че под „неговата стая“ се е имало
предвид отделната постройка в дъното на двора.
По тези причини съдът оправда подс.М. за това, че не е изпълнил
Заповед за незабавна защита от домашно насилие № 19/21.01.2022 г. по
гражданско дело № 20223110100460 по описа на Районен в частта й, в която
на подсъдимия М.М. се забранява да приближава Л. А.а Х. и жилището й.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете характерът
на домашното насилие, от което е защитена Л. Х. и начинът на извършване на
престъплението. Видно е в случая, че става въпрос от една страна за спор кой
да обитава основната къща. От друга страна, подс.М. е зависим от
наркотични вещества и често изпада в състояния, които притесняват Л. Х., а и
събирал в дома им други наркозависими лица. Освен това М. обвинявал
сестра си за това, че е прогонила жена му и децата, поради което
непрекъснато бил груб и я обиждал. Така от една страна съдът намира, че
конкретните обстоятелства, въз основа на които е издадена заповедта за
защита, разкриват една по- ниска степен на обществена опасност на
извършеното. От друга страна, с по- ниска степен на обществена опасност се
отличава и самото изпълнително деяние, което е осъществено чрез
отправянето на ругатни и обиди, по повод на които Х. се обадила в полицията
и се възползвала да изнесе багажа му в отделната стая.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са предходните осъждания на
подс.М., всички от тях за кражби, като нееднократно му е било налагано
наказание „Лишаване от свобода“, което в повечето случаи е било за срок по-
малък от една година. Последното му наказание /определено общо за три
присъди/ е глоба в размер на 700 лв. и лишаване от свобода за срок от три
месеца, което е било изтърпяно на 08.10.2018г.
По горните съображения съдът прецени, че за да е съответно на
обществената опасност на деянието и на дееца, наказанието следва да е по
вид глоба и да клони към минималния, предвиден от закона размер, но с
оглед отегчаващите отговорността обстоятелства да е малко над него. За да
въздейства превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на
останалите членове на обществото, съдът намира, че то следва да е глоба в
размер на 450 лева. Такъв размер на глобата би бил съобразен и с ниския
социален статус и липсата на трудови доходи на подс. М..

По делото не са направени разноски.
4

СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	149
Дата:	7 юни 2023 г. (в сила от 23 юни 2023 г.)
Съдия:	Силвия Обрешкова

Дело:	20223110202064
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 юни 2022 г.

Присъда по дело №2064/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите